МОТИВИ:
Производството
е образувано
с внесено във ВРС постановление на ВРП с предложение за освобождаване на С.П.Г.
от наказателна отговорност за престъпление по чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК с
налагане на административно наказание.
Производството
е по реда на чл.375 и сл НПК.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, СЪДЪТ ПРИЕМА за установено следното от
фактическа страна:
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК, с
постановление на Районна прокуратура - гр. В.срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за
престъпление по чл. 212 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че: при
условията на продължавано престъпление, за времето от 01.01.2011 год. до
04.07.2016 год. в гр. В.чрез съставяне на документи с невярно съдържание-трудови
договори, декларации от осигурителя /самоосигуряващия се/ относно правото на
парично обезщетение, ведомости за заплати и други документи издадени от името
на ЕТ „С. Петрова - Стейси“ с ЕИК ***съзнателно е дал възможност на други
физически лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество -
парични суми от бюджета на Националната здравно-осигурителна каса и Националния
осигурителен институт.
В хода на разследване са
събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, от анализа
на които поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа
обстановка.
За времето от 2011 год. до 2016 год. в
качеството си на представител на различни еднолични търговци, а именно ЕТ „С.Г.
- Стейси“, ЕТ „Илиян Илиев - Денис“ и ЕТ „Димитрина Андреева“, назначавала на
трудови договори различни лица, които при наличието на трудов договор се
възползвали от свои права като работници по КСО, без реално да са полагали труд
в посочените еднолични търговци - работодатели, като най-често се касаело за
изплащане на обезщетения за бременности и раждане и за отглеждане на малко
дете. Във връзка с изплащането на съответните обезщетения, от страна на
обвиняемата С.П.Г. били попълвани и подавани декларации по чл.50, чл.51 и чл.53
от КСО, като в повечето случаи декларациите били подписвани от самите лица, а в
три от случаите изискуемите декларации били подписани от самата обвиняема, без
знанието и съгласието на самите лица и без да ги уведоми за това.
Св.И.О.Д.забременяла през месец ноември 2014
и по този повод, за да може да получава по-високо майчинство започнала да си
търси фирма, в която да се води на работа и да си плаща осигуровките. От хора в
населеното място, в което живее, а именно с. Д., обл. В., св.Д.разбрала, че
обв.Г. може да й свърши тази работа, тъй като често назначавала бъдещи майки на
трудов договор към нейната фирма, за да могат да получават майчинство. Поради
тази причина св.Д.намерила телефон за връзка с обвиняемата Г. и се разбрали да
се срещнат в гр.В..
На тази среща, провела се на 11.06.2015, св.Д.подписала
трудов договор с ЕТ „Илиян Илиев - Денис“ за неопределено време на длъжност общ
работник, с основно месечно възнаграждение 440.00 лева. Реално след сключването
на трудовия договор, св.Д.не започнала работа и не полагала труд при посочения
работодател. В края на месец август 2015 год., св.Д.родила и след раждането
започнала да получава дължимите по закон обезщетения при настъпване на това
осигурително събитие.
За целта на 19.10.2015 год. обвиняемата
съставила и представила пред ТП на НОИ декларации по чл.50 и чл.51 от КСО за
наличието на обстоятелства за изплащане на обезщетение при бременност и раждане
от името на св.Д., но под нея не се била подписала св.Д., а обвиняемата Г..
По същия начин на 21.12.2015 год.,
обвиняемата Г. попълнила и подписала от името на св.Д.заявление-декларация по
чл. 50 и чл.51 от КСО за изплащане на обезщетение при бременност и раждане за остатъка
от 135 до 410 календарни дни, считано от 16.12.2015 год., като св.Д.не знаела
тези обстоятелства и не й било известно, че трябва да подаде такива документи.
Въз основа на подадените декларации и на двете правни основания, ТП на НОИ
отпуснало съответни обезщетения, които били изплащани на св.Д..
Св. В.И.В. живее в с.М., откъдето познава и обв.С.Г.. В края на 2014 год.,
св.В.разбрала, че е бременна и започнала да търси фирма, към която да бъде
назначена на работа, за да може да получава майчинство в по-голям размер. На
св.В.й било известно, че такава услуга може да й направи именно обв.Г., поради
което провела разговор с нея, в рамките на който й обяснила в какво положение
се намира и че търси фирма, към която да бъде назначена за работа заради
майчинството. Обв.Г. се съгласила и изготвила трудов договор на св.В.с ЕТ
„Илиян Илиев - Денис“. Реално след подписването на трудовия договор, св.В.е
полагала труд само в рамките на един месец, а след това поради възникване на
проблеми с бременността преустановила трудовата си дейност, но продължила да е
в трудови правоотношения с посочения едноличен търговец до 04.09.2017 год. Този
период от време съвпадал и с ползвания от нея отпуск поради бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете. За да ползва този вид отпуск и да се
възползва от осигурителните си права за изплащане на възнаграждение, св.В.трябвало
да подаде декларации, изискуеми по чл.50 и чл.51 от КСО. Такива действително
били представени пред ТП на НОИ - гр. В., но същите нито били попълнени от В.,
нито били подписани от нея, а и дори самата тя не знаела, че трябва да подаде
такива. Тези действия били извършени от обв.Г..
Така на 19.10.2015 год., обвиняемата представила пред ТП на НОИ декларация
за обстоятелства за изплащане на обезщетение при бременност и раждане по чл.50
и чл.51 от КСО от името на св.В., която собственоръчно попълнила и подписала
вместо последната.
Обв.Г. постъпила по същия начин и на 21.12.2015 год., когато представила
пред ТП на НОИ заявление - декларация от името на св.В.по чл.50 и чл.51 от КСО
за изплащане на обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410
календарни дни, считано от 21.12.2015 г., която съставила и подписала
собственоръчно.
През 2014 год. св.Х.С.Х. работела в обект на „Винпром“ П.. През месец април
2014 год. същата разбрала, че е бременна и поради настъпили усложнения в
бременността през месец октомври 2014 год. прекратила трудовите си
правоотношения с „Винпром“ П. по взаимно съгласие. След това тя започнала да си
търси подходяща работа с оглед състоянието й, за да може да получава
обезщетение за бременност и раждане и впоследствие за отглеждане на малко дете.
На
неустановена дата през 2014 год., св.Х.прибирайки се от медицински преглед
срещнала своя позната пред болницата в гр.В.. Докато разговаряли, тя й споделила,
че си търси работа или най-малкото фирма, към която да бъде назначена и да си
плаща осигуровките. От тази своя позната тя научила, че може да получи такава
помощ от обв.С.Г., с чийто телефонен номер се сдобила именно от своята позната.
На следващия ден, св.Х.се обадила на предоставения й телефон и провела
разговор с обвиняемата С.Г., с която се разбрали да се срещнат, за да уточнят
подробностите и да сключат трудов договор. Това се случило на 20.10.2014 год..
На тази среща, св.Х.подписала трудов договор с ЕТ „Димитрина Андреева“ на
длъжност продавач - консултант в магазин за дрехи.
След сключването на трудовия договор, св.Х.не започнала работа, а постъпила
в болница, като след раждането на детето си, започнала да ползва отпуск за
отглеждане на малко дете, като продължавала да е в трудово правоотношение, по
сила на сключения договор.
През месец юли 2016 год., св.Х.си намерила работа в кантора на частен
съдебен изпълнител, поради което се свързала с обв.Г. и поискала да бъде
прекратен трудовия й договор. Обв.Г. й казала, че няма проблеми и от 15.08.2016
год. трудовият й договор бил прекратен, като документите, свързани с трудовото
й правоотношение били оформени и предадени от обв.Г. на съпругът на св.Х.. След
като ги получила, св.Х.забелязала, че със заповед е прекратено трудовото й
правоотношение с ЕТ „Илиян Илиев - Денис“, което я озадачило, тъй като не била
сключвала договор с такъв работодател, а с ЕТ „Димитрина Андреева“.
По отношение изплащането и получаването на обезщетение при бременност и
раждане и в последствие за отглеждане на малко дете, св.Х.не е имала никакви
проблеми, но и за да ги получи, не била подписвала каквито и да било документи.
В тази връзка, както и при предходните два случая, обв.Г., съставила и
подписала декларация по чл.53 от КСО за изплащане на обезщетение за отглеждане
на малко дете от името на св.Х..
При така направените фактически констатации може да се направи обоснован
правен извод, че с действията си обвиняемата С.П.Г. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна, обвиняемата Г. за
времето от 19.10.2015 г. до 21.12.2015 г. в гр. В., при условията на
продължавано престъпление, на различни дати е съставила неистински частни
документи - 2 /два/ броя декларации за обстоятелствата за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 ал.1 и чл.51 КСО, 2
/два/ броя заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при
бременност и раждане на основание чл.50 ал.1 и чл.51 от КСО за остатъка от 135
до 410 календарни дни и 1 /един/ брой заявление-декларация за изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53 КСО от името
на различни лица и в рамките на горепосочения период ги е употребила пред ТД на
НОИ гр.В., за да докаже правото на изплащане на парично обезщетение
както следва: на 19.10.2015 г. в гр.В., след като е съставила неистински частен
документ - декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение
при бременност и раждане на основание чл.50 ал.1 и чл.51 КСО от 12.10.2015 г.
от името на И.О.Д., го е употребила пред служител на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр.В., за да докаже, че съществува такова право; на
19.10.2015 г. в гр.В., след като е съставила неистински частен документ -
декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при
бременност и раждане на основание чл.50 ал.1 и чл.51 КСО от 16.10.2015 г. от
името на В.И.В., го е употребила пред служител на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр.В., за да докаже, че съществува такова право; на
21.12.2015 г. в гр.В., след като е съставила неистински частен документ
заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане на основание чл.50 ал.1 и чл.51 КСО за остатъка от 135 до 410
календарни дни от 16.12.2015 г. от името на И.О.Д., го е употребила пред
служител на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.В.,
за да докаже че съществува такова право; на 21.12.2015г. в гр.В., след като е
съставила неистински частен документ - декларация за обстоятелствата за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50
ал.1 и чл.51 КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни от 21.12.2015 г. от
името на В.И.В., го е употребила пред служител на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр.В., за да докаже че съществува такова право; на
21.12.2015 г. в гр.В., след като е съставила неистински частен документ -
заявление -декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете на основание чл.53 КСО от 21.12.2015 г. от името на Х.С.Х., го е
употребила пред служител на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр.В., за да докаже, че съществува такова право.
Деянието, осъществено от обв.Г. е извършено при условията на продължавано
престъпление, тъй като в случая от нейна страна са извършени няколко деяния,
които поотделно осъществяват признаците на едно и също престъпление,
осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение от
обективна и субективна страна на предшестващите.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вина - пряк умисъл. Същата е съзнавала, че съставя частен неистински
документ, като полага подпис в документи от името на свидетелките Д., В.и Х.и
въпреки това е сторила това и е употребила тези документи.
Разпитана в хода на досъдебното производство, обвиняемата С.П.Г. не отрича,
че е съставила неистински частен документ, но намира, че това не е
престъпление, а само нарушение на процедурата по КСО.
Същата следва да бъде
освободена от наказателна отговорност, тъй като са налице предпоставките за
това, визирани в чл.78а НК, а именно: за престъплението се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ до две години. Обвиняемата е с чисто съдебно минало
/реабилитирана/, не е била осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на гл.8 раздел 4-ти и от
престъплението няма причинени имуществени вреди.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемата съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: самопризнанието /признаване
на фактите и обстоятелствата по делото, пълното съдействие на органите на ДП, като
отегчаващи-лошите характеристични данни и й определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства - глоба в размер на 1500,00 лв.
При горните
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :