Решение по дело №433/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 117
Дата: 18 юни 2019 г.
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20181870200433
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  117

гр. Самоков,  18.06.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                             Районен съдия: МАРИНА ТРИФОНОВА     

при секретаря Параскева Г., като разгледа докладваното от съдията АНД № 433/2018г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         С.Д.Г. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ № 18-0338-000247 от 15.05.2018г. на Началника група РУ-С. към ОДМВР-София с искане за отмяната му, като незаконосъобразно и неправилно,постановено при съществени противоречия на материалния закон.Излага,че не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение.

         В съдебно заседание адв.Дамянов- пълномощник на жалбоподателя С.Д.Г. поддържа жалбата .

         Администратино-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         Видно от обжалваното наказателно постановление № 18-0338-000247 от 15.05.2018г. на Началника група РУ-С. към ОДМВР-София ,със същото на С.Д.Г. *** на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразеное 15.02.2018 год. около 11.00 часа гр.С., на бул.”И.”,в посока к.к.”Б.” жалбоподателят С.Д.Г. е управлявал моторно превозно средство лек автомобил –А...А.”, с рег.№ С. 7...В,чужда собственост и в следствие движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокра асфалтова настилка/ е блъснал внезапно изскочилия неправилно пресичащ пешеходец на пътното платно,като е създал ПТП.Вследствие на удара с натъртвания е пешеходецът –Н.Г.Т. и свидетел при съставяне на акта.Отразено е ,че нарушителят не е представил контролен талон към СУМПС.

         Наказателното постановление е издадено въз основа на акт  483446/15.02.2018 год. за установяване на административно нарушение от С.Г.Г. младши автоконтрольор при РУ на МВР-С..Актът е съставен в присъствието на един свидетелН.Г.Т. и участник в ПТП.Актът е съставен в присъствието на нарушителя,предявен му е и е подписан от него.Констатациите в акта са идентични с отразените в обстоятелствената част на наказателното постановление .

         По делото е разпитан свидетелят С.Г.Г., показанията на когото потвърждават изложените в АУАН констатации.Сочи ,че на мястото на произшествието не е имало никакви следи .Имало е следи по предния капак на автомобила .Не е имало парчета стъкла и следи от влачене на гуми на мястото .Свидетелят е съставил акт на нарушителя ,затова ,че се е движел с несъобразена с пътните условия скорост.На пешеходката също е съставил АУАН за неправилно пресичане на пътното платно.

         От показанията на свидетелката Н.Г.Т. се установява, че е пресякла пътното платно на бул.”И.” в гр.С. не на пешеходната пътека ,а по-нагоре от нея.Не е видяла ,че идва кола, тръгнала да пресича и е блъсната от автомобила на жалбоподателя.

         По делото е изискан и приложен протокол за ПТП от 25.02.2018 год.,съставен от С.Г.Г. .

         По делото е извършена съдебно-автотехническа експертиза ,от заключението на която се установява ,че скоростта на лек автомобил „А...А.” е била 7.9 м/с., тази на пешеходеца Н.Г.Т. , на 57 години е била 4.5 м.Според заключението а вещото лице за пълното спиране на автомобила от скорост 28.32 км./м. са необходими 16 метра, когато автомобила се е движел равноускорително.Видно от заключението водачът на МПС е имал техническата възможност да забележи пешеходеца на 11 метра , а пълния спирачен път е 16 метра Пешеходецът е навлязъл в опасната зона на лекия автомобил.През тези 11 метра водачът на автомобила е снижил значително скоростта на движение ,с което са намалели вредните последици за пешеходеца.

         Вещото лице е описало механизма на настъпване на ПТП.Водачът на л.а. „А...А.”С.Г.Г. ,след като е преминал кръстовището,образувано от бул.”М.” и бул.”И.”,регулирано със светофарна уредба е продължил движението си равноускорително посока юг.Внезапно пред автомобила му е излязла зад спрял микробус пешеходецът Н.Т., която е направила две-три крачки перпендикулярно на платното за движение ,за да го пресече.Поради това, че е бързала е пресякла неправилно пътното платно за движение и е попаднала в опасната зона за спиране на лекия автомобил.

         Причината на настъпилото ПТП е внезапно навлизане на път с интензивно движение между спрели автомобили ,без пешеходна пътека, без пешеходецът да се огледа  за приближаващи автомобили към нейното местоположение.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –  основателна.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

На първо място не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за описание в НП на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.Не са установени по безспорен начин извършеното нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП и вината на нарушителя,които са необходими предпоставки за налагане на визираните в АУАН и НП административни наказания. В АУАН и НП липсва пълно описание на фактическата обстановка на извършеното нарушение.В АУАН и НП се посочва за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП – „Вследствие движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокра асфалтова настилка/ блъска внезапно изскочилия неправилно пресичащ пешеходец на пътното платно,ката създава ПТП.",като няма описание на фактите и обстоятелствата ,при които е извършено нарушението.В АУАН и НП, както и в събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания не се установява с каква скорост се е движил нарушителя ,в резултат на какви точно причини е настъпило ПТП.От заключението по извършената съдебна авто-техническа експертиза се установи ,че скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил „А...А.“ е била 7.9м/с., в случая не е налице превишаване на максимално разрешената скорост на движение в участъка.Безспорно се установи по делото ,че причината за възникване на ПТП е неправомерното поведение да пострадалата Н.Г.Т. -внезапното навлизане на същата на път с интензивно движение между спрели автомобили ,без пешеходна пътека и без да се огледа за приближаващи автомобили към нейното местоположение.Предвид на гореизложеното, настоящият състав намира, че АУАН и НП са съставени при съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон.Не е било установено по несъмнен и безспорен начин извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и вината на нарушителя.В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.Посоченото нарушение е съществено и е предпоставка за отмяна на атакуваното НП.

Нарушението по чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП.

По отношение на визираното в т.2 от наказателното постановление нарушение съдът намира, че същото е безспорно доказано.Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.Вмененото нарушение не се оспорва и от жалбоподателя. Административно-наказаващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП. Наложената санкция е с фиксиран размер, поради което съдът няма основание да я ревизира. Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл.

По искането за присъждане на разноски на жалбоподателя.

В ЗАНН не е уредена отговорността за разноските на страните и съгласно чл.84 от ЗАНН,доколкото в този закон няма особени правила,за призоваване и връчване на призовки и съобщения,извършване на опис и изземване на вещи,определяне разноски на свидетели и вещи лица,изчисляване на срокове,както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване,се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,при субсидиарно прилагане на НПК,когато наказателното постановление е отменено,не се присъждат разноски в полза на нарушителя,както когато подсъдимият бъде оправдан в  наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК съгласно която ,когато подсъдимият бъде признат за невинен,разноските остават за сметка на държавата,се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите,предвидени в бюджета на съда.Приложимият процесуален закон не признава на жалбоподателя по административно-наказателно дело право на разноски за воденето му.По изложените съображения съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0338-000247 от 15.05.2018г. на Началника група РУ-С. към ОДМВР-София В ЧАСТТА което на С.Д.Г. ***, на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0338-000247 от 15.05.2018г. на Началника група РУ-С. към ОДМВР-София В ЧАСТТА което на С.Д.Г. ***, на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,ал.1,т.1 от ЗДвП

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

        

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: