РЕШЕНИЕ
№ 1006
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100501042 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 260706/26.11.2024г. по регистратурата
на РС - П. подадена от Д. Д. П., чрез процесуалния й представител срещу Решение №
260006/06.11.2024г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260001/02.04.2025г. и
двете постановени по гр.д. № 479/2020г. по описа на ПРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от жалбоподателката Д. Д. П. срещу С. Ш. Н. и Е. Ш. Н. положителен
установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищцата е собственик на поземлен имот пл. № ***, в кв.** плана на с. П., одобрен със
заповед № *******г., с площ 1135 кв.м. и при граници: улица, имоти с пл. №
*****************, в кв.** по плана на селото, на основание давностно владение,
упражнявано за ½ ид.част в периода от *********г. до датата на подаване на исковата молба
- 22.06.2020г. с присъединено владение на баща й Д.К., упражнявано в периода
**********0г. до датата на смъртта му - *********г ., а за останалата ½ ид.част -
упражнявано в периода *********г. до датата на подаване на исковата молба - 22.06.2020г. с
присъединено владение на майка й С.К., упражнявано в периода от **********0г. до датата
на смъртта й - *********г., на основание чл.124 от ГПК и жалбоподателката Е ОСЪДЕНА
да заплати на С. Ш. Н. сумата от 1000 лева – съдебно-деловодни разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Въззивникът Д. П., чрез процесуалния си представител заявява становище за
недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение. Счита, че след
уточняване на исковата претенция в хода на въззивното производство по в.гр.д.№ *******г.
по описа на ВОС, довело до обезсилване на постановеното съдебно решение и връщане на
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, последният е следвало,
извършвайки доклад на делото да допусне поисканите от страните доказателства. Счита, че
при постановяване на обжалваното решение недопустимо са ценени свидетелски показания
дадени по непредявен иск, като становището е, че е необходимо събиране на нови
доказателства по предявения иск, без да се ползват доказателствата събрани по
недопустимото производство. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде
отменено и да се постанови ново, с което предявеният иск за собственост да бъде уважен.
Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна С. Ш. Н. и Е. Ш. Н..
В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат
изложените доводи. Процесуалният представител на въззивника претендира за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. за оказаната безплатна правна
помощ. Разноски в размер на заплатеното адвокатско адвокатско възнагаждение претендира
и всеки от двамата ответници, срещу което въззивикът заявява възражение за прекомерност.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите възражения съдът съобрази следното:
Производството пред РС-П. е образувано по предявени от ищцата Д. Д. П. пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответниците С. Ш. Н. и Е. Ш. Н., че ищцата е собственик на
недвижим имот - поземлен имот пл. № ***, в кв.** плана на с. П., одобрен със заповед №
*******г., с площ 1135 кв.м. и при граници: улица, имоти с пл. № *****************, в
кв.** по плана на селото, на основание давностно владение, упражнявано за ½ ид.част в
периода от *********г. до датата на подаване на исковата молба - 22.06.2020г. с
присъединено владение на баща й Д.К., упражнявано в периода **********0г. до датата на
смъртта му - *********г ., а за останалата ½ ид.част - упражнявано в периода от *********г.
до датата на подаване на исковата молба - 22.06.2020г. с присъединено владение на майка й
С.К., упражнявано в периода от **********0г. до датата на смъртта й - *********г.
В исковата молба, уточнена с молба от 08.09.2023г. подадена по в.гр.д.№ *******г. по
описа на ВОС ищцата Д. П. твърди, че е собственик на дворно място представляващо имот
пл.№ *** в кв.** по плана на с.П. с площ от 1135 кв.м.
Излага, че имотът е образуван след съдебна делба на съсобствен имот пл.№ *** по
плана на с.П. извършена по гр.д.№ *******г. по описа на РС-П. /в.гр.д.№ *******г. по опис
2
на ВОС/, при която са оформени два дяла – дял първи – представляващ процесния имот пл.
№ *** възложен на С.Г.Р. и дял втори – възложен на баща й Д.К.К.. Твърди, че считано от
**********0г. Д.К. освен собствения си дял, е започнал да владее заедно със съпругата си
С.К. и да свои дела на С.Г.Р., представляващ процесния имот пл.№ *** с площ от 1135 кв.м.
Това владение продължило до неговата смърт на *********г., след което е продължено от
ищцата Д. П.. Излага, че между нея и брат и – К. К. било постингато неформално съгласие
ищцата да продължи да владее за себе си процесния незастроен имот /бившия дял първи с
пл.№ ***/, а брат й – бившия дял втори с пл.№***, който бил засторен със сграда.
Посочва, че съделителят С.Г.Р. се е снабдил с констативен нот.акт за собственост на
недвижим имот придобит по наследство и съдебна делба № ***, том 1, дело № *******г. по
отношение на процесния недвижим имот с пл.№ *** в кв.** по плана на с.П. с площ от 1135
кв.м.
На 10.12.2007г. с договор за дарение обективиран в нот.акт № 2, том 6, рег. №***, дело
№ ********г., Х.Б.Р. и Г.С.Г. са дарили на Б.С.Г. собствените си 5/6 идеални части от дворно
място находящо се в с. П., общ. Д., обл. В., цялото от 1135 кв.м., представляващо имот с пл.
№ *** от кв.** по плана на селото, като дарителят е запазил правото си на ползване върху
имота до края на живота си. Дарителите са се легитимирали като собственици на основание
КНА № ***/***0г. На ********г. с договор за покупко- продажба обективиран в нот.акт №
***, том 5, рег.№ ****, дело № ********г., Б.С.Г. е продал на С. Ш. Н., по време на брака му
с Е. Н. недвижимия имот с пл. № ***, в кв.** по плана на селото и с площ от 1135 кв.м.,
легитимирайки се като собственик с нот.акт № ******г. и КНА № ***/***0г. Твърди, че
Б.С.Г. не е бил собственик на имота, поради което продажбата му в полза на ответника С. Ш.
Н. не е породила вещно-транслативен ефект. Твърди също, че ответникът е водил иск за
собственост срещу брата на ищцата – К. К. относно процесния имот, по който е било
образувано гр.д. № ********г. на ПРС. След влизане в сила на решението, на 02.05.2020г. е
извършил събаряне на част от оградата, оспорвайки така владението на ищцата и заявявайки
се като негов собственик. Моли да бъдат уважени предявените искове за собственост.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците С. Ш. Н. и Е.
Ш. Н., чрез процесуалния им представител. Заявяват становище за недопустимост на
предявения иск предвид налиличето на влязло в законна сила решение по гр.д.№ ********г.
по описа на РС-П., с което е уважен предявен от ответника С. Н. против брата на ищцата К.
К. иск за собственост по отношение на процесния имот. Твърдят, че са собственици на имота
въз основа на покупко-продажба от 2016г., като техния праводател Б.С.Г. е получил
собствеността по дарение и наследство от своите родители, които са се легитимирали като
собственици в следствие на проведена през 80-те години на 20 век съдебна делба и
възлагане на имота в дял. По отношение на ищцата посочват, че от много години не живеела
в село П., а постоянният й адрес е бил в град Ш.. Оспорва се както да е във владение на
имота към момента на предяввяане на исковете, така и някога въобще да е била. Молят
производството по делото да бъде прекратено, а в евентуалност исковете да бъдат отхвълени
като неоснователни.
3
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в законна сила решение от 05.01.***0г. постановено по в.гр.д.№ *******г.
по описа на ВОС, във втора фаза на делбата, в дял на С.Г.Р. е поставено дворно място с площ
от 1135 кв.м. /дял първи от имот пл. № ***, кв.** в червен цвят на скицата на в.лица/, а в дял
на Д.К.К. е поставено дворно място с площ от 1135 кв.м. от имот пл.№ *** в кв.** по плана
на селото. Съделителите са осъдени да заплатят суми за уравнение на дяловете.
Видно от представения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по наследство и съдебно решение за възлагане след делба № ***, том 1, дело
№ *******г., С.Г.Р. е признат за собственик на недвижим имот представляващ дворно място
с пространство от 1135 кв.м., представляващо имот с пл. № ***, кв.** по плана на с. П., при
граници- улица, Д.К. и парцели **********.
Няма спор между страните, че след смъртта на С.Р., той е наследен от съпругата си
Х.Б.Р. и от синовете си - Г.С.Г. и Б.С.Г..
С договор за дарение обективиран в нот.акт № 2, том 6, рег.№***, дело №
************г. Х.Р. и Г.Г. са дарили на Б.Г. собствените си 5/6 ид.части от имот пл. *** в
кв.** по плана на с.П., като дарителят Г.Г. си запазва правото на ползване върху имота до
края на живота си. Г.Г. е починал на ********г., видно от представеното удостоверение за
наследници издадено от Община В. на 23.10.2020г.
На ********г. Б.Г. е прехвърлил с договор за покупко – продажба с нот.акт № ***, том
5, рег.№ ****, дело № ********г. собствения си имот пл. ***, кв.** по плана на селото с
площ от 1135 кв.м. на ответника С. Ш. Н.. Няма спор между страните, че към датата на
сключване на договора, купувачът С. Н. е бил в брак с ответницата Е. Н..
От изисканото гр.д.№ ********г. по описа на РС-П. е видно, че то е образувано по
предявен осъдителен иск за собственост от С. Ш. Н. против К. Д. К. с предмет –
установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде
владението на процесния имот пл.№ *** в кв.** по плана на с.П., община Д., с площ от 1135
кв.м., при граници: *********, ********** и УПИ ******. С решение № ***********г.,
допълнено с решение № **********г. по реда на чл.250 от ГПК и двете постановени по гр.д.
№ ********г. по описа на РС-П., потвърдено от ВОС при проведен инстанционен контрол
по в.гр.д.№ ******г. и недопуснато до касационно обжалване с Определение №
************** по гр.д.№ ********г. по описа на ВКС. С решението е уважен
ревандикационния иск на С. Н. и е отхвърлен предявения от К. К. насрещен отрицателен
установителен иск за собственост. Решението е постановено при участие на Б.Г. като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Д., Д.К.К.
е починал на *********г. и негови наследници по закон са съпругата му С.М.К. /починала на
*********г./, дъщеря му – Д. Д. П. и синът – К. Д. К..
4
По делото е проведена Съдебно-техническа експертиза, от заключението по която
поддържано в съдебно заседание от вещото лице С. К. се установява, че съгласно
действащия КП и РП от 1973г. за с.П., процесният имот с пл.№ *** в кв.** е нанесен след
изменение на кадастралната основа касателно имот с пл.№ ***, извършено на основание
Заповед № 1185/12.04.1973г. въз основа на извършената съдебна делба на имота предмет на
в.гр.д.№ *******г. по описа на ВОС. До преди делбата имот пл.№ *** е бил с площ от 2394
кв.м., а след делбата от него са обособени двата имота – ПИ с пл.№ *** с площ от 1135 кв.м.
формиращ дял 1 от делбата /западната част от ПИ № ***/ и остатъка от ПИ с пл.№ *** с
площ от 1135 кв.м. формиращ дял 2 от делбата /източната част от ПИ № ***/. Дадено е
заключение за идентичност между дял 1 от делбата и процесния имот пл.№ ***. Посочва се,
че в процесния имот /ПИ пл.№ ***/ има изградени две паянтови постройки – клозет и
паянтова стопанска постройка – кочина, насаждения – 3 броя орехи, 1 брой череша и други 8
дървета – джанки и др. както и саморасли дървета и храсти. Към имот пл.№ *** няма
самостоятелен вход от към улицата, а достъпът е възможен или през имот № *** или през
имот ***, който в източната си част има мрежа, която е смъкната, за да се влиза в имот №
***. На място е установено наличие на остатъци от стара оградна мрежа паднала на земята и
покрита с листа, която по местоположение съответства на кадастралната границата между
имоти № *** и № ***. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че имот пл.№ *** има
ограда на север към улицата и към имоти пл.№ ***, ******, като последната е с дължина 30
метра. Няма ограда на юг откъм дерето, както и към имот пл.№ ***.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.М.К., Т.Г.Я., Ш. И.А. и Ф.И.О..
От показанията на св. К. се установява, че живее в с. П. от 1988г. и познава
родителите на ищцата – С.ка и М., тъй като имала имот в непосредствено съседство на
техния, като ги деляла една ограда. Имотът им бил около два декара включвал градина и
лозе и споделяли, че след смъртта им ще го наследят децата им. С.ка и Д. купили имота от
един от братята на С. Г. /били общо трима братя/. Впечатленията на свидетелката са, че
имотът не се е променял по площ и граници от 1988г., но за него имало спорове още от
тогава със С. Г.. Родителите се грижели за имота до към 2000г., когато се разболяли и
грижите продължили децата им Д. и К.. След смъртта на родителите си двамата се разбрали
да разделят имота на две, като и двете части ползвали един и същи вход. В имота на Д.
имало сгради за отглеждане на животни и място, в което засаждала царевица и овощни
дървета, а в частта на К., от към улицата имало жилищна сграда, с която живеел. Съседен на
имота на Д. бил имота на С. Г., като между двата винаги имало ограда от мрежа. Имотът на
С.Г. бил крайната къща към центъра. Посочва, че Д. живеела в Ш., но след като се
пенсионирала, от около 5-6г. си била на село. Живеела в къща, в друга махала, а не в този
парцел. Преди това идвала само за събота и неделя.
Свидетелят Т.Я. посочва, че живее в селото от 1963г. и познава родителите на ищцата,
както и предишния собственик на имота П., от когото те го купили през 1967- 68г.
Продавачът П. бил брат на С.Г., имали и още един брат. Купувачът Д. казвал, че взема
5
мястото, за да има къде да живеят децата му. Мястото било около 2 дка, не било променяно
през годините и не било продавано. Между имота на Д. и този на С.Г. имало ограда. С. и
съпругата му Х. имали неизмазана къща, в която живеели. След смъртта на Д. в имота
останала съпругата му С.ка и децата им, а след смъртта на С.ка, имотът останал да се
обработва от Д. и К.. Старата къща, в която сега живеел К. я пооправили. С.ка казвала, че
мястото остава на двете деца поравно и ако иска Д. да си прави къща. В нейната част от
имота имало постройка за животни и тоалетна, както и джанки и стар орех, който изсъхнал.
Външната тоалетна се ползвала още от родителите им, както и понастоящем от К.. Към
имота се влизало от един вход. Д. работела в Ш., но от 8-10 години живеела в друг имот в
с.П. – къща на съпруга й. Свидетелката посочва, че не посещава често имота, за който Д. се
грижела, защото била болна, но знае, че преди 10-15 години е сеела домати. Не е виждала
някой да спори за имота или да ги гони.
В показанията си свидетелят Ш. А. – баща на ответницата Е. Н. посочва, че живее в
с.М., но посещава с.П. поне 2-3 пъти в месеца, защото там от 30 години живее сестра му.
Процесният имот представлявал празно дворно място, около 1 дка, което С. купил от Б.. До
него имало още един имот с къща, който С. пак купил от Б.. В нея построили нова голяма
къща. В спорния имот имало храсталаци и няколко дървета, како и тоалетна и кокошарник, а
достъпът до него бил през другия имот /застроения/ на С.. Двата имота били разделени с
ограда. Ограда имало и между спорния имот и имота на К.. От другата страна на спорния
имот бил имот на В.. Докато строили къщата, а и след 2016г. свидетелят нито веднъж не
видял Д. в съседния имот, виждал само К.. Знае, че Д. живее в гр.Ш. и идва в с.П., в къщата
на мъжа си за събота и неделя.
Свидетелката Ф.О. /леля на ответницата Е. Н./ посочва, че живее в с.П. от 30г. и
познава спорния имот, който се намирал на центъра на селото и бил собственост на Б..
Когато С. го купил от него, имотът представлявал празен двор и стара къща. Празното място
било до това с къщата. В съседство бил имотът на К.. Д. я е виждала само на улицата, тъй
като живеела в Ш. и рядко идвала в селото, като отсядала в къщата на мъжа й. Процесният
имот не се обработвал от никой, бил тревясал и имало няколко дръвчета, нямало постройки.
От 2016г. никой не ползвал имота. От ляво на имота била къщата на К., а от дясно на имота
– къщата на С.. Между имота с къщата на С. и процесния имало оградна мрежа, която била
премахната, тъй като К. спорел за собствеността на мястото. Б. имал местата от родителите
си.
В хода на въззивното производство са събрани и показанията на свидетеля В.С.Г..
Посочва, че живее в с.П. от 1989г., работила е в кметството и познава процесния имот.
Имотът на Д. П. бил общ с този на брат и К. с площ около 2 дка. Той бил съседен с имота на
С. Н. и Е. Н., който бил ъглов и в който последният построил нова къща. Д. и К. имали имота
от своите родители. Баща им починал през 2010г. и К. продължил да гледа майка си. Д. също
идвала да помага на родителите си. Имотът бил ограден и вътре в него гледали животни. Д.
ползвала частта от имота, в която се намиала тоалетната, а площта му била около 1 дка.
Работела го откакто починал баща й до преди 3-4 години, когато започнали споровете за
6
него. Виждала в двора засадени зеленчуци. Общият имот на Д. и К. имал един вход, а от към
улицата имал ограда с блокчета и железни орнаменти. От другите страни имало ограда от
мрежа. До смъртта на баща си Д. живеела в гр.Ш., след това идвала, за да помага на майка
си, а се премесила за постоянно в с.П. около 2015г., но в различен имот отдалечен от
процесния. Посочва, че няма много впечатления как точно Д. ползва имота, тъй като не са
особено близки.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от правна
страна:
Предявени са пасивно субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от ищцата Д. Д.
П. срещу С. Ш. Н. и Е. Ш. Н. с предмет правото на собственост по отношение на ПИ с пл.№
***, в кв.** по плана на с.П. одобрен със заповед № *******г., с площ 1135 кв.м. и при
граници: улица, имоти с пл. № *****************.
Исковете са допустими, доколкото ищцата заявява права върху имота на основание
давностно владение упражнявано за ½ ид.част в периода от *********г. до датата на
подаване на исковата молба - 22.06.2020г. с присъединено владение на баща й Д.К.,
упражнявано в периода от **********0г. до датата на смъртта му - *********г., а за
останалата ½ ид.част - упражнявано в периода *********г. до датата на подаване на
исковата молба - 22.06.2020г. с присъединено владение на майка й С.К., упражнявано в
периода от **********0г. до датата на смъртта й - *********г. Правният си интерес
обосновава с твърденията, че ответниците се легитимират като собственици на имота въз
основа на договор за покупко - продажба от 2016г., с което оспорват собствеността й.
Горното е достатъчно за процесуалната й легитимация на ищец по предявените искове за
собственост. Заявените от ответниците възражения за недопустимост на производството
поради наличие на отрицателна предпоставка за предявяване на исковете, а именно наличие
на сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността на имота, са неоснователни.
Влязлото в законна сила решение по гр.д. № ********г. по описа на РС-П., макар и касаещо
същия имот, формира сила на пресъдено нещо единствено между страните по спора,
техните универсални и частни правоприемници, но не и по отношение на трети лица, които
не са взели участие в процеса, каквато се явява ищцата Д. П. по отношение на съдебния
спор между брат й К. Д. К. и ответника С. Н..
Позоваването на ищцата на оригинерно придобивно основание – осъществявано от
нея давностно владение считано от смъртта на всеки от родителите й – съответно
*********г. /смъртта на баща й/ и *********г./ смъртта на майка й/ до датата на предявяване
на исковата молба в съда с присъединяване на тяхното владение считано от **********0г.,
възлага в нейна тежест да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
всички елементи от фактическия състав на спорното право, а именно: правото на
собственост по отношение на процесния имот придобито на твърдяното основание -
изтекла придобивна давност в следствие на осъществявана фактическа власт с намерение за
7
своене в изискуемият от закона срок.
За да породи ефект на придобивен способ, владението следва да е продължило повече
от 5г. /при добросъвестно владение/ или 10г. /при недобросъвестно владение/ съгласно чл.79,
ал.1 от ЗС, да е било трайно, явно и необезпокоявано и да не са били налице пречки за
придобиване по давност на конкретния имот. В чл.68 от ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. В случая позоваването е на дълга 10 годишна давност изтекла в полза на
ищцата в качеството й на недобросъвестен владелец.
От друга страна, в тежест на ответниците, съобразно заявените от тях твърдения в
отговора на исковата молба е да установят, че са собственици на процесния имот въз основа
на наведеното основание – договор за покупко-продажба от ********г., а също и че такъв е
бил праводателят им.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
процесният имот с пл.№ *** в кв.** по плана на с.П. от 1973г. с площ от 1135 кв.м. е
образуван след нанасянето му като самостоятелен такъв със Заповед № *******г. в
следствие на обособяването му в самостоятелен дял /дял първи/ с влязлото в законна сила
решение за извършване на делба на съсобствен имот по в.гр.д.№ *******г. по описа на ВОС.
С цитираното решение имотът е възложен в дял и собственост на съделителя С.Г.Р., който
въз основа на него се снабдява й с констативен нот.акт за собственост № ***/27.04.***0г.
Другият - втори дял е формран от остатъка от имот пл.№ *** по плана на с.П. също с площ
от 1135 кв.м., който е възложен в собственост на наследодателя на ищцата Д.К..
Издаденият в следствие на проведеното нотариалното удостоверяване констативен
нотариален акт № ***/***0г., като писмено доказателство, не се ползва с материална
доказателствена сила досежно правото на собственост, защото същият се издава в рамките
на безспорно охранително производство с участието само на молителя. Последица от
издаването на такъв нотариален акт в специално проведеното нотариално производство
обаче е, че същият се ползва с легитимиращото и обвързващо действие по отношение на
третите лица и съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното. Съгласно Тълкувателно решение от 21.03.2013г. издадено по
тълк.дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, когато и двете страни в правния спор се
легитимират с нотариални актове за правото си на собственост върху имота /било
констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест
при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна
следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
В случая ищцата не оспорва придобиването на правото на собственост на С.Р. към
датата на издаване на констативния акт за собственост /27.04.***0г./ въз основа на
извършената съдебна делба, но твърди, че считано от **********0г. наследодателите й –
нейните родители Д.К. и С.К., които до този момент са осъщестявали фактическа власт по
8
отношение на имот пл.№ *** със съгласието на С.Г.Р. в качеството на държатели /съобразно
изричните твърдения в исковата молба/, са променили намерението си и са започнали да
владеят имота за себе си. Доколкото липсва позоваване от ищцата на придобиване на имота
по давност от родителите й, осъществяваното от тях владение следва да се изследва като
елемент на твърдяното присъединяване на собственото и владение към тяхното по смисъла
на чл.82 от ЗС, при твърдяно настъпване на ефекта на давността в нейния патримониум.
От ангажираните по делото гласни доказателства не се установява по категоричен
начин за кой точно имот са се грижили родителите на ищцата, имайки предвид, че по силата
на извършената делба от ***0г. Д.К. става едноличен собственик на имот с пл.№ *** по
плана на селото, явяващ се съседен на процесния имот пл.№ ***. Установява се, че къщата, в
която е живяло семейството им се намира в ПИ № ***, а в частта на ПИ № *** са
разположени външната тоалетна и стопанска сграда, в която са отглеждали животни. Не
става ясно извън ползването на двете посочени постройки, които очевидно съществуват от
преди ***0г., какви други действия демонстриращи владението на имот пл.№ *** са
извършвали родителите на ищцата – не се установява обработван ли е, засаждан ли е с
култури, извъшвано ли е почистване, облагородяване, ограждане от родителите на ищцата.
Липсата на информативност в свидетелските показания за конкретни действия, с които Д. и
С.К. са осъществявали фактическото ползване на процесния имот обуславя извод за
недоказаност на факта на осъществявано от тях владение на имота считано от **********0г.
до смъртта им през 2008г. и през 2012г. Съдът приема, че декларативните изявления на
разпитаните по делото свидетели на ищцата, че Д. и С.К. са стопанисвали имота считано от
1988-1989г. са следствие на въприетото от тях фактическо състояние, според което
процесният имот /пл.№ ***/ не е отделен чрез материализирана на място ограда от имот пл.
№ *** собствен на семейството на ищцата. Горното обаче не изключва необходимостта от
установяване на фактическите действия, чрез които се е осъществявало стопанисването
конкретно на имот пл.№ ***, което в случая не е сторено от ищцата.
Не се установява и твърдението на ищцата, че към **********0г. родителите й са
променили намерението си по отношение на процесния имот, така че от държатели да са се
превърнали във владелци, доколкото от показанията на разпитаните свидетели К. и Я. се
установява, че през годините не са настъпвали промени с имота, т.е не са извършвани явни
за собственика С.Г., а по - късно и за сина му Б.Г. действия, с които К. да са демонстрирали,
че вече считат имота за свой. Напротив, установява се, че в годините семейството на ищцата
е извършило ремонт на къщата, в която са живеели, разположена в имот пл.№ *** и в която
и понастоящем живее брат й К. К., а приживе родителите им са обработвали прилежащата
към къщата им част от двора. Дори да се приеме, че К. са владяли приживе процесния имот
– факт, който настоящия съдебен състав приема за неустановен от ангажираните
доказателства, то владението им не е било несмущавано и безспорно, предвид
продължителните спорове за него със семейството на С.Г., за което свидетелства и св. К. –
„Откакто съм отишла /1988г./ знам, че те имат спорове със С.Г.“ и „докато бяха живи кака
С.ка се е оплаквала, че водят дела“.
9
По отношение на владението на имот пл.№ *** по плана на с.П., което лично е
осъществявала ищцата Д. П., ангажираните свидетелски показания са разнопосочни.
Началният момент на владението на ищцата не се установява по категоричен начин. В
показанията си св.К., св.Я. и св.Г. описват имота на Д. и С.К. като един общ имот с площ от
около 2 дка, включващ очевидно както имота с пл.№ *** възложен в дял на К. с делбата,
така и имот пл.№ *** възложен в дял на С.Г.. Свидетелката К. посочва, че Д. и К. започнали
да се грижат за имота на родителите си от 2000г., когато те се разболяли, а след 2012г., когато
починала и майката, двамата се разбрали да го поделят, като Д. получила процесния имот
/пл.№ ***/. Посещавала го през почивните дни, тъй като до пенсионирането си живеела
постоянно в гр.Ш.. В него отглеждала царевица и обирала дръвчетата. За разлика от нея
свидетелката Я. посочва, че подялбата на имота на К. се случило още приживе от
родителите, но Д. започнала да се грижи за процесния имот лично след смъртта на майка си
/настъпила през 2012г./, а дотогава само посещавала селото, за да се грижи за нея и да й
помага в двора. Същата няма преки впечатления за това какво точно е правила Д. в
процесния имот – „сее там – дали сее или не сее, не знам“, но знае, че „преди 10-15 годни е
сяла домати“. Лични впечатления за ползването на имота от Д. няма и свидетелката Г. – „не
мога да ви кажа какво точно е садила в него Д.“, но знае, че двамата с брат й К. си помагали
в грижите за имота. Д. започнала да обработва имота и да се грижи за него, след като се
преместила да живее в с.П., което станало през 2015г. Свидетелите на ответниците пък – А.
и О. категорично отричат някога този имот да е бил обработван или засаждан с култури,
особено след 2016г., когато бил закупен от ответника.
Неясен е и крайния момент, до който Д. се е грижила за имота. Според свидетелката
Г., Д. се грижела за имота докато започнали спорове за него. Не става ясно кои спорове има
предвид свидетелката – настоящия иницииран през 2020г. или предходно проведения
съдебен спор предмет на гр.д.№ ********г. по описа на РС-П. започнал през 2016г. от
ответника С. Н. по отношение на процесния имот. Показанията на св.Г. касателно
изоставянето от ищцата на грижите за имота се подкрепят и от останалите събрани гласни
доказателства – тези на свидетелите Ш. М. и Ф. О., както и от снимковия материал
представляващ част от заключението по СТЕ, които по категоричен начин установяват, че за
имота не се полагат грижи, а постройките в него - тоалетна и кокошарник са неизползваеми
поради негодността им. И двамата свидетели са категорични, че от 2016г. никой не ползвал
имота и в него не са виждали Д..
Изложеното обуславя извод за липса на проведено пълно и главно доказване от
ищцата на факта на осъществявано от нея владение на имота с намерение за своене считано
от 2008г. респективно от 2012г. Според свидетелите, ищцата живее трайно в село П. от по-
малко от 10 години в жилищен имот на своя съпруг, намиращ в друг отдалечен район на
населеното място, което обяснява и редките и посещения на процесния имот и липсата у
всички свидетели на пълноценни преки впечатления от дейности, с които Д. демонстрира
качеството си на собственик на имота. Дори да се приеме, че след смъртта на майка си през
2012г., ищцата П. е започнала да полага самостоятелно някакви грижи за имота, без да е
10
ясно какви точно, то не е налице изискуемия по закон 10 годишен срок до предявяване на
исковете /през 2020г./, за да се приеме, че в нейна полза е изтекла твърдяната придобивна
давност. Аналогично на ползването на имота от родителите й и по отношение на ищцата не
се установява качеството на владелец, което е един от изискуемите елементи от фактическия
състав на чл.79 от ЗС. Качеството владелец ищцата не получава и по силата на твърдяното
правоприемство от родителите си, доколкото е недоказано те да са трансформирали приживе
качеството си на държатели във владелци на имота.
От друга страна, ответниците установяват качеството си на собственици на
процесния имот. Същите го придобиват през 2016г. по силата на договор за покупко-
продажба от праводателя Б.Г., легитимиращ се документално като негов собственик по
наследяване и чрез извършеното в негова полза дарение от майка му Х.Р. и брат му Г.Г. от
2007г. Следва да се отбележи още, че поставянето на ограда между спорния имот, закупен от
ответниците и имота с пл.№ ***, ползван от К. К. е било осуетено от него, а не от ищцата Д.
П. в защита на собствеността й, което е дало повод Н. да предяви иск за установяване на
правата си по отношение именно на брата, а не на сестрата. Прави впечатление, че
независимо от фактическите и правни действия, с които ответниците Н.и смущават
твърдяното право на собственост на ищцата считано от 2016г. /разпоредителна правна
сделка, поставяне на ограда и навлизане в имота/, тя заявява публично права по отношение
на процесния имот едва през 2020г. и то непосредствено след като нейния брат е изгубил
спора за собственост с ответниците по отношение на процесния имот, твърдейки че е
едноличен негов собственик.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че твърденията на ищцата Д. П., че
е придобила въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност процесния имот с пл.
№ *** в кв.** по плана на село П. с площ от 1135 кв.м. са недоказани, което обуславя извод
за неоснователност на предявените от нея спрямо ответниците Н.и положителни
установителни искове за собственост.
Предвид съвладащите крайни изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора основателно се явява искането на въззиваемата страна С.
Н. и Е. Н. за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1*** лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, което съответства на фактическата и правна
сложност на спора във въззивната инстнция, като е съобразено и обстоятелството, че те са
защитавали общото си право на собственост по отношение на процесния имот.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006/06.11.2024г., поправено по реда на чл.247 от
11
ГПК с решение № 260001/02.04.2025г. и двете постановени по гр.д. № 479/2020г. по описа на
РС-П..
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН ********** с адрес с. П., община Д. ДА ЗАПЛАТИ на С.
Ш. Н., ЕГН ********** и на Е. Ш. Н., ЕГН ********** и двамата с адрес: с.П., община Д.
сумата от 1*** /хиляда и петстотин/ лева, представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12