Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 410
гр.Силистра, 01.08.2022 година
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, разгледа
адм.дело №106 по описа на съда за 2022г. и установи, че правото на оспорване по чл.121 от Закона за държавния
служител (ЗДСл),от външна страна, е упражнено редовно,а ответният орган, след
разпореждане на съда, е представил служебното досие на оспорващия (вх.№1182/20.07.22г.)
Съгласно чл.21 ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)
е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството със специализирани звена: областни пътни управления, Национално
тол управление и Институт по пътищата и мостовете, а
според чл.21а ЗП Агенцията се ръководи от Управителен съвет и се представлява
от председателя на УС.Същият е и орган по назначаването,видно от чл.21г т.2 ЗП,
както и от чл.11 ал.2 т.2 от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (Обн.ДВ,бр.100/15.12.09г.,посл.изм.ДВ,бр.47/22г.) Ето защо следва да бъдат извършени
действията по чл.154, чл.163 и следващите от АПК.
Предмет
на оспорване е Заповед №ЧР-СП-481/01.06.2022г.,издадена от Председателя на УС
на АПИ, с която е прекратено служебното правоотношение с И.Н.И. от длъжността
„директор на Областно пътно управление гр. Силистра“, с придобит ранг I младши, на основание чл.107 ал.1 т.5 ЗДСл, поради „[…]обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103 ал.1 т.3
ЗДСл,изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността директор на ОПУ[…]“Изрично е посочено,че на служителя му липсват
инициативност, комуникативност и ефективност при
изпълнение на службата, както и, че чрез своите действия/бездействия
възпрепятства качественото и срочно изпълнение на спешни и неотложни задачи.Неглижира съществени процеси и събития,с ключово значение за
дейността на АПИ.Ответният орган не е представил доказателства в подкрепа на
горните констатации, независимо от дадените му указания за депозиране на
пълната административна преписка, свързана с уволнението на жалбоподателя,а не
само на служебното му досие.
С жалбата се твърди,че органът по
назначаването не е изпълнил свое безспорно задължение по чл.108, ал.1 изр.2
ЗДСл, да посочи фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност
за изпълнение на служебните задължения. Твърди се още, че така релевираното
нарушение на изискването за форма било особено съществено и следвало да
обоснове отмяна на оспорената заповед,защото засягало правото на защита на
уволнения служител в неговата основа - не са посочени конкретните
обстоятелства, довели до конфликтната преценка за обективна невъзможност за
изпълнение на службата,при положение,че същият държавен служител е бил
атестиран регулярно и, през 8-годишния период на длъжността, е получавал високи
оценки „изпълнението надвишава
изискванията“ (л.39- годишна оценка за 2021г. и др.)
Акцент
в оспорването е поставен върху довод за неправилно приложение на материалния
закон, защото,от една страна се твърди, че ответният орган е оценявал
изпълнението на службата от жалбоподателя неизменно през годините,вкл. и за
2021г.,с високи атестационни оценки, повишавал го е в ранг,а от друга - че през
същия времеви период е показал неефективност в работата, липса на инициативност
и умения за комуникация,вкл. неглижиране на
съществени събития и процеси с ключово значение за дейността на АПИ (непосочени
конкретно кои и какви процеси и събития).Така заложеното неразрешимо противоречие
в действията на ответния орган, жалбоподателят намира за недопустимо и настоява
уволнителната заповед да бъде отменена,като несъответна на установените факти -
високите атестационни оценки за работата му и липсата на възникнало състояние, по
причини стоящи извън волята и на двете страни по служебното правоотношение,
поради което да са непреодолими и да налагат уволнението на оспорващия.
В
обобщение, се поддържа освен отменителния довод за
немотивираност на атакуваната заповед, в контекста на чл.108 ал.1 изр.2 ЗДСл, още
и нейното несъответствие с материалния закон и неговата цел (чл.146 т.2, т.4 и
т.5 АПК), поради което се настоява за пълната ѝ отмяна.
Ответният
административен орган не е бил уведомен за настоящото сезиране на съда, поради
което и не е представил административната преписка,нито е изразил становище по
оспорването.След указания на съда за представяне на пълната административна
преписка, приключила с оспорената уволнителна заповед, продължава да поддържа същото
процесуално поведение, с неизразяване на становище по жалбата, както и с
непредставяне на документите, дали му основание да извърши преценката в
контекста на чл.107 ал.1 т.5 ЗДСл по отношение на професионалните и личностни качества
на жалбоподателя. Действително мотивите за издаване на който и да е административен
акт (независимо от изричното предписание на чл.108 ал.1 изр.2 ЗДСл),могат да се
съдържат в друг документ към изпратената административна преписка, ако изхождат
от издателя на оспорения акт,съгласно ТР №16/ 31.03.2975г. ОСГК на ВС, но
такива, извън служебното досие на оспорващия, не са представени по делото.
Искане в същия смисъл се съдържа и в жалбата на уволнения служител - ответният
орган да представи констативните протоколи от извършени проверки, касаещи
дейността на директора на ОПУ-Силистра или други такива- постъпили сигнали,
оплаквания, докладни записки, констатации за неизпълнение, респ. лошо и несвоевременно
изпълнение на службата от жалбоподателя.
Последното
налага да бъдат дадени отново указания на органа по назначаването в следния
порядък: В седемдневен срок от получаване на настоящото разпореждане, да
представи писмените доказателства, легнали в основата на преценката му по
чл.107 ал.1 т.5 ЗДСл, конкретизиращи посочените в оспорената заповед дефицити в
професионалните качества, проявявани при изпълнението на службата от
жалбоподателя, който поддържа, че мотивирането на заповедта е практически отсъстващо,
направено посредством формално, почти абстрактно посочване на липси на някакви
качества у държавния служител.
В
обобщение, съгласно базовия принцип в административното правосъдие от чл.9 АПК-
за засиленото служебно начало и, на основание чл.163 ал.3,във връзка с чл.170
ал.1 АПК,съдът указва на страните, че правнозначимите
факти се установяват съобразно възложената от закона доказателствена тежест:
-
Административният орган следва да докаже съществуването на основанията,
посочени в процесната заповед, както и изпълнението на законовите изисквания за
нейното издаване.
-
Жалбоподателят носи тежестта за установяване на фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици или цели постигането на
такива, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
Предвид
характера на повдигнатия спор е очевидно, че други заинтересовани лица в
процеса не следва да бъдат конституирани. Налице са условията на чл.154 ал.1 АПК, воден от което съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: И.Н.И. ***,
с посочен съдебен адрес:***, чрез
адвокат Р.Н. ***;
Ответник по жалбата: Председател на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
с административен адрес: гр.София, бул.“Македония“ №3, чрез упълномощен
представител П.К.- началник отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно
управление гр.Силистра при АПИ.
На ответния административен орган
следва да бъде дадена възможност, при условията на чл.163 ал.2 АПК, да
представи писмен отговор на жалбата, с посочване на доказателства, воден от
което и на основание чл.157 ал.1, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
Насрочва съдебно заседание по административно дело №106/2022г. по описа на Административен съд гр.Силистра на
05.10.2022г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват
конституираните страни по делото.
Препис от разпореждането да се връчи
на оспорващия чрез упълномощения адв.Р.Н., а на издателя на атакуваната
заповед, посредством началник отдел „АО“ при ОПУ гр.Силистра, ул.“Тутракан“
№12, служител с юридическа правоспособност, по реда на чл.137 АПК.
СЪДИЯ: