Р Е
Ш Е Н
И Е
№143
гр.
Добрич, 29.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На десети юни година 2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 189 по описа за 2020
година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на С.С.С. ***,
чрез упълномощения адвокат, срещу решение №99/24.01.2020г. по гр.д.№3159/2019г.
на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
„Енерго Про Продажби”АД – гр.Варна иск за установяване на това, че ищецът не
дължи на ответника сумата 6 621.26 лева по фактура №***., съставляваща
коригирана стойност на електроенергия за периода 04.10.2017г. –
03.10.2018г. за обект в гр.Д.за
клиентски №*** и въззивникът е осъден за разноски в полза на другата страна.
В жалбата се
възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че ищецът дължи да заплати
на ответника сумата по фактурата, съставляваща стойността на електроенергия,
отчетена в регистър 1.8.3 на средството за търговско измерване на доставяната в
обекта на ищеца електроенергия. Поддържа се, че по делото не е доказано
отчетената в невизуализирания на дисплея на средството за измерване
електроенергия да е доставена в обекта на ищеца и съответно употребена от него.
В подкрепа се подчертава, че няма данни средството за измерване при монтажа му
на обекта на ищеца да е било ново и какви са били показанията му. Изложени са
доводи за липса на правно регламентиран ред за установяване на неизмерване или
неточно измерване на електроенергия към момента, в който е извършена проверката
на електромера на обекта на ищеца, от което се извежда липса на законово
основание за коригиране сметките на ищеца. Поддържа се, че ищецът – потребител
не може да носи отговорност за отчитането на електроенергия в невизуализиран на
дисплея регистър – елекромерът е собственост на електроразпределителното
дружество, то има задължението да следи за изправността му, вкл. за отчитането
на преминалата през електромера електроенергия само в двете, заявени от потребителя
скали, както и за гарантиране правото на потребителя на достъп до данните за
потребената от него електроенергия. В случая електроразпределителното
предприятие не изпълнило задълженията си, правата на ищеца, като потребител,
били нарушени и нямало основание за едностранна корекция на сметките му за
минал период, което, според въззивника, било недопустимо за осъществяване само
въз основа на обективния факт на неточно измерване. По тези съображения се
настоява за отмяна на неправилното първоинстанционно решение и за постановяване
на друго, с което предявеният иск бъде удовлетворен.
Жалбата е редовна,
подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор
въззиваемият „Енерго Про Продажби”АД, чрез упълномощения адвокат оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване решението на районния съд.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е
постановено по предявен от С.С.С. срещу „Енерго – Про Продажби“АД отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1
от ГПК за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 621.26 лева по фактура №***.,
съставляваща стойността на електроенергия, доставена в периода 04.10.2017г. – 03.10.2018г.
в обект на ищеца в гр.Д.
По
делото не е спорно, че ищецът с клиентски №*** е потребител на
доставяната в обект в гр.Д.електроенергия.
На 03.10.2018г. от
служители на „Електроразпределение Север”АД, действащи и като пълномощници
на „Енерго Про Продажби“АД, е извършена проверка на средството за търговско
измерване /електромера/ на доставяната в обекта на ищеца електроенергия. За проверката
е съставен констативен протокол №1202353/03.10.2018г., в който проверяващите са
отбелязали вида и номера на електромера, констатираното техническо състояние,
начин на свързване, констатираните показания на тарифа 1.8.1 – 001095, на
тарифа 1.8.2 – 005310 , на тарифа 1.8.3 – 035021 и на тарифа 1.8.4 – 000000. Съгласно
отбелязаното в протокола, проверяващите демонтирали и изпратили електромера за
метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология. Ищецът не е присъствал
на проверката, извършена, според отбелязаното в протокола, в присъствието на
двама свидетели. Фактически констатираните от проверяващите записвания по
отделните тарифи на електромера се потвърждават от дадените в съдебно заседание
под страх от наказателна отговорност показания на свидетелката С.Т.Г./една от проверяващите/.
Видно от
констативен протокол №1639/16.08.2019г. на БИМ – РО – Русе, средството за
търговско измерване от обекта на ищеца е постъпило в лабораторията два дни след
горната проверка със заявление вх.№АУ-000029-55073/05.10.2018г. Самата
метрологична експертиза на средството е извършена по-късно и за резултатите от
нея е съставен №1639/16.08.2019г. От протокола се установява, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не е
осъществяван, той отговаря на изискванията за точно измерване на
електроенергията, както и записаните показания на тарифите са 1 – 001095.7 kwh и
2 – 005311.1 kwh. Установява се още, че при експертизата е извършено софтуерното
прочитане, показало намеса в тарифната
схема на електромера – освен двете тарифи, като в тарифа 3 е записана преминала
енергия – 035021.3kwh.
Въз основа на
данните от експертизата ответникът извършил корекция на сметката за доставената
в обекта на ищеца електроенергия за период от една година преди проверката.
Издадена е фактура №***. за сумата 6 621.26 лева,
съставляваща стойността на 35 021 kwh електроенергия, отчетени на невизуализирания
регистър.
Съгласно
заключението на вещото лице по делото, средството за търговско измерване на
доставяната в обекта на ищеца електроенергия е еднофазен статичен
електромер Caratdigitron M02, предназначен за директно измерване на активна енергия в
еднофазни мрежи. Има четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник
за реално време. Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Електромерът
е произведен през 2014г. и монтиран на обекта на ищеца на 06.01.2015г.; в
протокола за монтажа за тарифните регистри Т1 /нощна тарифа/ и Т2 /дневна
тарифа/ са записани нулеви показания, а за регистрите Т3 и Т4 няма записани
показания. Данните от констативния протокол показват, че активиран е бил и
регистърът Т3, отчетените в който данни не са били визуализирани на дисплея. Електромерът
е измервал и отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищеца
електроенергия, но част от нея се е отчитала в третия активиран регистър Т3,
чиито показания са невидими на дисплея. Параметризацията на електромера е
извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни регистъра. Няма
данни кога е активиран невидимият трети регистър. Отчетеното в него количество
електроенергия е остойностено от ответника по цени за технологични разходи за
период от една година преди проверката.
При
така установената фактическа обстановка приетото от първоинстанционния съд, че
ищецът има задължение към ответника за плащане на сумата по горепосочената фактура,
е правилно.
Както
се установи по-горе, ищецът е потребител на електроенергия, доставяна в обект в
гр.Д.. Между него и ответника съществува облигационно правоотношение, по силата
на което ответникът доставя, а ищецът дължи да заплаща доставената
електроенергия. По своята същност правоотношението между страните съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Това договорно правоотношение
се развива при действащите в съответния момент общи условия и е регламентирано
от специалния Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане, а за неуредените случаи се прилагат общите норми на ЗЗД. В
периода след отмяната на ПИКЕЕ
/ДВ бр.98/2013г./ и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ липсва специална уредба за преизчисляване
на сметки за
електроенергия за минал период
поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното и в такъв случай следва да се
приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия,
но по грешка то е отчетено
в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът
дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят
неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално
потребената електронерегия
- ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от действително потребената
електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество, влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение
№150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е
достатъчна за гаранция за равни права на страните
и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение
по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното
вмешателство в софтуера на електромера, както и извършването му след монтиране на средството в обекта
на ищеца /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя/
В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца електроенергия
в обем на 35 021 kwh не е отчетена при
електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищеца. Софтуерното
вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в
паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на ищеца – купувач, предвид, че
ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия
софтуер /не е твърдяно обратното/, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално
доставената и потребена електрическа енергия/ ползва
само купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността
на доставената му електроенергия в горепосочения обем.
Наред с изложеното,
следва да се посочи и, че ищецът е задължен от ответника да плати стойността на
измерената в невизуализирания регистър електроенергия с издаването на
фактурата, което е осъществено при действието на чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ
бр.35/2019г./. Разпоредбата предвижда възможност при установяване на измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, електроразпределителното предприятие да начисли измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. Начисляването се извършва
въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на
чл.49. В настоящия случай наистина
липсва констативен протокол, съставен по предвиден за това ред /към датата на
проверката не е имало такъв/. Фактът на измерена в невизуализирания регистър
електроенергия обаче е установен с метрологична проверка и по общия исков ред,
което е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание по чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца
електроенергия, измерена в невизуализирания регистър, респ. за начисляване на
задължение в тежест на ищеца – потребител да заплати нейната стойност.
Като се има предвид
изложеното, процесното
количество електроенергия, начислено от ответника на стойност от 6 621.26 лева се дължи от ищеца по сключения между тях договор
за продажба на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от районния
съд, чието решение следва да бъде потвърдено, вкл. в частта, възлагаща в тежест
на ищеца разноските за първоинстанционното производство.
С оглед крайния
резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника и разходите за въззивната инстанция, изразяващи се в
платеното от него адвокатско възнаграждение. Платеното такова е в размер на
1 320 лева и 264 лева ДДС /общо 1 584 лева/. Възнаграждението е над два
пъти по-голямо от минимума по чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ – 537.26 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на спора, платеното от ответника на адвоката му е
прекомерно високо и на осн. чл.78 ал.5 от ГПК следва да бъде намалено по искане
на ищеца; но също с оглед сложността на спора и свършената от адвоката на
ответника работа, настояването на ищеца платеното от ответника адвокатско
възнаграждение да бъде намалено под минимума, е неоснователно. По тези съображения на ответника следва да се
присъди част от платеното от него адвокатско възнаграждение, а именно сумата
537.26 лева. За тази част от възнаграждението ответникът е платил и ДДС в
размер на 104.45 лева. Доводите на ищеца за присъждане на адвокатското
възнаграждение на другата страна без ДДС са неоснователни, защото ответникът
има право да получи разхода, който е направил, за да си осигури адвокатска
защита, а разходът, който е направил, е сборът на двете суми в размер на общо
644.71 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№99/24.01.2020г. по гр.д.№3159/2019г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА С.С.С.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г,
бул.„Вл. Варненчик” №258, сумата 644.71 лева – възнаграждение за адвокатска защита във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в
месечен срок от връчването му пред ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.