Протокол по дело №334/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 37
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20215200500334
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 37
гр. Пазарджик , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500334 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
На именното повикване в 09:45 ч. се явиха:
Жалбоподателката И. Н. Р., редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява.
Ответник ОБЩИНА П., редовно призовани, не изпращат законен
представител. За тях се явява юрк. С. У., надлежно упълномощен. Представя
се пълномощно за настоящата инстанция.

Юрк. У. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството се развива по реда на чл.310 ал.1 т.1 от ГПК във връзка
с чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда.
С решение на Панагюрски районен съд №260051 от 26.03.2021г.
1
постановено по гр.д.№13/2021г. по описа на същия съд, са отхвърлени
предявените от И. Н. Р., с ЕГН-**********, с адрес гр.П., **** срещу Община
П., с Булстат -***, с адрес гр.П., ****, искове с правно основание в чл.344 ал.1
т.1 от КТ-за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, обективирано в
заповед ЧР №35 от 13.11.2020г. на Кмета на Община П., иск с правно
основание в чл.344 ал.1 т.2 от КТ-за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност “медицинска сестра“ в Община П.-дейност
„Здравеопазване“-здравен кабинет в детски градини и училища „медицинска
сестра“ с място на работа ОУ „Двайсти април“, както и за осъждане на
основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ Община П. да заплати на ищцата дължимото
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 4530лв-обезщетение за
времето, пред което ищцата е останала без работа от 16.11.2020г. до
16.05.2021г. Със същото решение ищцата И.Р. е осъдена да заплати на
Община П. сумата от 100лв-представялващи разноски направени пред
първата инстанция.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, подадена от ищцата
И.Р. чрез процесуалния си представител адв. Х.Д. от САК-Пловдив, в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК, с вх.№261573 от 08.04. 2021г. с доводи за порочност
като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се поддържа, че съдът
при преценка законосъобразността на уволнението неправилно е приел
неприложимост на нормата на чл.329 от КТ доколкото се касаело за
съкращаване на единствената длъжност в предприятието. Позовавайки се на
разпоредбата на §1 от ДР на КТ жалбоподателят посочва, че законодателят
прави разграничение на понятията работодател и предприятие, като
жалбоподателят навежда извода, че работодателят може да има няколко
предприятия в различни градове или в едно населено място и че в случая
ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ с място на работа
ОУ“Двайсти април“-гр.П., като в посоченото предприятие не е налице друга
щатна бройка от посочената длъжност и че Община П. е работодател на
служители със същата дейност “медицински сестри“ в училища, но че те
полагат труд в различни предприятия.Счита, че съдът неправилно смесва
“предприятията на две отделни, коренно различни институции“ Цитира се
чл.25 ал.1 от ЗПУО-институции в системата на ПУО, за същността на
училището като институция в системата на предучилищното и училищното
2
образование за обучаване, възпитаване и социализиране на учениците и
осигуряване условия за завършване на клас и етап и/или придобиване на
степен на образование и осигуряване на условия за придобиване на
професионална квалификация, както и чл.29 от закона относно статута на
институциите в системата на образованието, както и ролята им на
работодатели по смисъла на КТ. Навежда се извода, че предприятието на
училището не е предприятието на Общината, макар че, във всяко училище
при условията на Наредба №3 от 27.04.2020г. за здравните кабинети и детски
заведения и училища работи медицинска сестра, която е в трудови
правоотношения със съответната община. Предвид изложеното счита, че в
конкретния случай при прекратяване на ТПО на ищцата И.Р., Община П. е
била длъжна да извърши подбор, за който страната е изложила обстоятелства
в исковата молба. Счита, че самата наредба задължава към детските градини
и училищата да бъдат изградени и да функционират здравни кабинети без
значение от броя на учениците, при определен минимален брой ученици
който съответния медицински специалист следва да обслужва, както и
възможността един медицински специалист да обслужва повече от едно
училище-съобразно броя на учениците.Навежда извода, че намаляването на
броя на учениците в течение на учебната година не дава право да
работодателя да внася промяна в съдържанието на ТПО на съответния
медицински специалист, нито да прекъсва трудовото му правоотношение
/ТПО/, тъй като няма намаляване на времето в което учениците макар и в
намален брой, имат нужда от медицинско обслужване на спешните състояния
до пристигането на екипа от ЦСМП, както и профилактика и промоция на
здравето. Обратното на това жалбоподателят определя като абсурдно
твърдение и противовес на логиката и духа на закона.Моли да се отмени
обжалваното решение и се уважат предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 ,т.2 и
т.3 от КТ.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна-Община П., с вх.№ 261715 от 23.04.2021г. чрез
кмета Никола Белишки, в който жалбата се квалифицира като неоснователна.
Повтарят се мотивите на първоинстанционния съд, че ищцата е работела
като медицинска сестра с място на работа ОУ **** гр.П., съобразно
длъжностната й характеристика и отразеното в самия трудов договор, че
единственият служител на тази длъжност в това училище е била ищцата и
3
други медицински сестри не са работили в това ОУ през процесния период.
Като правилен се определя извода на съда за неприложимост на нормата на
чл.329 от КТ за задължителен подбор.Посочва, че са налице двама отделни
работодателя-общината и съответното училище, последното също
самостоятелно ЮЛ и образователна институция по силата на чл.25 от ЗПУО,
с което Общината обяснява наличието на две отделни предприятия по силата
на §1 т.2 от ДР на КТ-в едното полага труд наетия служител на Община П., а
в другото –служителите, които са в ТПО с ОУ****.Коментира се и
разпоредбата на чл.120 ал.4 от Закона за здравето предвиждаща, че лекарите
и медицинските специалисти работят по сключен трудов договор с кмета на
съответната община. Счита, че не е налице едно единствено предприятие
нито, че работодателите и техните предприятия са загубили своята
юридическа самостоятелност. Твърди, че след като мястото на работа на
ищцата е определено в процесното ОУ, а на останалите медицински сестри-в
съответното учебно заведение, където да полагат труд, се налагал извода, че
община П. има няколко предприятия, в които се полагат труд от наетите
работници. Поради което не било възможно да се извърши подбор при
съкращаване на една единствена бройка за длъжността в това предприятие.
Счита, че при евентуален подбор, съкращаването на друг служител, заемащ
длъжността медицинска сестра и с място на работа друго училище не е
възможно, защото за промяната на мястото на работа е необходимо
съгласието на работника по смисъла на чл.118 ал.2 от КТ и при отказ на
работника да изрази съгласие да промени мястото си на работа, реалното
извършване на подбор би се оказало без резултат, с което работодателят би
бил лишен от право да извърши организационни промени в предприятието си
при наличие на самостоятелно организационно звено. Цитира съдебна
практика-решение на ВКС, ІV г.о., №329 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 1073/
2010г.Работодателят аргументира в отговора си на въззивната жалба тезата за
необходимост от промяна на работното време на медицинските специалисти
и щатната им численост поради редуцирания брой ученици, като се позовава
и на чл.5 ал.1 от Наредба №3 от 27.04.2000г. за здравните кабинети в детските
заведения и училищата, предвиждащ съответния медицински специалист да
може да обслужва и повече от едно учебно заведение, да работи на две места
при общ размер на дневното работно време от 8часа.Коментирана е и
възможността, която наредбата дава /чл.4/, че дейността на здравният кабинет
4
може да се осъществява и от лекар, медицинска сестра или фелдшер от
амбулатория за първична медицинска помощ, тоест без да необходимо да е
назначен медицински специалист в ТПО със съответната община, доколкото
според чл.8 ал.1 т.1 от ЗЛЗ въпросните амбулатории за първична медицинска
помощ са лечебни заведения. Счита, че съкращаването в щата по отношение
на ищцата е налице, то е реално и обосновано от обективни обстоятелства-
броя на учениците в съответните учебни заведения и нормативните
изисквания съгласно цитираната Наредба за здравните кабинети в детските
заведения и училища. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция по
реда на чл.266 от ГПК.
Юрк. У. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Юрк. У.: - Ув. окр. съдии, моля да постановите решение, с което да
потвърдите решението на първоинстнационния съд като правилно и
законосъобразно. По безспорен начин бяха доказани спорните факти, а
именно че се касае за различни предприятия в съответните училища и детски
заведения,където медицинските специалисти са полагали труд. Съответно
неприложима е била разпоредбата на чл. 329 –въвежда задължението за
извършване на подбор, тъй като при различни места на работа е невъзможно
да бъде променено едностранно, без съгласието на работника,
правоотношението в тази му част. Моля да ни се присъдят разноски за
юристконсултско възнаграждение в полза на Община П. пред тази инстанция.
Поддържам съображенията си развити в писмения отговор. Моля да
постановите решение, с което да оставите в сила обжалваното решение.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
5
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
09.06.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:52
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6