№ 13292
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110149903
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. С. А., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 от
ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу **********
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 809286/25.03.2022 г. за сумата от 200,00 лв.,
при ГПР 43%, годишен лихвен процент 36,00%, със срок на кредита 13 дни. Съгласно
чл. 19, ал.1 от договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен с гарант или
банкова гаранция. В случай на неизпълнение се дължала неустойка в общ размер на 0,9
% от стойността на усвоения кредит или в размер на 23,40 лв., която се заплащала
разсрочено заедно с всяка вноска по кредита. Поддържа, че липсвала ясна методика за
формиране на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият, което било в противоречие с императивните изисквания на ЗПК.
Навежда твърдения, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване
на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата за
неустойката обезщетителна функция. Заемодателят не търсил обезпечение на
вземанията си по договора за кредит, като неустойката водела до скрито оскъпяване на
кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя. Моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че неустоечна клауза /чл. 29/ от Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 809286 от 25.03.2022 г., е
нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 10,00 лева, частичен иск от сумата в
размер на 23,40 лв., представляваща недължимо платена по договора сума, въз основа
на нищожна неустоечна клауза, ведно със законната лихва от дата на предявяване на
исковата молба- 07.09.2023 г., до окончателно изплащане. Претендира разноски.
В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за неоснователни.
Навежда твърдения, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. Поддържа,
че комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца чрез
извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Счита, че
договореният размер на неустойката в размер на 0,9% освен обезщетителна функция
има и други функции, обезпечителна и санкционна, с цел да стимулира изпълнението и
превенира допускане на изпълнението. Поддържа, че основната цел на уговорената
неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Счита, че не е
налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок
поръчител, който да отговоря на посочените изисквания. Навежда твърдения, че
ищецът бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен, като
същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а разполагал с възможността
първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора изисквания и
което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да се премине към
подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата
страна е действала недобросъвестно като по този начин е нарушила чл.12 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.03.2020 г. между ********* и ищеца Й. А. е сключен Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 809286, по силата на който
кредиторът се е задължил да предостави на потребителя кредит в размер на 200, 00
лева, при лихвен процент по кредита от 36,00 %, ГПР 43,00 % или обща сума дължима
от потребителя в размер на 202,60 лева, срок на погасяване 13 дни, вноски и
периодичност – в погасителен план, лихвен процент при просрочие 10 %, обезпечение
– поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.19, ако е договорено обезпечение,
потребителят се е задължил да осигури трето физическо лице, което да сключи договор
за поръчителство по чл.138 ЗЗД в полза на кредитора, като да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора или да предоставени
банкова гаранция, съдържаща безусловно изявление на банката да заплати всички
задължения на потребителя по договора – в срок до 1 работен ден от датата на
получаване на писмено искане от страна на кредитора и срок на валидност на
гаранцията – най-малко 30 дни след падеж на последна вноска. В чл.29 от договора е
посочено, че при неизпълнение на задължението посочено в чл.17, потребителят дължи
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който
не е представено договорно обезпечение. В ал. 29 е уговорено, че потребителят ще
заплаща периодично начислената неустойка заедно с погасителна вноска. Видно от
погасителния план към договора за кредит – общо дължима сума 202,20 лева, общо
дължима сума с неустойка 226,00 лева, ГЛП-36 %, ГПР – 43,00 %, срок на кредита – 12
месеца, дата на първа вноска 07.04.2022 г., 202,60 лева размер на фиксирана месечна
вноска. В погасителния план е посочена и месечната вноска на неустойката.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обстоятелството, че по
силата на процесния договор за заем от 25.03.2022 г. между страните е възникнало
облигационно правоотношение.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според която
по процесния договор за паричен заем са платени суми в общ размер на 226,06 лева от
заемополучателя. Съгласно представената информация от ********* се констатира, че
с получените плащания в общ размер на 226,06 лева са погасени следните задължения
по кредита: главница в размер на 200,00 лева, възнаградителна лихва 2,60 лв.,
2
наказателна лихва – 0,06 лв. и неустойка в размер на 23,40 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че след извършена проверка в
счетоводството на ответника, предвид представените документи и приложение № 1 от
Закона за потребителския кредит единственият разход, включен при изчисляване на
годишния процент на разходите е възнаградителната лихва. В констативно –
съобразителната част вещото лице посочва, че при направените изчисления и
спазвайки изискванията на Приложение № 1 от ЗП, а именно: усвоена сума – 200,00
лв., сума за възнаградителна лихва – 2,60 лв. и срок на кредите 13 дни се установява,
че ГПР е в размер на 43,00 процента. От заключението по допусната ССЕ се
установява, че ако при изчисляването на ГПР се вземе предвид размерът на
изплатената сума за главница и лихва в размер на 202, 60 лв.(главница- 200,00 лв. и
сума за възнаградителна лихва – 2,60 лв.), начислената неустойка по договора в размер
на 23,40 лв. и срок на кредита – 13 дни, изчисленият ГПР е в размер на 2992,28 %.
Същото не е оспорено от страните.
В съдебно заседание, проведено на 08.05.2024г. ищецът редовно призован, не се
явява и не се представлява. Ответникът редовно призован, не изпраща представител.
Съдът е докладвал молба от процесуалния представител на ищеца, с която моли на
основание чл. 214 от ГПК да се допусне изменение на иска с правно основание чл. 55
от ЗЗД с неговото увеличение, като същият се счита предявен за сумата в размер на
23,40 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 19 от договора същият следвало да бъде обезпечен до края на деня,
следващ сключването му с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице,
одобрени от ответното дружество. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Но в
договора е предвидено, че в случай на неизпълнение, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не
било представено обезпечение. Съдът намира, че въведените с договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на гаранция не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемателя и риска по предоставянето на заем към датата на сключването
на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Видно от
заключението на изготвената експертиза, задължението за неустойка съгласно договора е в
размер 108 лв. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
3
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, поради
което и установителният иск за прогласяване нищожността й следва да се уважи.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, при определяне на годишния процент на разходите по договора за
потребителски кредит, кредиторът е включил само разходите за договорна лихва.
Така уговорената клауза за обезщетение има значението на скрита
възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, поради което
процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед гореизложеното и на основание чл.23 ГПК, ищецът дължи на
ответното дружество единствено чистата сума по кредита – размера на
усвоената главница от 200,00 лева, без да дължи лихви, неустойки и други
акцесорни вземания. От приетото и неоспорено експертно заключение по
ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от
226,06 лева по процесния договор и транш, което надхвърля размера на
уговорената главница с 23,40 лева. Така установената разлика е в повече от
размера на исковата претенция, съответно подлежи на връщане на ищеца
сумата в размер на 23,40 лева, поради начална липса на основание за нейното
плащане съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ГПК. Ето защо предявеният осъдителен
кондикционен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е
сторил разноски за държавна такса в размер на 100,00 лева и за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 400,00 лева, или общо 500,00 лева, които
следва да му бъдат присъдени. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, ищецът е бил представляван безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА от
адв. Д. М., поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, на
адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер на 500,00 лева.
Размерът на последното съдът определи като взе предвид следните обстоятелства, а
именно – делото не се отличава с никаква правна и фактическа сложност,
разглеждането му е приключило с проведено едно открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ищеца не се е явил, както и с оглед вида на спора,
интереса и направеното от ответната страна оспорване на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за прекомерни и непророционални спрямо извършената
работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД в
отношенията между Й. С. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, и
*******, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от С.Н.Т., че уговорената в чл.29 от сключения между тях Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №
809286/25.03.2022 г. клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, е нищожна, поради заобикаляне
4
на закона и противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, *******,
*******, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от С.Н.Т., да заплати на Й. С. А., с ЕГН **********, сумата от 23,40
лева, представляваща платена без основание по клауза за неустойка,
предвидена в чл.29 от сключения между страните по делото Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 809286/25.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба -
07.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, *******, с ЕИК: *********, да
заплати на Й. С. А., с ЕГН **********, сумата от
общо 500, 00 лева - разноски по делото, представляващи внесена държавна такса
и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, *******, с ЕИК: *********, да
заплати на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър Булстат под № **********, фирмено дело ********** по
описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на управление на дейността:
***********, представлявано от управителя Д. М. М. , сумата от общо 500, 00 лева -
адвокатско възнаграждение за оказана адвокатска помощ на Й. С. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5