Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. ***, 12.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
районен съд, Гражданско отделение, XVIII състав, в закрито заседание, проведено на 12.10.2021г.
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11031 описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 250 ал.1 от ГПК.
Образувано е по
молба от 16.08.2021г. от Д.Я. за допълване на диспозитива на решение № 262245/12.07.2021г.,
по делото, като в същия се посочи възможността за вписване на законна ипотека
върху възложените имоти до заплащане на сумите за уравнение на дяловете.
и по молба от 20.09.2021г.
от Е.Я. за
допълване на диспозитива на решение № 262245/12.07.2021г., по делото, като в
същия се посочи, че сумата за уравнение на дяловете следва да бъде заплатена в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението.
Съдът е изпълнил процедурата за връчване на копие от
молбата на ответната страна, като двете страни в срока за отговор по чл. 250
ал.2 от ГПК са представили становище - за неоснователност на първата молба и за
недопустимост на втората.
Поради липсата на факти, които да бъдат изяснявани,
съдът намира, че следва да се произнесе в закрито съдебно заседание, на
основание чл. 250 ал.2 изр.2 от ГПК.
По молба от
16.08.2021г. от Д.Я., съдът намира следното:
Молбата за
допълване се подава в едномесечен срок от връчването на решението или /в случай
на необжалваемост/ от влизането му в сила. Доколкото страната е получила съобщение
за решението на 04.08.2021г., молбата се явява подадена в срок.
Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна.
На допълване
подлежи решение на съда, в диспозитива на което съдът не се е произнесъл по
цялото искане на страната – чл. 250 ал. 1 изр. 1 от ГПК.
В конкретния
случай няма направено искане /иск/
на страната, по който съдът да не се е произнесъл и да дължи произнасяне.
Съгласно чл. 349
ал. 3 от ГПК, за вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите страни
могат да впишат законна ипотека.
Съгласно
посочената разпоредба, е предоставена правна възможност на страна в процеса да
впише ипотека за нейните вземания върху предмета на делото.
Исканията на
страните, които се предявяват пред съда,
по които съдът дължи произнасяне с диспозитив, са тези по чл. 349 ал. 1
от ГПК и по чл. 349 ал. 2 от ГПК. Само
те представляват искания на страните, по които в случай, че съдът не се
произнесе, се дължи допълване, на основание чл. 250 от ГПК. Останалите алинеи –
от ал. 3 до ал. 6 на същия член, не представляват искания на страните, а
законови последици от решението или от неизпълнението му в посочен срок. Съдът
не дължи преписването на разпоредбите от
ГПК в диспозитива на решението, тъй като те действат ex lege – решението на съда не води
до възникването на посочените права, а те възникват по силата на самия закон.
Учредяването на
законна ипотека се допуска направо по силата на закона, но в изрично посочени
случаи и то само за определена категория кредитори. При учредяване на
законна ипотека е налице единствено производство по вписване. То започва с
молба на кредитора с искане за нейното вписване и последващо определение на
съдията по вписванията, с което тази молба се уважава. В тази хипотеза може да
се каже, че е налице изцяло процесуален фактически състав. Той е съставен от
два публичноправни елемента – молбата на кредитора и определението на съдията
по вписванията. Чрез учредяването на законната ипотека кредиторът упражнява
свое потестативно право, което е допустимо само в лимитивно изброените в закона
хипотези, една от които е чл. 168 ал. 1 т. 2 от ЗЗД /вр. с чл. 349 ал. 3 от ГПК/.
Възможно и
допустимо е в съдебното решение да се вписват и законни последици от решението,
но това не представлява произнасяне на съда по исканията на страните, не е
диспозитив на решението, и следователно при липса на посоченото вписване
съдебното решение не подлежи на допълване по смисъла на чл. 250 от ГПК.
Вписването на
тези последици в решението, когато то е направено, е само информативно. За
своите процесуални права страната е длъжна да се грижи самостоятелно.
По молба от
20.09.2021г. от Е.Я., съдът намира следното:
Молбата за
допълване се подава в едномесечен срок от връчването на решението или /в случай
на необжалваемост/ от влизането му в сила. Доколкото страната е получила
съобщение за решението на 20.07.2021г., молбата се явява просрочена. Същата
следва да бъде оставена без разглеждане.
Дори и да беше
подадена в сок обаче, същата би била и неоснователна поради мотивите, изложени
по-горе по отношение на другата молба по чл. 250 от ГПК.
Съгласно чл. 250
ал. 3 от ГПК, съдът се произнася по искането за допълване на решението с „допълнително
решение“, като не са разграничени случаите на уважаване или отхвърляне н
молбата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата
от 16.08.2021г., подадена от Д.Я. за допълване на диспозитива на решение №
262245/12.07.2021г., по делото, като в същия се посочи възможността за вписване
на законна ипотека върху възложените имоти до заплащане на сумите за уравнение
на дяловете.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата
от 20.09.2021г., подадена от Е.Я. за допълване на
диспозитива на решение № 262245/12.07.2021г., по делото, като в същия се
посочи, че сумата за уравнение на дяловете следва да бъде заплатена в
шестмесечен срок от влизане в сила на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщението ведно с препис от акта. На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: