№ 3240
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20221110208441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ч. К. срещу електронен фиш серия К № 44426840 от 23.01.2021
година, с който на А. Ч. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00
лева за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП.В жалбата се посочва, че не е категорично
установено какъв е бил скоростния режим в процесния участък, който могъл да варира от 30
до 80 километра в час, както и че издаденият фиш носел белезите на изнудване и
условности, а също така не било установено кой е извършителят на административното
нарушение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са
съображения в писмен вид. Претендират се разноски.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „Мазда 2“, рег. № НОМЕР, е собственост
на А. Ч. Т.. На 23.01.2021 година около 09.41 часа А. Ч. Т. управлявал автомобила в град
София, бул.“Пейо Яворов“ срещу № 28 с посока на движение от бул. “Симеоновско шосе“
към бул.“Черни връх“ с 81 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място.
Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1. Приложен е снимков материал като
веществено доказателство, от който е видно марката и регистрационния номер на
процесното МПС.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
1
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 81 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента
на установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата на движение по пътищата.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 81 км/ч, което е повече
от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявала процесния лек автомобил със скорост от 81 км/ч при ограничение 50 км/ч за
населено място.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения относно
незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш. В тази връзка електронният фиш
съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, включително
време и място на извършване на нарушението, поради което отговаря на изискванията на
2
закона. В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено в населено място, като
към същия е приложен и снимковия материал, въз основа на който е издаден, където ясно се
вижда марката и регистрационния номер на автомобила и точното му местоположение
посредством посочените GPS координати.
Съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, в качеството на собственик на процесното МПС за вмененото
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Жалбоподателят не се е възползвал от
предвидената в член 189, ал.5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок от връчването на
електронния фиш да посочи в декларация кое лице е управлявало процесното МПС, което
право и реда за неговото упражняване изрично е вписано в образеца на електронния фиш.
Съгласно член 188, ал.1, изречение второ от ЗДвП на собственика на МПС се налага
наказанието за извършеното нарушение ако не посочи кое е лицето управлявало МПС.
Използването на АТСС за установяване на нарушения на скоростния режим априори
изключва установяване на самоличността на водача, тъй като установяването на
нарушението е без водачът да бъде спиран от полицейски служители, поради което
законодателят е предвидил оборима презумпция, че наказанието се налага на собственика,
респективно на законния представител, когато собственик е ЮЛ, която може да бъде
оборена с подаване на декларация с посочване на конкретно лице, управлявало автомобила
и осъществило нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при
превишаване на максимално допустимата скорост над от 31 до 40 км/ч предвиденото
административно наказание е "глоба" в размер на 400 лева. В случая наказанието "глоба" за
извършеното административно нарушение е определено в законоустановения му размер от
400 лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл.
93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Допълнителен аргумент е и изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 година, съгласно който член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззивамета страна следва
3
да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 44426840 от 23.01.2021 година, с който на А.
Ч. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на
член 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Ч. Т., ЕГН **********, да заплати на СДВР разноски в размер на 80,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4