Решение по адм. дело №2/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място], чрез адв. Б. Б. от АК – Хасково, против Решение № 417/19.12.2024 г. на Общински съвет – Димитровград, в частта му по т. II, т. 1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място], и в частта му по т. II, т. 2.1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място].

В съдебното производство е допуснато присъединяване на Т. И. Д. от [населено място], чрез адв. Б. Б. от АК – Хасково, към оспорването на П. Т. З. срещу решението на Общински съвет – Димитровград в обжалваните му части.

В жалбата и в молбата за присъединяване на първо място са развити доводи за дискриминиране на оспорващите, тъй като били задължени да плащат несправедливо висока ТБО за [населено място] – налице била дискриминация по непряк признак „произход“. За това населено място, в група с още няколко, бил определен най-висок размер на таксата от 6,8 промила, докато за други стойностите били 5,8 и 5,5. Неразбираемо било защо за първата група населени места таксата била в такъв размер, като това било напълно произволно, тъй като заплащането на дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се извършвало от външни изпълнители на базата на тон извозени и обезвредени отпадъци, а не на брой и честота на обслужени съдове за събиране на сметта. Размерът на ТБО многократно надхвърлял размера на заложените разходи, а остатъкът от ТБО бил използван от Общината за други цели.

Друг незаконен прийом за увреждане на задължените за ТБО лица било включването в цената на 20 % ДДС, което било начислено предварително върху предполагаемия размер на дейностите по чл. 62 ЗМДТ. В тази насока се отбелязва, че разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗМДТ влизала в сила от 01.01.2025 г., а тази чл. 66, ал. 2а, във вр. ал. 1 ЗМДТ - от 01.01.2026 г.

Освен това не било проведено обществено явно обсъждане на план-сметката за ТБО, каквото предвиждала специалната норма на чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ. Не било осигурена нито физическа, нито онлайн възможност на лицата да се запознаят с материалите по предложената за приемане план-сметка, в частта за калкулациите за цените по сключените през 2024 г. три нови договора с изпълнителя на дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 3 ЗМДТ, което поставяло оспорващите в неведение.

Сочи се и че с решението не била приета нито една план-сметка за нито едно населено място, което било съществено нарушение на чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ, във вр. с чл. 69, ал. 2 АПК. Поради това не било ясно колко и какъв вид съдове за събиране на отпадъците щели да обслужват субектите в [населено място]. Това не ставало ясно и от Заповед № РД-06-1526/10.10.2024 г. на кмета на община Димитровград, с която определил честотата на обслужване на съдовете през 2025 г., както и от Договор № ИДОСВ-398/05.09.2024 г., сключен между възложителя О. Д. и изпълнителя „Нео-титан“.

План-сметката, обективирана в Приложения № 1 и № 2 от Докладната записка с рег. индекс ОбС-07-254/6.12.2024 г., била необоснована. Необяснимо било как били изчислени стойностите в разходната й част за [населено място] за дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ, защото не бил посочен броя на населението на Димитровград (липсвала колона 2), спрямо което следвало да се определи заложеното количество на битовите отпадъци от 11 500 тона, докато за другите населени места били заложени 4500 тона, разпределени на броя на населението (колона 2), като например за [населено място] този брой бил 292 души, генериращи предполагаеми 90,04 тона отпадъци, средно по 0,3083 тон на година.

Твърди се по-нататък, че заложените в приложените към договорите с изпълнителя анализи и калкулации разходи били незаконосъобразни. Разходите за амортизации и текущи ремонти на три броя автомобили (35 % на година – 20 % амортизации и 15 % ремонт), на практика водели до репариране на цената за купуване на камионите, а в крайна сметка тези превозни средства щели да останат собственост на фирмата и нямало да бъдат придобити от Община Димитровград. От друга страна, изпълнителят осчетоводил амортизациите за камионите като разход, с което намалял размера на корпоративния си данък, но в същото време си възвръщал цената им с 10 % печалба и 20% ДДС. Това репариране било и в разрез с чл. 66, ал. 8 ЗМДТ, която норма не допускала разходи за закупуване на активи в полза на друго лице, освен в полза на общината.

Нарушени били и принципите по чл. 7 и чл. 8 ЗМДТ, тъй като стойността на услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ, спрямо всички населени места от общината, била изчислена спрямо унифицираната цена от 157.05 лева за тон извозен отпадък. Посочените норми задължавали общинския съвет да изготви точна сметка за материалните и административни разходи по предоставяне на услугата, каквато не била налице нито за [населено място], нито за Димитровград. Така, задължените лица от [населено място] щели да плащат по-скъпа услуга, защото поемали по-скъпите разходи за камиона „Рено“ и за съдовете „NORD“, които обслужвали само града.

В договорите с изпълните били заложени и 10 % печалба, което било недопустимо и в разрез с чл. 9а, ал. 3 и ал. 6 ЗМДТ.

Незаконосъобразно не била изготвена отделна план-сметка, за всяко от населените места на общината,а била гласувана обща такава.

Неправилно план-сметката за услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ била определена въз основа на предполагаемо количество отпадъци от 16 000 тона, които се очаквало да постъпят в РЦТНО – [населено място], тъй като такова каквото количество никога не било постъпвало през предходните години. От данните, събирани по реда на ЗДОИ, се установило, че през предходни няколко години в РЦТНО постъпвали около 15 000 тона, от които се депонирали около 11 500. Завишението с 1000 тона водило до неоправдано завишение на разходите в план-сметката по чл. 62, т. 2 ЗМДТ с над 100 000 лева, а това рефлектирало върху определения размер на промилите за ТБО за 2025 г. Освен това, отчисленията и обезпеченията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) се начислявали въз основа на депонираното количество отпадъци, което за периода 2020 – 2023 г. било средно годишно около 11 500 тона, а не 14 240, както било посочено в докладната записка на кмета. Така, план-сметката за услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ се завишавала неправомерно с около 2740 тона с начислени им такси от 95.00 лв./тон и 5.87 лв./тон по чл. 60 и чл. 64 ЗУО, което водило до неоправдано и неоснователно завишение на общата план-сметка за тази дейност с над 200 000 лева, а това било необосновано спрямо промилите, с които се облагали субектите.

На следващо място, възразява се срещу обобщената цена от 56.85 лв./тон с ДДС, в колона 4 от Приложение № 2 към докладната записка на кмета на общината за приемане на решението. Определянето на обща цена не давало яснота за това какви били обемите на работа по дейностите по приемане и сепариране, шредиране, депониране на битовите отпадъци и извозване на РДФ-горивото.

Изразява се несъгласие с това, че О. Д. не можела да определи размера на ТБО за граждани съгласно водещия принцип върху количеството на битовите отпадъци. Определянето на ТБО за населението като промил върху данъчната оценка било в разрез с правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.

В случая липсвали и данни за преходния остатък от ТБО, което не позволявало установяването на конкретните данни в това отношение по населени места и по-конкретно кои населени места имали такъв остатък и кои се дофинансирали. В докладна записка не се сочили и данни за остатъчния размер на ТБО от предходни години, в т.ч., върнати средства от РИОСВ – Хасково, субсидии от ПУДОС, средства от Оперативна програма „Околна среда“, от Републиканския бюджет, приходи от лихви върху забава за ТБО, приходи от продажбата на рециклируеми отпадъци след сепарирането им в депото РЦТНО - [населено място]. Така, в разрез с чл. 66 ЗМДТ за ТБО, за 2025 г. не било извършено намаление на план-сметката с изброените приходи, това не било правено и в предходни години.

Налице било и неправилно включване на разходите за обслужване на съдовете за събиране на отпадъците, разположени по път 1-5 Димитровград – Хасково, от които 2 бр. при заведение „Е.“, още 6 бр. – по 2 при трите бензиностанции по същия път, и още 2 бр. до чешмите с беседки по пътя от Димитровград за [населено място] и за [населено място] – общо 10 бр., Тези разходи следвало да се поемат от собственика на пътя по аргумент от чл. 12 ЗУО. Вместо това, разходите за тези съдове тип „Бобър“ били вменени в тежест на заплащащите ТБО лица с промили, начислени върху данъчните им оценки. Също така, с оглед дефиницията по § 11 т. 4, буква „б“ ЗУО, за разположените съдове за битови отпадъци в Стопанския двор на [населено място], Индустриална зона „Крепост“ и предприятие „Язаки“, където нямало битови сгради на населението и не се генерирали битови отпадъци, разходите по обслужването им следвало да се поемат от АПИ или О. Д., като собственици на пътя.

На последно място се твърди, че липсвали мотиви за завишаването от 2,2 на 3,2 промила на таксата за услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ за [населено място], и от 2,2 на 2,5 за Димитровград за същата услуга, както и за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ – от 0,8 промила на 1,2, спрямо 2024 г.

В молбата за присъединяване се навежда довод, че оспорения акт бил подзаконов и щял да се прилага и за следващите години, поради което решението било прието при неспазване на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) – лисвал доклад за съответствието с правото на ЕС. Решението противоречало и на Закона за въвеждане на еврото в Република България, тъй като размерът на ТБО не бил посочен в евро. Не била спазена и процедурата по чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), тъй като решението не било разгласено чрез средствата за масово осведомяване.

По изложените съображения се иска обезсилване или отмяна на проценото решение в оспорените му части и се претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът - Общински съвет – Димитровград, изразява становище за законосъобразност на оспорения акт, респ. за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка № РД-28-491/05.11.2024 г. (ОбС-07-254/06.12.2024 г., л. 80), кметът на община Димитровград, съгласно разпоредбите на глава III, раздел I от ЗМДТ, е предложил на Общински съвет – Димитровград да приеме решение на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, с което да одобри план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2025 г., както следва: 1. за населението на [населено място] и жилищата на предприятия – 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2025 г.; 2. за населението в останалите населени места, както следва: 2.1. [населено място], [населено място], [населено място] извор, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] поле, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] – 6,8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2025 г.

Към докладната записка са приложени: Приложение 1 – Разходи за събиране и транспортиране на битови отпадъци в община Димитровград през 2025 г. (л. 87); Приложение 2 – Разходи за третиране на битови отпадъци от територията на община Димитровград в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци (РЦТНО) –Гарваново, мониторинг, обезпечения по чл. 60 от ЗУО и отчисления по чл. 64 от ЗУО през 2025 г. (л. 88); Приложение 3 – Разходи за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в община Димитровград през 2025 г. (л. 89), Приложение 4 – Обобщена план-сметка разходи от такса битови отпадъци по населени места в община Димитровград за 2025 г. (л. 90); Приложение 5 – Баланс на приходите и разходите от такса битови отпадъци в община Димитровград за 2025 г. (л. 91).

Докладната записка, ведно с приложенията, като и план-сметката, са публикувани на 05.11.2024 г. на интернет страницата на Община Димитровград (л. 92, 93).

В Справка по чл. 69, ал. 2 АПК с рег. индекс РД-28-491#1/06.12.2024 г. (л. 94) е посочено, че във връзка с докладната записка на заинтересованите лица е била дадена възможност да осъществят правото си на участие в производството по издаване на решението за размера на ТБО за 2025 г., като в 30-дневния срок за това не постъпили възражения, предложения и становища.

На 16.12.2024 г. с рег. индекс ОбС-10-343/16.12.2024 г., в Община Димитровград е било заведено писмено Предложение и възражение от П. Т. З. (л. 96) – за отлагане на разглеждането на докладната записка. С Решение № 416 от 19.12.2025 г. Общински съвет – Димитровград не е приел предложението.

На 19.12.2024 г. е било проведено заседание на Общински съвет – Димитровград, за което е съставен Протокол № 18 от същата дата (л. 70), при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на кмета на общината за приемане на план-сметка за разходите за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ и определяне размера на ТБО за 2025 г. на територията на община Димитровград (т. 4 от протокола). На заседанието е прието оспореното Решение № 417, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, Общински съвет – Димитровград е: I. одобрил план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Димитровград за 2025 г., за населените места в община Димитровград; II. на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е определил размер на ТБО за 2025 г. по населени места в община Димитровград, съответно с т. 1 е определено, че размерът на ТБО за 2025 г. за населението на [населено място] и за жилищата на предприятия е 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2025 г., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 2,5 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 1,8 промила, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1,2 промила. В раздел II, т. 2 е определен размерът на ТБО за 2025 г. за населението в останалите населени места, като в подт. 2.1 (за [населено място] и селата Ябълково, Добрич, Крепост, Черногорово, Радиево, Брод, Злато поле, Долно Белево, К., Каснаково, Върбица и Бодрово) е определена такса в размер на 6,8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2025 г., като по видове услуги промилите са както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 3,2 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 2,4 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1,2 промила.

Решението е прието с 21 гласа „за“, 0 „против“ и 10 „въздържал се“ от участвалите в гласуването 31 общински съветници (при общ брой на общинските съветници в Общински съвет – Димитровград – 33).

Решението е публикувано на сайта на О. Д. на 23.12.2024 г., [интернет адрес], като е съобщено преди това на жалбоподателя П. З. на 21.12.2024 г. (л. 102).

Освен описаните по горе писмени доказателства по делото са приети също и: договори за предоставяне на услуги, сключени на 16.08.2024 г и 05.09.2024 г. между Община Димитровград – възложител, и „Нео-титан“ ООД – изпълнител (л. 388 – 488); Договор с рег. № 264/01.10.2020 г. (л. 188 - 386), както и други документи, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор.

По делото е прието и заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, и което ще бъде обсъдено при преценката на наведените от оспорващите правни и фактически доводи.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е допустимо.

Най-напред е необходимо да се отбележи, че процесното решение, респ. оспорените части от него, представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, който има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти, попадащи в обхвата на решението, съответно в обхвата на оспорената част от него. Безспорно е, че жалбоподателят П. З. и присъединената към оспорването Т. Д. са физически лица, които се легитимират като собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място] и в [населено място], общ. Димитровград. Като такива те са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и по силата на препратката на чл. 64, и в съответствие с чл. 10, ал. 1 от същия закон към този текст, дължат заплащане на ТБО за имотите си, а решението в оспорените му части оказва влияние върху правната им сфера. Поради това те разполагат с правен интерес да го оспорват. То е разгласено по реда на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, като е публикувано на сайта на О. Д. на 23.12.2024 г. (вж. електронен адрес [интернет адрес]), и от тази дата е започнал да тече едномесечният срок, предвиден в чл. 179 АПК за оспорване на акта пред съда, който в случая е спазен. Освен това жалбата и молбата за присъединяване са редовни, тъй като отговарят на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледано по същество, оспорването се явява основателно. Съображенията за това са следните:

Оспореното решение е прието от компетентен орган, а именно Общински съвет – Димитровград, който съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА определя размера на местните такси.

На следващо място, то е в предвидената от закона писмена форма, като е мотивирано и съдържа фактически и правни основания за приемането му. Съображенията се извличат, както от протокола от проведеното заседание на общинския съвет, така и от докладната записка на кмета на община Димитровград за приемане на процесния акт и приложенията към нея. Съдържащите се в докладната записка и протокола мотиви представляват конкретни фактически основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, приложим на основание чл. 74 АПК. Ето защо не може да се сподели твърдението за немотивираност на решението, аргументирано с довода, че било необяснимо как били изчислени стойностите в разходната част за [населено място] за дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ. Заложените количества битов отпадък са прогнозни, което означава, че може да се определят и на база на други критерии, т. е. в калкулацията на таксата може да не се включва компонентът население, а да се използват другите данни за разходите от предходната година например. Доколкото в крайна сметка общата стойност на промилите за отделните групи задължени субекти не са променя за 2025 г. в сравнение с 2024 г. (за [населено място] 5,5 промила и за [населено място] – 6,8 промила), не може да се приеме тезата на оспорващите, че решението е немотивирано и поради необосноваване на завишенията, както следва: от 2,2 на 3,2 промила на таксата за услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ за [населено място] и от 2,2 на 2,5 за Димитровград за същата услуга; от 0,8 на 1,2 промила за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ. Завишението на тези промили се приема за обосновано с оглед данните за разходите по договорите с изпълнителя „Нео-титан“ ООД, които ще са предмет на обсъждане по-надолу в решението. Неоснователно е и възражението срещу записаната в колона 4 от Приложение № 2 към докладната записка на кмета цена от 56.85 лв./тон, тъй като е невярно твърдението на оспорващите, че посочването ѝ в обобщен вид не давало яснота за дейностите по третиране, експлоатация и мониторинг. Напротив, в приложението много ясно е записано какви разходи включва тази цена, а именно: третиране, вкл. приемане и сепариране в РЦТНО - 35,88 лв./тон; Експлоатация на РЦТНО, вкл. депониране, шредиране на зелени отпадъци, транспорт и предаване на RDF – 19.92 лв./тон; разходи за мониторинг на РЦТНО – 1,05 лв./тон.

Твърденията на оспорващите за допуснати процесуални нарушения са неоснователни.

Решението е прието и при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Това е така, защото в гласуването са участвали 31 от общо 33 съветника в Общински съвет – Димитровград, от които „за“ приемане на решението са гласували 21 от участвалите в гласуването общински съветници, т. е. същото е прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Видно от представения Протокол № 18 от проведеното заседание на колективния орган на 19.12.2024 г., гласуването е проведено поименно, като в протокола по списък и срещу името на всеки общински съветник е отразен неговият вот.

От представените по делото доказателства се установява и че докладната записка на кмета на община Димитровград, с която е предложено приемане на решение за определяне размера на ТБО за община Димитровград за 2025 г., е била публикувана на електронната страница на О. Д. на 05.11.2024 г. От текста на докладната е видно, че са спазени изискванията на чл. 66, ал. 2 АПК, като са включени основните съображения за издаването на акта, както и формите за участие на заинтересованите лица, като в съответствие с чл. 69, ал. 2 и 1 АПК е определен и срокът за осъществяване на това право на участие, а именно 30 дни от публикуване на докладната записка (вж. л. 84), т.е. от публичното оповестяване на откритата административна процедура.

В чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ е посочено, че преди приемане на решението за одобряване на план-сметката, проектът на решение, ведно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката, следва да се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината, в срока по чл. 69, ал. 2 АПК. Видно е от съдържанието на нормата, че същата има предвид обществено обсъждане само на проекта на решението за одобряване на план-сметката, което не е предмет на оспорване в настоящото производство, тъй като не представлява общ административен акт, но не и на решението за определяне размера на таксата за битови отпадъци. Съответно възможните форми на участие на заинтересованите лица по отношение на последния акт, който е и оспореният в настоящото производство, могат да бъдат всички измежду посочените в чл. 69, ал. 1 АПК. В тази насока са Решение № 634/16.12.2021 г. по адм. д. № 61/2021 г. на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 8642/06.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2022 г., Решение № 10861 от 9.11.2023 г. по адм. д. № 2450/2023 г. на ВАС.

Формите за участие на заинтересованите лица в производството са ясно посочени и са конкретни – чрез предоставяне на „становища и предложения“, поради което не може да се счита, че не са спазени в пълнота изискванията на чл. 66 и чл. 69 АПК.

Разпоредбите на чл. 66, ал. 3, т. 2 ЗМДТ и чл. 69 АПК не предвиждат присъствено обсъждане на проектите на доклад на вносителя и на план-сметката, в каквато насока се навеждат твърдения от оспорващите. По смисъла на посочените разпоредби в производството по издаване на акта органът има задължение да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие, а дали то ще бъде реализирано присъствено, дистанционно или под друга форма не е изрично предвидено от законодателя, от което следва, че това е оставено на волята на страните и в зависимост от съответните обстоятелства.

В хода на административното производство не е била нарушена и разпоредбата на чл. 71 АПК. Атакуваното решение е прието, след като преди това са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са били обсъдени предложенията и възраженията, вкл. тези на жалбоподателя, макар и подадени след срока за това (л. 73).

Спазена е и процедурата по чл. 22 ЗМСМА, тъй като решението е разгласено чрез официалния сайт на О. Д.. От тълкуването на тази норма, с оглед нейната цел следва, че тя посочва средствата за масово осведомяване, посредством които да се извърши широка разгласа на приетите от общинските съвети актове. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 АПК, която предвижда алтернативно начините на разгласяване на нормативните актове, приемани от общинските съвети.

Относно съответствието на оспорения акт с относимите материалноправни разпореди, съдът намира следното:

Най-напред следва да се отбележи, че предвид заложената в чл. 67, ал. 5 и ал. 4 ЗМДТ регламентация, към датата на приемане на обжалваното решение, и с оглед текстовете по § 1, § 2, ал. 2, т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (бр. 81, от дата 24.9.2024 г.), въпросът за прилагане на принципа, въз основа на който се определял размера на ТБО за 2025 г., е бил в оперативната самостоятелност на компетентния орган. В случая Общински съвет – Димитровград, в съответствие с предоставената му от законодателя възможност, е определил таксата да се изчислява върху данъчната оценка на имота, що се отнася до субектите, незаявили индивидуални съдове.

Настоящият състав на съда обаче счита за основателни възраженията на оспорващите относно залагане на по-висок размер на ТБО от необходимия за покриване на материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. В случая въведените с нормите на чл. 7, ал. 1, чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 2 ЗМДТ принципи и правила при определяне на ТБО не са били спазени изцяло от страна на ответника. Поради това, че ТБО е вид местна такса, за нея е приложимо правилото на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ – размерът на същата се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Съобразно чл. 62 ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби води до извода, че средствата от събираната във всяка община такса за битови отпадъци са целеви по своя характер, респ. събират се за обезпечаване финансирането на посочените в чл. 62, ал. 1 ЗМДТ дейности и по силата на чл. 7 ЗМДТ, не могат да бъдат разходвани за други дейности. Обстоятелството, че става дума за такса, а не за данък, също налага събраните от такса средства да се използват за финансиране само на тази услуга.

В конкретния случай съдът приема, че включването на разход за амортизация на извозващите отпадъците автомобили в анализите за определяне на цената на услугата на практика води до репариране на цената на закупените превозните средства, с които изпълнителят ще извършва дейностите по чл. 62 ЗМДТ в полза на община Димитровград. Този разход не е в съответствие с чл. 7 ЗМДТ, като в тази насока е и констатацията на вещото лице по задача 7 от назначената съдебно-счетоводна експертиза, поради което това обстоятелство се явява доказано. От изчисленията на експерта по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се изяснява и че коментираният разход се е отразил на цената за предложените от изпълнителя услуги по чл. 62 ЗМДТ. Видно от съдържанието на Анализ 1 към ценовото предложение, приложено към всеки един от договорите с изпълнителя „Нео-титан“ ООД, че на базата на цените, от които несъмнено се формира и конкретен размер на ТБО чрез промили и индивидуални такси, са заложени разходи за „амортизация на автомобила“, като това се отнася за няколко превозни средства – л. 404, 438, 473. Залагането им по този начин означава, че се предвиждат разходи, част от които жителите на община Димитровград не следва да заплащат и това е така, доколкото по силата на разпоредби от Закона за корпоративно подоходно облагане разходите (ЗКПО) на икономическите субекти за амортизации могат да бъдат признати като разходи за годишни данъчни амортизации, начислени за съответните автомобили, и така да се промени годишният финансов резултат на съответния субект и то в негова полза (чрез намаляване на счетоводната печалба, респ. намаляване на дължимия корпоративен данък). С други думи, получателите на услугите по чл. 62 ЗМДТ не следва да заплащат разход, част от който може да бъде признат за такъв по силата на закона и възстановен до определен размер на това основание от държавата на доставчика на услугата. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че в приложимата редакция на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, както и в други разпоредби от този закон, не са предвидени разходи за дълготрайни материални активи. Ето защо разходите за амортизации не следва да се включват в разходите за дейностите по посочената законова норма. Коментираният подход в случая на практика действително има за резултат фактическо репариране на цената на съответния автомобил, съответно включването на този разход при формирането на крайния размер на ТБО се явява лишено от логика и е неправомерно, в разрез с нормативната уредба.

В пряка връзка с горното неправилно се явява и формирането на ТБО спрямо унифицираната и заложена в договорите с изпълнителя цена от 157.05 лева за 1 тон отпадък. Този размер също е в разрез с принципа за формиране на размера на таксата съобразно необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Оттук основателно е и възражението за незаконосъобразност на предвиденото с процесното решение заплащане на по-висока ТБО и за [населено място], чийто жители също като субектите от останалите населени места ще трябва да плащат разходите за амортизации на използваните от „Нео-титан“ ООД автомобили при изпълнение на дейностите по сключените с Община Димитровград договори за услугата. Въпреки това, не следва да се счита, че лицата на това село са дискриминирани по непряк признак „произход“, доколкото е явно, че завишеният размер на таксата не се дължи на конкретни и индивидуализиращи белези на жителите му. В този смисъл, това възражение е неоснователно.

Тук е необходимо да се посочи, че макар и да не е изрично отбелязано в процесния акт, от доказателствата по административната преписка се установява, че като част от компонентите, формиращи крайния размер на ТБО, заложените разходи за амортизации обосновават и завишаването на промилите на таксата за услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ за [населено място] и за Димитровград (съответно от 2,2 на 3,2 и от 2,2 на 2,5, в сравнение със стойностите за 2024 г.). Това завишаване обаче, дори да не се дължи изцяло на амортизациите, несъмнено дава своето отражение върху крайния размер на ТБО и е незаконосъобразно. Що се отнася до промяната на промилите за коментираните населени места – от 0,8 на 1,2 промила – за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ, видно е от анализите към договорите (л. 406, 441, 476), че заложената разценка за норма-време за 2025 г. е завишена в сравнение с 2024 г. (за която година цените за дейностите са служебно известни - Решение № 634/16.12.2021 г. по адм. д. № 61/2021 г. на Административен съд – Хасково).

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалвания акт по отношение на другите наведени от оспорващите доводи за противоречието му с материалния закон, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по различен резултат с оглед установената незаконосъобразност на процесното решение на ответника.

Накрая следва да се отбележи, че контролът за законосъобразност на одобрената план-сметка се осъществява заедно с контрола върху решението на общинския съвет. В този смисъл, незаконосъобразно заложените в план-сметката разходи водят до извод за незаконосъобразност и на процесното решение, доколкото с него е определен размера на ТБО за отделните субекти на територията на съответната община, формирана в крайна сметка след като за взети предвид всички разходи за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ (в този смисъл вж. Решение № 9587 от 28.10.2022 г. по адм. д. № 10841/2021 г. на ВАС, Определение № 8160 от 27.09.2022 г. по адм. д. № 8289/2022 г. на ВАС, Определение № 4523 от 08.04.2021 г. по адм. д. № 4523/2021 г. на ВАС, Определение № 11271 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2019 г. на ВАС).

По така изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, респ. оспореното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателите са направили изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 184 АПК единствено в полза на същите следва да се присъдят такива, а именно за платени възнаграждения на вещо лице и на адвокат по представените договори за правна защита и съдействие, а на П. Т. З. – и още 40,00 лева, от които 10,00 лева за внесена държавна такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата, и 30,00 лева за внесена такса за обявление в ДВ. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар обаче е основателно. В тази връзка най-напред следва да се посочи, че действително делото не е с особена фактическа и правна сложност. По него е представена само административната преписка, като са проведени няколко открити съдебни заседания, но доказателствените искания на жалбоподателите са били сходни с правени такива в предходни оспорвания на същия вид административен акт. От друга страна, по отношение на оспорването в предходни години на решението на Общински съвет – Димитровград за ТБО вече е формирана трайна практика на Административен съд – Хасково и то по жалби на оспорващите. Ето защо и съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв, разноските на жалбоподателите за адвокатско възнаграждение би следвало да се намалят до сумата, предвидена в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва обаче да се съобрази задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. възнаграждения не следва да бъдат прилагани в конкретния случай от съда и биха могли да се разглеждат единствено като някакъв необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 500,00 лева. В тази връзка следва да се отчете, че настоящото административно дело няма материален интерес, не е с фактическа и правна сложност, за което се изложиха съображения по-горе, а извършените от адв. Б. Б. процесуални действия са аналогични като тези по жалби по други подобни дела, образувани в Административен съд – Хасково.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 417/19.12.2024 г. на Общински съвет – Димитровград, в частта му по т. II, т. 1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място], и в частта му по т. II, т. 2.1., с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. за населението на [населено място].

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на П. Т. З. от [населено място], [улица]-**, сумата от 1 290,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на Т. И. Д. от [населено място], ул. „** № *-*-*, сумата от 1 250,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.