РЕШЕНИЕ
№ 2311
гр. Пловдив, 08.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 17837 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от ГПК
„Мурджов Пожар“ е предявил против Д.Г.П. иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за осъждане на
ответника да предаде на ищеца държането по отношение на отдадената под наем с
договор за наем от ***г., част от в ***, ***, в землището на с. М., Община Л., ****,
в местността ****, представляваща
прилежаща земя за бунгало за отдих, като освободи бунгалото.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника
договор за наем, отдал под наем на последния част от поземлен имот с ****,
находящ се в местност ****, с. К., Община С., върху който да постави бунгало за
отдих. Договорът бил прекратен с нотариална покана, изпратена до ответника на
основание пункт III, т. 7 от последния. С поканата наемателя е поканен да
демонтира бунгалото, разположено върху имота и да предаде последния на
кооперацията в срок до ***г. Твърди, че видно от приложения протокол от ***г.
бунгалото не е демонтирано, като имотът не е предаден на кооперацията. По
изложените съображения моли за осъждане на ответника да освободи имота от
поставеното бунгало, като предаде последния на ищеца.
В съдебното заседание, проведено на 28.02.2020 г.
ищецът с молба е конкретизирал местността, в която е разположено процесното
бунгало, като е посочено, че процесното бунгало е поставено в ***, ***, в
землището на с. М., Община Л., ****, в местността ****.
В законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д.Г.П.. В отговора на исковата молба се излагат съображения за
неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди, че не е собственик на бунгалото разположено
в имота, посочен в исковата молба, тъй като с ***прехвърлил собствеността и
предал владението върху бунгалото, разположено в местността ****, в полза на
Горовладелска кооперация ***. По изложените съображения счита, че не е
легитимиран да отговаря по така предявения иск за освобождаване на имота. Счита
иска за неоснователен и тъй като бунгалото, което прехвърлил по силата на
договора за дарение, никога не е бил разположен в посочения в исковата молба
имот с ***. Сочи, че неговият праводател С.Ж.С.е придобил по силата на договор
за продажба от ***г. почивна база, находяща се в ***/***/ в землището на с. М.,
състояща се от три дървени постройки и помещение за хранене. Ответникът твърди,
че на ***. закупил от С.Ж.С.постройка № 2 от тази база, която се намира в
землището на с. М.. Твърди, че именно за тази постройка му била отдадена под
наем прилежащата земя от ищеца с прекратения договор за наем от ***г. Поддържа,
че бунгалото, чиято собственост прехвърлил, всъщност представлява постройка №
2, разположена до постройка № 1, в землището на с. М., община Л., област П,
като последната била поставена на север от трасето на водопровода в местността ****,
а не както се сочи в исковата молба - на югоизток от водопровода в землището на
с. К.. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.
По своята правна
природа договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор,
като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните. Основното задължение на
наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното
ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се
пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното наемно
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването
и поддържането на вещта, както и да я
върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
В производството по делото е представен договор за
наем от ***г., сключен между Д.Г.П., в качеството му на наемател, и ГПК „Мурджов пожар“, в качеството му на
наемодател, по силата на който в полза на наемателя е отдаден под наем следния
недвижим имот: прилежаща земя за бунгало за отдих, собственост на ГПК „Мурджов
пожар“, намиращ се в местността ***, срещу насрещното задължение на наемателя
да заплаща наемно възнаграждение в размер на сумата от 80 лв. без ДДС – годишен
наем. В клаузата на чл. 6 от Договора е установено, че последният се сключва за
срок от една година, а в разпоредбата на чл. 7 е установено, че ако някоя от
страните не го прекрати, се удължава за всяка следваща година. С разпоредбата
на чл. 11 е установено, че наемателят няма право да пренаема имота или да го
отстъпва под други форми на трети физически или юридически лица. С разпоредбата
на чл. 12 от договора за заем е установено, че последният се прекратява по
взаимно съгласие на страните или по искане на наемодателя, в случай, че
наемателя не ползва имота съобразно уговореното в договора предназначение, като
се отправя писмено едномесечно предизвестие.
Приложена е и нотариална покана – предизвестие за
прекратяване на договор за наем, с която ответната страна – наемател е
уведомен, че с Решение на Общото събрание на ГПК „Мурджов пожар“, проведено на
03.06.2017 г., във връзка с пункт III, т. 7 от договора за наем, е взето
решение наемният договор да не бъде продължен и последният да бъде прекратен.
Ответникът е поканен да демонтира бунгалото за отдих, поставено върху отдадения
под наем терен в срок до ***г. С нотариално удостоверяване с ***на ******, с
район на действие Районен съд – С. и ***на НК, е удостоверен подписа на лицето,
съставило поканата. На ***г. е удостоверено от ******с район на действие – Районен
съд – Пловдив и *** на НК, връчване на нотариалната покана лично на Д.П. на ***г.
срещу разписка № **/***г.
По делото е представен протокол от ***г., издаден от Л.
Д. К. – ***при ищеца, с който е установено, че преместваемият обект, описан в
нотариалната покана до Д.П., към момента на изготвяне на протокола все още не е
демонтиран и земята – предмет на договора не е предадена на кооперацията.
По делото е приложена скица на поземлен имот с **** в
местност ****, с. К., Община С..
Представени са ответника извадки от
кадастрално-административната информационна система на Агенция по геодезия,
картография и кадастър. От страна на ищеца в първото по делото съдебно
заседание, с оглед конкретизация на отдадения под наем имот са представени
скици на последния.
Съдът намира за неоснователни твърденията на
ответника, че в първото по делото съдебно заседание е допуснато изменение на
предявените искове, чрез конкретизация на отдаденото под наем място,
представляващо част от недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба като
такъв с ****. в с. К., местност ***, а в съдебното заседание като ***, ***, в
землището на с. М., ****, местност ****. Това е така, тъй като между страните в
производството е безспорно обстоятелството относно местонахождението на
отдадената под наем недвижима вещ, което обстоятелство е изяснено от съда в
съдебното заседание, в което е направено искането за конкретизация на
недвижимия имот. Следва да се посочи, че в производството по чл. 233, ал. 1 ЗЗД
съдът не изследва правото на собственост на отдадения под наем имот, както и
актуалната му индивидуализация, с оглед възможността за настъпили промени в
регулацията, а се произнася по искането за неговото освобождаване по начина, по
който последният е индивидуализиран в договора за отдаването му под наем. Няма
пречка и за прецизност страните да посочат актуалната индивидуализация на
предоставената за временно и възмездно ползване недвижима вещ, но това
обстоятелство не представлява изискване за редовност на исковата молба,
доколкото съдът не е сезиран с иск за установяване правото на собственост. В
случая и изложените от страна на ищеца твърдения относно местонахождението на
отдадения под наем парцел не се оспорват от ответника, който се е явил лично в
първото по делото съдебно заседание и е взел становище по приложените от ищеца
скици, като е заявил, че счита последните за достоверни.
Спорен в производството по делото е въпросът дали
ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск,
след като последният не е собственик на бунгалото, което е поставено върху
отдадения под наем недвижим имот.
От представения по делото ***се установява, че
ответникът е прехвърлил чрез дарение на Г.П.К.*** правото на собственост по
отношение на следната движима вещ: постройка № 2, находяща се до постройка № 1,
разположена в местността **** в землището на с. М., Община Л., с обща площ от
25 кв.м. В чл. 3 от Договора е установено, че към момента на подписване на
договора дарителят предава ключовете и владението на движимата вещ на
председателя на кооперацията. Представен е и договор за покупко – продажба от ***.,
по силата на който в полза на ответника е прехвърлена от страна на С.Ж.С.и И.К.С.,
собствеността върху постройка № 2, находяща се до постройка № 1, разположена в
почивна база ***- ****.
Следователно от представените по делото доказателства,
като тези обстоятелства са безспорни между страните, се установява, че с
договор за наем от ***г. за временно възмездно ползване е предоставен на
ответника следния недвижим имот: прилежаща земя за бунгало за отдих,
собственост на ГПК „Мурджов пожар“, намиращ се в местността ***, срещу
насрещното задължение на наемателя да заплаща наемно възнаграждение в размер на
сумата от 80 лв. без ДДС – годишен наем. Между страните е безспорно
обстоятелството, че отдаденият под наем недвижим имот е част от ***, ***, в
землището на с. М., ****, местност ****, в който смисъл е направеното в съдебно
заседание уточнение на исковата молба.
От събраните в производството по делото доказателства,
за което не е налице спор между страните, се установява, че върху отдадената
под наем земя е поставена временна постройка № 2, собственост на ответника.
Установява се, че правото на собственост по отношение на тази движима вещ е
прехвърлено на ***г. чрез дарение на Г.П.К.***.
В случая предмет на договора за наем е отдаването под
наем на недвижим имот, за ползването му от страна на наемателя чрез поставянето
на бунгало. Самото бунгало като преместваем обект, съотв. движима вещ по
смисъла на чл. 110. ал. 2 ЗС, не е предмет на сключения между страните договор
за наем. Т.е. прехвърлянето на правото на собственост по отношение на
поставената върху отдадения под наем парцел преместваема постройка е
ирелевантно досежно изхода на правния спор и не освобождава наемателя от
задължението му по чл. 233, ал. 1, предл. първо ЗЗД за предаване на отдадената
под наем вещ на наемателя при прекратяване на договора за наем, по който начин
ще се осигури възможност на наемодателя да ползва вещта съобразно правата си. За
наемателя, получил на облигационно основание държането по отношение на
процесния недвижим имот, не е налице правомощие да прехвърля, заедно с правото
на собственост по отношение на поставената движима вещ, и държането по
отношение на имота. Нещо повече в клаузата на чл. 11 от договора за наем
изрично е установено, че наемателят няма право да пренаема отдадения му под
наем обект.
Ирелевантно за правилното
решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, е
обстоятелството дали наемателят упражнява фактическата власт върху наетия имот.
Същественият факт е дали той не връща държането на този имот на наемодателя
след прекратяването на наемния договор, като го възпрепятства чрез
непредоставянето на достъп за ползване на този имот. Следователно, единственият
законен способ за защита на притезателното право за връщане на наетия имот след
прекратяване на съществуващата облигационна връзка представлява предявяването
на осъдителен иск за допускане принудителното удовлетворяване на това
субективно право.
Съдът намира, че договорът за наем следва да се счита
прекратен на основание чл. 238 ЗЗД, тъй като от страна на наемодателя е
отправено предизвестие за прекратяването му, обективирано в нотариална покана
от ***г., с която е представен срок за връщане на предадената за ползване вещ
до ***г. Нотариалната покана е получена от страна на ответника – наемател на ***г.,
поради което с изтичане на предоставения от страна на наемодателя срок за
неговото предаване – ***г., последният следва да се счита прекратен. В случая
макар договорът за наем да е сключен за срок от една година, доколкото след
изтичането му ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето
на наемодателя, последният следва на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД да се счита
продължен за неопределен срок, в който смисъл е и клаузата на чл. 7 от
Договора. Следователно за прекратяване на договора е необходимо отправяне на
предизвестие от един месец, като в случая прекратяването следва да се счита
настъпило в рамките на предоставения от страна на наемодателя срок, тъй като
последният е по-дълъг.
По така изложените съображения предявеното непарично притезателно право – за връщане
на наетата вещ след прекратяване на наемното правоотношение, е възникнало и е
станало изискуемо на ***г.
След
надлежното прекратяване на процесния възмезден договор ответникът ползва
процесния имот без правно основание, поради което на основание чл. 233, ал. 1, предл.
първо ЗЗД като наемател е длъжен да върне наетата вещ. Нему принадлежи
доказателствената тежест да установи, че е изпълнил това непарично задължение. Ответникът
не установи в процеса на доказване това правнорелевантно обстоятелство, поради
което съдът приема, че предявеният облигационен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. първо ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен.
По така изложените съображения ответникът да бъде
осъден да върне държането на отдадената под наем недвижима вещ. Като част от
искането за връщане на вещта е направено и искане за осъждане на ответника да
освободи имота от бунгалото. Доколкото съдът е сезиран с иск по чл. 233, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, предмет на защита е единствено връщането на отдадената под
наем вещ, в който смисъл следва да се произнесе съдът с диспозитива на
постановения съдебен акт, тъй като и поставената в отдадения под наем терен
движима вещ не е предмет на договора за наем.
С
оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски. В производството по
делото ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер на сумата от 50
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. В срок е
релевирано възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени от ищеца. По отношение на размера на възнаграждението
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й към момента на заплащане на адвокатското възнаграждение, която
разпоредба установява, че минималният размер на адвокатското възнаграждение при
цена на иска до 1 000 лв., е в размер на сумата от 300 лв. Съдът намира,
че с оглед характера на правния спор, предмет на производството по делото
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
минимума, установен в цитираната наредба, като за да достигне до този правен
извод съдът съобрази фактическата и правна сложност на образуваното
производство по предявения иск. Следователно на ищеца се следват разноски в общ
размер от 350 лв.
Първоинстанционното
решение подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок,
който започва да тече от датата на връчване на постановения съдебен акт на
страните. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК на
ВКС, в което е прието, че началният момент, от който започва да тече срокът за
обжалване в случаите, в които съдът е обявил решението си след датата,
предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК, е от датата на връчването на
преписи от решението на страните.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН **********, с
адрес ***, по иска с правно основание чл. 233, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, предявен от ГПК
„Мурджов Пожар“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Славейно,
Община С., да предаде държането на предоставената
по силата на прекратен договор за наем от ***г.
вещ,
представляваща част от в ***, ***, в землището на с. М., Община Л., ****, в местността ****,
представляваща прилежаща земя за бунгало за отдих, на ищеца ГПК „Мурджов Пожар“.
ОСЪЖДА Д.Г.П. да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ГПК „Мурджов Пожар“
сумата общо от 350 лв. –разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. 17837/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК