РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. ХАСКОВО, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500313 по описа за
2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 112/23.02.2022 г.,по гр.д № 2241/2021 РС-Хасково
е осъдил К.с. Х. да заплати на „Профи кредит България" ЕООД гр. София, по
сключен помежду им договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № *** - сумата от 650 лева, представляваща неизплатена главница
по договора, и сумата от общо 17,42 лева,представляваща обезщетение за
забава върху главницата, включващо както следва: върху главница от 19,31
лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,71 лв.,върху главница от 18,49
лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,63 лв.,върху главница от 19,12
лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,69 лв.,върху главница от 19,78
лв. за периода 14.07.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,75 лв.,върху главница от 20,45
лв. за периода 26.07.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,74 лв.,върху главница от 21,15
лв. за периода 26.08.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,62 лв.,върху главница от 21,87
лв. за периода 26.09.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,48 лв.,върху главница от 22,62
1
лв. за периода 26.10.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,34 лв.,върху главница от 23,39
лв. за периода 26.11.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,19 лв.,върху главница от 24,19
лв. за периода 26.12.2020 г. - 27.05.2021 г. - 1,03 лв.,върху главница от 25,02
лв. за периода 26.01.2021 г. - 27.05.2021 г. - 0,85 лв.,върху главница от 25,87
лв. за периода 26.02.2021 г. - 27.05.2021 г. - 0,65 лв.,върху главница от 26,76
лв. за периода 26.03.2021 г. - 27.05.2021 г. - 0,47 лв.,върху главница от 27,67
лв. за периода 26.04.2021 г. - 27.05.2021 г. - 0,25 лв.,върху главница от 28,62
лв. за периода 26.05.2021 г. - 27.05.2021 г. - 0,02 лв.,ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на всяка от дължимите вноски, считано от
следните начални моменти: върху всяка от гореописаните 15 вноски, считано
от 28.05.2021 г.; за вноските от 16-та до 19-та, включително, считано от деня,
следващ падежите им, а именно: върху 29,60 лв., считано от 26.06.2021
г.,върху 30,61 лв., считано от 26,07.2021 г., върху 31,65 лв., считано от
26,08.2021 г.,върху 32,73 лв., считано от 26.09.2021г., а върху останалите
вноски от 20-та до 24-та вкл.,считано от датата на настъпване на
предсрочната им изискуемост на 20.10.2021 г., а именно: върху 33,85
лв.,35,01 лв., 36,21 лв., 37,44 лв. и 38,59 лв.; като претенцията за разликата,
законната лихва за цялата присъдена главница да се присъди, считано от
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 28.05.2021 г.; както и искът за
обезщетението за забава за разликата до пълния му предявен размер от 39,97
лева за периода 26.03.2020 г.- 03.04.2021 г. /без периода 13.03.2020г. -
13.07.2020 г/ и 9,74 лева за периода 03.04.2021г.-27.05.2021 г.;
С решението Районен съд- Хасково е отхвърлил изцяло
останалите искове : за 236,21лв. - непогасено договорно възнаграждение
за периода 25.03.2020г.-03.04.2021г.;195,00 лв.- непогасено възнаграждение
за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст, 585,00 лв. -
непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна
услуга Флекси, непогасена лихва за забава от 26.03.2020 г. /дата на изпадане в
забава/ до 03.04.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/, без
периода 13.03.2020г. - 13.07.2020 г., от 14,53 лева върху вземането за
договорно възнаграждение; 11,99 лева върху вземането за услуга Фаст; 35,98
лева върху вземането за услуга Флекси; и законна лихва от 03.04.2021 г.
/датата на предсрочната изискуемост/ до 27.05.2021 г; от 3,54 лева върху
договорното възнаграждение; 2,92 лева върху вземането за услуга Фаст и 8,76
лева върху вземането за услуга Флекси.
2
Недоволен от решението, в частта в която е отхвърлен
предявения иск е останал въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, който чрез процесуалния си представител го обжалва в
законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Във въззивната жалба са изложени съображения
относно действителността на сключения между страните по делото договор за
потребителски кредит, който договор според въззивника не съдържа
неравноправни клаузи, тъй като клаузите в него са индивидуално договорени,
а съществува и стандартен европейски формуляр, който е връчен на
кредитополучателя, и който съдържа и преддоговорна информация.Считат, че
в процесния договор ясно е посочена методиката на формиране на годишния
процент на разходите, който годишен процент на разходите е по-малък от 50
процента, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че
същият надвишава тези проценти. Изложени са подробни съображения във
връзка с методиката, по която е определен годишният процент на разходите,
като е направен анализ на годишния лихвен процент на кредита и размера на
законната лихва съобразен с изискванията на Министерски съвет.Намират за
неправилно заключението на съда, че длъжникът по договора за
потребителски кредит не дължи претендираното от дружеството договорно
възнаграждение в размер на 236,21 лв.,ведно със законната лихва от подаване
на заявлението тъй като в уговорения между страните ГПР не е включено
възнаграждение за закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси. В
уговорения между страните годишен процент на разходите / ГПР/ не било
включено възнаграждение за закупените допълнителни услуги.В тази връзка
се твърди и се подържа, че не е налице заблуждение от страна на кредитора,
по отношение на действителния размер на годишния процент на разходите и
не е налице предоставянето на невярна информация на потребителя в тази
насока. Излагат се и доводи по отношение на приложението на разпоредбата
на чл.26 от ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части от договора
за кредит, дори да се приеме, че има такива, не води до недействителност,
респ. нищожност на целия договор за кредит. Считат,че във връзка с
гореизложеното и действителността на клаузата уговаряща договореното
възнаграждение и на целия потребителски кредит следва на кредитора да бъде
присъдено и остатъчното неизплатено задължение за договорно
възнаграждение в размер на 236,21 лева, ведно със законната лихва от
3
подаване на заявлението.
Претендират от въззивната инстанция да отмени решението на
РС-Хасково, в обжалваната част и вместо него да постанови ново по
съществото на спора, с което да признае за установено ,че К. с. Х. длъжник
по договор за потребителски кредит № *** дължи неизплатено договорно
възнаграждение в размер на 236,21 лв.,ведно със законната лихва,считано от
подаване на заявлението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор
от въззиваемата страна К. с. Х..
В с.з. въззиваемата страна претендира от съда да потвърди
обжалваното решение.
Пред въззивната инстанция допълнителни доказателства не са
събирани.
СЪДЪТ, като взе предвид направените във въззивната жалба
оплаквания и извърши проверка на решението, съобразно правомощията си по
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок,
от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на
което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите,
заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани
всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена,
поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивния
състав.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е
необходимо да се обсъди следното:Районен съд-Хасково е бил сезиран с иск с
правно основание чл.415 ал.1 т.3 и ал.4 от ГПК, вр. чл.9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД предявен от
4
„Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София против К. с. Х., с ЕГН ********** от *****. Искът е
предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.Ищецът е претендирал вземания
срещу ответника в общ размер на 1 793,64 лв., включващо: 650 лв. главница,
236,21 лв. договорно възнаграждение, 195 лв. възнаграждение за закупена
услуга Фаст, 585 лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси, 102,47 лв.
лихва за забава, 24,96 лв. законна лихва от 03.04.2021 г. /датата на
предсрочната изискуемост/ до 27.05.2021 г. -всичко дължимо по договор за
потребителски кредит /ДПК/ № ****, сключен помежду им на 21.02.2020 г.
С обжалваното решение РС-Хасково е отхвърлил исковата
претенция за 236,21 лева - непогасено договорно възнаграждение, за
периода от 25.03.2020 г. до 03.04.2021 г. Решението в тази му част е предмет
на въззивна проверка.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло мотивите
изложени от РС-Хасково в атакуваното решение, поради което препраща към
тях на основание чл. 272 ГПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, както е в случая, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
същия. Кредиторът е носител на материалното право единствено за
неизплатената главница по заемния договор спрямо ответницата, като
заемател по договора. Договорното допълнително възнаграждение от което се
претентдира неизплатена част в размер на 236, 21 лева по своя характер е
възнаграждение за дейност по усвояване и управление на кредита, като с него
се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Не става ясно как
е определен размера на допълнителното възнаграждение, което не е и
индивидуално определено. С оглед изложеното и предвид задължителната
практика на ВКС по т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тьлк. д. № 1/
2009 г. на ОСГК, с това допълнително възнаграждение се заобикаля и
забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая ГПР по процесния договор е 48,83 %,, поради
което, ако към дължимата по договора сума се присъединят и разходите по
5
допълнителните услуги, ГПР ще надхвърли нормативно допустимия размер
от 50 %. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК. От
друга страна, съгласно чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК, при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
По изложените съображения и тези в първоинстанционния
съдебен акт, които се споделят и от въззивния съд, жалбата на „Профи
Кредит България“ ЕООД,гр.София се явява неоснователна, а обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за
присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112/23.02.2022 г. на Районен
съд-Хасково,по гр.дело № 2241/2021 г. по описа на съда.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6