Р
Е Ш Е Н И Е
№
1381/17.07.2023 год.
гр.
Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
юни, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Р.А.и участието на
прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов
к.а.н.д. дело № 1300 по описа за 2023 год. на Административен съд- Пловдив, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН,
вр. с чл.348 от НПК,
вр. с чл.208-
чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.К.С.,
чрез процесуалния представител адв. Т.Т. срещу Решение № 637/12.04.2023 г. по
АНД 20235330200191/2023 г. по описа на РС - гр. Пловдив, с което е потвърден
Електронен фиш серия К № 5588204, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Д.К.С.
с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание -
глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се в съдебно заседание от адв.Т., който излага аргументи за
отмяна на оспореното решение на РС Пловдив и за отмяна на обжалвания електронен
фиш. С касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Пловдив и
потвърждаване на електронния фиш, претендират се и направените разноски по
делото.
Ответната страна е подала отговор на
касационната жалба, в което иска потвърждаване решението на РС Пловдив и
претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се
представлява и не взема становище.
Прокурорът сочи в становището си, че
жалбата е неоснователна и сочи, че следва да се потвърди оспореното решение.
Пловдивски административен съд, като
прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима
е, разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в
решението си следната фактическа обстановка :
На 14.03.2021 г. в 14:30 ч. в
с.Песнопой, общ. Калояново, ул. „1-ва”, до № 2 в посока от Карлово към Пловдив,
при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч. от отчетената
скорост, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, лек
автомобил марка „Ситроен Ц 6”, с рег. ***се е движил със скорост от 86 km/h,
като е превишил максимално допустимата с 36 km/h и това е установено с АТСС
TFR1- М № 511. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Д.К.С. в качеството
му на собственик на процесното МПС.
Установява се автоматизирано техническо
средство TFR1- М № 511 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със
срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична техническа
проверка на 01.03.2021 г., като е издаден протокол от проверка № 1-33-21 от
същата дата.
Въз основа на установеното е издаден
електронен фиш серия К 5588204, който е бил връчен.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - снимков
материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010 г. на БИМ, протокол за последваща
проверка № 1-33-21/01.03.2021 г., протокол за използване на АТСС рег. №
273р-2988/17.03.2021 г., разпечатка на фиш серия К № 5588204, разпечатка от
база данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на служебния
автомобил.
Районният
съд е приел за доказано, че именно жалбоподателя е осъществил соченото
нарушение. Изложени са аргументи защо се приема, че грешното посочване на
пътния знак в електронния фиш не е основание за отмяна на същия. Въз основа на
изложените аргументи е изведен извод за законосъобразност на електронния фиш и
същия е потвърден.
Наведените в касационната жалба мотиви
за отмяна на решението на РС Пловдив се явяват неоснователни.
Според настоящата инстанция при така
установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за доказано,
че субект на административно наказателната отговорност се явява собственикът на
автомобила.
Следва да се има предвид, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че именно Д.С. е собственик
на МПС, с което е извършено нарушението, като с оглед разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП правилно е издаден по отношение на него. Липсват доказателства
същият да е упражнил правото си да посочи кое е лицето управлявало МПС, поради
което и няма основание да се приеме, че издадения електронен фиш е издаден
спрямо грешно определен субект на административно-наказателната отговорност.
По отношение на сочените нарушения при издаването
на електронния фиш и основно за това, че неправилно е посочено въвеждане на
ограничението на скоростта с пътен знак В11, вместо коректния пътен знак Д11,
съдът напълно споделя изложените аргументи от въззивната инстанция и препраща
към тях. Следва допълнително да се посочи, че по делото няма спор относно
обстоятелството, че движението на автомобила е заснето в населено място –
с.Песнопой, поради което и у водачът е било наличие на ясно съзнание каква е
законоустановената максимална скорост на движение. Няма спор и че тази скорост
е била превишена от него. Именно с оглед на това субективно отношение няма как
да се приеме, че грешното посочване на пътния знак, с който е въведено
ограничението на скоростта е нарушило правото на защита на нарушителят. Отделно
от това следва да се посочи, че в случаите, когато нарушението е извършено в
населено място и няма конкретен знак, който да въвежда допълнително ограничение
на скоростта , то законоустановената скорост е известна на водача. Именно с
оглед на това и действително не е съставомерен признак наличието или липсата на
посочен пътен знак, който въвежда ограничението на скоростта. Предвид на това и
щом законът не въздига в съставомерен признак това обстоятелство, то
констатирането на евентуална грешка при посочването му не е основание за отмяна
на оспорения електронен фиш. Предвид на това няма как да се приеме, че само на
това основание следва да се отмени електронния фиш.
С оглед изложеното дотук, настоящата
съдебна инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспорения
съдебен акт като правилен и обоснован, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото следва да се
присъдят в полза на касационния ответник разноски. Поради това на основание чл.
63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, следва за юрисконсулта на въззиваемата страна да се определи
възнаграждение в минимален размер, с оглед положените свръх минимални усилия, а
именно 80 лв.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК,
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
637/12.04.2023 г. по АНД 20235330200191/2023 г. по описа на РС - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Д.К. Стоицов, ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР Пловдив направените по делото разноски в размер на 80
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ
:
1........................................
2........................................