Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 03.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на трети февруари
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА МАРИАНА
ХРИСТОВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 925 по
описа
за
2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба с правно основание чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК на длъжниците Х.И.К. и Ю.А.К.
против разноските по изпълнението, обективирани в покани за доброволно
изпълнение.
Жалбоподателите
считат, че разноските по изпълнението са незаконосъобразно завишени и не са
спазени изискванията на ГПК, на ТТРЗЧСИ и на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че срещу
длъжниците има образувани още две изпълнителни дела при същия съдебен
изпълнител: изпълнително дело № 1253/2019 г. и № 1254/2019 г., образувани на
едно и също правно основание, а именно: въвод във владение, който следва да се
осъществи по отношение на идеални части от два недвижими имота. Твърди се, че
ЧСИ е начислил такси в размер на 672 лв. без да посочи как точно е изчислена
тази такса и съгласно кои точки от ТТРЗЧСИ е дължима, без по делото да има
изискано и представено удостоверение за данъчна оценка. Твърди се, че тази
такса е начислена и по трите изпълнителна дела, независимо че недвижимите имоти
и по трите дела са идентични. Твърди се, че разпоредбата на т.22 от ТТРЗЧСИ
императивно определя, че дължимата такса се определя съобразно броя и цената на
недвижимите имоти, а не съгласно броя на длъжниците. Твърди се, че изцяло
незаконосъобразно съдебният изпълнител не е присъединили трите изпълнителни
листа в едно изпълнително дело. Твърди се, че по изпълнителното делото са
депозирани молби и от двамата длъжници, с които същите заявяват желанието си
доброволно да предадат владението върху идеалните части от недвижими имоти. Със
същото искане е връчена и нотариална покана на взискателите по делото. Твърди
се, че при това положение не следва да се начисляват такси за изпълнително
действие, което няма да бъде приложено. Твърди се, че по изпълнителното дело
липсват доказателства, че дължимите такси по изпълнителното дело, които се
претендират от длъжниците, са реално платени от взискателя по делото. Заявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Моли
съда да намали разноските до техния минимум.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя. Оспорва
жалбата като счита, че същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
От приложеното копие на изпълнително
дело № 1254/2019 г. по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ се установява, че
същото е образувано по молба с вх. №
11746/17.09.2019г. на взискателя П.С.Б., чрез пълномощника адвокат А.Д., въз
основа на Изпълнителен лист издаден на 21.08.2019 г. от Софийски градски съд на
основание съдебно решение по гр.д № 3178/1998 г. на СГС, І-9 състав, по силата
на който длъжниците Ю.А.К. и Х.И.К. са осъдени да предадат владението на
взискателя П.С.Б. на идеална част от следните недвижими имоти:
1/8 идеална част от дворно място с площ от 665 кв.м.,
находящо се в гр. София - Бояна, ул. *******, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.1937.751 по кадастралната карта на гр. София, район Витоша,
одобрена със заповед № РД - 18-68 от 02.12.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, съставляващо по предходен план парцел V-751 в кв. 223 по регулационния
план на гр. София, м. Гърдова глава, заедно с намиращите се в него кладенец,
декоративен басейн, септична яма и огради. По делото е изискана и приложена
данъчна оценка на имота с изх.№ **********/24.10.2019 г., от която се
установява, че данъчната оценка на целия имот възлиза на сумата от
47 318,10 лв., съответно за изпълнителното дело е 5914,76 лв., доколкото
предмет на въвода е 1/8 идеална част и
1/4 идеална част от магазин с площ 11,68 кв.м.,
находящ се в гр. София, бул. *****, партерен етаж, заедно с клозетно помещение,
избено помещение / под стълбището/ с площ от 6 кв.м. и 2,50/100 идеални части
от дворното място, върху което е построена сградата. По делото е изискана и приложена данъчна оценка на
имота с изх.№ ДСЦ19-ДИ11-654/1//29.10.2019 г., от която се установява, че
данъчната оценка на целия имот /магазин и земя/ възлиза на сумата от
33 649,90 лв., съответно за изпълнителното дело е 9329,88 лв., доколкото
предмет на въвода е 1/4 идеална част от магазина и 2,50/100 идеални части от
земята.
В този смисъл невярно е твърдението в жалбата, че
съдебният изпълнител не е изискал и приложил по делото данъчните оценки на
имотите, в които ще осъществява въвод.
С Разпореждане от 17.09.2019г., съдебният изпълнител е
насрочил дати за извършване на въвод във владение по отношение на процесиите
имоти, като е начислил такси в общ размер на 620 лева от които: по т. 1 от ТТР
към ЗЧСИ - 24.00 лева с ДДС, два броя такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ-48.00 лева
с ДДС, два броя такси по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ - 480 лева с ДДС и два броя
такси по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ - за издаване на удостоверение за данъчна оценка
на имоти - 68.00 лева. Съдебният изпълнител е приел и адвокатски хонорар в
размер на 1000 лева съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 17.09.2019 г.
Към този момент и с оглед липсата на данъчни оценки на
имотите, съдебният изпълнител е начислил минималната такса по т.22. в размер на
200 лв. за всеки един от двата имота.
Покани за доброволно изпълнение са връчени редовно на
длъжниците чрез работодателя им на 16.10.2019г.
След
връчване на ПДИ по делото е постъпила молба с вх. № 12975/22.10.2019г. от
длъжника Х.И.К., с която същият заявява, че желае доброволно да предаде
владението на процесиите имоти на взискателя, отправя искане на намаляване на
начислените такси по ТТР към ЗЧСИ, а така също и искане за редуциране на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Молба с идентично съдържание е постъпила и от другия длъжник Ю.А.К..
С Разпореждане от 30.10.2019г., ЧСИ Г.К., peг. № 924 е
назначил вещото лице инж. Ю.П.за оказване на съдействие при извършване на въвод
във владение в горепосочените имоти, като е прието възнаграждение в размер на
400 лева с ДДС.
С Протокол за въвод във владение от 01.11.2019г. и
Протокол за въвод във владение от 01.11.2019г., взискателят П.С.Б. е въведена
във владение в процесиите имоти.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По съществото на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
Безспорно двамата длъжници дължат начислените такси по
т.т.1, 5, 22 и 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и същите
правилно са начислени от съдебния изпълнител.
Невярно е твърдението, че принудителния способ не е
осъществен. Видно е, че на 01.11.2019 г. съдебният изпълнител е осъществил
принудителния въвод и в двата недвижими имоти. Въводите са обективирани в два
броя протоколи за въвод във владение от 01.11.2019 г., съответно от 10 и 12
часа.
Фактът, че двамата длъжници са изявили желание да
предадат доброволно имотите, не е равнозначен на осъществено доброволно
изпълнение. Такова би било налице, в случай, че двамата длъжници и в срока за
доброволно изпълнение се бяха явили в кантората на съдебния изпълнител и бяха
предали ключовете от двата имота, което в случая не се е осъществило.
Предвид горното длъжниците дължат направените от взискателя
разноски по образуването на изпълнителното дело и по осъществяването на
изпълнителния способ, както следва:
По т.1 дължат такса за образуване на изпълнително дело
в размер на 20 лв., съответно 24 лв. с ДДС, съответно по 12 лв. за всеки един
от двамата длъжници.
По т.5 всеки един от двамата длъжници дължи такса в
размер на по 24 лв. с ДДС за изготвената и връчената покана за доброволно
изпълнение на всеки един от двамата длъжници.
По т.22 съдът намира, че ЧСИ правилно е изчислил
размера на дължимите разноски, като е съобразил разпоредбите на Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По отношение
таксата по т. 22 от ТТРЗЧСИ, правилно съдебният изпълнител е съобразил, че същата трябва да бъде
определена върху 1/8 от данъчната оценка за дворното място в Бояна, цялата в
размер на 47 318,10 лв., т.е. сумата върху която се събира таксата е
5 914,73 лв. и съответно ¼ от данъчната оценка за другия
имот-цялата в размер на 33 649,90 лв./земя и сграда/-32 426,70 лв. за
магазина и 1223,20 лв. за земята т,е. сумата върху която се събира таксата е
съответно 8 106,68 лв. и 1 223,20 лв.
Съобразно т. 22 за въвеждане във владение на недвижим
имот се събира такса в размер 1 на сто върху цената на имота, но не по-малко от
200 лв. В случая сумата и за двата имота е под минимума, т.е. дължимата такса е
200,00 лева, съответно 40,00 лева ДДС. И тъй като съдебният изпълнител е
осъществил два въвода в два различни недвижими имота, то правилно е събрал две
такси. Същите са събрани съобразно броя на имотите, в които е извършен въвод, а
не съобразно броя на длъжниците, както твърдят жалбоподателите.
По т.31 двамата длъжници дължат и разноските във
връзка с вещо лице 400 лв. и всеки един от тях по 34 лв.-заплатена данъчна
оценка.
Следователно всеки от длъжниците дължи половината от
общата сума на разноските или това е сума от по 510 лв. В случая съдебният
изпълнител е определил по-нисък размер.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Доколкото и по силата на чл2, ал.5от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, съдът определя
дължимото възнаграждение по отделно с оглед цената на всеки един от имотите.
Съответно при материален интерес от 5914,76 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 644,24 лв., при
материален интерес от 8106,68 лв.-съответно 797,47 лв. и при материален интерес
от 1223,20 лв.-съответно 315,62 лв., или общо сума в размер на 1 757,33
лв.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр.
28 от
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжниците дължат и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно не са предали доброволно владението върху двата имота и
принудителният способ е осъществен. Съобразно посоченото по-горе адвокатско
възнаграждение по т.2 възлиза на сумата от 878,67 лв.
Или общо адвокатското възнаграждение по
т.1 и т.2 възлиза на сумата от 1078,67 лв., т.е. приетото от съдебния
изпълнител възнаграждение в размер на 1000 лв. очевидно не е прекомерно.
По отношение на възражението, че
съдебният изпълнител не е съединил изпълнителните дела по отношение и на
другите двама взискатели. Съдебният изпълнител няма такова задължение.
Когато чрез един и същи изпълнителен
способ се осъществяват притезанията на няколко взискатели, е налице субективно
съединяване на изпълнителни дела.
Дори и да образува общо изпълнително
дело, пак ще са налице различни изпълнителни правоотношения, които в случая ще
се различават по своите страни.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с правно основание чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК
на длъжниците Х.И.К. и Ю.А.К. против разноските по изпълнението, обективирани в
покани за доброволно изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.