Решение по дело №11088/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 733
Дата: 8 февруари 2024 г.
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20231100511088
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. М.
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100511088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „П.Н.“ ЕООД срещу решение №
10727/21.06.2023 г. по гр.д. № 42170/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищеца К. Е. М. на основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 5000 лв. – частичен иск от сумата в размер на
24000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди –
накърняване на честта, достойнството и доброто име, претърпени от противоправно
поведение на ответника, осъществено чрез следните клеветнически твърдения:
„Разкритие на ПИК: К. М. и Л.Б. завъртели корупционната „румънска сделка“ с
оръжието за Украйна“, „Шефовете на кабинетите на икономическия министър в
оставка и лидер на БСП К.Н. - К. М., и на премиера в оставка К.П. - Л.Б., са в дъното на
корупционната румънска сделка“, „По тяхна уговорка и под техен натиск….“, „и
двамата с К. М. работят само за себе си, пренебрегвайки премиера“, ведно със
законната лихва от 03.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят – „П.Н.“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
по делото не е доказано ищецът М. да е претърпял неимуществени вреди от процесната
1
статия. Твърди, че ответното дружество не е автор на статията, а съдържанието е
възпроизведено от друг източник, публикувал статията първи. Счита също така, че от
съдържанието на статията не могат да се извлекат обидни и клеветнически твърдения,
за които ответникът да носи отговорност, а за негативни оценки на публична личност
не следва да се търпи такава. Ето защо, моли решението в обжалваната част, с която
искът е уважен, да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, евентуално – да бъде
намалено присъденото обезщетение. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – К. Е. М., оспорва жалбата и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Е. М. с осъдителен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника „П.Н.“ ЕООД да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 15000 лв. – частичен иск от сумата в размер на
24000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди –
накърняване на честта, достойнството и доброто име, претърпени от противоправно
поведение на служители при ответника, осъществено чрез следните клеветнически
твърдения: „Разкритие на ПИК: К. М. и Л.Б. завъртели корупционната „румънска
сделка“ с оръжието за Украйна“, „Шефовете на кабинетите на икономическия
министър в оставка и лидер на БСП К.Н. - К. М., и на премиера в оставка К.П. - Л.Б., са
в дъното на корупционната румънска сделка“, „По тяхна уговорка и под техен
натиск….“, „и двамата с К. М. работят само за себе си, пренебрегвайки премиера“,
ведно със законната лихва от 03.07.2022 г. до окончателното изплащане.
С обжалваното решение искът е уважен за сумата в размер на 5000 лв., като е
отхвърлен до пълния предявен размер от 15000 лв. – частичен иск от сумата в размер
на 24000 лв. В частта, с която искът е отхвърлен, решението на първата инстанция е
влязло в сила. Решението е обжалвано от ответника в частта, с която искът е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали е налице противоправно
поведение, изразяващо се в изнасяне на клеветнически твърдения за К. Е. М., за които
ответникът да носи отговорност, в качеството на възложител на работата, а именно -
противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил изготвянето на
процесната статия, която съдържа неверни и позорни обстоятелства за ищеца.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви от фактическа и
правна страна за наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника,
2
тъй като в процесната статия са изложени клеветнически твърдения по отношение на
ищеца М., които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК
препраща изцяло към тях.
По делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
изнесени в статия от 03.07.2022 г., публикувана на сайта „www.pik.bg“, собственик и
издател на който е ответникът, клеветнически твърдения. Трайноустановена е
съдебната практика във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно
произведение твърдения и оценки, обективирана и в постановените по реда на чл. 290
ГПК - решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК,
решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК, решение
№ 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК и др., че когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се
разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни
произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни
съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението
обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите
твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи
отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят
носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и само доколкото
издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери
достоверността на разпространената информация.
По делото е представена разпечатка от процесната статия, неоспорена от
ответника, видно от която заглавието на статията е следното: „Разкритие на ПИК: К.
М. и Л.Б. завъртели корупционната „румънска сделка“ с оръжието за Украйна“.
Въззивникът оспорва авторството на процесната статия, като твърди, че същата
се позовава на по-стара публикация в друго електронно издание – „www.wow-
media.bg“. Същият обаче нито в рамките на първоинстанционното производство, нито
пред въззивната инстанция е доказал посоченото твърдение. Точно обратното,
3
съгласно удостовереното от нотариус М.Н., статия с такова заглавие и съдържание,
съгласно приложената към исковата молба разпечатка на хартиен носител, е
публикувана на 03.07.2022 г. в рубрика „Авторски новини“ на интернет страница
„www.pik.bg“.
Посоченото обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по
допусната на районния съд съдебно-техническа експертиза. Съгласно съдебно-
техническата експертиза, в процесната статия е поместено следното съдържание,
предмет на заявената претенция, а именно - „Шефовете на кабинетите на
икономическия министър в оставка и лидер на БСП К.Н. - К. М., и на премиера в
оставка К.П. - Л.Б., са в дъното на корупционната „румънска сделка“ с българско
оръжие за Украйна“; „А преките ръководите на тази сделка под крилото и със знанието
на К.Н. и К.П. са К. М. и Л.Б.. По тяхна уговорка и под техен натиск внесените на 4 май
2022 г. документи за разрешение за износ на оръжие за Румъния са подписани в
рамките на един ден, както твърди и самият М..“; „Разследващите тази, както и други
оръжейни сделки под шапката на икономическото ведомство и К.Н., обаче твърдят, че
в тях лидерката на БСП се еманципирала от К.П. и двамата с К. М. работят само за себе
си, пренебрегвайки премиера.“
От цитираното съдържание на процесната статия става ясно, че ищецът К. М., в
качеството на началник на кабинета на министъра на икономиката и индустрията, е
участвал в сделка за продажба на оръжие, която е определена от автора на статията
като корупционна още в заглавието на статията. В съдържанието на статията
посоченото твърдение е развито, като е посочено, че един от преките ръководители на
сделката е К. М., документите във връзка със сделката са придвижени необичайно
бързо под натиск на М., който е работил за себе си. Изложено е също така, че сделката
е била за 200 милиона лева, като комисионните са били 20 %, което, според автора на
статията, означава, че участниците в нея (сред които и М.) си разделят 40 милиона
лева.
Следователно и на базата на съдържанието на процесната статия може да се
направи извод, че целеният смисъл от автора е да оповести, че ищецът К. М., в
качеството си на началник на кабинета на министъра на икономиката и индустрия, е
взел участие при сключването на „корупционна“ сделка за продажба на оръжие с цел
да получи лично за себе си имотна облага под формата на комисионна, която е част от
цената по сделката. Посоченият смисъл на статията може да се изведе изцяло както от
заглавието , така и от съдържанието , в което хронологически авторът на статията е
свързал ищеца М. със сключването на сделката, вкл. натиск, оказван от ищеца, в
качеството му на началник на кабинета на министъра на икономиката и индустрията,
във връзка с по-бързото придвижване на документите по сделката, както и
получаването на имуществена облага, имаща корупционен характер.
4
Безспорно, изложените факти спрямо ищеца М., имат клеветнически характер и
доколкото по делото не са събрани никакви доказателства за истинността на
изложеното в процесната статия, то издателят на статията - „П.Н.“ ЕООД, следва да
носи деликтна отговорност пред пострадалото лице.
Ето защо и във връзка с изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че е
налице противоправно поведение на автора на процесната статия, изразяващо се в
изнасянето на клеветнически твърдения за ищеца, поради което ответникът, в
качеството на издател на статията, носи отговорност за причинените вреди на М. на
основание чл. 49 ЗЗД.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за неправилност на решението
в частта, касаеща определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. (така Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на изнесените в процесната статия клевети за ищеца М., следва, на първо
място, да се отчете обстоятелството, че същите касаят професионалната дейност на М.,
в качеството му на политическо лице и началник на кабинета на министъра на
икономиката и индустрията. Ищецът е определен като основен участник в
„корупционна“ сделка за продажба на оръжие, в резултат на което същият следва да
получи „комисионна“. Посоченото несъмнено води до накърняване на
професионалната репутация на ищеца, предвид обстоятелството, че същият е и
публична личност, съдейки от приетите по делото писмени доказателства.
На следващо място, съгласно показанията на свидетеля Б.Н.А. – колега и
приятел на ищеца от студентските години, ищецът и свидетелят са обсъждали
съдържанието на процесната статия, в която става дума за обвинения в корупция
спрямо ищеца. Ищецът е бил много обиден, огорчен и ядосан във връзка с изнесеното
съдържание в статията. Споделил е пред свидетеля А., че освен него и други хора са го
питали за изнесеното в статията. Бил е притеснен как ще бъде прието това от
семейството му, като е бил засегнат авторитетът му. След статията и в резултат на нея
е станал затворен, раздразнителен в определени ситуации, всичко това е повлияло
негативно и върху концентрацията му на работното място.
Отчитайки посочените обстоятелства и настоящата съдебна инстанция намира,
че присъденото обезщетение в размер на 5000 лв. за причинените на ищеца
неимуществени вреди се явява справедливо и отговаря на критериите, посочени в чл.
52 ЗЗД.
5
Ето защо и при посочените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият нито претендира присъждането на такива, нито е представил доказателства за
извършването на разноски, поради което не следва да се ангажира отговорността на
въззивника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10727/21.06.2023 г. по гр.д. № 42170/2022 г. по
описа на СРС, 151 състав, в частта, с която „П.Н.“ ЕООД е осъдено да заплати в полза
на ищеца К. Е. М. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 5000 лв. –
частичен иск от сумата в размер на 24000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди – накърняване на честта, достойнството и доброто име,
претърпени от противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в
клеветнически твърдения, изнесени в статия със заглавие: „Разкритие на ПИК: К. М. и
Л.Б. завъртели корупционната „румънска сделка“ с оръжието за Украйна“,
публикувана на 03.07.2022 г. на сайта „www.pik.bg“, ведно със законната лихва от
03.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6