Р Е Ш Е Н И Е
№ 754
гр. Русе, 10.05.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8659 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно основание 55, ал.1 пр.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Р.Д.З. против В.И.С., в която се твърди, че двамата са били в
договорни отношения, по силата на сключен договор от 29.11.2007г. по чл.17 ЗУТ.
Съобразно клаузите на този договор, при неизпълнение на задълженията по него,
представляваното от ищеца търговско дружество „Строител” ООД и ищеца лично като
физическо лице са поели солидарно задължение да заплатят на В.С. неустойка в
размер на 5000евро. Поради неизпълнение на задълженията по договора, В.С.
предявила иск срещу единия солидарен длъжник Р.З. за заплащане на неустойката и
било образувано гр.д. №****/2011г. по описа на РС-Русе, а след около 6 месеца
тя предявила иск и срещу другия солидарен длъжник „Строител” ООД за заплащане на
същата неустойка и образувано гр.д. № ****/2011г. по описа на РС-Русе. Ищецът
твърди, че и двата иска били предявени на основание един и същи договор.
Съдебното производство срещу „Строител "ООД приключило с решение на ВКС, с
което дружеството било осъдено да заплати на ищцата претендираната неустойка. За
събиране на вземането си С. образувала изпълнително производство №831/2013г. по
описа на ЧСИ М.М., което било приключено на 23.10.2013г., поради пълно изплащане
на задължението по него от „Строител” ООД. Съдебното производство срещу Р.З. приключило
с решение на ВКС от 13.05.2014г., по което той също бил осъден да заплати
солидарно със „Строител" ООД на В.С. претендираната от нея неустойка. По
образуваното изпълнително производство №529/2014г. по описа на ЧСИ Ц.Г. ищецът
изплатил на ответницата като взискател направените от нея съдебни разноски и по
нейна молба изпълнителното производство било прекратено. По този начин той
считал, че отношенията им са уредени. С получения изпълнителен лист по второто
дело, В.С. образувала ново изпълнително дело при ЧСИ Росица Апостолова, по
което бил наложен запор на банковата сметка на ищеца в ТБ ДСК и удържани
7901,29 евро.
Ищецът счита, че
сумата от 7901,29евро е недължимо платена от него, тъй като главницата по
изпълнителния лист от 5000 евро е платена от другия солидарен длъжник „Строител“
ООД по изпълнително дело на ЧСИ М.М. още
преди да бъде образувано изпълнителното дело срещу Р.З.. Поради тази причина се
породил правен интерес за него да предяви иск за заплащане на посочената сума
срещу ответницата, тъй като същата се била обогатила неоснователно с тази сума
за негова сметка. По предявения от него иск било образувано гражданско дело № ****/2016г.
по описа на РС – Русе, който бил отхвърлен, тъй като било установено, че до
приключване на делото не е настъпило още обогатяване на ответницата с
посочената сума, тъй като не й била преведена от съдебния изпълнител.
Тъй като към
настоящият момент сумата вече била изплатена от съдебния изпълнител на
ответницата, ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което В.И.С. да
бъде осъдена да му заплати сумата от
7901евро, платена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и обезщетение
за забава в размер на 750евро за периода от 01.02.2017г. до завеждане на
делото. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата изразява становище за неоснователност на исковата претенция,
оспорва я по основание и размер. Твърди, че правопораждащите факти за изплащане
на неустойка от „Строител” ООД и Р.Д.З. са различни и не произтичат от един и
същи договор, а от два различни – този от 29.11.2007г. по чл. 17 ЗУТ и
предприемачески договор от 28.08.2013г. От постановените решения на съдилищата
по двете дела, включително и на ВКС, не можело да бъдат направени изводите за
идентичност на задължението. Двете неустойки били претендирани на различни
основания, следователно и не било налице плащане на сума, която е недължима. Според
ответницата за настоящото производство значение имали единствено констатациите
на ВКС в диспозитивите на двете съдебни решения, с които са присъдени
неустойките в нейна полза. С настоящият иск не било допустимо да се пререшават
споровете между страните предмет на водени между тях дела, както и недопустимо
било да се тълкуват постановените и влезли в сила съдебни решения. С оглед
изложеното, се иска да бъде отхвърлен предявеният главен иск като
неоснователен. Обусловеният от него иск по чл. 86 ЗЗД също намира за
неоснователен, включително и поради обстоятелството, че ответницата не е
поканена да заплати процесната сума и не е изпаднала в забава преди образуване
на настоящото дело.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът уважи претенцията на ищеца, ответницата прави
възражение за прихващане с дължимите й от него 3700 лева или 1892 евро,
представляващи вземане за разноски за влезлите в сила решение №*** от
28.06.2016г. по гр.д. №****/2016г. по описа на РС – Русе, определение №*** от
07.02.2017г. по в.гр.д.№***/2016г. по описа на ОС – Русе и определение №*** от
14.11.2017г. по гр.д.№****/2017г. по описа на ВКС, за които е издаден
изпълнителен лист №*** от 06.12.2017г. на РС – Русе.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
В.И.С. е предявила на
04.04.2011г. против Р.Д.З. искова молба, с която е претендирала заплащането на
договорна неустойка в размер на 5000 евро, произтичаща от т.10, изр. 3 на
сключен между тях на 29.11.2017г. предварителен договор по чл. 17, ал.3 ЗУТ. По
депозираната искова молба е образувано гр.д.№****/2011г. по описа на РС-Русе,
което е приключено с решение №**/13.05.2014г., постановено по гр.д.№***/2012г.
на ІVг.о. на ВКС, с което предявеният иск е изцяло уважен и Р.З. е осъден да
заплати на В.С. сумата от 5000 евро, неустойка, дължима по т.10 от
предварителен договор по чл. 17, ал.3 ЗУТ от 29.11.2007г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.10.2011г. до окончателното й изплащане,
както и със законната лихва върху сумата от 500 евро за периода 04.04.2011г. до
03.10.2011г. и разноски по делото в размер на 5563лв.
В.И.С. е предявила
на 01.11.2011г. против „Строител“ ООД искова молба, с която е претендирала
заплащането на договорна неустойка в размер на 5120 евро, произтичаща от т.10,
изр. 3 на сключен между тях на 29.11.2017г. предварителен договор по чл. 17,
ал.3 ЗУТ. По депозираната искова молба е образувано гр.д.№****/2011г. по описа
на РС –Русе, което е приключено с решение №***/19.08.2013г., постановено по
гр.д.№***/2012г. на ІV г.о. на ВКС, с което предявеният иск е изцяло уважен и „Строител“
ООД е осъдено да заплати на В.С. сумата от 5120 евро на основание чл. 92 ЗЗД
със законната лихва от 01.11.2011г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата от
4534,50лв. разноски по делото за всички инстанции. С определение №*** от
07.10.2013г., постановеното решение на ВКС е изменено в частта за разноските,
които следва да са в размер на 6338лв.
Няма спор между
страните, а и се установява от представеното удостоверение на ЧСИ М.М., че образуваното
от В.С. изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 03.09.2013г. по
гр.д.№****/2011г. на РС – Русе е приключено (свършено) на 23.10.2013г. поради
пълно изплащане на задълженията от страна на длъжника „Строител“ ООД.
Видно от
постановление на ЧСИ Ц.Г., образуваното от В.С. изпълнително дело срещу Р.З.
въз основа на изп. лист издаден на 19.05.2014г. по гр.д.№****/2011г. на РС –
Русе е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.2 ГПК – по молба на взискателя.
Въз основа на
изпълнителния лист от 19.05.2014г. по гр.д.№****/2011г. по описа на РС – Русе е
образувано изп. дело ****/2015г. по описа на ЧСИ Р.А., по което от длъжника Р.З.
е претендирана за заплащане сумата от 5000евро главница, ведно със законната
лихва върху нея от 04.10.2011г. до окончателното плащане, както и такси и
разноски по изпълнението в размер на 1333,37лв.
На 04.12.2015г. от
банковата сметка на Р.З. в ТБ „ДСК“ ЕАД по сметка на ЧСИ Р.А.на основание
наложения запор е преведена сумата от 7901,29 евро.
На 29.02.2016г. Р.З.
е предявил срещу В. Сапнуджиева иск за заплащане на сумата от 7900 евро като
недължимо платена. Обосновал е претенцията си с обстоятелството, че събраната
от него по изпълнителното дело сума е била недължимо платена, тъй като задължението
е било вече платено на взискателя от друг солидарен длъжник. Образуваното
гр.д.№****/2016г. по описа на РС – Русе е приключило с влязло в сила решение
№19 от 13.01.2017г., с което претенцията на ищеца е изцяло отхвърлена като
неоснователна, тъй като процесната сума към момента на приключване на
гражданското производство не е била все още изплатена на взискателя, т.е
липсвало е нееквивалентно преминаване на блага от имуществото на ищеца към
имуществото на ответницата. В полза на ответницата по това дело е издаден
изпълнителен лист от 06.12.2017г. за направените от нея разноски в
производството в общ размер на 3700лв.
На 02.02.2017г. ЧСИ
Р.А.е изплатила на взискателя В.С. сумата от 14 136,05лв. по изп. Дело****/2015г.,
което ответницата изрично е признала с представеното извлечение от банковата
сметка на пълномощника й от 04.01.2018г.
С определение №****/15.11.2017г.
по гр.д.№****/2017г. на РС - Русе, на осн. чл. 390 ГПК е допуснато обезпечение
на бъдещия иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД на Р.Д.З. срещу В.И.С.
за сумата от 7900 евро, чрез налагане на възбрана върху притежавана от нея
полска култура с площ 24.594дка в землището на с. Ново село обл. Русенска. В
това производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
40лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД.
Фактическият състав
на този иск изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на правно основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание би била налице и в случаите, когато след изпълнение
на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно
задължените лица, последва изпълнение и от друг солидарен съдлъжник, тъй като
съгласно чл. 123, ал.1 изр.1 ЗЗД, изпълнението от страна на един солидарен
длъжник освобождава всички съдлъжници. На тази хипотеза за недължимост на
платената по изп. дело на ЧСИ Р. Апостолова се е позовал ищецът. Както са
приели отделните съдебни състави разгледали гр.д.№****/2016г. на РС – Русе,
така и настоящият съдебен състав намира, че ищецът и „Строител“ ООД са
солидарни длъжници по отношение на дължимата на В.С. неустойка, присъдена с
решенията на ВКС по гр.д.№***/2012г. на
ІVг.о. и гр.д.№***/2012г. на ІV г.о. Неустойката е присъдена и по двете дела на
осн. т.10 от предварителен договор по чл. 17, ал.3 ЗУТ от 29.11.2007г. По гр.д.№***/2012г.
това обстоятелство изрично е упоменато в диспозитива на постановеното на
13.05.2014г.съдебно решение. В решението по гр.д.№***/2012г. присъдената
неустойка не е призната като солидарно задължение по две причини: това решение
е постановено на 19.08.2013г., т.е не е бил още разрешен със сила на пресъдено
(СПН) нещо въпросът за дължимостта на тази неустойка от другия солидарен
длъжник (ищецът в настоящото производство) и последният не участвал като страна
по делото, поради което и не би могъл да бъде обвързан от постановеното
решение. Солидарните длъжници са обикновени другари в процеса, което е
позволило на В.С. в отделни производства да претендира дължимата от тях в
условията на пасивна солидарност неустойка. Това, че в диспозитива на решението
по гр.д.№***/2012г. изрично не е посочено основанието от което произтича
дължимата неустойка, не е пречка при преценка на обективните и субективните
предели на формираната с решението СПН да бъдат зачетени решаващите мотиви на
съдебния акт. Именно в последните се съдържа достатъчно ясно изразената воля на
съдебния състав, че присъдената неустойка е на основание предварителния договор
по чл. 17, ал.3 ЗУТ от 29.11.2007г. и неизпълнение на поетото с него задължение
за изготвяне на необходимите работни проекти и книжа за строителство и
представянето им за одобрение в срока посочен в предварителния договор - до
28.11.2008г. Също така и с исковата си молба за образуване на това дело, В.
Сапнуджиева е претендирала неустойка произтичаща от неизпълнение на
задължението на „Строител“ ООД по т.10 от договора от 29.11.2007г. Присъдената неустойка е в размер на 5120
евро(колкото са претендирани), а не на 5000 евро, който е уговорения размер по
договора. Независимо от причините за това разминаване (вероятно грешка),
решението дори и неправилно е влязло в законна сила и е изпълнено.
Съпоставянето на двете решения обосновава извод за признато със СПН солидарно
задължение между Р.З. и „Строител“ ООД за сумата от 5000 евро неустойка, ведно
със законната лихва върху нея от 04.10.2011г.
След като по
изпълнителното дело на ЧСИ М. Македонска солидарния длъжник „Строител“ ООД е
изплатил изцяло задължението си, което включва и солидарното такова с Р.З., то
повторното плащане от последния на сумата от 5000 евро ведно със законната
лихва върху нея считано от 04.10.2011г. до 04.12.2015г. по изп. дело на ЧСИ Р.
Апостолова е било първоначално недължимо. След превеждане на тази сума по
банковата сметка на ответницата на 02.02.2017г. фактическия състав на чл. 55,
ал.1 пр.1 ЗЗД е завършен. Сумата с която ответницата се е обогатила без
основание подлежи на връщане. В случая размерът на неоснователното обогатяване
на ответницата като взискател по изпълнителното дело не съвпада с размера на
удържаната от запорираната сметка на ищеца като длъжник сума, нито с платената
на първата (по сметката на пълномощника й), тъй като при осъществяване на
принудителното събиране съдебният изпълнител е начислил и разноски по
изпълнението, плащането на които от страна на длъжника не съставляват суми, с
които взискателят се е обогатил. Тези допълнителни разноски по изпълнението
длъжникът би могъл да претендира на плоскостта на деликтната отговорност, но не
и като неоснователно обогатяване. Изчислена с помощта на специализиран
електронен калкулатор, законната лихва върху сумата от 5000 евро за периода от
04.10.2011г. до 04.12.2015г. възлиза на 2129,34 евро. Сборът от двете суми - 7129,34 евро е размерът до който искът
за неоснователно обогатяване се явява основателен. Тази сума е по – малка от
преведената на взискателя, тъй като в последната логично са включени и разноски
по изпълнението. До пълния предявен размер от 7901 евро искът за неоснователно
обогатяване се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде поставен
в забава неоснователно обогатилия се длъжник, същият следва да бъде поканен от
кредитора да плати полученото без основание. В случая ищецът е претендирал
обезщетение за забава върху платената от него сума по изпълнителното дело на
ЧСИ Р. Апостолова, от 01.02.2017г. до предявяване на иска си, тъй като на тази
дата ответницата в качеството си на взискател я е получила неоснователно, т.е.
на тази дата настъпило неоснователното й обогатяване. Липсват обаче както
твърдения, така и доказателства по делото, че на тази дата или друга,
последваща, ищецът е отправил покана до ответницата да върне недължимо
платената й сума. По тази причина претенцията му за обезщетение за забава в
размер на 750 евро следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
По възражението за
прихващане:
С оглед изложеното
по-горе относно частичната основателност на предявения иск, направеното от
ответницата в условията на евентуалност възражение за прихващане следва да бъде
разгледано. Страните по делото нямат спор, че до приключването му присъдените
на В.С. разноски по гр.д.№****/2016г. на РС - Русе в общ размер на 3700 лв. или
1892 евро, за които е издаден изпълнителен лист №6083 от 06.12.2017г. не са
платени от Р.З.. С оглед на това възражението за прихващане се явява
основателно и дължимата от ответницата сума следва да бъде намалена до 5237,34 евро.
С оглед изхода на
делото и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него за настоящото производство разноски съобразно уважената
част от исковете. С оглед пълното отхвърляне на иска по чл. 86 ЗЗД, направените
от ищеца за този иск разноски в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение и
50лв. държавна такса следва останат за негова сметка. От останалите направени
от ищеца разноски в общ размер на 2384лв. (включително и тези по
обезпечителното производство по чл. 390 ГПК), съобразно уважената част от иска
по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД следва да се присъдят 1580,28лв. Ответницата не е претендирала присъждане на разноски, а
и липсват доказателства за направени такива.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.И.С. ЕГН********** с адрес *** да заплати на Р.Д.З. ЕГН********** *** сумата от 5237,34 евро представляваща недължимо платена и получена неустойка
по изпълнително дело №*********** по описа на ЧСИ Росица Апостолова, ведно със
законната лихва върху присъдената сума считано от 11.12.2017г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Д.З.
ЕГН********** срещу В.И.С. ЕГН********** иск за
неоснователно обогатяване за сумата над 5237,34 евро до 7129,34 евро, поради
уважено възражение за прихващане със сумата от 1892 евро (3700лв.) представляваща дължими от ищеца на ответницата
разноски гр.д.№****/2016г. на РС - Русе, за които е издаден изпълнителен лист №****
от 06.12.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Д.З.
ЕГН********** срещу В.И.С. ЕГН********** иск за
неоснователно обогатяване за сумата над 7129,34
евро до пълния предявен размер от 7901 евро като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Д.З.
ЕГН********** срещу В.И.С. ЕГН********** иск по чл. 86 ЗЗД
за сумата от 750 евро като неоснователен.
ОСЪЖДА В.И.С. ЕГН********** да
заплати на Р.Д.З. ЕГН********** сумата от 1580,28 лева разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :