Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 362
26.11.2018 година Град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 13 ноември 2018 година,
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
А.
А.
Секретар ………Стойка
Стоилова………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното
от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело
номер…1359…….по описа за 2018……...……...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.И.Г., чрез адв. С.Д. против
решение № 716 от 19.06.2018 г., постановено по гр.д. № 2887/2015 г. на С.
районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване
срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата претенция за
присъждане на обезщетение по чл.45 ЗЗД за причинени имуществени и неимуществени
вреди. Въззивникът счита, че решението е недопустимо, неправило и
незаконосъобразно. Излагат се съображения, че с определение № 209 от 02.03.2016
г., постановено по в.гр.д. № 1075/2016 г., са дадени указания за долустоящия
съд. Твърди, че исковата молба на ищците е заведена и допусната паралелно с
искова молба с идентично съдържание и искане пред административния съд.
Разликата между двете дела била в ответника. Счита, че ако и двамата ответници
бъдат осъдени, то ще е налице хипотезата на неоснователното обогатяване на
ищците, тъй като вредите от отсичането на двете орехови дървета ще бъдат
репарирани едновременно от две лица на различно правно основание.. Твърди, че в
нарушение на принципа на състезателното начало и в нарушение на разпределената
от съда в доклада доказателствена тежест съдът е конкретизирал, че
противоправността произтича от затаяването пред Община С.на вида на дърветата,
както и че те били отсечени преди разрешението да влезе в сила. В исковата
молба обаче не се претендирали вреди от тези факти. Твърди, че за ищците не
произтичат вреди от тези факти. Такива биха произтекли за общината по реда на
регреса, ако можело да се докаже, че той е действал недобросъвестно и е имал нормативно разписано задължение да
посочи, че се касае за орехови дървета, както и че е можел да знае, че те са под особената закрила
на закона, и че са орехови. Това не е било предмет на обследване в
производството. Твърди, че самите ищци не са поискали картотекирането на
дърветата от общинската администрация съгласно изискванията на закона и затова
не могат да претендират вреди, че друго
лице не е посочило вида на дърветата. Освен това твърди, че няма
противоправност, тъй като не е знаел, че актът не подлежи на изпълнение, защото
не е влязъл в сила. Счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът бил
сезиран с иск за вреди от настъпили факти, за които отговаря друго лице, и
защото съдът не е компетентен да се произнесе по иск за вреди, които следва да
се търсят по административен ред.
Въззивникът
счита, че решението е и незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено
при съществени процесуални нарушения – нарушен е принципът на диспозитивното
начало, тъй като съдът не е бил сезиран с иск за настъпили вреди от факти, на
които се позовава, за да обоснове противправността на деянието. Твърди, че
съдът е присъди обезщетение на неимуществени вреди на ищцата К. Кръстина за
негативни психически усещания, причинени от отсичането на двете орехови
дървета, а искането й е било да се присъди обезщетение за негативните
психически усещания от незаконосъобразното издаване на предписание и разрешение
за отсичането им. Твърди, че така съдът е подменил фактите, от които се
претендират вреди. Нарушени били и принципите на служебното и състезателното
начало, тъй като съдът се бил позовал на експертизата по гр.д. № 4194/2013 г.,
решението по което било обезсилено. Счита, че следва да се преценяват само
доказателствата, които са събрани по време на производството по поправената
искова молба и отговора по нея. След като доказателствата при първоначалното
разглеждане на делото не са били приобщени по гр.д. № 2887/2015 г., то тя не
може да бъде годно доказателство.
Въззивникът
счита, че искът е и недоказан, както по размер, така и по основание, тъй като
размерът е определен по експертизата, дадена по гр.д. № 4194/2013 г., а другата
експертиза не е била оспорена от ищците. Неправилно било и приетото от съда, че
големият орех не е изцяло собственост на въззивника на основание чл.92 ЗС, след
като жизненият му център се намирал в неговия двор. Твърди, че действията му са
правомерни, тъй като е изпълнил административен акт, който към момента е бил
валиден и законосъобразен, поради което вината му се изключва. Твърди, че се е
снабдил с всички разрешения и предписания от административния орган за
отсичането на дърветата, попадащи в строителното петно на оградата.
Въззивникът
счита, че искът за неимуществени вреди е недоказан. Счита, че лица, които
трайно не полагат грижи за имота си, да искат неимуществени вреди от погиването
му. Според свидетелските показания имотът бил занемарен и изоставен. Счита, че
е неморално да се присъждат неимуществени вреди от загуба на вещи. Не било
доказано, че неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от
отсичането на двата ореха. Размерът на вредите също бил определен неправилно.
Моли, съдът да постанови решение, с което решението на първоинстанционния съд
да бъде обезсилено, а производството – прекратено, респ. това решение да бъде
отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, а искът –
отхвърлен.
Въззиваемият А.К.К. счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Твърди, че незнанието на закона не може да оправдае никого и че въззивникът е
бил длъжен да знае дали сече орехи или дренки, както и кой от двата вида е
защитен. Неоправдателно било и извинението, че не следвало да следи дали актът,
който дава право, е влязъл в сила или не. Твърди, че едното дърво е било на
1,20 м от имотната граница и въобще не е пречело на строителството на оградата.
Счита, че въззивникът неправилно смесва двете отговорности – тази на общината и
неговата. Твърди, че административният съд е отменил двете предписания и е
присъдил обезщетения по ЗОДОВ, но решението не е влязло в сила, тъй като било
обжалвано от общината. Въззвиникът трябвало да отговаря по ЗЗД като пряк
извършител на деянието – реалното отрязване на орехите. Затова нямало колизия,
а два субекта, които отговарят по различен ред. Нямало и неоснователно
обогатяване. Счита, че районният съд правилно е приел, въз основа на всички
доказателства по делото, че отсичането на двете орехови дървета е противоправно
и виновно действие, че е налице деликт. Щом разрешението не е било влязло в
сила, то това е равносилно, че няма разрешение, няма предписание и действията
са незаконосъобразни. Твърди, че въззивникът не само е трябвало да се
интересува дали административният акт е влязъл в сила, но и дали е достигнал до
знанието на неговите адресати. Счита, че изводите относно недопустимостта на
обжалваното решение са необосновани. Районният съд правилно и законосъобразно,
на базата на всички събрани доказателства по делото, е осъдил ответника да
заплати обезщетение за вредите, причинени от неговите действия. Моли, съдът да
отхвърли въззивната жалба.
Въззиваемата
К.К.К. също оспорва въззивната жалба. Счита решението за правилно и
законосъобразно. Счита, че независимо от даденото предписание за отрязването на
двата ореха, деянието на ответника е противоправно, тъй като това предписание
не е било влязло в сила и че ответникът е бил длъжен да установи това, както и
дали предписанието е било съобщено на адресатите му. Моли, съдът да потвърди
решението в обжалваната част.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима, а по същество е основателна.
Пред районния съд е бил
предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
произтекли от отсичането на 2 броя
орехови дървета. Ищците са твърдели, че са съсобственици на дворно място 800 кв.м,
заедно с находящите в него постройки: паянтова къща, строена през
Ответникът
е оспорил иска. Твърдял е, че отрязването на орехите не е било неправомерното.
Не бил нарушил никакъв нормативен акт
при реалното рязане на дърветата. Твърди, че срещу Община С.се водел
втори иск - по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който целял репариране на вредите от
незаконосъобразно според ищците издадения административен акт, по силата на
който станало реалното рязане на дърветата от страна на ответника. Твърди, че не били налице щети по сградите на
ищците, причинени от отсичането на двете орехови дървета. Твърди, че въпросните
два ореха не били картотекирани и следователно правилно Общината издала
разрешението, без да назначава санитарна експертиза. Обезщетяването ставало по
административен ред. Затова исковата претенция била недопустима. Отсичането на
двете дървета станало, след като преди това ответникът се снабдил с всички
необходими разрешения и документи за това и след като надлежно му било
разрешено да предприеме тези действия от Община С.по повод издаденото
разрешение за строеж на ограда. Действията му не следвало да се третират като
неправомерни, тъй като били обусловени от предхождащ административен акт -
разрешение за строеж за изграждане на ограда по регулационната граница между
УПИ № ХІІІ-227 и УПИ ХХ-287, кв. 20 по плана на селото, разрешение за „отсичане из дъно на 2 броя дървета, разположени на границата между
двата имота, дадено от общинска администрация С.Твърди, че К. К.
бил уведомен от общината с писмо № 10-01-1-4458/23.04.2013 г., че трябва да
отсече двете дървета, за да не се възпрепятства строителният процес, но това
писмо се върнало непотърсено от адресата му, затова и за да не предприема други
процедури по ЗУТ, Община С.разрешила с уведомление изх. №
20-13-12-229/26.06.2013 г. на ответника да отсече из дъно двете дървета.
Обстоятелството, че писмата не били потърсени от адресата им, не опорочавало
тяхната валидност. Освен това твърди, че,
едното от дърветата е попадало в двора му и де юре било негова
собственост по силата на приращението.
Първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна за безспорно, че ищците са собственици на
дворно място от 800 кв.м, заедно с с постройките в
него:
паянтова къща, строена през 1900 г. и паянтова дървена вила, строена през 1982
г., което място се намирало в с. Руда (сега с.Л.), и съставлявало УПИ XIII- 227, кв. 20 по плана на селото, а ответникът – на съседното
дворно място, съставляващо УПИ XХ-287. Бащата на ищците и ответника имали спорове относно границата
между имотите и насажденията по нея, като всеки подавал жалби до Община С.против
другия. Приел е също така, че ответникът се е снабдил с разрешение за строеж №
РД-И 751 от 26.11.2012 г. на плътна метална ограда, с височина до 2,20 м.
Строителната площадка била открита с протокол от 22.01.2013 г. Приел е, че ответникът
е подал жалба с вх. № 10-08-1-111, в която е посочил, че пречка за изграждането
на оградата е наличието на две високи дървета по регулацията, но не било
посочено, че двете дървета са орехи. Приел е, че с писмо от зам. кмета на Община
С.,с
изх. № 10-01-1-4458/23.04.2013 г. бащата
на ищците бил уведомен, че следва да отсече 2 бр. дървета, попадащи на
границата между УПИ ХХ-287 и УПИ
XIII- 227, в рамките на строителното петно на оградата. Предписанието било върнато като непотърсено. С писмо от 26.06.2013 г. с изх. №
20-13-12-229 от зам. кмета на Община С.се разрешавало отсичане из дъно на двете
дървета. Първоинстанционният съд е приел за безспорно и това, че ответникът
лично е отразял двете орехови дървета.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че ореховите дървета са обект на
особена законова закрила, съгласно нормата на чл. 34 ал. 1, пр. 1, във вр. с
ал. 2 ЗОСИ, като едно такова изсичане е можело да стане единствено и само при
наличие на уважителни причини по смисъла на чл. 32 ал. 2, пр. последно ЗОСИ.
Приел е, че в нито един
от двата административни акта на зам. кмета на Община С.(от 23.04.2013 г. и от 26.06.2013 г.)
не е посочено, че
дърветата на орехови. Това не било посочено и в нито една от жалбите и молбите
на ответника. Приел е, че няколко дена след издаването на
разрешението и преди влизането му в сила, ответникът е отрязал ореховите
дървета. Следователно, отсичането им било противоправно и виновно действие, от
което са произлезли вреди за ищците. Затова е определил обезщетение за
имуществените вреди, като е взел предвид заключенията на изготвените
експертизи, както и обезщетение за неимуществени вреди, както следва: на ищцата К.К. Кръстина 500 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи
негативни психически усещания, притеснения,
психическа потиснатост, затормозеност и главоболия, причинени от отсичането от ответника на двете орехови дървета, както и сумата от 111,92 лв., обезщетение за
имуществени вреди, от които 20,45 лв. съответстващи на половината от 24 % от
стойността на голямото орехово дърво, и 91,47 лв. – на половината от стойността
на малкото орехово дърво. На ищеца А.К.К. са присъдени 111,92 лв. за
имуществени вреди, от които 20,45 лв. съответстващи на половината от 24 % от
стойността на голямото орехово дърво, и 91,47 лв. – на половината от стойността
на малкото орехово дърво. Сумите са присъдени заедно със законната лихва,
считано от 02.07.2013 г. до окончателното из изплащане. В останалата част
исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени.
Отхвърлен е и искът на А.К.К. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Въззивният
съд намира за неоснователно възражението, че обжалваното решение е недопустимо.
Неправилно въззивникът счита, че отговорността както на ответника, така и на Община
С.,произтича от един и същ юридически факт. Това е така, защото Общината
отговаря за вредите, които произтичат от незаконосъобразния административен
акт, а ответникът в настоящото производство – за отсичането на двете орехови
дървета. Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си
и за своите деяния. Вярно е, че става дума за едни и същи вреди, но те се
обезщетяват по различен ред. По принцип увреденият разполага с правото да иска
репариране на претърпените от него вреди и от друго задължено лице – това право
съществува успоредно с правото да се иска обезщетение от прекия деликвент. Ако
съдът уважи иска по чл.45 ЗЗД срещу него, решението няма да има сила на
пресъдено нещо и за Общината, която отговаря по специалния закон, и обратното.
Затова в закона не е уредена процесуална пречка, която да ограничава увреденото
лице да предявява исковете си срещу всяко едно задължено да репарира вредите от
увреждането лице. Правният интерес в този случай ще е обусловен от липсата на
реално плащане на деликтното обезщетение. А е и известно общото процесуално
правило, че при всеки осъдителен иск (с каквито е бил сезиран районният съд) правният
интерес се презюмира само въз основа на твърдението в исковата молба за
неудовлетворено притезание срещу конкретен ответник. Ако вредата бъде
обезщетена с реално плащане, то само тогава правото на обезщетение ще се счита
за погасено, което от своя страна би
обусловило неоснователност на предявената претенция. Тази преценка са извършва
в хода на делото и получава разрешение с постановяване на съдебното решение по
спора.
Предвид на тези съображения обжалваното
решение е допустимо, но неправилно – постановено в нарушение на материалния
закон. Възражението на въззивника във въззивната жалба, че действията му не
могат да се квалифицират като неправомерни, тъй като той е изпълнил
добросъвестно административен акт, който е счита, за валиден и законосъобразен,
е основателно. Поначало отговорността за поправяне на вреди от непозволено
увреждане предпоставя те да са от неправомерно деяние, т. е. то да е извършено
в нарушение на определени законови разпоредби. Такова нарушение би могло да
има, когато се упражнява определено право, каквото деецът обективно не
притежава, или когато той има право, но го упражнява не по определения ред. В
случая твърдяното от ищците деяние, от което за тях били настъпили вреди, така
както е очертано в исковата молба, съставлява изрязването на двете орехови
дървета след издадено незаконосъобразно разрешение от зам. кмета на Община С.Само
че действие, извършено въз основа на влязъл в сила и неотменен административен
акт, е правомерно. Това е така, дори и актът да не е съобразен със закона
(както впрочем е в случая). За последиците от това действие не се носи
отговорност за непозволено увреждане (Р-3360-1978, І г.о.). Когато е изпълнен
(доброволно или принудително) невлязъл в сила административен акт, държавата,
респ. общината отговаря за вреди, но ако е било допуснато предварително
изпълнение, а също и когато от съдържанието на акта и от съпътстващите действия
и бездействия на длъжностните лица не става ясно, че актът не подлежи на
изпълнение (Р-801-2011, ІV г.о.). В случая е точно така: от съдържанието на
процесното писмо, имащо характеристиките на административен акт, се установява,
че отсичането на двете дървета се разрешава веднага - за да се преодолее
бавната процедура по издаване и изпълнение на заповед на основание чл.195, ал.5 ЗУТ, както изрично е посочено. Това уведомително писмо е било издадено в
отговор на жалба от ответника с вх. № 10-08-1-111 от 11.04.2013 г. за това, че К.
А. К. категорично отказвал да разчисти трасето по регулацията, за да може да се
извърши изграждането на оградата, и след като К. е бил уведомен, че следва да
отсече двете дървета, попадащи на границата между двата имота, в рамките на
строителното петно на оградата. Следователно, както от съдържанието на самия
административен акт, така и от обстоятелствата, при които той е издаден,
ответникът не би могъл да не добие увереност, че този акт подлежи на незабавно
изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид и последващата му молба (от
22.06.2013 г.), с която той иска съдействие от Общинска полиция, отговора по
която също не съдържа индиции за това, че отрязването на дърветата трябва да
стане в по-късен етап, че административният акт трябва да влезе в сила, че
трябва да бъде съобщен на заинтересованите лица, че може да бъде обжалван и до
изчерпването на тази възможност той не трябва да бъде изпълняван. Освен това
ищците сами твърдят в исковата си молба, че като се обърнала за съдействие към
кметския наместник на 02.07.2013 г. по повод на отсечените орехи, са узнали от
него, че имало заповед за отсичане им с изх. № 10-01-1-4458/23.04.2013г.,
издадена от зам. кмета на общината. Следователно за отсичането на дърветата е
бил уведомен и кметският наместник.
По
същите съображения не е противоправно и обстоятелството, че в молбите си до
Община С.въззивникът не е посочил вида на дърветата. Това не е негово
задължение, а на служителите на общината, натоварени с извършване на проверката
по повод на молбата на въззивника. Така че, дори и да е затаил за какъв вид
дървета става дума, то това е без значение и не може да бъде основание за
ангажирането на отговорността му.
С
оглед на тези съображения съдът намира, че действието на въззивника по
фактическото отрязване на ореховите дървета не е противоправно. Противоправността на деянието е елемент от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, който съществува обективно. Липсата й е
основание искът да бъде отхвърлен, защото от една страна предпоставките в
посочения текст са кумулативно дадени и липсата на която и да е води до
неоснователност на претенцията, а от друга липсата на противоправност води до
липса на причинна връзка между деянието и настъпилия за ищеца вредоносен
резултат. Затова въззивният съд счита, че няма основание за възникване на
гражданска отговорност за вреди от деликт по отношение на въззивника. С
първоинстанционното решение искът за присъждане на имуществени вреди е уважен,
което настоящата инстанция счита, че е необосновано и незаконосъобразно. Затова
решението следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се
постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С
оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се присъдят направените по
делото разноски и за двете инстанции общо в размер на 4 956,50 лв.
Воден от горните мотиви,
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 716 от
19.06.2018 г., постановено по гр.д. № 2887/2015 г. на С. районен съд в
обжалваната част, както и в частта за разноските, присъдени в тежест на Г.И.Г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения на основание чл.45 ЗЗД иск
от А.К.К. с ЕГН ********** и К.К. К.-Б. с
ЕГН **********,***, против Г.И.Г. *** М., № ., ЕГН **********, за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на по 111,92 лв. за всеки
един от тях, поради отсичането на
02.07.2012 г. в с. Л., общ. С.на две орехови дървета, находящи се в
съсобственото им дворно място.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
на основание чл.45 ЗЗД иск от К.К. К.-Б. от гр. С., бул. Р., № ., вх.., ап.., с
ЕГН ********** против Г.И.Г. *** М., № .,
ЕГН **********, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
(негативни психически усещания, притеснения,
психическа потиснатост, затормозеност и главоболия) в размер на по 500 лв.,
поради отсичането на 02.07.2012 г. в с. Л.,
общ. С.на две орехови дървета, находящи се в дворното й място.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А.К.К. с ЕГН ********** и К.К. К.-Б. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.И.Г. *** М., № ., ЕГН ********** общо сумата от 4 956,50
лв., представляваща направените по делото разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна
инстанция на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: