№ 126
гр. Враца, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Н.а
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20241400500768 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба
вх.№13827/11.10.2024г., подадена от Х. М. В. от гр.Враца, чрез
упълномощения му адвокат Ц. С., против решение №600/30.09.2024г.на РС-
Враца, постановено по гр.дело №457/2024г., в частите му, с които предявения
от жалбоподателя иск по чл.59, ал.9 от СК е бил отхвърлен и тоя е бил осъден
да заплати на ответницата направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно районният
съд е приел, че липсва промяна в обстоятелствата, която съществено да засяга
интересите на делото и да налага изменение на режима на упражняването на
родителските права. Посочва се, че в исковата молба подробно са били
описани обстоятелствата, водещи до необходимост от промяна на режима,
както и че за тези обстоятелства са събрани необходимите доказателства. В
жалбата се прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства и на
дадените от страните обяснения, като се застъпва становището, че при тези
доказателства искът е следвало да се уважи, тъй като интересите на делото
изискват това. Жалбоподателят се позовава на постановление
1
№1/12.11.1974г.на Пленума на ВС относно предпоставките за изменение на
мерките за упражняване на родителски права и твърди, че тези предпоставки в
случая са били налице. Поддържа се също, че решението е постановено в
нарушение на основния принцип за законност по чл.5 от ГПК. Развиват се
също доводи, че съдебното решение следва да почива на вътрешното
убеждение на съда, което обаче не се формира произволно, а въз основа на
събраните по делото допустими доказателства, които подлежат на
самостоятелно и съвкупно обсъждане. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените
по делото разноски.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата А. Ц. Т., чрез
упълномощения й адвокат М.М., но отговор не е постъпил.
Във въззивното производство допълнително са събрани писмени
доказателства.
При извършена проверка за редовност и допустимост на постъпилата
въззивна жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните пред двете съдебни инстанции доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи,
при което приема следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от Х. М. В. от гр.Враца
иск по чл.59, ал.9 от СК против А. Ц. Т. от гр.Враца, за изменение на
постановените със съдебна спогодба от 11.01.2021г., одобрена по гр.дело
№3222/2020г.на РС-Враца мерки относно родителски права спрямо
малолетното им дете М. Х. В., с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че с одобрена от съда спогодба по гр. дело
2
№ 3222/2020 г. на Врачански районен съд упражняването на родителските
права по отношение на детето М. били предоставени на майката А. Ц. Т.,
местоживеенето на детето било определено при майката, на бащата Х. М. В.
бил определен режим на лични отношения с детето М. всеки първи и трети
петък от месеца от 16:00 часа на петъчния ден до 16:00 часа на ден вторник на
следващата седмица с преспиване в дома на бащата, всяка нечетна година на
Бъдни вечер и Коледа с преспиване, всяка четна Нова Година-новогодишния
празник с преспиване, всяка нечетна година на Великден с преспиване, както
и по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като бащата Х. М. В. бил осъден да заплаща на детето М., чрез
майката А. Ц. Т., месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от
02.12.2020 г. до настъпване на нови обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Поддържа се също, че след одобряването на спогодбата по гр.дело №
3222/2020 г., са настъпили съществени промени в обстоятелствата,
обуславящи изменение на мерките относно упражняването на родителските
права и следващите от това лични отношения между детето М. и ищеца Х. В.,
който не упражнява родителските права по отношение на М., а именно при
срещите си с детето съгласно определения режим ищецът научил, че майката
А. Т. от 17.01.2024 г. не се е прибирала вкъщи, а за М. и за по-големия й
едноутробен брат А. А. А. се грижи бабата по майчина линия, без бабата и
двете деца да знаят къде е майката и кога ще се върне вкъщи. По тези причини
на 30.01.2024 г. ищецът подал сигнал в отдел „Закрила на детето“ гр. Враца, а
също научил, че ответницата може да е задържана в Следствения арест с
адрес ***. Предвид налагането на ответницата на най-тежката мярка на
процесуална принуда и евентуалния съдебен наказателен процес, който
предстои да се проведе срещу ответницата, ответникът счита, че е в интерес
на детето да бъдат изменени мерките относно родителските права и
родителската отговорност за детето М..
При тази твърдения ищецът е поискал упражняването на родителските
права спрямо детето М. да бъде възложено на бащата и да се определи
местоживеене на детето при него, а на майката да се определи режим на лични
отношения, който да й позволява да взема детето от адреса, на който същото
живее и да го връща там всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
08:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване в дома на майката, и
3
майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в
минималния предвиден в закона размер от 233,25 лева, считано от 14.02.2024
г. (датата на предявяване на исковата молба) до настъпването на основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Ответницата А. Т. е оспорила основателността на исковите претенции и
е заявила насрещно искане към съда е да й предостави упражняването на
родителските права над малолетното дете М. и определи местоживеенето на
детето при нея, като определи конкретно посочен разширен режим на лични
отношения на ищеца с детето и да осъди ищеца да заплаща на детето М., чрез
неговата майка и законен представител А. Т., месечна издръжка в размер на
400 лева, считано от датата на приключване на настоящото производство с
влязъл в сила съдебен акт до настъпването на законни обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
При така постъпилите искова молба и отговор, въз основа на събраните
пред него писмени и гласни доказателства, районният съд е отхвърлил
предявеният иск като неоснователен. Приел е, че задържането на ответницата
под стража не е обстоятелство, което да води до необходимост от промяна на
мерките относно родителските права, тъй като с оглед законовата презумпция
за невинност няма основание да се приеме, че майката е извършила
престъпление, а не се установява невъзможност на майката да отглежда детето
или влошаване на условията за отглеждането му.
Във връзка със задържането на ответницата и водените против нея
наказателни производства, пред въззивната инстанция се събраха
допълнителни доказателства, от които се установява, че мярката „Задържане
под стража“ е била взета на 25.01.2024г. с протоколно определение на СРС от
същата дата по ЧНД №1100/2024г. и е изменена в „Парична гаранция“ на
04.04.2024г. с определение по ЧНД №4227/2024г.на СРС. От постъпилите от
Софийска районна прокуратура и Софийски районен съд писма изх.
№Адм.119/29.01.2025г., изх.№2598/03.02.2025г., изх.№22908/27.02.2025г. и
изх.№23043/27.02.2025г., както и от изпратените копия от посочените по-горе
протоколни определения е видно, че против ответницата А. Т. е налице само
едно наказателно производство-ДП №15008/2024г.по описа на 09 РУ-СДВР,
което е в досъдебната си фаза и по което са взети мерките за неотклонение.
4
Въззивният съдебен състав намира, че с оглед събраните и пред двете
съдебни инстанции доказателства обжалваното решение на РС-Враца ще
следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Правното основание на молбата за изменение на родителските права,
местоживеене, режим на лични отношения и издръжка е чл.59, ал.9 СК.
При вземане на решение за изменение на мерките за упражняване на
родителските права и определяне режима на лични отношения на детето с
родителя, комуто не е предоставено упражняването им, съдът следва да
направи преценка за най-добрия интерес на детето според критериите по чл.
59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила
на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление №
1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009
г., и развити в практиката на ВС и ВКС. Тези обстоятелства са: желанията и
чувствата на детето, преценени с оглед възрастта и конкретното му развитие;
неговите възраст, пол, физически, психически и емоционални потребности;
възпитателските качества на родителите, поведението им след раздялата;
умението им да съхранят диалога помежду си, да не въвличат детето в
конфликти, да зачитат авторитета на другия родител. При постановяване на
решението съдът следва да направи преценка за нуждите на детето, като
постанови мерки за тяхното удовлетворяване и то по начин, който да осигури
потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и защитена среда; да
отчете възможното въздействие (положително или отрицателно), което
решението ще има върху детето; да вземе предвид в конкретната фактическа
обстановка – кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия му
интерес, съдържанието им и тежестта на всеки един от тях спрямо останалите,
както и на ефикасността на по-рано взетите мерки; дали твърдението за най-
добрия интерес на детето от страна на родителите не се основава на
собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за него. Няма
приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват
в съвкупност за всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.
В производството по иска по чл. 59, ал. 9 от СК съдът е длъжен да
установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение
вече е бил решен въпросът за родителските права. Под "изменение на
обстоятелствата" следва да се разбират както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, на когото са предоставени
5
родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при новото разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен
да обсъди променените обстоятелства по отделно и в съвкупност, при
отчитане спецификата на всеки конкретен случай, като направи преценка дали
те се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано
взетите мерки, както и дали установената промяна е от значение за
критериите, при които следва да обезпечи най-добрия интерес на детето. В
този случай релевантен е периода след постановяване на решението, с което е
разрешен въпроса в предходното производство (ППВС № 1/74 г., решения по
гр. д. № 1095/71 г. на ВС, ІІ г. о.; г. д. № 3027/1972 г. на ВС, ІІ г. о.; гр. д. №
7660/2013 г., III г. о.; гр. д. № 214/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; гр. д. № 2684/2021 г.,
на ВКС, ІV г. о. и др).
Въззивният съдебен състав намира, че в случая не е налице промяна в
обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, която да налага уважаване на
предявения иск.
В разглеждания случай мерките, чието изменение се иска, са
определени по силата на сключена между страните съдебна спогодба от
11.01.2021г. по гр.дело №3222/2020г., при което и с оглед горните правни
постановки предмет на изследване е периода от 11.01.2021г.до датата на
предявяване на иска 14.02.2024г. Единствената промяна, която ищецът
твърди, че е настъпила в този период, е извършеното задържане под стража на
ответницата по воденото против нея досъдебно производство и поетите от
бащата грижи за детето през времето на задържането.
От събраните по делото доказателства, вкл.и пред настоящата
инстанция, се установи, че против ответницата А. Т. действително е било
образувано ДП №15008/2024г.по описа на 09 РУ-СДВР по обвинение за
извършено от нея престъпление от общ характер. По безспорен начин се
установи също така, че във връзка с това досъдебно производство на
ответницата е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
това задържане е осъществено за период малко над 2 месеца-в периода
25.01.2024г. - 04.04.2024г., като от задържането на майката ищецът
действително е поел отглеждането на детето М. съвместно с жената, с която
съжителства-св.В. П..
От така установеното следва, че действително за посочения период от
около 2 месеца майката, на която е било възложено упражняването на
6
родителските права, обективно не е била в състояние да отглежда и се грижи
за детето М.. В рамките на изследвания 3 годишен период обаче, времето на
задържането на майката не е значително и състояние на трайна невъзможност
тя да отглежда детето не е налице. Самото задържане под стража не е създало
непосредствен риск за детето, той като от доказателствата по делото е видно
(писмо изх.№СГ/Д-ВР/63-005 от 0.02.2024г.на Агенция „Социално
подпомагане“, доклад за оценка от 09.02.2024г.на Агенция „Социално
подпомагане“, социален доклад вх.№8883/25.06.2024г.), че при задържането
детето първоначално е останало при своята баба по майчина линия и преки
грижи и надзор са осъществявани от нея, след което то е заживяло при своя
баща-ищеца по делото. От същите доказателства се установява, че негативно
емоционално и психическо повлияване на детето от факта на задържането на
майката няма и то е спокойно, контактно, с нормален емоционален статус и
обгрижвано. От приетия от районния съд социален доклад се установява
също така, че след освобождаването й от ареста ответницата е възстановила
контактите си с детето и е оказала пълно съдействие за изготвянето на
доклада. Следва да се посочи също, че както правилно е отбелязал и
районният съд, по действието на законовата презумпция за невинност вина на
майката за задържането не би могла да се вмени.
Що се отнася до времето, през което ответницата А. Т. не е била
задържана под стража, от горепосочените писмени доказателства, както и от
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че тя е
полагала всички необходими грижи за детето-осигурила е много добри
жилищно-битови условия; детето редовно посещава детска градина и има
изграден дневен режим, който е съобразен с възрастта и потребностите му;
провеждат се редовни прегледи и консултации с лекари; контактите на детето
с бащата не са ограничавани; налице е изградена емоционална връзка майка-
дете. От социалния доклад се установява също така, че подкрепа за
отглеждането на детето оказва и майката на ответницата, като детето е
привързано към членовете на разширеното си семейство и има изграден
приятелски кръг. М. е дете на 7 години, което към настоящия момент е със
завършен първи клас. От представената по делото медицинска документация,
както и от заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в по-ниската си възраст
детето е получавало фебрилни гърчове, заради които в продължение на 2
7
години е приемало лекарство „Депакин“. През периода на това състояние на
детето лечението му е осигурявано и провеждано от майката А. Т.. Установено
е също, че макар гърчовете да са престанали вече, детето продължава да бъде
изследвано и консултирано с лекари.
В своята съвкупност, и без да се отричат установените по делото добри
родителски качества на бащата и добрите жилищно-битови условия, с които
той разполага, така събраните доказателства показват, че не е налице
изменение на обстоятелствата, което да води до необходимост от промяна на
постановените мерки относно родителски права спрямо малолетното дете М.
Х. В. и в негов интерес е то да остане да живее при майката.
Както вече бе отбелязано, М. е момиче на 7 години, което е отлично
развито физически, емоционално и ментално за възрастта си, и от раждането
си до момента то винаги е живяло със своята майка. Възрастта и пола на
детето, както и установените здравословни проблеми категорично определят
майката като по-пригодния родител за неговото отглеждане и от
постановяването на мерките, чието изменение се иска, до момента, тези
обстоятелства остават непроменени. За същия период не са установени опити
на майката да ограничи контактите на детето с бащата или да го въвлече в
споровете помежду им наблюдава, като не е установено и поведение на
майката, което да застрашава живота, здравето и правилното физическо,
психическо и социално развитие на детето. Негативно влияние върху М. не е
оказало и задържането на майката под стража, което не е било за
продължителен период от време и след което контактите майка-дете са
възстановени. Единствената причина, която ищецът изтъква, за да иска
промяна на мерките относно родителските права, е именно задържането на
ответницата под стража, като друга промяна в обстоятелствата не е
установена по делото. Така посоченото обстоятелство обаче само по себе си
не налага промяна на мерките, тъй като при задържането на майката детето е
останало под грижите на своята баба, с която то има изградена близка връзка,
и интересите и положението му не са били накърнени.
Независимо, че бащата има изградена емоционална връзка с детето,
съдът намира, че майката продължава да бъде по-пригодния родител за
отглеждането му както с оглед неговия пол и възраст и това, че до момента то
бива непрекъснато отглеждано от нея, така и с оглед установените
посредством показанията на св.В. П. и св.Т. Ц. пропуски на бащата в
8
упражняването на достатъчен контрол върху детето (оставяне без надзор на
пълнолетен в центъра на града в късните часове на вечерта).
В своята съвкупност така изложените съображения налагат на извода,
че предявеният от Х. В. иск по чл.59, ал.9 СК се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Достигайки до същия извод, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
При този изход на делото за производството пред въззивната инстанция
жалбоподателят Х. В. ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата А.
Т. сумата от 100 лв.деловодни разноски за адвокатска защита.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №600/30.09.2024г.на РС-Враца, постановено
по гр.дело №457/2024г., в обжалваните му части, в които предявения от Х. М.
В., с ЕГН **********, против А. Ц. Т., с ЕГН **********, иск по чл.59, ал.9 от
СК е бил отхвърлен и той е бил осъден да заплати на ответницата направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА Х. М. В., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на А. Ц.
Т., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 1000 лв.деловодни разноски за
адвокатска защита в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9