Решение по адм. дело №365/2025 на Административен съд - Враца

Производството е  по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно процесуален кодекс/ вр. чл. 268 ал.1 вр. чл. 267 ал. 2 т. 5 вр. чл. 269м ал. 2 вр. с чл. 269а от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/

Образувано по ЖАЛБА на В.П.П. ***, против Решение № 107/17.07.2025г. на Директора на ТД /Териториална Дирекция/  на НАП /Национална Агенция за приходите/ - гр. Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-06-17/10.07.2025г. на П. и е потвърдено Разпореждане с изх. № С250006-125-0224288/04.07.2025г. на гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, Офис Враца, като правилно и законосъобразно. Иска се отмяна на решението и задължаване на административния орган да извърши необходимите действия до запитващия данъчен орган в  *  за резултата от предприетите от жалбоподателя действия по обжалване на действията на данъчните органи в  *  за недължимост на данъците.

           С Разпореждането с изх. № С250006-125-0224288/04.07.2025г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, Офис Враца, на основание чл.219 във вр. с чл. 240 от ДОПК е разпоредено разпределение на плащане в размер на общо 192.76 лв., постъпило на 01.07.2025г.

В с.з. /съдебно заседание/ жалбоподателят В.П. не се представлява. От пълномощник - * Р.П. ***., е постъпило писмено Становище /л.98/, в което поддържа жалбата  и моли за нейното уважаване, за което излага подробни доводи. Иска се отмяна на оспорения акт. Сочи се, че съществува правен интерес да се отмени поредното решение за разпределение и да се иска връщането на неправилно удържаните до момента суми от трудовото му възнаграждение. Претендират се деловодни  разноски по делото, вкл. по реда на чл. 38 ЗАдв. /Закон за адвокатурата/.

Ответникът - Директор на ТД на НАП – Велико Търново, в с.з.  чрез своя пълномощник - ** Д.М., моли за постановяване на решение предвид представените писмени доказателства, както от страна на жалбоподателя, така и от страна на  ответната страна.

Административен съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания акт се установява, че в ТД на НАП В.Търново, Офис Враца е образувано ИД /изпълнително дело/ № ** /2016 г. срещу жалбоподателя В.П.П. ***  за събиране на публични вземания.

Постъпило е в НАП Искане за събиране на задължения от запитваща страна -  *  с позоваване DE_BG_S1316BG2100250_011235_20211124_ d_RR, във връзка с осъществяване на взаимопомощ с Република България, по отношение на жалбоподателя В.П., като същото е заведено в НАП под № ** . Към искането е приложен Единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС, с референтен номер: DE_S1316BG2100250_ 20211104_UIPE_1. В него е посочен както размера на задължението на горепосоченото лице, така и неговия произход, а именно данък върху доходите или капитала. Въз основа на този документ публичен изпълнител при компетентната териториална дирекция на НАП - ТД на НАП - Велико Търново, ИРМ Враца, е предприел необходимите действия и е присъединил към воденото от него изпълнително дело № ** /2016г., посоченото задължение. До жалбоподателя В.П. е изпратено Разпореждане за присъединяване № С220006-105-0053580/18.02.2022 г. /л.26/, в което е посочено, че са присъединени в изпълнителното производство вземания на публичен взискател държава по процедура по взаимна помощ *  , вид задължение – данък върху доходите или върху капитала, касаещи периода 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. в размер от общо 27 132.56 лв. Същото е връчено на 20.07.2022 г.

Издадено  е Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С230006-022-0091625/07.12.2023г./л.22/, което е връчено на жалбоподателя П. на дата 07.12.2023г. /л.24/. Обжалвано е ПНОМ пред Директора на ТД на НАП-В.Търново, като жалбата е отхвърлена с Решение № 179/19.12.2023г. /л.19/. След това по съдебен ред, като с Решение  на съда № 995 от 06.06.2025г. по адм. дело № 127/2025г. по описа на АдмС Враца,  жалбата на В.П. е отхвърлена /л.29/. Решението от 19.12.2023г.  е влязло в законна сила на 29.12.2023г., а това на съда е в сила от деня на постановяването му – 06.06.2025г.

           С Разпореждането с изх. № С250006-125-0224288/04.07.2025г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, Офис Враца, на основание чл.219 във вр. с чл. 240 от ДОПК е разпоредено разпределение на плащане в размер на общо 192.76 лв., постъпило на 01.07.2025г. /л.15/, което е обжалвано от страна на жалбоподателя.

С Решение  № 107/17.07.2025г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново /л.10/ е оставена без уважение жалба на В.П. вх. № Ж-06-17/10.07.2025г. /л.13/ и е потвърдено Разпореждане с изх. № С250006-125-0224288/ 04.07.2025г. на гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Враца, като правилно и законосъобразно. Именно това решение се обжалва пред съда и е предмет на настоящето производство.

След запитване от НАП с писмо - Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки, с вх. № С 250006-0-0128268/05.03.2025г. /л.47-82/ е отговорено от  * , че длъжникът по изпълнителното дело В.П. не е подавал жалба или молби до тях, като е поискано продължаване със събирането на вземането. Дата на проследяване 27.02.2025г. /л.82/.

От представено по делото от пълномощника на жалбоподателя Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки  изх.№ С250 006-024-0068758/15.09.2025г. на Гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, Офис Враца /л.97/ се установява, че на основание чл. 208, ал. 1 ДОПК е отменен наложения запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С230006-022-0091625/07.12.2023г. и запорно съобщение № С23 0006-119-0015735/07.12.2023г. 

 От представено по делото също от пълномощника на жалбоподателя Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК на Гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, Офис Враца, изх. № С250006-035-0306954/15.09.2025г. /л.96/ се установява, че е прекратено принудително изпълнение на публични вземания по изълн.дело № ** /2016г. в размер на 27 169,60 лв. срещу жалбоподателят В.П.. Посочено е, че  искането за събиране на вземане от  **  е приключено.

Представено  е  от ответника, чрез пълномощника в с.з., Уведомление/ отговор от  *  относно направено ново запитване от НАП за дължимост на съответните суми. Видно от същия отговор  жалбоподателя В.П. не дължи  тези суми /л.102-121/.

Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 ДОПК, е процесуално ДОПУСТИМО. 

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Оспореното Решение на Директора на Териториална дирекция на НАП – В.Търново, № 107/17.07.2025г., с което е оставена без уважение жалбата на В.П. срещу Разпореждане за разпределение на суми с изх. № С250006-125-0224288/04.07.2025г.  на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, Офис-Враца  са издадени от материално и териториално компетентни органи. Решението е издадено в писмена форма, съдържа фактически и правни  основния за неговото издаване.  В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Няма допуснати от административния орган нарушения по смисъла на разпоредбите на чл. 146 т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

 Налице е нарушение на материалния закон по чл. 146 т. 4 от АПК.

 Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (ал.2). В случая след издаване  на оспорения акт и потвърденото с него разпореждането изх.№  С250006-125-0224288/04.07.2025г. за  разпределение на постъпили суми е  издадено от Гл. публичен изпълнител  при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца  Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки изх.№С250006-024-0068758/15.09.2025г., с което  на основание чл. 208, ал. 1 ДОПК е отменен наложения запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С230006-022-0091625/07.12.2023г. и запорно съобщение №С230006-119-0015735/07.12.2023г. Издадено е и Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 ДОПК на Гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, Офис Враца, изх. № С250006-035-0306954/15.09.2025г. с което  е прекратено принудително изпълнение на публични вземания по изп. дело № **  /2016г.  в размер на 27 169,60 лв. срещу жалбоподателя В.П.. Приложен и отговор/уведомление от  **  по направено запитване от ответника за  дължимост на сумите и от който се установява, че жалбоподателят не дължи сумите. 

Така представените документи по делото, представляват  факти  от категорията на посочените в чл. 142, ал. 2 АПК, вр. с § 2 ДР на ДОПК, съгласно който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В тази връзка, в настоящото производство при преценка законосъобразността на атакувания акт съдът следва да отчете прекратяване на  принудителното събиране поради наличие на предвидено в закон основание за прекратяване на изпълнителното производство. Доколкото представените писмени доказателства в с.з. отразяват недължимост на сумите от страна на жалбоподателя и прекратяване на изп.дело и наложените обезпечителни мерки по отношение на жалбоподателя В.П., настъпили след издаването на оспорения акт, но безспорно имащи значение за делото, следва да бъдат съобразени от съда в съответствие с правилото на  чл. 142, ал. 2 АПК.

Това има за последица отмяна на Решение № 107/17.07.2025г на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и Разпореждане за извършено разпределение на постъпили суми  изх. № С250006-125-0224288 / 04.07.2025г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, Офис – Враца. В тази връзка е и разпоредбата на чл.269п от ДОПК относно действията на местен запитан орган при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, отправено от друга държава членка.

С оглед горепосоченото допуснато нарушение на материалния закон е налице и  нарушение на чл.146 т. 5 от АПК – несъответствие с целта на закона. 

При този изход на спора основателно се явява искането на  жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. За жалбоподателят В.П. разноски се явяват заплатената д.т. за образуване на делото, а именно сумата от 10 лв. /десет лева/, за която сума са приложени документи, че е платена /л.39-40/. За тази сума следва да се осъди да я заплати ЮЛ /юридическото лице/, в чиято структура е ответника, а именно - НАП /Национална Агенция за приходите/ - гр. София.

 Съобразно предвиденото в § 1, т. 6 (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ДР /Допълнителните разпоредби/ на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В този смисъл разноските по административни дела следва да се присъждат в полза / срещу съответното юридическото лице, а не в полза/срещу съответното негово поделение/дирекция. В случая, органът издал оспорения административен акт е Директорът на ТД на НАП – Велико Търново, който е бил и страна в съдебното производство. НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София – чл. 2, ал. 2 от ЗНАП /Закон за Националната агенция за приходите/, както и чл. 3 от Устройствения Правилник на НАП, като се състои от централно управление и териториални дирекции – чл. 6  от ЗНАП и чл. 8, ал. 1 от Устройствения Правилник на НАП. След като ТД на НАП не са самостоятелни юридически лица, то за разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура са, а именно: НАП – гр. София. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС на РБ /Решение № 7840/14.07.2025г. на ВАС по адм.дело № 7013/2024г./.

От процесуалния представител на жалбоподателя - * Р.П. ***, е направено искане за присъждане на разноски по делото на основание чл. 38 от ЗАдв. /Закон за адвокатурата/ в минимален размер, съгласно наредбата. По делото е представено пълномощно /л. 87/  и  Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2025г. /л. 101/, сключен между жалб. В.П. и * Р.П.. В договора е посочено договорено адвокатско възнаграждение  на осн. чл. 38, ал. 2  вр. ал. 1, т.3, пр.1-во от ЗАдв /за роднина по съребрена линия –  * /. В случаите по  чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. полагащото се възнаграждение се определя от съда съобразно критериите, предвидени в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Налице са предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 400 лв. /четиристотин лева/ определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 8, ал. 2  от Наредбата. За тази сума от 400 лв. следва да се осъди да я заплати също НАП - гр. София, като ЮЛ в чиято структура е адм. орган. В случая материалния интерес конкретно по настоящето дело е постъпилата и разпределена сума, а именно сумата от общо 192.76 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК вр. чл. 268 ал. 1 от ДОПК, АдмС Враца, втори състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение  № 107/17.07.2025г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-06-17/10.07.2025г. на В.П.П. и е потвърдено Разпореждане с изх. № С250006-125-0224288/04.07.2025г. на гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново.

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С250006-125-0224288/04.07.2025г. на гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново.

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите – гр. София да заплати на В.П.П. разноски по делото – сумата от 10 лв.

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите – гр. София да заплати  в  полза на * Р.П. **  сумата от 400 лв.  представляваща разноски за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно  чл. 268, ал. 2 от ДОПК, като на осн. чл. 138, ал.1 АПК препис да се изпрати на страните.