Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Велико Търново, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При
секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия
Калчев касационно НАХД № 10243/2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Г.С.Л. ***, чрез ***Т. от САК, обжалва
Решение № 193/26.06.2019 г. по АНД № 178/2019 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 2512961 на ОД на МВР –
Велико Търново. Според касатора решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Счита, че тъй като нарушението е заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство в присъствието на контролен орган,
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е неприложима, а е следвало да бъдат
съставени АУАН и НП. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2014 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г.
на ОСК на ВАС и подчертава, че последвалите нормативни изменения не водят до
извод за законосъобразност на електронния фиш. Поддържа възражение относно
реквизитите на електронния фиш и в частност, че липсват дата и издател. По тези
съображения се иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен
електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико
Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението да
бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник
във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я
прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава
ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 193/26.06.2019 г. по АНД № 178/2019 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица е потвърден Електронен фиш Серия К, №
2512961 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на Г.С.Л. за извършено
административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лева.
За да постанови съдебния си акт,
от фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, че на 26.01.2019 г. в 14:22
часа в гр. Лясковец, ул. „Оборище“, на около 20 метра преди кръстовище с ул.
„Димо Кьорчев“, в посока гр. Елена, при ограничение на скоростта до 50 км/час, монтираната
в служебен автомобил рег. № ***мобилна система за автоматично фиксиране
нарушенията на правилата на движение тип TFR1-M, № 556/10 отчела движение на лек
автомобил „Фолксваген шаран 1.9 ТДИ“ с рег. № ***, собственост на Г.Л., със
скорост 100 км/час. След приспаднат толеранс минус 3 км/ч в полза на водача, е
установено превишение от 47 км/час (технически грешно записано във фактическата
обстановка на решението – 36 км/час). За използването на мобилната система бил
съставен Протокол № 268р-8930/28.01.2019 г. На собственика на автомобила е
издаден ЕФ серия К № 2512961. За да го потвърди, районният съд е приел от
правна страна, че същият е изпълнен с необходимото съдържание, изискуемо от
закона, и е отхвърлил възраженията за липса на реквизити, поддържани
в този смисъл. Изложени са мотиви, че мобилната система за автоматично
фиксиране на нарушенията успешно е преминала периодична проверка и е установено
съответствие с метрологичните изисквания. Мястото на нарушението е описано в
достатъчна степен, така че става ясно къде е извършено и установено. Посочено
е, че размерът на санкцията е съобразен с предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като засечената скорост на движение е безспорно установена предвид
данните за начина на засичане на скоростта и изготвяне на клип според
Техническото описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение. Направен е краен извод,
че процедурата по чл. 165, ал. 3 от ЗДвП за установяване на нарушението е спазена.
При така установеното от правна и
фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по
постановяване на оспореното решение не е налице нарушение на материалния закон.
При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският
районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло
от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно
за заснетото с мобилно автоматизирано техническо средство в присъствието на
контролен орган нарушение е съставен електронен фиш, вместо АУАН и НП. В тази
връзка неоснователно е и позоваването на Тълкувателно решение № 1/2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС, тъй като поради настъпилите изменения на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП /ДВ, бр. 54 от 09.07.2017 г./, даденото в него тълкуване на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, че тази разпоредба е приложима само когато установяването и
заснемането на нарушението е извършено със стационарно техническо средство, е
изгубило правната си сила. Съгласно
приложимата редакция на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП /след изм. ДВ, бр. 54/2017
г., действаща към момента на извършване на нарушението/: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Следователно независимо от това дали техническото средство, с което се
установява такова административно нарушение, е стационарно или мобилно може да
бъде издаден електронен фиш. След изменението на разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при съобразяване мотивите, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСК на ВАС, категорично и недвусмислено
от формулировката на правната норма е,
че изискването „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ се отнася
само и единствено до момента на издаване на електронния фиш. Ирелевантно за законосъобразността на издаваните
електронни фишове за нарушенията, извършени след тази промяна на правната
норма, е дали установяването на такова административно нарушение е извършено със
стационарна или мобилна радарна система, какъвто е процесния случай.
Както правилно е посочил въззивният съд
електронният фиш не страда от пороци, засягащи неговата формална
законосъобразност. Неоснователно касаторът настоява на тези възражения и пред настоящата
инстанция. Противно на поддържаните от него съображения електронният фиш следва
да съдържа единствено въведените със специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, които в
случая са налице. Претенциите на жалбоподателя относно липсата на дата на
съставяне и конкретен издател не могат да бъдат преодолени по реда на
касационно оспорване като настоящото.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
193/26.06.2019 г. по АНД № 178/2019 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.