Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 8.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и двадесета година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№6632 по описа за 2019 г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. Сочи се, че с разпореждане в заповедното производство съда е указал на ищцовото дружество в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че на 4.07.2017 г., ищцовото дружество е сключило договор за потребителски кредит с ответника, по силата на който е определен общ размер на потребителския кредит 1500 лв., който кредит включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 211.20лв, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с8 дълржимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Сочи се, че потребителя е пожелал сключването на застраховка живот в размер на 128.70лв, както и застраховка безработица в размер на 131.27.Твърди се, че договорените месечни погасителни вноски са 26броя, 25 от които в размер на 103.31 лв., а последната е изравнителна в размер на 103.31 лв. Уговореното межзу страните възнаграждение се състои от договорна лихва размер на 29.24% от остатъчния размер на главницата по кредита.Твърди се, че кредиполучателя има задължение да върне два компонента по ДПК главница и договорна лихва.Сочи се, че ответника е пропуснал да погаси три поредни месечни вноски и от 5 май 2018 г .е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Твърди се, че ответника е уведомена за предсрочната изискуемост с писмо, връчено на посочения в договора за потребителски кредит адрес, което е върнато с отбелязване , че пратката не е потърсена.
Поискано е, да се признае за установено, че И.С.Т. дължи на ищцовото дружество главница в размер на 1503.94 лв. по ДПК и договорна лихва към 16.03.2016 г в размер на 368.42лв., обезщетение за забава към 18.09.2018 в размер на 79.10лв.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен положителен установителен иск за главницата по ДПК, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск за обезщетение за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключения ДПК, размера на предоставената сума по ДПК, договарянето на месечни погасителни вноски, размера на месечните погасителни вноски,настъпването на предсрочната изискуемост по договора за потребителски кредит, уведомяването на кредитополучателя по ДПК за настъпилата предсрочна изискуемост, че имат ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника, размера на платените месечни вноски от кредитополучателя,размера на договорената между страните лихва, размера на обезщетението на забава, договорено между страните, е тяхна.
В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание, ищцовото дружество редовно призовано, представител не се явява.От тяхно име е постъпило писмено становище да се уважат предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не взема становище по предявения иск, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С протоколно определение от 18.09.2020 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 4.07.2017г. е подадено искане декларация за потребителски кредит от И.С.Т. до “Ти би ай кредит банк” ЕАД за извършване на предварително проучване за отпускане на харичен кредит.
На 4.07.2017г. е сключен договор за потребителски кредит между ищцовото дружество, в качеството на кредитор и ответника И.С.Т., в качеството на кредитополучател. По силата на сключения договор кредитора е отпуснал на кредитополучателя сумата от 1500лв, като е уговорено предоставената сума за кредита да се върне на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 1103.24 лв., а последната в размер на 103.31лв. на 5.09.2019 г.В чл. 7 от договора е предвидено, че общият размер на кредита в цифри е 1971.17 лв. Посочено е, че се дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 211.20 лв., която става дължима в деня на подписването на договора за кредит и се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В чл. 3 от договора са изписани постоянния и настоящ адрес на потребителя, а именно с.Сотиря, общ. Сливен, Слънчева поляна №8.В чл. 9 от договора е предвидено, че лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите в условията и процедурите за промяна на лихвен процент, ако при различните обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В чл. 9.1 е предвидено, че лихвения процент, с който се олихвява предоставя кредит, изразен като годишен лихвен процент е както следва: 29.24%. В чл. 10 от договора за потребителски кредит е предвидено, че годишния процент на разходите по кредите и общата сума дължима от потребителя изчислени към момента на сключване на договора възлиза на 49.37%, като обща сума дължима от потребителя е посочено 2684.31 лв. В чл. 16.2 от договора е предвидено в случай, че потребителя е допуснал пълно или частично просрочие при изплащане на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно погасителния план към този договор да става предсрочно, незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски, считано от тази дата върху цялото непогасено към този момент задължение за главница на потребителя започва да се начислява законна лихва до окончателното погасяване на задължението. В този случай предсрочната изискуемост настъпва атоматично, без да е необходимо кредитора да изпраща на потребителя уведомления , покани, предизвестия и други. В чл. 25.8 от договора е предвидено, че цялата кореспонденция между страните свързана с изпълнението на договора се изпраща само и единствено на адресите за кореспонденция и контакти, посочени са съответно в чл. 3 и 4 от договора. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото.
На 4.07.2017г.е подписан рамков договор за платежни услуги между Ти би ай банк ” ЕАД и И.С.Т..
На 4.07.2017г. И.С.Т. е подписал искане за откриване на банкова сметка ***
На 4.07.2017г. И.С.Т. е декларирал, че е запознат с общи условия за предоставяне на платежни услуги от Ти би ай банк ЕАД и е съгласен да получава всички уведомления за промяна на общите условия на посочения от него мобилен телефон или имейл адрес.
На 4.07.2017г. е подписано от И.С.Т. застрахователно удостоверение.
На 31.08.2018г. е изпратено писмо от Ти би ай банк ЕАД до И.С.Т. за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит.Писмото е връчено на съпругата на И.С.Т. на 31.08.2018 г.В писмото е посочено, че цялото задължение към “Ти би ай кредит” ЕАД е станало предсрочно изискуемо считано от 16.02.2018г..
На 2.10.2018г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от Ти би ай банк ЕАД срещу И.С.Т. пред СлРС за заплащане на сумите 1503.94лв., главница по договор за потребителски кредит, 368.42лв.лв., представляваща договорна лихва за периода от 5.03.2018 г. до 6.05.2018 г., сумата от 79.10лв., представляваща обезщетение за забава от 5.03.2018 г. до 18.09.2018 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 139.03 лв.
На 3.10.2018 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5277/2018г. на СлРС по силата, на която е И.С.Т. да заплати на Ти би ай банк ЕАД 1503.94лв., главница по договор за потребителски кредит, 368.42лв.лв., представляваща договорна лихва за периода от 5.03.2018 г. до 6.05.2018 г., сумата от 79.10лв., представляваща обезщетение за забава от 5.03.2018 г. до 18.09.2018 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 139.03 лв.
На 9.04.2020г. на И.С.Т. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид направеното искане и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по спора. Първо - ответникът не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба, второ - не се явява в първото открито съдебно заседание по делото, трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто – ищеца, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - на ответника с разпореждане, връчено на 24.02.2020 г., са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, а именно да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1503.94 лв., главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема, че така предявеният иск е основателен. В настоящото производство се доказа по пътя на прякото, главно и пълно доказване настъпилата предсрочна изискуемост на дължимите суми по договора за потребителски кредит. Изрично е посочено в договора за потребителски кредит в адрес за кореспонденция и контакти постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя. Писмото за настъпилата предсрочна изискуемост е връчено на съпруга на кредитополучателя.Установи се получаването на сумата по договора за банков кредит, както и преустановяването на плащането по ДПК от кредитополучателя.С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде уважен
С оглед изложеното, предявеният ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 368.42лв., представляваща договорна лихва за периода от 5.03.2018 г. до 6.05.2018 г.С оглед основателността и доказаността на главния иск, а именно, че задълженията по договора за потребителски кредит са предсрочно изискуеми, основателен и доказан се явява и акцесорния иск за договорна лихва.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 79.10лв. обезщетение за забава за периода от 5.03.2018 г. до 18.09.2018 г.С оглед основателността и недоказаността на главния иск, а именно, че задълженията по договора за потребителски кредит са предсрочно изискуеми, основателен и доказан се явява и акцесорния иск за лихва за забава.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени
на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 576.20 лв. , съобразно уважената
част от исковете.
По отношение на разноските ,
направени в заповедното производство ищцовото
дружество има издаден изпълнителен лист и ще следва да се признае за
установено, че ответника дължи разноските на ищцовото
дружество.Не може да издава изпълнителен лист два пъти за едни и същи суми
първо в заповедното производство по заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, а впоследствие и по исковото
производство отново да издава изпълнителен лист за същите суми.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, че И.С.Т., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 1503.94 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 4.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 2.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноските в заповедното производство в размер на 139.03 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД че И.С.Т., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 368.42лв.., представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит от 5.03.2018 г. до 6.05.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, че И.С.Т., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 79.10лв., представляваща обезщетение за забава по договор за потребителски кредит от 4.07.2017г. за периода от 5.03.2018 г. до 18.09.2018 г.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 182.06 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено И.С.Т., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: