ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2937
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110209854 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба, вх.№176537/21.05.2025 г., от адв. М. Д. - АК
– Ямбол, пълномощник на „К. Т.“ЕООД, ЕИК ..., с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК,
вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН се търси допълване на решение от 05.05.2025 г.,
постановено по НАХД №9854/2023 г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта за разноските,
сторени от жалбоподателя за процесуално представителство пред първата съдебна
инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 05.05.2025 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№9854/2023 г., е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата №**********, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
„К. Т.“ЕООД, ЕИК ..., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3,
вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00
лева.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. Д. на 16.05.2025 г., видно от обратна разписка за
връчване. Изрично в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на
обжалване в 14-дневен срок по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс,
съобразен и с нормата на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да
допълни или измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния
случай срокът за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните,
като за молителя той е започнал от дата 17.05.2025 г. и е изтекъл на 31.05.2025 г. Молбата е
подадена на 21.05.2025 г., поради което следва да се приеме, че тя е подадена в рамките на
установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което и доколкото изхожда от
процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя е
ОСНОВАТЕЛНА.
1
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на „К. Т.“ЕООД, ЕИК..., поради което обосновано може да се заключи, че въззиваемата
страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе
отговорността за разноски, а за въззивника е възникнало право да ги търси. По делото пред
СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което адв. Д. е била упълномощена
да подаде молбата за постановяване на допълнително решение. Процесуалният представител
е взел участие в съдебните заседания, проведени по делото, включително в това, в което то е
обявено за решаване. В хода по същество изрично е формулирал и искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за
заплащането на сумата от 550,00 лева - договор за правна защита и съдействие.
Съгл. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът не е длъжен, но може да намали размера на заплатения адвокатски
хонорар, само ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и
прекомерно възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото.
В случая по делото, още с комплектуването на жалбата с административната преписка
и изпращането й в съда, въззиваемата страна е отправила възражение за прекомерност на
поисканите от жалбоподателя разноски, материализирано и в отговор по молбата за
допълване на решението, изпратено на вниманието на съда. Поради това са налице
кумулативно изискуемите предпоставки за извършване на преценка, дали размерът на
адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото.
В случая съдът приема, че възражението на въззиваемата страна следва да бъде
оставено без уважение по следните аргументи:
Изрично в чл.4 от сключения договор между страните по процесуалното
представителство е закрепено постигнатото съгласие относно предварителното заплащане за
услугата, като на акта на подписване на договора е придадена удостоверителна функция за
реалното предаване на сумата.
При отсъждане на размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. В него е предоставено
задължително за националните съдилища на страните от Европейския съюз тълкуване на
разпоредбите на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. В своите мотиви Съдът насочва, че
националният съд е длъжен да откаже приложението на наредба, определяща минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с придаден задължителен характер с национална
правна уредба, която противоречи на цитираните правила от ДФЕС. СЕС продължава в
разсъжденията си, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, не допуска съдът да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДФЕС.
СЕС споделя в съображенията си, че при наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Пренесено в конкретиката на казуса, задължителната сила на решението на СЕС по
2
преюдициалното запитване налага този съд да извърши преценка, доколко разпоредбите на
чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7 от Наредба № 1/2004 г., в актуалната им
редакция, са съответни на правото на ЕС.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в
нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА изрично забранява
уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба,
издадена на основание по чл. 36, ал. 2 ЗА, за съответния вид работа. Такъв подзаконов
нормативен акт се явява Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приета
от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.: "Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение" С отмененото
наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран с наказание "Имуществена
санкция" в размер на 2500,00 лева. В текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 от подзаконовия нормативен
акт е указано: "За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните:... при интерес от 1000 лв. до 10000 лв. -
400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв.".
Безспорно, приемането на Наредбата с решение на Висш адвокатски съвет е
предхождано от надлежно проучване и дава израз на волята да се постигне съгласуване на
цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните легитимни
цели - да се постигне адекватно заплащане на положения висококвалифициран труд. Именно
затова и съобразно мотивите на решението на СЕС по дело №С-438/22 г., разпоредбите на
чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за възнагражденията за адвокатска
работа могат да служат като ориентир при определяне на възнаграждения, въпреки че те не
са обвързващи за съда, с оглед общите правила за конкуренцията, по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по предоставената
правна защита пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд
приема, че претендираният размер на адвокатския хонорар от 550,00 лева е адекватен и
пропорционален на действително оказаната услуга. Професионалният ангажимент се е
изразил в запознаване с материалите по делото, изготвянето на жалбата и молбата по чл.248
от ГПК и фактически реализирано процесуално представителство в проведените пред
настоящия съд по делото шест съдебни заседания. Извършването на тази дейност е
предполагало ангажирането на значителен времеви ресурс, въпреки че фактическата и
правна сложност на съдебната процедура не се отличава съществено от обичайната с оглед
предмета на производството. Приносът на процесуалния представител на жалбоподателя за
отменителното решение не следва да бъде омаловажаван, въпреки че той не е изключителен
или преимуществен, доколкото районният съд в административнонаказателното
производство, в качеството си на въззивна инстанция - последна такава по фактите,
разполага с признато от закона правомощие служебно да провери изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните (арг. от
чл.84 ЗАНН, вр.чл.314, ал.1 от НПК). Тази съвкупност от фактори, съпоставена с
претендирания размер на разноските, оправдава фиксирането им върху стойност от 550,00
лева, който надвишава с малко предвидената долна граница на дължимото възнаграждение в
чл.8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа. По този начин ще се постигне еквивалентност и баланс между
обществения интерес от справедлив съдебен процес, действителната правна и фактическа
сложност на правния спор и реалния обем от извършена работа от изготвилия жалбата
адвокат. Поради това и за настоящата съдебна инстанция разглежданият адвокатски хонорар
3
съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) "справедлив и
обоснован".
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 19.04.2025 г., постановено по НАХД №9854/2023 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза
на „К. Т.“ЕООД, ЕИК... и по негова сметка направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4