Решение по дело №56/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 107/21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1092/2014 г., К.йският районен съд е отхвърлил предявения от „С.“ О., със седалище и адрес на управление гр. С., общ. В.срещу „О.Т.“ Е., със седалище и адрес на управление с. Ч., общ. К. иск за сумата 12 990.72 лв. с ДДС, представляваща цената на ушити дрехи на ишлеме по фактура N */01.10.2013г. Осъдил е „С.“ О., със седалище и адрес на управление гр. С., общ. В.да заплати на „О.Т.“ Е., със седалище и адрес на управление с. Ч., общ. К.сумата в размер на 430 лв., представляваща разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от „С.“ О., със седалище и адрес на управление гр. С., общ. В. чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилно и необосновано. Твърди се, че Районен съд - К. е отказал да допусне направеното искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, тъй като е приел същото за преклудирано и недопустимо. Жалбодателят счита това становище на съда за неправилно, тъй като доказателственото искане било направено изрично във връзка с оспорвания, съдържащи се в отговора на исковата молба. Съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК подобно доказателствено искане било допустимо и представено в срок. Поради това се поддържа направеното пред първоинстанционния съд доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства. На следващо място, обжалваното съдебно решение било постановено при неизяснена фактическа обстановка. По делото била назначена съдебно-счетоводна експертиза, като експертното заключение било представено в съда преди изтичането на срока по чл, 124, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно тази законова разпоредба, регистрираното лице било длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени. Т.е., ответникът носел законното задължение да отрази процесната фактура № 1296/01.10.2013 г. най-късно до 31.10.2014 г. Видно от документите по делото, експертизата била изготвена преди изтичането на този срок, поради което било обективно невъзможно да се направи категоричен извод за липсата на осчетоводяване на фактурата от ответника. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното, вместо което уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се представлява.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от ответника „О.Т.“ Е., със седалище и адрес на управление с. Ч., общ. К. Община К., не е подаден. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се представлява и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предявен за разглеждане е иск с правна квалификация чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.318 от от ТЗ.

Видно от приетата като доказателство фактура N */ 01.10.2013г., издадена от ищеца „С.“ О., със седалище и адрес на управление гр. С., общ. Велинград, същата е издадена за ушити за ответника дрехи на ишлеме модел UHNR190D, в количество 3 184 броя, при единична цена 3.40 лв., и обща стойност 12 990.72 лв. с ДДС. Фактурата е подписана за „съставител” от Р. А. Б., като за „получил А. М.” не е подписана.

От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК и приета от съда в с.з., проведено на 18.11.2014 година и от разпита на вещото лице се установява, че процесната фактура е издадена от ищеца. По счетоводни записвания на ищеца, фактурата е за извършена услуга – ушити дрехи. Фактурата не е заведена в счетоводството на ответника, не е осчетоводена, не е включена в Дневник за покупки, респ. не е ползван данъчен кредит. При ответника не е налично осчетоводено по фактурата задължение към ищеца. В съдебно заседание вещото лице сочи още, че други документи, придружаващи фактурата: приемо – предавателен протокол за приемане на стоката, за предаване на материала, за ушиване на ишлеме, не са предоставени. В Дневника за покупки за периода 01.10.2013 година до 30.09.2014 година не е включена процесната фактура, както и не фигурира в справките – декларации на ответника, входирани в НАП, като след 12-месечния период за деклариране, не е възможно да ползва данъчен кредит по съответната фактура, т.е. след този 12-месечен период не е възможно съответният купувач по ДДС, получател на доставка по ДДС, да включи тази фактура в тези дневници, защото не може да ползва данъчен кредит, а ако все пак я включи, няма да ползва данъчен кредит.

При така установената фактическа обстановка по делото, във връзка с оплакването на въззивника за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение с отказа да събере гласни доказателства за установяване на обстоятелствата по предаване на ушитата стока, Ûато такова доказателствено искане е направено и с въззивната жалба следва да се посочи, че с определение № 839/15.10.2015 година, постановено по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд е приел, че нито в исковата молба, нито в отговора на същата, подаден от ответника, се навеждат или оспорват такива обстоятелства. Т.е., нито от ищеца се твърди, че между страните е сключен договор за изработка – ушиване на ишлеме на стока, че поръчката е изпълнена и стоката предадена на ответника, нито такива обстоятелства се навеждат или оспорват от ответника с отговора на исковата молба. Твърди се единствено от ищеца, че процесната фактура била издадена от същия за ушита на ишлеме стока на посочената стойност, и съответно, че не била заплатена от ответника. Наред с това, искането за събиране на гласни доказателства е направено от ищеца едва с молба от 17.11.2014 година и след доклада на съда по чл. 146 ГПК в с.з., проведено на 04.11.2014 година. Поради това, нито в обстоятелствата, на които се основава искът, нито при разпределение тежестта на доказване, първоинстанционният съдът е включил в предмета на спора установяване на обстоятелствата за предаване на ушитата стока. Поради изложеното въззивният съд на собствено основание е приел, че искането за събиране на гласни доказателства, направено с въззивната жалба е преклудирано на основание чл. 143, ал.2 ГПК и го е оставил без уважение, както и като го е оставил без уважение на същото основание, районният съд не е допуснал процесуално нарушение.

С посоченото по – горе определение, във връзка с оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт, въззивният съд се е произнесъл и по направеното с въззивната жалба доказателствено искане за поставяне на допълнителна задача на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, като го е оставил без уважение като неоснователно. Приел е на първо място, че заключението не е оспорено от ищеца в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК и на следващо място, че първоинстанционният съд се е произнесъл с мотивирано протоколно определение от 18.11.2014 година по отношение на исканията на ищеца във връзка с назначената експертиза, като е включил и въпросите, поставени от тази страна, макар и служебно допълнени от първоинстанционния съд на основание чл. 195, ал.1 от ГПК. С оглед на изложеното първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е изяснил всички обстоятелства от значение за предмета на спора в рамките, очертани с исковата молба при съответното оспорване от ответника – само и във връзка с процесната фактура. На това основание въззивният съд не е допуснал и поставяне на допълнителна експертиза.

По изложените съображения и тъй като други оплаквания във въззивната жалба не се поддържат, настоящият състав на съда намира същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което като такова следва да се твърди.

Разноски в настоящото производство не са поискани от въззиваемия и не са представени доказателства за направени такива, поради което и не се следват.

Водим от изложеното, К.йският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/21.11.2014 година, постановено по гр.д. № 1092/2014 година по описа на Районен съд – К..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. второ от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.