Р E Ш Е
Н И Е
гр. София,25.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно
първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря СТЕФКА
А.
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №734 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от „Т.Е.- Л“
ЕООД ЕИК ******** срещу „Л.К.С.Л.“
ЕАД ЕИК********за
обявяване на окончателен съдържащия се в лизингов договор № 26241/22.12.2011г.
предварителен договор.
ПРЕДЯВЕН при условията на евентуалност и в случай, че главния иск бъде уважен
насрещен иск с пр.осн. чл.342 ТЗ от „Л.К.С.Л.“
ЕАД ЕИК********срещу „Т.Е.- Л“
ЕООД ЕИК ********„Т.Е.- Л“
ЕООД ЕИК ******** за заплащане на неиздъжената част от задълженията по договора за лизинг в размер на
8 800 евро .
ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е сключен лизингов договор №26241 /22.12.2011г. по силата
на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца за ползване лизингов
автомобил Пежо 508 Актив 1.6 ТНР Бизнес. Общата договорена лизингова цена на
автомобила е била 23 536.04 евро с вкл. ДДС, платима като първоначална вноска в размер на
4 265.24 евро и 60 месечни вноски
от по 321.18 евро всяка за период 05.01.2012г. до 05.12.2016г.Твърди, че
въпреки неизmълненията от страна на
ответникът по договора ищецът е спазвал задълженията си и е заплатил всички
вноски по договора. Твърди, че
своевременно е заплащал и всички вноски за данък МПС и застраховки ГО и Каско.
Твърди проведено предходно съдебно производство по д. № 6044/2013г. предвид, че
с лизинговия договор не му е предоставена годна за ползване вещ. Независимо от
това същият е заплатил всички лизингови вноски дължими по договора.С писмо
изх.№ 2287 от 2016г. е бил уведомен от страна на ответника лизингодател, че
срокът на договора изтича и ако желае да упражни правото си да изкупи
автомобила. Провел е във връзка с това разговор с представител на ответника,
който го е уведомил за решение на ръководството собствеността да не се
прехвърля предвид наличието на висящ съдебен спор. Отправил е покана до
ответника след приключване на съдебния спор с писмо от 18.02.2019г. да му
прехвърли собствеността върху автомобила в двуседмичен срок, но на указаната
дата не се е явил представител на
ответника пред съответния нотариус. С изричен отговор получен от ищеца на
11.03.2019г. ответникът е отказал да му прехвърли собствеността на автомобила .
Намира, че отказа е немотивиран и моли на осн.чл.VІ, т.2 от лизинговия договор
съдържащия се в него предварителен договор да се обяви за окончателен.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА оспорва исковата молба. Твърди, че предвид проведеното исково
произвидство, с което автомобилът е приет за негоден и е постановено връщане на
платените лизингови вноски, които ответникът е възстановил на ищеца, то с
подавене исковата молба през 2013г. този договор за лизинг следва да се счита
прекратен. Излага съображения също така, че ответникът с покана от март 2016г.
е изявил воля за прекратяване на договора и е поискал връщане на вещта, което
не е сторено от ищеца. Наред с това договорът е прекратен с изтичане на неговия
срок прем м.12.2016г. и към датата на предявяване на исковата молба
-22.04.2019г. не е налице валиден договор, който да се обяви за окончателен.
Платените суми представляват обезщетение за ползването на автомобила. Предвид
на това моли искът по чл.19,ал.3 от ЗЗД да се отхвърли като неоснователен. Ако
съдът приеме, че предварителния договор е действащ и го обяви за окончателен
моли лизингополучателя ищец по спора да бъде осъден да заплати на ответника оставащата
неиздължена част от лизинговата цена в размер на 8 800.25 евро.
СГС, като
взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства
намира, за установено следното:
Между страните няма спор, че между тях е сключен
договор за лизинг № 26241 от 22.12.2011г. за лек автомобил ПЕЖО, модел : 508 ACTIVE 1.6 THP/156 BVM6 BUSSINES, като ищецът е лизингополучател, а ответника лизингодател. Договорът в едно с
погасителния план към същия е представен по делото.
Видно от приложения
погасителен план към лизинговия договор лизинговата цена е 23 536.04 евро
, при първоначална вноска от 4 265.24 евро и още 60 месечни вноски от
321.18 евро съставляващи общо 19 270.80 евро. В договора –
разд.VІ-чл.1 изрично е предвидено, че
при изтичане срокът на лизинговия договор лизингополучателя ще има възможност
да закупи лизинговото имущество при условия на нотариална пракита, при условие
че не е пренебрегнал или просрочил задълженията си и е заплатил всички
вноски,такси, разноски. Срокът на договорът изтича на 5.12.2016г., с плащането
на последната лизингова вноска.
От представените по делото платежни – потвърждения
за плащане ва Прокредит банк и приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че ищецът е внесъл всички лизингови вноски, така
както е предвидено в погасителния план към договора за лизинг, като последните
лизингови вноски за периода от м.02.2016г. до м.12.2016г. в общ размер от
6 909.87 лв. са заплатени наведнъж на 30.11.2016г. или следва изводът, че
за периода м.02.2016г. до м.11.2016г. вноските не са заплащани на падежа, а
имаме внасянето им наведнъж на 30.11.2016г.. Плащани са и дължимите застраховки и данък до края на
2016г.. По издадена разписка на 04.04.2017г. ответникът лизингодател е начислил
5 025.38 лв. неустойки за забава и 3 броя разписки за данък МПС за
2017г.,2018г.,2019г. в общ размер от 189.45 лв. от които суми ответникът е
заплатил сумата от 12.34 лв.
Между
страните не се спори, че е проведено предходно съдебно производство по т.д.№6044/2013г.,
приключило със съдебно решение № 887 от 17.05.2016г. , поправено с Решение №
652 от 27.03.2018г. влезли в сила на 13.11.2018г. Видно от същите съдът е
приел, че по така сключения лизингов договор лизингодателя не е изпълнил
основното си задължение да предаде на лизингополучателя технически изправна и
годна за употреба вещ. Констатиран е дефект в лизиновия автомобил, като е
прието, че е опасно да бъде каран с тази
своя техническа неизправност водеща до навлизане на гориво в маслото. Прието е
обаче, че нямаме редовно прекратяване на лизинговия договор и доколкото
лизингополучателя редовно е заплащал лизинговите вноски, то съответно същият е
претърпял вреди в размер на 19 от лизиговите вноски и на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД
е постановено заплащане на обезщетение в размер съответстващ на сбора на тези
лизингови ввноски – 11 953.23 лева за периода 24.02.2012г.-09.10.2013г. и
сумата от 4 275.62 лв заплатени за данък и застрахователни премии за
съответния период. Не се спори и от
представения платежен документ се установява, че ответникът е изпълнил
съдебното решение и на 05.02.2019 г. е заплатил всички присъдени суми на
ищцовата страна, в едно с лихвите – 25 628.67 лв.. Следователно следва да
се приеме, че за тези 19 месеца имаме установена временна невъзможност да се
изпълнява лизинговия договор, но естеството на недостатъка на автомобила не е
от вида обусляваща изначално невъзможен предмет и съответно нищожен договор за
лизинг.
По делото е приета и автотехническа експертиза
определяща размерът на възможните обезщетения дължими за ползване на автомобил
от вида на процесния за срок от 38 месеца и 21 дни за периода 09.10.2013 г. – до 31.12.2016г. .Вещото
лице е определили обезщетенията в два варианта:№ 1. Въз основа на месечните
лизингови вноски обезщетението възлиза в
размер на 24 310.31 лв., № 2 По средни пазани цени – обезщетение възлиза в
размер на 22 337.53 лв.
Ответникът е представил по делото с отговор № 1 две нотариални покани, връчени
на представител на ищеца на дати 06.06.2016г. и 25.01.2017г. , чрез които ясно
е изразил волята си за прекратяване на лизинговия договор поради просрочени
лизингови вноски – 1 284.69 евро към 31.05.2016г. и е претендирал връщане на лизинговата вещ.
Претендирал е освен неиздължени лизингови вноски и неустойки – 876.79 евро
неустойка за забава и обезщететителна
неустойка в размер на 4 707.21 евро. По същество към момента на връчване
на нотариалната покана ищецът лизингополучател е бил в забава в заплащане на
лизинговите вноски с 4-ри месеца и претендираната сума е тази на сбора от
забавените лизингови вноски за периода 05.02.-05.05.2016г.вкл.
От своя страна ищецът изрично е канил ответникът да
му прехвърли собствеността върху лизинговата вещ, след приключване на
предходния спор и изтичане срока на договора с нотариална покана връчена на
22.02.2019г., но ответникът не е изпратил представител за изповядване на
сделката на определената дата видно от констативен протокол по чл.593 от ГПК.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи :
Между страните е сключен договор за финансов лизинг
със съдържащ се в него предварителен договор за покупка на предмета на лизинга
– лек автомобил марка Пежо. Определение за финансов лизинг е дадено в
чл.342,ал.2 от ТЗ и от него следва, че
този договор има характеристиките на специфична финансова инвестиционна операция
за предоставяне на кредит във веществена форма. При този договор собствеността
върху вещта си остава за лизингодателя, като върху лизингополучателя преминава
само правото да ползва вещта срещу възнаграждение. Уговорката за изкупуване
следва да е изрична, и дори да е налице в договора, с изтичане срока на
договора и изпълнение на останалите предпоставки собсвеността върху договора не
се прехвърля автоматично от лизингодателя върху лизингополучателя, а страните
следва да напряват съответните волезиявления и предприемат съответните действия
за това, в зависимост от това изискуема ли е форма за сделката. В конкретния
случай такава изрична уговорка в договора е налице, предвид на което съдът
приема, че между страните е налице и предварителен договор като част от договора
за лизинг-т.1 от раздел VІ на договора за лизинг на лекия автомобил. Ищецът е
изявил воля да придобие собствеността от ответника лизингополучател, но същият
не му я е прехвърлил, поради което същият е процесуално правно легитимиран за упражни
потестативното си право чрез конститутивния иск по чл.19,ал.3 ЗЗД по съдебен
ред. Съдът обаче намира, че материалното право да се иска обявяване на
съдържащия се в договора за лизинг предварителен договор за окончателен за
погасено, поради прекратяване на лизинговия договор едностранно от
лизингодателя.
От заключенията
на съдебно - счетоводната експертиза се установи по категоричен начин, че
ищецът като лизингополучател е заплащал на уговерените дати / с малка разлика
от 1-2 дена/всяка една от лизинговите вноски, съобразно предвиденото в
погасителния план. Същият обаче е изпаднал в забава, считано от 06.05.2016г.
когато до 05.11.2016г. вкл. не е извършвал погашения по лизинговите внвоски.
Тези последни няколко вноски е заплатил общо през м.11.2016г. Съдът счита, че към момента
на извършване на последното общо плащане на 30.11.2016г. договорът за лизинг
вече е бил прекратен. С нотариалната покана връчена на представител на
ответника на 06.06.2016г. при забавени от страна на лизингополучателя 4-ри лизингови
вноски лизингодателя е направил изявления за прекратяване на договора за
лизинг. Съдът намира, че това волеизявление е произвело действие. Видно от
уговореното между страните в раздел ІХ, чл.1 от договора лизингодателя има
право да прекрати договора при една просрочена вноска, без да дава срок за
изпълнение. В конкретния случай са просрочени четири вноски, извялението е
изрично и редовно връчено с нотариална покана. Съдът намира, че при тази
уговорка в договора и доколкото срокът по погасителния план е уговорен месечно и същият кани, то не е необходимо
лизингодателя да дава срок за плащане, за да произведе действие волезиявлението
му за прекратяване на договора при забава на лизингова вноска. С оглед на това
съдът намира, че независимо че плащането от 30.11.2016г. на всички просрочени
лизингови вноски е прието от лизингодателя, то не би могло да санира вече
прекратения договор за лизинг. Между страните могат да се уреждат отношения във
връзка с дължими или недължими лизингови плащания и обезщетение за ползване, но
не и във връзка с изпълнение или неизпълнение на договора, който е прекратен считано от
06.06.2016г. С оглед на това с
прекратяване на договора за лизинг се прекратява и съдържащия се в него
предварителен договор. При така направените изводи искът с пр.осн.чл.19,ал.3 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Доколкото насрещния иск на ответникът по главния
иск е предявен при условията на
евентуълност и с оглед уважаване на главния иск, при този иход на спора същият
не следва да бъде разглеждан.
При този изход на спора и на осн.чл.78 от ГПК
ищецът следва да заплати направените от ответникът разноски съобразно приложен
списък в размер на 1889 лева. С оглед отхвърлянето на главния иск на ищецът
разноски не му се следват.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с пр.основание чл.19, ал.3 ЗЗД от „Т.Е.- Л“
ЕООД ЕИК ********, с адрес на управление ***
срещу „Л.К.С.Л.“ ЕАД *** за обявяване на окончателен съдържащия се в лизингов
договор № 26241/22.12.2011г. предварителен договор за придобиване собствеността
на лек автомобил ПЕЖО, модел : 508 ACTIVE
1.6 THP/156 BVM6 BUSSINES, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.Е.- Л“ ЕООД ЕИК ********, с адрес на управление *** да заплати на „Л.К.С.Л.“ ЕАД *** сумата от 1889 лв. / хиляда осемстотин осемдесет и
девет лева / разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: