№ 17875
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110124137 по описа за 2022 година
Е. Л. Б. е предявила срещу В. К. Б. осъдителен иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 7500 лв., представляваща платена въз основа на
неосъществен основание по договор за изработка – извършване на
строително-монтажни работи в апартамент, находящ се на адрес
/административен адрес/ ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба-09.05.2022 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът през месец април 2021 г. се
уговарял с ответника за извършване на СМР в апартамент, находящ се на
адрес /административен адрес/ На 30.04.2021 г. ответникът бил получил
сумата от 7500 лв., за което подписал разписка, като страните се договорили
да подпишат договор за изпълнение на ремонтни дейности. Излагат се
твърдения, че въпреки поканите към ответника договорът не бил подписан,
както и не били започнали никакви СМР в апартамента. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноските по делото. Пред съда процесуалният
представител на страната моли за уважаване на иска и претендира разноски,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си представител е
депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Поддържа, че между
страните бил сключен неформален договор за изработка, който договор не
бил прекратен, като се оспорва, че договорът не е бил сключен. Оспорва се
твърдението, че ответникът бил получил процесната сума, както и че бил
канен да я върне. Моли за отхвърляне на исковете. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
1
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представена разписка за получена сума от 30.04.2021 г. от В.
Б., в която е посочено, че в качеството си на изпълнител е получил от ищцата
сумата от 7500 лв. в изпълнение на ремонтни дейности.
Като свидетел по делото е разпитван Боян Константинов, който посочва,
че познавала ищцата, тъй като бил архитект и интериорен дизайнер и правел
проект на нейния апартамент, който се намирал в /административен адрес/, за
което имал подписан договор с предмет проектиране на дизайн на
апартамент. Посочва, че познавал и ответника В. Б., тъй като били заедно с
него на оглед в апартамента на Е. Б.. Целта на огледа била да се види какви
ремонти дейности трябва да бъдат извършени и да се оцени работата.
Свидетелят е сигурен, че на срещата в апартамента на ищцата е било лицето
В. Б.. Твърди, че той провел срещата, тъй като бил натоварен за
реализирането на ремонта и се срещнал с ответника, тъй като той щял да го
изпълнява, а ищцата нямало как да разговаря с него професионално.
Резултатът от огледа бил, че ответникът казал каква сума ще струва
извършената услуга от него и в какъв размер щял да бъде аванса, което било
предадено на клиентите. Посочва, че от ищцата знаел, че бил заплатен аванса
от 50 % в размер на 7500 лв., като при предаването му се били уговорили да
сключат договор. На свидетелят не му било известно ответникът да е
извършвал работа по апартамента, както и да е бил сключван договора между
страните.
По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
подписът, положен в мястото за „Получил:“ на разписка за получена сума от
Е. Л. Б. в размер на 7500 лв. на 30.04.2021 г. – обект на експертизата, е
изпълнен от В. К. Б..
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на исковата
суми в полза на ответника с оглед твърдяното неосъществено основание. В
тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни отношения по договор за изработка – извършване на строително-
монтажни работи в апартамент, находящ се на адрес /административен адрес/
По отношение на разкритото производство по чл. 193 от ГПК по
оспорване на ответника на истинността на подписа на В. К. Б. положен в
разписка за получена сума от 30.04.2021 г. за неоснователно. От приетото и
неоспорено по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът, положен в мястото за „Получил:“ на разписка за
получена сума от Е. Л. Б. в размер на 7500 лв. на 30.04.2021 г. – обект на
експертизата, е изпълнен от В. К. Б.. С оглед на горното така направеното
оспорване от страна на ответника се явява неоснователно.
Настоящият състав намира, че с оглед на събраните по делото писмени
доказателства, а именно разписка за получена сума от 30.04.2021 г., не може
да бъде установено по безспорен начин, че договор за СМР е бил сключен. В
2
действителност в разписката е посочено, че сумата от 7500 лв. е получена във
връзка с предстоящо предоставяне на услугата по ремонтни дейности, но
получаване на сумата само по себе си не доказва възникването на
правоотношението между страните в настоящото производство, а единствено
сочи за наличие на преддоговорни отношения помежду им с оглед на бъдещо
сключване на договор за изпълнение на СМР. Договорът за извършване на
СМР, с оглед на който е било извършено плащането следва да бъде
квалифициран като разновидност на договора за изработка, който по начало е
неформален и консенсуален. В случая писмената форма не е относима към
действителността на договора за изпълнение на СМР, но същата с оглед
стойността на договора, а именно над 5000 лв., би имала значение за
доказване на неговото сключване и доколкото договор в писмена форма не е
представен, то в хода на настоящото производството не е доказано
сключването на договор и възникване на облигационно правоотношение
между страните. Още повече, че съдът изрично е указал на ответника на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за наличието на
валидни договорни отношения, като по делото не са ангажирани
доказателства в тази насока. Извод за съществуването на правоотношение,
което да обвързва страните не може да бъде направен и въз основа на
показания на свидетеля Константинов, който е посочил, че не му е известно да
е сключван договор между ищеца и ответника. Свидетелят посочи, че се е
срещал с ответника в апартамента на Е. Б., като целта на огледа била да се
види какви ремонти дейности трябва да бъдат извършени и да се оцени
работата на ответника. С оглед на показанията на свидетеля може да се
направи извод, че целта на срещата е била да се уточнят параметрите на
бъдещия договор за извършване на СМР.
С оглед на изложеното, настоящият състав достига до извод, че страните
са били в преддоговорни отношения по смисъла на чл. 12 ЗЗД с оглед на
предстоящо сключване на договор за изпълнение на СМР, във връзка с което
ищцата е предала директно на ответника сумата от 7500 лв., като по този
начин да бъде извършено финансиране на бъдещото предоставяне на
услугата. Видно от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, до извод за сключването на такъв договор за СМР би се стигнало
при евентуалното започване на осъществяването на дейности по СМР в
апартамента на ищцата, което не се установи от събраните доказателства.
Доколкото и свидетелят Константинов в качеството му на архитект натоварен
за реализирането на ремонта на апартамента на ищцата посочва, че не му
било известно ремонтът да е бил реализиран от ответника. Доколкото
дейностите по СМР не се доказа да са били осъществени от ответника, поради
което и следва да бъде прието, че основанието, във връзка с което е било
извършено процесното плащане не се е осъществило. Предоставянето от
страна на ищцата на ответника на сумата от 7500 лв. съгласно разписката за
получена сума от 30.04.2021 г., която разписка безспорно се установи, че е
подписана от ответника съгласно приетата по делото експертиза, по
същността си представлява имуществено разместване от патримонуима на
ищцата, която е била заплатена на ответника без в последствие да е
3
възникнало годно правно основание. Ето защо е реализиран фактическият
състав на неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2
ЗЗД и ответникът се е обогатил със сумата от 7500 лв., за която сума
предявеният иск е основателен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 300 лв., представляваща платена държавна
такса и 630 лв. депозит за особен представител и 400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В. К. Б. следва да бъде осъден да
заплати депозита за вещо лице по сметка на СРС в размер на 400 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на Е. Л. Б., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, сумата от 7500
лв., представляваща платена въз основа на неосъществен основание по
договор за изработка – извършване на строително-монтажни работи в
апартамент, находящ се на адрес /административен адрес/ ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба-09.05.2022 г., до
окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК във
вр. с чл. 193, ал. 2 от ГПК, направеното от ответника В. К. Б., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, оспорване истинността на
представената от ищеца Е. Л. Б., ЕГН **********, с адрес /административен
адрес/, разписка за получена сума от 30.04.2021 г., в частта относно
авторството на подписа за получил положен от В. К. Б..
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на Е. Л. Б., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1330 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ да
заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата в общ размер от 400 лв., представляваща депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4