РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Бургас, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500135 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело №135/2022г. по описа на Апелативен съд
Бургас е по реда на чл.258 ГПК .
Образувано е по въззивната жалба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/
против решение №260011/27.01.2022г. по гр.дело №315/2019г. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и за отнемане на незаконно
придобито имущество на стойност 868 752,52 лв. от ответниците Г. Д. Г. и
Д.Г. Д. - Г..
Иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и
постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Твърди се, че по
делото е установено значително по смисъла на ЗПКОНПИ несъответствие в
имуществото на проверяваните лица и следва да бъде кредитирано даденото
от вещото лице заключение в с.з на 26.01.2022г. като пълно и обективно.
Вариант №2, изготвен по въпроси на ответниците, е оспорен от Комисията и
отвтниците не са успели да докажат чрез пълно доказване източниците на
доходи, техният законен характер и размер.
Жалбоподателят възразява и намира за неправилно изчислена, в
нарушение на съдебната практика, определената по делото стойност на
имуществото. Приета е стойността към момента на придобиването му вместо
текущата пазарна стойност. Не е ясен механизмът, по който е определена
1
стойността на движимите вещи и на дружествените дялове в размер на 9 050
лв., тъй като съгласно заключението на вещото лице стойността на
придобитите МПС е в размер на общо 32 350 лв., а на придобитите
дружествени дялове 5 100 лв. Към имуществото следва да бъдат прибавени и
посочените в исковата молба вноски по сметки в банки, включително от трети
лица и тези за погасяване на кредити. Сумите, преминали през банковите
сметки са релеванти за определяне на несъответствието, тъй като са били част
от имуществото на проверяваните лица през периода на проверката.
Възприетият от съда подход е в разрез с най – новата практика на ВКС -
решение №29/12.04.2021г. по гр.дело №1021/2019г. по описа на З-то г.о на
ВКС.
Неправилно според страната в решението е определен и размерът на
обичайните и извънредни разходи, размерът на доходите, приходите и
източниците на финансиране. Не са обсъдени всички, представени от ищеца
доказателства. Искът е доказан и по основание, и по размер и следва да бъде
уважен, а на Комисията да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Г. Д. Г. и Д.Г. Д. - Г., чрез
пълномощниците адв.Д. и адв.Д., се иска оставянето и без уважение като
неоснователна.
Въззиваемите последователно оспорват доводите за неправилност на
решението в частта за признатите от съда приходи и източници на
финансиране и за неправилно определяне на размера на несъответствието в
имуществото на проверяваните лица. Сочат, че правилно са изключени
разходите за погасителни вноски, за вноски по банкови сметки, включително
тези от трети лица. Считат решението за правилно, законосъобразно и
постановено в съответствие с доказателствата по делото и съдебната практика
и поддържат, че в съответствие с доказателствата по делото съдът при
правилно приложение на материалния закон е намерил, че не е налице
значително несъответствие.
Във въззивното производство не са направени доказателствени искания.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания
и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /Комисията/ както следва: три апартамента, 2 ремаркета за
товарен и лек автомобил, лек автомобил,суми представляващи заместваща
облага: Сумата в размер на 590 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил, модел „туристическо“;
Сумата в размер на 8 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на ремарке марка „Кроне“, модел „АДП 24“; Сумата в размер
на 2 500 лева, представляваща стойността на отчуждените дружествени
дялове в „М.“ ЕООД, ЕИК: *.
Отхвърлени са и исковете за заплащане на суми, представляващи
2
вноски на каса по различни разплащателни сметки на ответниците, както и
суми постъпили по сметките им от брат и сестра и трети лица, без законно
основание, както и начислените върху тези суми лихви от страна на банките-
влогоприематели на стойност 293 787,61 лева от Г. и 37 454,91 лева от Г.а.
За да приеме решението си окръжният съд достигнал до извода, че не е
налице значително несъответствие, поради превишаване на нетния доход на
ответниците на общата стойност на придобитото от тях имущество в
проверявания период.
Предявените искове са с правно основание чл.154, ал.1 във вр. чл.153,
ал.1 и ал.2 и чл.142 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество.
От фактическа страна по делото е установено следното:
С Решение № 224 от 27.02.2019г. е образувано производството за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз
основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - гр.Бургас, за
привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 6/2017г.
на ОСО при БОП, пр. пр. № 2731/2015г. и пор.№ 13/2017г. по описа на БОП,
на ответника Г. за това, че в периода от 13.11.2009г. до 04.03.2014г., в гр.С. и
в гр.Б., при условията на продължавано престъпление, като управител на „Б.“
ООД, ЕИК: *, при посредствено извършителство - чрез счетоводителя Г. Б.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери в общ размер на 19 457,66 лв. - престъпление по чл.255, ал.4,
вр. ал.3, вр. ал.1, т. 2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Престъплението попада в прилежното поле на чл.108 ЗПКОНПИ.
От писмо с per.№ТДОЗ БС/УВ - 9878/02.10.2018г. на Окръжна
прокуратура - гр.Бургас се установява, че разследването по образуваното
досъдебно производство не е приключило към момента на проверката.
Проверката е започнала на 31.10.2017г.
Периодът на проверката е от 31.10.2007г. до 31.10.2017г., т.е. в рамките
на законоустановения 10-годишен период.
Изследвани са и са представени доказателства по делото за целия
проверяван период относно приходите, разходите, нетния доход и разходите
за придобиване на имущество на страните.
За да вземе решение за внасяне на искане за отнемане на имущество,
Комисията е изготвила своя икономически анализ, след като е обсъдила
възраженията на ответниците в хода на проверката. Въз основа на признатите
от Комисията приходи, разходи, нетен доход и стойност на придобито в
проверявания период имущество е установено несъответствие в размер на
831 663,14лв.
Така изготвения икономически анализ е оспорен с отговора по чл.131
ГПК на исковата молба по отношение на признатите приходи, разходите,
общия размер на нетния доход и общата стойност на придобитото
имущество, като е въведено твърдение на ответниците за липса на
несъответствие.
3
За проверка на твърденията на ищеца и възраженията на ответниците е
назначена съдебно икономическа експертиза.
По приходите.
Комисията признава и представя доказателства за целия проверяван
период приходи на стойност общо 128 276,66лв. от осигурителен доход, по
ГДД, пенсии и обезщетения, от кредити, от начално салдо към 2007г. и
приходи от продажба на МПС.
Комисията е оспорила по основание и размер допълнително посочените
от ответниците източници на финансиране доходи от работа във
Великобритания, парични дарения от роднини, получени по банка, парични
дарения от роднини и близки получени на ръка, парични средства получени
по договор за грижи и гледане на св.Стоянов, което размества тежестта на
доказване и според закона доказването на тези доходи е възложено на
ответниците.
Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд
изследва наличието на основание за всяка от посочените суми да бъде
призната за доказан по основание и размер източник на финасиране със
законен произход.
По отношение на сумата от 45 000лв.
Ответниците твърдят, че сума в този размер са имали налична в
началото на проверявания период. Затова е неоснователно възражението на
Комисията, че няма основание да бъде прибавена, защото е извън периода на
проверката.
Наличието на каквито и да са разполагаеми, налични средства в
началото на проверявания период може да бъде доказвано от ответниците, с
всички доказателствени средства по ГПК. Комисията носи доказателствената
тежест да установи, че сумата е била разходвана преди началото на
проверявания период.
Въззивният съд въз основана представените писмени и гласни
доказателства приема следното:
Въведено е твърдение от ответника за реализирани доходи от трудова
дейност за периода 2003 - 2006г., като сезонен работник във Великобритания.
Представени са писмени доказателства за това, че ответникът е работил
по програми за сезонна заетост в селското стопанство на В. през 2003г.,
2005г., фиш за седмична заплата и декларация за внасяне на валута в размер
на 4 900 паунда при влизане на България през 2006г.- доказателствата
налични на лист 789, 790. 793, 794, 795 и 796 от делото.
Комисията е оспорила и представената митническа декларация по
съображения, че не се намира в информационния масив.
От извършената съдебно - графологическа експертиза се установява, че
подписът, положен от името на митническите органи е на действащ старши
инспектор в ТД „Митница“-гр.София. Следователно представената
митническа декларация е автентичен официален документ, който
удостоверява определен факт - внасяне на определена сума пари от ответника
4
при връщането му от Великобритания в България, което е станало през 2006г.
От свидетелските показания, преценени във връзка с представените писмени
доказателства може да се направи извод, че годишно, за период от 3 години,
от работата си ответникът е реализирал трудов доход в размер на около15
000 лева или общо 45 000лв.
В своята трайна практика ВКС многократно е постановявал, че
доказването на доходите и материалното положение на страните по делата не
е ограничено относно вида на доказателствените средства, предвидени в ГПК.
/напр. Решение по гр.д.№ 70/2009г. на ВКС ІVг., Определение
№105/22.02.2016 по дело №419/2016г. на ВКС, ГК, I г.о./
В този смисъл възражението на въззивника за недопустимост на
доказателствените средства е неоснователно. От значение е не вида на
доказателството, а неговата относимост, конкретност и достатъчност при
съпоставката с останалия доказателствен материал да прави възможен извода
за установеност на спорния факт. В конкретния случай, представените
писмени доказателства подкрепят депозираните свидетелски показания, които
са достатъчно конкретни и мотивиран съда да приеме за установен факта на
налични средства в установен размер и произход в началото на проверявания
период.
По отношение на сумата от 190 000евро.
Твърди се, че сумата е предадена от С. Х. С. по договор от 01.09.2015г.
По делото е представен договор за предоставяне на парични средства за
придобиване на недвижим имот срещу задължение за гледане и грижи от
01.09.2015г.
Договорът е оспорен по отношение на автентичността на подписите,
положени от страните, но извършената графологическа експертиза
установява, че същите са положени от лицата, които договорът сочи за страни
по него.
Оспорена е датата на сключването му.
Частният документ, какъвто е представения договор между ответниците
и трето лице, има достоверна дата за трети лица като ищеца, само в
хипотезите на чл.181, ал.1 ГПК, а именно “от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване
на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието
на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа”. В посочения смисъл е съдебната практика (напр. в
решение №235/04.6.2010г. по гр.д.№176/2010г. на ВКС, ІІ г.о.)
Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе
си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени
доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява
без съмнение главния факт (в този смисъл е трайната съдебна практика, напр.
5
решение № 226/12.07.2011г. по гр.дело№ 921/2010г. на IV г.о. на ВКС).
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено; те
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите,
служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други
косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.
Доколкото частните документи нямат материална доказателствена сила
(законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен
документи да имат задължително обвързващо за съда действие),
съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно убеждение, във
връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл.12
ГПК.
Ответниците, които носят доказателствената тежест да установят факта
на получаване на сумата и нейния произход са представили по делото
писмени и гласни доказателства, които установяват различни обстоятелства,
които по време предхождат сключването на договора, или доказват неговото
изпълнение - медицински документи относно състоянието на С.С.,
показанията на свидетелите С.С., сестрата и бащата на ответницата,
нотариален акт за покупко –продажба на жилище, протоколи за разпределяне
на дивидент за 2014г. Медицинската документация и доказателствата за
престой и лечение в чужбина не са оспорени. Свидетелите поясняват, че С. се
е лекувал в Г., което се потвърждава от издадените от лечебното заведение
документи. Установена е и житейската връзка на С. с ответницата, която е
дъщеря на жената, с която е в близки взаимоотношения повече от 10 години.
От представения нотариален акт, може да се направи извод за предприети от
ответниците правни и фактически действия, насочени към изпълнение на
договора, които по време са близки както до възникване на здравословния му
проблем, така и до сочената в договора дата на сключването му и предаването
на сумата.
Въз основа на преценката на всички доказателства в тяхната съвкупност
и безпротиворечивост може да се приеме за установено, че със сумата, с
посочен произход и основание за предаване, е закупен имот в гр.Б., ул."М.Г.“,
за които тя е предоставена.
Представени са доказателства, че св.Стоянов е разполагал със средствата,
като е посочен и произходът им - получени от него дивиденти от търговската
му дейност. Свидетелските показания също съдържат знание за негов
успешен бизнес и възможност за осигуряване на тези средства за
ответниците, като по този начин е надхвърлен стандарта за доказване не само
на произхода на сумата при ответниците - от св.Стоянов, но и по отношение
на законността на основанието за притежанието и от него.
При тези данни по делото, съдът намира за доказан в достатъчна степен
приход при ответниците в размер на 190 000евро в проверявания период,
който следва да бъде взет предвид при определяне на размера на
разполагаемите средства със законен източник.
6
Дарения на парични средства.
Установени по делото са дарения на суми от брата на ответника Д.Г. и
сестрата на ответника Кр.Колева общо в размер на 102 000лв.
Даренията на парични средства представляват законоустановен
придобивен способ. Дарението е извършено с получаване на паричните
средства от надарения – по сметка в банка или на ръка. Вещото лице е
изследвало постъпленията по години и е дало в заключението си подробна
справка. Постъпването на паричните суми по банковата сметка на
проверяваното лице е достатъчно доказателство за извършените
разпореждания от страна на дарителите. Сумите представляват приход и
следва да бъдат взети предвид.
Въз основа на изложеното съдът приема за установени по несъмнен
начин приходи на ответниците за проверявания период общо в размер на 646
883 лв.
Не може да се приеме единствено въз основа на свидетелски показания
какви средства по размер са получени от сватбеното тържество и от
родителите на ответниците, без каквато и да е възможност въз основа на
други доказателства да бъде извършена проверка за конкретност и
достоверност на събраните показания. Затова въззивният съд приема, че суми
в сочените размери не следва да бъдат отнесени в приходната част поради
отсъствие на доказателства за конкретния размер.
По разходите.
Комисията е установила разходи за целия проверяван период в размер
на 111 831 лв. (по исковата молба). Към тези разходи следва да се прибавят и
разходите за погасителни вноски по кредити в размер на 44 634,07лв., а не
както комисията е решила да бъдат отнесени като част от имуществото. Това
е така, защото получените и усвоени кредити са отнесени в приход на
проверяваното лице, а средствата за тяхното погасяване представляват
несъмнено разход.
По нетния доход.
При така установените приходи и разходи за целия проверяван период
се установява нетен доход в размер на 490 417лв.
По предметното съдържание на имуществото.
Комисията в своя анализ сочи имущество на обща стойност 848 108лв. и
го описва като недвижими имоти, МПС, дружествени дялове и разходи за
погасителни вноски, банкови вноски, лихви и получени вноски от трети лица
на обща стойност на разходите от 355 030лв.
В съответствие с трайно установената практика на ВКС - Решение № 137 от
02.11.2018г. по гр.д.№2507/18г., ВКС, ІV гр. о., Решение № 129 от
08.06.2015г., постановено по гр.д.№ 5562/13г., ВКС, ІV гр. о.,Определение №
310 от 5.05.2020г. на ВКС по гр.д.№ 219/2020г., IV г. о., ГК и др. съдът
приема, че направени разходи за внесените и суми по банкови сметки на
ответниците /проверяваните лица/, за които не се установява законово
основание за внасянето/постъпването им, но които не са налични по тези
7
сметки в края на проверявания период, не подлежат на отнемане в полза на
държавата, нито са релевантни - чрез включването им в имуществото на
ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т.7
от ДР на ЗОПДНПИ /отм./; /респ. – и § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ/ – доколкото
тези суми само са "преминали" през това имущество в проверявания период –
били са разходвани, без да са вложени /респ. – трансформирани / в друго
подлежащо на отнемане имущество /, а когато са вложени за придобиването
на такова имущество – то подлежи на отнемане, или неговата равностойност
ако е било отчуждено – в предвидените от закона случаи, и само ако е
налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон.
Съдебната практика последователно приема (напр. Решение №147 от
16.09.2019г. на ВКС по гр.д.№ 1998/2018г., IV г. о. и други цитирани в него),
че за да се включат при извършване на преценка за незаконност на доходите,
паричните средства, преминали през банковите сметки на лицето или през
неговото имущество, трябва да са налични, за да е възможно отнемането.
Неналичните парични средства могат да бъдат третирани като преминали
през имуществото на проверяваното лице, а както е посочено в решение
№97/18.05.2018 година, постановено по гр.д.№3224/2017 година по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о. не може да се отнеме равностойността на имущество, което
е преминало през патримониума на проверяваното лице.
Ето защо описаните в исковата молба разходи на обща стойност 355 030
лв. нямат правното положение на имущество по смисъла на закона, те не
могат да бъдат взети предвид самостоятелно и като обособена сума при
преценката за размера на притежаваните имуществени права и не могат да
бъдат включени в предметното съдържание на имуществото, придобито в
проверявания период.
По оценката на имуществото.
Недвижимите имоти.
Недвижимите имоти, придобити от ответниците в проверявания период
са оценени по действителна пазарна стойност към датата на придобиване на
обща стойност 441 783,90лв.( заключение на в.л. Ч. и справка по заключение
на в. л. Х.).
Закупените движими вещи – автомобили и ремаркета за целия
проверяван период възлизат на 32 350лв.(справка на в.л. Х.).
Придобитите дружествени дялове са оценени на 5 100 лв., по което няма
спор.
Въз основа на експертните оценки на така описаните активи,
придобитото в проверявания период и налично имущество възлиза на 479
233лв.
По размера на несъответствието.
Въз основа на така извършените изчисления и при съпоставка на нетния
доход с общата стойност на придобитото в проверявания период имущество,
въззивният съд достига до извод, че не е налице несъответствие в
определения от закона размер от над 150 000лв., доколкото придобитото по
8
време на проверявания период имущество не надвишава нетния доход.
От правна страна настоящият състав съобрази следното.
Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.154 ЗПКОНПИ.
За да възникне право на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество, се изисква при условията на пълно доказване установяване на
няколко материални предпоставки:
На първо място следва ответникът да е бил привлечен като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл.22, ал. от закона.
Това обстоятелство се доказва по делото и обосновава законност на
извършената проверка по силата на чл.108, ал.4 от Закона.
Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края
на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на
периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т.7 от ДРЗОПДНПИ
(отм.) размер. Едва след установяване на такова превишение, както приема
ВКС в множество свои решения, подлежи на изследване въпросът, дали даден
доход има законен характер. Този въпрос е конкретен и съдът го преценява с
оглед установените факти в настоящото дело, като от значение е основанието
за получаването на дохода.
По делото, въз основа на възприетите от съда за установени по вид и
размер доходи, приходи и източници на финансиране за целия проверяван
период със законен произход, намалени с всички установени по делото
разходи (за издръжка, пътувания извън страната, погасяване на публични
задължения от данъци и такси, погасяване на кредити и др.) се установява
нетен доход , който съпоставен с паричната стойност на придобитото в
проверявания период имущество – недвижими имоти, движими вещи и
заместваща облага, не разкрива отрицателно несъответствие, надхвърлящо
размера на 150 000лв.
При формиране на горния извод, съдът изключи от стойността на
имуществото на значителна стойност, предмет на иска,
всички претендирани разходи за вноски и на каса по сметки, които към
момента на предявяването му не са налични.
По делото е извършено пълно изследване на паричните потоци по
сметките на ответниците (заключения на в.л.) и е установено по несъмнен
начин, че суми в посочения в петитума на иска размер и банкова сметка на
съхранение не съществуват в наличност.
На отнемане по този ред подлежи притежаваното от ответника налично
имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, а
ако същото липсва или е отчуждено се присъжда паричната му
равностойност, ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, а при
преобразуване - преобразуваното имущество, вкл. ако то се намира у
свързани лица. Съобразно разясненията , дадени от КС на РБ притежавано е
онова имущество, придобитото в проверявания период, което продължава да
се намира в патримониума на ответниците, тъй като не е отчуждено или
9
изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало, а
непритежавано е имуществото, което макар да е било придобито в
проверявания период, вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е
отчуждено, изоставено, употребено, обезценено.
Незаконно придобито и в този смисъл подлежащо на отнемане може да
е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през
изследвания период, което е налично в края на този период.
Както е изяснено в практиката на ВКС – напр. гр.д.№ 5562/2013г. на IV
г.о., гр.д.№ 1557/2010г. на III г.о., гр.д.№ 3224/2017г. на IV г.о. и гр.д.№
2507/2017г. на IV г.о., не може да се отнеме равностойността на имущество,
което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в
негово притежание в края на периода.
Съгласно утвърденото разбиране в решение № 137 от 2.11.2018г. по гр.
д. № 2507/2017г. на ВКС, IV г. о., решение № 97 от 18.5.2018г. по гр. д. №
3224/2017г. на ВКС, IV г. о. и решение № 129/08.06.2015г. по гр.д.№
5562/2013г. на ВКС, ІV г. о., нормите както на ЗОПДИППД (отм.) така и на
ЗПКОНПИ, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен
характер и не могат да се тълкуват разширително. Предмет на отнемане е
само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е
прехвърлено.
Предвид идентичността на разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм.);
и ЗПКОНПИ, касаещи предмета на отнемане в полза на държавата,
възприетото разбиране в практиката на ВКС запазва своята актуалност и при
действието на ЗПКОНПИ, обн. ДВ, бр. 7/2018 г.
Ето защо съдът не може да направи извод за включване на така
посочените суми в имуществото на ответниците и да го вземе предвид при
определяне на размера на несъответствието.
Това е така и защото законоустановената цел на конфискацията е
отнемане на реални, налични активи, а не създаване на парични задължения,
какъвто би бил резултата от отнемане на неналични парични средства
(изключението е въведено със закона единствено по отношение на
заместващата облага).
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
По разноските.
Разноски на въззиваемите не се присъждат, защото не е направено
искане в отговора на въззивната жалба и в съдебно заседание.
По държавната такса.
На Комисията следва да се възложи в тежест заплащане на държавна
такса за въззивното производство в размер на 2 % върху обжалваемия
интерес.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас, граждански състав
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение №260011/27.01.2022г. по гр.дело
№315/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес за
призоваване: гр.Б., ул.“Ф. К.” № * да заплати по сметката на Апелативен съд
– Бургас държавна такса за въззивно обжалване в размер на 17 375лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11