№ 5019
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110136267 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Ц. Т. М. и Н. М. Д..
Ищецът твърди, че ответниците са ползвали топлинна енергия за стопански нужди в
собствения си топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. ,......, магазин Е-1, с
абонатен № 415104. Поддържа, че между страните не е сключван писмен договор.
Ответниците ползвали доставяните от ищеца услуги в претендираната стойност, поради
което се обогатили неоснователно и дължат заплащане на сумата, с която са се обогатили.
Моли да бъде признато по отношение на ответниците, че последните дължат следните суми,
за които твърди, че имало издадена заповед изпълнение:
- Ц. Т. М.: 850,11 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020, ведно със законна лихва от депозиране на
заявление по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, 147,88 лв. - мораторна
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 15.12.2021 г., 8,35 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва
от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането и 1,72 лв. - мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 15.12.2021 г.
- Н. М. Д.: 850,11 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020, ведно със законна лихва от депозиране на
заявление по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, 147,88 лв. - мораторна
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 15.12.2021 г., 8,35 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва
1
от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането и 1,72 лв. - мораторна лихва за периода от
01.07.2019 г. до 15.12.2021 г.
Ответниците са подали съвместен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразяват
становище за неоснователност на предявените искове. Отричат процесия имот да е бил
присъединен към топлопреносната мрежа. Възразяват срещу количеството и стойността на
начислената топлинна енергия. Отричат да са получавали покана, поради което считат, че не
дължат мораторна лихва. Молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен иска за главница, в тежест на ищеца е да установи обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването
на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.
В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест
задължения, както и че между страните е налице договорно правоотношение по повод
предоставянето на топлинна енергия.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
В случая между страните не е налице спор по въпроса, че между тях няма сключен
писмен договор, поради което претенцията на ищеца може да се основе единствено на
извъндоговорно основание (по арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД), в случай, че са налице посочените
по-горе предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение
на процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020г. ищецът е предоставил
2
топлинна енергия, която е на стойност 1576,34 лв., поради което следва да се приеме, че
ищецът е обеднял с изчислената от вещото лице сума.
Между страните не е спорно, а и от приложените писмени доказателства (нотариален
акт № 189, том VI, рег. № 14004, дело № 1040/06 от 14.12.2006г., нотариален акт за
договорна ипотека върху недвижим имот №79, том III, рег. № 5200, дело № 423/2011г. от
30.09.2011г.) е видно, че през исковия период собственици на процесния имот, находящ се в
гр. София, общ. ,......, магазин Е-1, са били ответниците Ц. Т. М. и Н. М. Д.. Доколкото не са
представени доказателства за притежаваните от всяка тях квоти, на основание чл. 30, ал. 2
ЗС, следва да се приеме, че имат равни права върху имота (т.е. по ½ ид.ч.). При положение,
че същите не са навели твърдения и доказателства имотът да е бил предоставен за ползване
на трето лице, то следва да се приеме, че именно собствениците са се обогатили със
стойността на предоставената в техния имот топлинна енергия. Тъй като обедняването на
ищеца и обогатяването на ответниците произтича от един и същ юридически факт, то следва
да се приеме за доказано, че е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, като в тежест
на всеки от ответниците е възникнало задължение да заплати ½ от стойността на
предоставената в имота топлинна енергия или по 788,17 лв. (равняващи се на ½ от 1576,34
лв.).
В същия смисъл са и изводите на въззивната инстанция, обективирани в служебно
известното на настоящия състав на съда Решение № 32 от 10.01.2022г. по в.гр.д. №
8041/2021г. по описа на СГС, което е постановено между същите страни и за същия имот, но
за предходен период (от м.05.2017г. до м. 04.2019г.).
Следователно предявените срещу всеки от ответниците искове за главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020г. следва да се уважи до сумата от 788,17 лв. като се отхвърли за разликата до
пълните предявени размери от по 850,11 лв.
Неоснователни са претенциите на ищеца за заплащане на начислените суми за дялово
разпределение. Доколкото между страните няма сключен писмен договор, Общите условия
на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват ответника. От
друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за
дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът се е обогатил
със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта
му. Поради това исковете за сумите от по 8,35 лв., представляваща стойността на услугата за
извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., са
неоснователни.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
3
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. Съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
С оглед акцесорния характер на претенцията се явява неоснователен иска за мораторна
лихва върху отхвърлената част от главницата за топлинна енергия, както и върху
отхвърлената изцяло главница за такса за дялово разпределение. Що се отнася до
претендираната мораторна лихва върху уважената част от главницата за топлинна енергия,
съдът намира следното:
В случая вземането на ищеца за главница произтича от неоснователно обогатяване, поради
което задълженията на ответната страна не са възникнали като срочни, т.е. същата изпада в
забава след получаването на покана. По делото е приложена една покана - от 17.09.2021г.,
която обаче не е доказано въобще да е получена от ответницата Н. Д., а по отношение на Ц.
М. не е отразена дата на получаване. Отделно от това, приложената покана е изпратена едва
на 28.09.2021г., поради което същата не представлява доказателство за изпадането в забава
на ответника на твърдяната от ищеца дата – 01.07.2019г. Не е посочен и никакъв период на
задължението, във връзка, с което се отправя поканата, а с оглед посочения в нея размер,
който съществено се различава от процесния, не може да се презумира, че изявлението се
отнася до същите задължения на ответниците.
По изложените съображения следва да се отхвърлят предявените искове за мораторна лихва
върху сумата, с която всеки от ответниците се е обогатил неоснователно в размер на 147,88
лв. за периода от 01.07.2019 г. до 15.12.2021 г., както и иска за мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение в размер на 1,72 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
15.12.2021 г.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението
по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски:
15,76 лв. – държавна такса в заповедното производство, 19,54 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 15,76 лв. – държавна такса в исковото
производство, 39,08 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 117,24
лв. – разноски за експертизa. Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената
част от предявените искове за сумата от 130,87 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Ц.
Т. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „............., ап. 1 дължи на „Т С“ ЕАД, с ЕИК
4
............, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...........“ № 23Б, на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 788,17 ЛЕВА, представляваща сума, с която
ответницата се е обогатила неоснователно като е ползвала доставена й от ищеца топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София, общ. ,......, магазин Е-1 за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020г., ВЕДНО със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за сума, с която ответницата се е обогатила за разликата над
уважения размер от 788,17 лв. до пълния предявен размер от 850,11 лв., иска за мораторна
лихва върху сумата за неоснователно обогатяване в размер на 147,88 лв. за периода от
01.07.2019 г. до 15.12.2021 г., иска за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. в размер на 8,35 лв. и иска за мораторна лихва
върху претенцията за дялово разпределение в размер на 1,72 лв. за периода от 01.07.2019 г.
до 15.12.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 73485/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Н.
М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ........ дължи на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...........“ № 23Б, на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 788,17 ЛЕВА, представляваща сума, с която ответницата
се е обогатила неоснователно като е ползвала доставена й от ищеца топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София, общ. ,......, магазин Е-1 за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020г., ВЕДНО със законната лихва от депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница за сума, с която ответницата се е обогатила за разликата над уважения
размер от 788,17 лв. до пълния предявен размер от 850,11 лв., иска за мораторна лихва върху
сумата за неоснователно обогатяване в размер на 147,88 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
15.12.2021 г., иска за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. в размер на 8,35 лв. и иска за мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение в размер на 1,72 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
15.12.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
73485/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА Ц. Т. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „............., ап. 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „...........“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 15,76 ЛЕВА – държавна такса в
заповедното производство, 19,54 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 15,76 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 38,08 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 117,24 ЛЕВА – разноски за
експертиза.
5
ОСЪЖДА Н. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ........ ДА ЗАПЛАТИ на „Т
С“ ЕАД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...........“ № 23Б
сторените по делото разноски, а именно: 15,76 ЛЕВА – държавна такса в заповедното
производство, 19,54 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
15,76 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 38,08 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 117,24 ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„...........“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Т. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„............., ап. 1 и Н. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ........ сторените по
делото разноски, а именно: 130,87 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Бруната България“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6