№ 288
гр. П., 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20231230200243 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Й. Д., ЕГН **********, с адрес /населено място/, против
Наказателно постановление № 23-0314-000100 от 06.03.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Б.,
РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.
175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на материалния закон и несправедливост на наложеното административно
наказание. Навежда се, че описаната, както в акта, така и в наказателното постановление
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като се излагат факти и
обстоятелства в подкрепа на липсата на съставомерно деяние. Релевира се, че наказващият
орган не е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН, както и че е наложил най-тежкото
наказание. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда
допълнителни съображения за незаконосъобразност на атакувания акт в представени
писмени бележки и моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован
1
не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка
е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 28.06.2023 г., разпитани бяха свидетелите Н. С. Й., Б. Д. Г. и В.А.Б..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е
ангажирана за това, че на 20.02.2023 г. в 09.50 часа в гр. П., ул."Я.С.", на кръстовището
образувано от ул."Х.Б." с ул."Я.С." управлява лек автомобил Форд Фокус с рег.№***,
собственост на Й. К.ов Д. от гр. П., като използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение изразяващо се в
„дрифт“, след което продължава движението си на право по ул."Я.С.".
За така извършеното деяние, актосъставителят Н. С. Й., възприел, че К. Й. Д., като водач на
МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, и в присъствието на
свидетеля-очевидец Б. Д. Г., на 20.02.2023 г. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия
GA № 784894 за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето,
АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения.
В законоустановения срок, по така съставения акт е депозирано писмено възражение от
жалбоподателя К. Д., с което последният твърди, че не е извършил вмененото му
административно нарушение и не е ползвал пътното платно за различна дейност от
придвижването му по определен маршрут с управлявания от него автомобил. Сочи, че на
инкриминираните ден и час не е използвал уличното платно за „дрифт“, като уточнява, че
спрял на пешеходна пътека, за да пропусне преминаващите пешеходци, след преминаването
на които, при опита му да потегли гумите на управлявания от него автомобил превъртели,
тъй като пътното платно било запрашено и замърсено, а след това продължил по пътя си,
спазвайки всички разпоредби на ЗДвП.
Въз основа на съставения на 20.02.2023 г. АУАН Серия GA № 784894, на 06.03.2023 г.
Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., издал обжалваното НП № 23-0314-000100, в което
възприел, че на 20.02.2023 г. в 09.50 часа, в гр. П. на ул."Я.С.", К. Й. Д., в качеството на
водач на лек автомобил, на кръстовището образувано от ул."Х.Б." с ул."Я.С." управлява лек
автомобил Форд Фокус с рег.№***, собственост на Й. К.ов Д. от гр. П., като използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение изразяващо се в „дрифт“, след което продължава движението си на право по
ул."Я.С.", т.е. като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за
2
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с
което е нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му
наложил глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 /дванадесет/ месеца.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя К. Й. Д. на 20.03.2023 г., в
законоустановения срок – 29.03.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Н. С. Й.,
свидетелят по акта и очевидец на нарушението Б. Д. Г. и В.А.Б..
Свид. Н. Й. установява, че не е свидетел на деянието, а като служител на РУ – П. съставил
процесния акт срещу жалбоподателя в РУ – П., въз основа на получени данни от гражданин,
който е очевидец на деянието и в последствие свидетел по така съставения акт. Свидетелят
възпроизвежда предадените му данни, че лек автомобил марка „Форд Фокус“, движейки се
на кръстовището образувано от ул."Х.Б." с ул."Я.С.", излиза с „дрифт“, като маневрата била
десен завой с „дрифт“ и продължава движението си по ул."Я.С.", като не пропуска стъпили
на пешеходна пътека пешеходци. Свид. Й. уточнява, че му е предоставен регистрационния
номер на автомобила и след извършване на съответните справки установил лицето, което
било извикано в районното управление и в негово присъствие е съставен акт за
установеното административно нарушение.
Свид. Б. Г. изнася, че е служител на РУ – П., като за процесния случай установява, че не е
бил на мястото на деянието във връзка със служебните му задължения. Установява, че
вървял по пешеходната пътека на ул."Я.С." в гр. П., в горната част от „Гум“, посока „Белия
нон-стоп“, когато чул свирене на автомобилни гуми, при което се обърнал и видял, че от
долу - от посока на Гимназията в гр. П., лек автомобил въртял гуми и бързо се доближил до
него, поради което свидетелят си помислил, че автомобилът няма да спре и отстъпил две
крачки назад. Последвала невербална комуникация чрез жестове с ръце от страна на
свидетеля, обективиращи въпроса „Какво правиш?“, а водачът на автомобила по същия
начин - с жестове с ръце отговорил „Ти кой си?“ и продължил движението си с „мръсна газ“.
Свидетелят установява, че водачът на автомобила не е извършил други маневри, освен
спиране, описаните жестове с ръце, а след това и продължаване на движението си. След
случилото се, свидетелят уведомил колегите си за регистрационния номер на автомобила,
при което бил съставен акт в полицията, където Г. се разписал в качеството на свидетел на
вече изготвения акт.
От показанията на свид. В.Б. се установява, че е приятел на жалбоподателя, като за
инкриминирания случай изнася, че се качил в управлявания от жалбоподателя автомобил и
потеглили по маршрут гимназията, неизвестна за свидетеля улица и място, посочено като
под „Белия нон-стоп“. Виждайки приближаването на друга насрещно движеща се кола и с
цел да не пречат на движението й, автомобилът управляван от жалбоподателя, и в който се
намирал и свидетелят, потеглил малко по-бързо, по-рязко, при което засвирили гумите на
автомобила. Когато спрели пред пешеходната пътека, за да изчакат пешеходците да
3
преминат, последните застанали на средата на пътното платно и ръкомахали, и тъй като не
пресичали, автомобилът отбил леко встрани да ги заобиколил и продължил движението си.
Свидетелят е категоричен, че автомобилът не е поднасял, „свиренето“ на гумите се дължи на
обстоятелството, че същите са стари, и автомобилът е с ниска мощност на двигателя, поради
което и с него е невъзможно да се извършва „дрифт“.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да
съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са
посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания,
от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.
В настоящия случай, описаното в НП деяние, квалифицирано като административно
нарушение е лишено от всякаква конкретика и посочване на релевантни за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, факти и обстоятелства. АНО
е формулирал бланкетно изпълнителното деяние на нарушението като е преповторил
правната квалификация на деянието – „в качеството на водач, жалбоподателят управлява
лек автомобил, като използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение“, с единственото уточнение – „изразяващо
се в „дрифт““.
При така формулираното административно обвинение не е ясно в какво именно се изразява
изпълнителното деяние на нарушението и по-конкретно по какъв начин соченото за
нарушител лице ползва пътищата отворени за обществено ползване по начин и с цел, които
4
са различни от предназначението им. Още повече, че доколкото деянието, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, се изразява в „дрифт“, то в ЗДвП липсва
легална дефиниция за това понятие, като за същото липсва и определение в сходен закон
или подзаконов нормативен акт, от които могат да се извлекат характерните особености на
деянието. В тази връзка, в буквален превод „дрифт“ означава плъзгане, пързаляне.
Неофициално, в разговорен смисъл, с понятието „дрифт“ се описва специфична техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда превозното средство извън контрол
чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на гумите му, като по време на
„дрифт“ движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на
тежестта на автомобила и инерционния момент.
Същевременно, съдебната практика на съдилищата е последователна в разбирането, че пътят
се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с моторното
превозно средство се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са
непривични и неприсъщи на МПС-то, което извършва движение с цел превоз на пътници и
товари. Като такива действия могат да се възприемат форсиране на двигателя и рязко
подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на
кръгови движения с моторното превозно средство; съзнателното блокиране движението на
колелата на МПС-то; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до
поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на
движение. Независимо дали са извършени поотделно или в комбинация помежду си, тези
действия представляват т.нар. „дрифт“, като събирателно понятие на демонстративно
шофиране, което води до използването на пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение.
На плоскостта на изложените концепции, съотнесени към настоящия казус, съдът намира, че
както в акта, така и в НП липсва каквото и да е изложение касателно действията на
жалбоподателя, които да се възприемат като такива, чрез които използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение.
Нещо повече, липсва посочване от страна на административнонаказващия орган каква е тази
друга цел, с която се използва пътят.
Дори от свидетелските показания на очевидеца – свид. Г. не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят с действията си е изпълнил състава на вмененото нарушение.
Свидетелят изнася, че първо чул „свирене“ на автомобилни гуми, след това видял
приближаващ се до него автомобил, който „върти“ гуми. Не се установява дали това
„свирене“ на автомобилните гуми е в резултат на „въртенето“ на гумите на автомобила,
управляван от жалбоподателя, като причинно-следствена връзка от рязкото подаване на
повече газ при движение. Липсват данни и по отношение на причините довели до
„въртенето“ на автомобилните гуми и по-конкретно дали това действие се дължи на умисъл
или непредпазливост на водача, или се дължи на обективни фактори като състояние на пътя
и неговата настилка, видът и ъгълът на завоя, шофьорските умения на водача и др.
Следва да се посочи, че в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията
5
на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, като липсата им води до издаването на
незаконосъобразен акт. И тъй като по делото не се доказа по безспорен и категоричен
начин, че като водач на МПС жалбоподателят използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение изразяващо се в
„дрифт“, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази
връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 600 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, представен е и съответният документ - договор за правна защита и
съдействие от 17.05.20223 г., поради което същото се явява основателно и следва да бъде
уважено, като ОД на МВР – Б., РУ П., следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски
за адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0314-000100 от 06.03.2023 г. на Началник РУ в
ОДМВР Б., РУ П., с което на К. Й. Д., ЕГН **********, с адрес /населено място/, за
нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, му е
наложена „Глоба” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 /дванадесет/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б., РУ П., да заплати на К. Й. Д., ЕГН **********, с адрес
/населено място/, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6
7