РЕШЕНИЕ
№ 406
Бургас, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Бургас - XXV състав, в съдебно заседание на
двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ТОДОР
ИКОНОМОВ |
При
секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ
административно дело № 162 / 2023
Производството е по
реда на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) във
връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на „Фрателли 88“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.139, вх.1, ет.1, ап. 5, представлявано от
управителя Андрей Христов Русев, подадена чрез адв. Т., против Решение №
32-3951/05.01.2023 г., допълнено с Решение № 32-11864/11.01.2023 г., на
директора на Териториална дирекция Митница Русе към
Агенция „Митници“, с което за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД с MRN 20BG004300001422R9/06.01.2020г., е определена
нова митническа стойност, установени са публични задължения за мито и ДДС в общ
размер за досъбиране, както следва: за мито в размер от 171,41 лева и ДДС в
размер на 605,65 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. 59, ал. 2 от
ЗДДС.
Жалбоподателят счита,
че оспорените решения са постановени при неправилно приложение на материалния
закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По
подробно изложени в жалбата доводи, прави искане за отмяната им и присъждане на
разноски.
В проведеното съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в
нея основания. Оспорва експертизата, изготвена в хода на административното
производство. Излага доводи за нищожност на оспорените решения. Иска
прогласяване на нищожността, алтернативно – отмяна на същите. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения по
съществото на спора излага в писмени бележки.
Ответникът -
директора на Териториална дирекция Митница Русе, редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител. Представя по делото писмено
становище, с което излага съображения за неоснователността на подадената жалба
и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в
писмени бележки.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 06.01.2020 г. с МД
MRN 20BG004300001422R9/06.01.2020г. „Фрателли 88“ ЕООД декларирало стока за
поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение употребяван
мотоциклет-катастрофирал, с повредена трансимисия, марка Suzuki, модел VZR 1800 Boulevard, тип: бензин; бр.места 2; с
дата на първа регистрация 01.02.2007г.; цвят: бял, раб. обем: 17837 куб. см.;
мощност 120 hp sae, двигател № неоткрит; шаси № JS1VY53A072108112. В
митническата декларация за стоката били декларирани съответно: в ел. д. 5/14
„Код на държавата на изпращане/износ“ – САЩ; в ел.д. 4/1 „Условие на доставка“
— FOB – Франко - борд; в ел.д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ - 1 -
договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. 4/14 „Цена на
стоката“ - 800.00; в ел.д. 4/10 „Валута“ – USD; в ел.д № 4/9 „Добавяния и
приспадания“ – код АК - разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи
операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС –
175,96 лв., код ВА - разходи за транспорт след пристигане на мястото на
въвеждане – 83,90 лв., код FF – транспортни и застрахователни разходи и разходи
за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на
територията на страната до местоназначението на стоките в страната – 83,90лв.
Към датата на
приемане на МД, размерът на митническата стойност е определен съгласно чл. 70,
пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, а именно на база договорената стойност,
съобразно представената фактура за продажба от 20.11.2019г. с продавач “Global
Auto Exchange”. Митническата стойност на стока по МД MRN 20BG004300001422R9/06.01.2020г. е
определена в размер на 1 583,66 лева, като били определени и взети под отчет
публични задължения за мито в размер на 95, 02 лв. и за ДДС – 352, 52 лв.
С оглед възникнали
съмнения относно действителната цена на стоката, на основание чл. 48 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, бил извършен
последващ контрол на митническа декларация за допускане за свободно обращение с
MRN 20BG004300001422R9/06.01.2020г.
В резултат на
извършена последваща проверка по линия на международното сътрудничество на
декларираната митническа стойност, от Департамента на САЩ по вътрешна
сигурност, чрез аташе към Службата на САЩ по митници и гранична защита към
посолството на САЩ в гр.София, е предоставен сканиран документ, представляващ
електронна информация за износ (Electronic Export Information) - еквивалент на
европейска митническа декларация за износ, в който е посочено превозното
средство по митническа декларация с MRN 20BG004300001422R9/06.01.2020г., с
получател „Фрателли 88“ ЕООД.
От представената
електронна информация за износ ITN: Х20191115170388 (л.69), митническите органи
установили, декларирана при експорт от САЩ стойност за употребяван мотоциклет с
идентичен VIN (номер на шаси) като този, деклариран с МД MRN
20BG004300001422R9/06.01.2020г., като декларираната стойност на износа,
съгласно посочената EEI, бил в размер 6 000 USD (10 557,78 лева).
С писмо №
32-300781/07.09.2022
г.
на директора на ТД Митница Русе (л.66) е възложено изготвянето на експертна
пазарна оценка на декларирания с МД MRN 20BG004300001422R9/06.01.2020 г. употребяван мотоциклет марка Suzuki,
модел VZR 1800 Boulevard, рама № JS1VY53A072108112. В тази връзка, от Никола
Ганев – лицензиран оценител на машини и съоръжения (лиценз № рег.№
*********/14.12.20229
г.),
е изготвен доклад вх.№ 32-353495/18.10.2022 г.
(л.41), съгласно който пазарната стойност на процесния мотоциклет е определена
в размер на 4 264,54 лв. по метода на пазарните аналози, с ефективна дата на
оценка към 07.09.2022
г.
На 24.10.2022 г. с
рег.№ 32-362225 (л. 38) е изпратено съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, с което дружеството е уведомено, че
предстои издаване на решение на Директора на ТД Митница Русе, с което ще се
определи нов размер на митническа стойност за стоките по МД MRN
20BG004300001422R9/06.01.2020г. и мотивите, на които ще се основава.
Предвид разпоредбата
на чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013г. на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване На Митнически кодекс
на Съюза и на основание чл. 8, § 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446
е даден срок от 30 /тридесет/ дни от получаване на съобщението, в който
дружеството може да изрази становище. Съобщението е връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател на 09.11.2022
г.,
видно от представената по делото разписка (л.34), като е съобщено и по реда на
чл.18а, ал.9 от АПК (л.35).
В отговор
жалбоподателят е представил становище
вх.№
32-451939/29.12.2022
г.
(л.32), с което възразява, че в конкретния случай последващ контрол не може да
бъде извършван и приложението на чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент
(ЕС) 952/2013
г.
противоречи на правото на ЕС и на националното право на РБ.
В резултат на
проведеното административно производство директорът на ТД Митница Русе издал
оспореното решение № 32-3951/05.01.2023
г.
(л.24), с което на основание чл.74. § 3 от Регламент № 952/2013г. определил нов
размер на митническата стойност на стоката по МД MRN
20BG004300001422R9/06.01.2020г. в размер на 4 440,50лв. На основание чл. 55 от ЗДДС е определена и данъчна основа за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение в размер на 4 968,45 лв., като са установени публични
задължения за мито и ДДС в общ размер за досъбиране, както следва: за мито в
размер от 349,03 лева и ДДС в размер на 641,17 лева, ведно с лихва за забава
върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. 59, ал. 2 от ЗДДС. За задължено лице по така установените
митнически задължения е определено „Фрателли 88“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.139, вх.1, ет.1, ап. 5.
В мотивите на
решението е посочено, че в резултат на проверка, извършена по линия на
международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, е
констатирана съществена разлика между цената, декларирана при износ на стока:
употребяван мотоциклет-катастрофирал, марка Suzuki, модел VZR 1800 Boulevard,
шаси № JS1VY53A072108112 и цената на мотоциклет със същите характеристики и идентичен VIN, декларирана с митническа
декларация MRN 20BG004300001422R9/06.01.2020г. Според административният орган
това обстоятелство дава основателно съмнение да се счете, че декларираната цена
при поставянето на стоките под режим свободно обращение не представлява общата
платена цена и същата не следва бъде определена по реда на чл.70, § 1 от МКС. В
решението се посочва също, че поради изчерпване прилагането на другите методи
за определяне на митническата стойност, като последна възможност за определяне
на митническата стойност на стоките следва да се приложи чл. 74, § 3 от МКС. В
тази връзка е изготвена пазарна оценка на процесния мотоциклет, с който е
определена справедлива пазарна стойност на стоката, от която е използваната
пазарна стойност за определяне на допълнителните държавни вземания от
жалбоподателя за мито и ДДС за осъществения внос на процесния мотоциклет.
От правна страна
административният орган при постановяване на оспореното в настоящото
производство решение се е позовал на разпоредбите на чл.29. вр. чл.22, § 1,
чл.48, чл.74, 77, § 1, вр. чл.85, §1, чл. 101, §1 вр. чл. 102, чл.103 от МКС
вр. чл. 140 от РИ, чл.15, ал. 2. т. 8, чл. 19. ал.1, чл. 84 ал. 1 от ЗМ, чл.54,
55 и 56 от ЗДДС, чл. 59, ал.1 от АПК и чл. 34. т. 9 от Устройствения правилник
на Агенция „Митници“.
С решение №
32-11864/11.01.2023г. на
директора
на ТД Митница Русе (л.21) на основание чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2019 във
вр. с чл.62, ал.1 от АПК и чл.34, т.9 от Устройствения правилник на Агенция
„Митници“ са отстранени допуснати непълноти в решение № 32-3951/05.01.2023г. на директора на ТД Митница Русе, като
определеният нов размер на митническата стойност на стоката по МД MRN
20BG004300001422R9/06.01.2020г. е променен от 4 440,50лв. на 4450,51 лв., а
изчислената данъчна основа е променена от 4 968,45лв. на 4 790,84лв. В тази
връзка са посочени и други стойности на установените държавни вземания, а
именно: размерът на дължимото за довнасяне мито от 349,03 лева е променен на
171,41 лв., а размерът на дължимото за довнасяне ДДС е променен от 641,17 лв.
на 605,65лв.
Решението е връчено
на “Фрателли 88“ ЕООД на 14.01.2023г. (л.23), като двете решения на директора
на ТД Митница Русе са обжалвани с жалба вх. № 32-35513/27.01.2023 г. по описа на ТД Митница Русе,
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220, ал. 1 от ЗМ.
Ответникът е
представил по делото invoice # *********/26.11.2019г. (л.77), invoice
**********/20.12.2019г. (л.78), писмо рег.№ 32-248668/03.08.2021г. на директора
на ТД Митница Русе (л.71), waybill *********/25.11.2019г. (л.79), certificate
of title JS1VY53A072108112 (л.80), писмо от аташето към Службата на САЩ по
митници и гранична защита,
Департамента
на САЩ по вътрешна сигурност ведно със служебен превод (л.67-68).
От жалбоподателят е
представен Доклад рег.№ 32-124302/14.04.2022г., изготвен от ТД Митница Бургас
(л.10).
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява
основателна поради следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
По отношение искането
за обявяване на нищожността на оспорените решения съдът взе предвид следното:
В действащото
българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен
административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен, на основанията,
посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии,
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
Както беше посочено,
АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните
актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на
съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка,
на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесния
акт. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността
на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Правната
теория предлага следните критерии за разграничаване кога един порок води до
нищожност и кога до унищожаемост. Безспорно е становището, че липсата на
компетентност на органа, издал акта, винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление, т.е. на невъзможност да се установи истинската воля на
административния орган. Нарушенията на административно производствените правила
са основания за нищожност, ако са толкова съществени, че нарушението е довело
до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон поначало касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност. Поради това,
нищожен на това основание би бил само акт, който е изцяло лишен от законова
опора - акт, който не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Превратното упражняване
на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт,
посоченият порок обуславя нищожност.
В настоящото
производство не се събраха доказателства, които да обосноват наличието на
толкова тежък порок по отношение законосъобразността на оспорените
административни актове, който да обоснове тяхното несъответствие, респ.
противоречие с релевантните материални разпоредби до степен на нищожност, т. е.
същите да не са породили изначално никакви правни последици в резултат на
издаването им.
Оспорените актове са
издадени от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от
Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл.
29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление,
се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. От своя страна, според чл. 29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г., освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член
23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно, оспорените решения на директора на ТД Митница Русе, са издадени
от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр.
чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.
С оглед изложеното,
неоснователни са наведените с жалбата възражения за нищожност на оспорените
административни актове поради липса на компетентност на органа, издал същите.
По делото не се установява производството да е започнало по заявление, в
каквато насока са доводите на жалбоподателя. В случая, административното
производство е започнало служебно т.е. по инициатива на митническите органи.
В хода на
административното производството, приключило с издаване на оспорените решения,
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до тяхната незаконосъобразност. Оспорените административни актове са
обективирани в изискуемата писмена форма и са мотивирани от фактическа и правна
страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се
основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30
дневен срок.
Решението е издадено
в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Процесният
мотоциклет, предмет на митническо остойностяване е поставен под режим
"допускане до свободно обращение" на 06.01.2020 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).
Митническия кодекс и Регламента за изпълнение (ЕС) №
2015/2447
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение), въвеждат редица
правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи,
както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения.
В правомощията на
митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последващ
контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките,
да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация,
декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена
декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт,
както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички
придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на
декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с
въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции,
включващи тези стоки.
Съгласно чл. 70, § 1
от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Съгласно § 2, действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача, за внасяните стоки, и включва всички суми, които
са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки.
В чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата
стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран
в чл. 70, от една страна, а от друга- по отношение на посочените в самия чл. 74
методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение от
16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за
определяне на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице
основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация
митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези
съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката и ако не
бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на
митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни
методи.
Терминът
"основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото
проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно
установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към
вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният
орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В този смисъл, точно и ясно трябва да
бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде
определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и
основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя
митническата стойност.
В тази връзка в чл.
140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е
предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в
случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали
след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към
тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15
г., в което съдът приема, че за да определят митническата стойност,
митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените
стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата
стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки,
ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като
са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни
документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да
изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават
посочените съмнения.
Правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно
определени или фиктивни митнически стойности. Както бе посочено по-горе, когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се
определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по
реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза.
В конкретния случай
митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на
"основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС)
2915/2447. Според дадената там регламентация, именно в тежест на митническия
орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска.
В хода на
административното и в съдебното производство от страна на ответника не са
представени доказателства, които да оборят представените от жалбоподателя с МД
доказателства за състоянието, в което е закупил мотоциклета, както и за
стойността му, платена от жалбоподателя.
По делото е приета
като доказателство фактура № 34206
от
20.11.2019г., издадена от
“Global
Auto Exchange”
с
получател дружеството-жалбоподател за закупуване на мотоциклет с VIN
JS1VY53A072108112
на
стойност 800 USD.
Административният
орган без да оспорва автентичността на представената фактура за придобиване на
стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната
митническа стойност в същата. От страна на административния орган не е посочена
причина за незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не
се отрича автентичността . Доколкото административният орган не е оспорил фактурата,
то настоящият състав приема, че по делото не е спорно извършването на сделка с
предмет процесния мотоциклет, не са спорни и страните по сделката в качеството
им на продавач и купувач, а единственият спорен елемент е продажната цена на
автомобила.
Безспорно
митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е
необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на
митническите органи документи, които доказват цената на стоката.
Органът се позовава
на представената информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез
аташе към Службата на САЩ по митници и гранична защита, а именно електронна
информация за износ (Electronic Export Information) - еквивалент на европейска
митническа декларация за износ. Настоящият състав счита, че посочената
декларация от една страна не представлява официален документ по смисъла на
чл.84д от ЗМ, а от друга – стойността, посочена в Electronic Export Information
съществено се различава от установената в административното производство.
При тези
доказателства съдът не намира за обосновани изводите на ответника за наличието
на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на автомобила, посочен в МД.
В решението на
директора на ТД Митница Русе не са изложени мотиви, които да са свързани с
предоставените във връзка с вноса документи, от който анализ да е видно, че
въпреки положеното от двете страни по спора усилие, да е възникнало в
действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа
стойност на вносната стока. Установено е, че е внесен употребяван,
катастрофирал мотоциклет.
Въз основа на всичко
това може да се направи извод, че декларираната митническа стойност е
договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на
плащане, а това е така, защото декларираната митническа стойност на внесените
стоки съответства на всички предоставени търговски, транспортни и други
документи, които касаят съответната доставка. Още повече, че автентичността на
представените документи не е била поставена под съмнение и от страна на
митническите органи.
Както вече бе
посочено, върху митническият орган пада доказателствената тежест да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по –
ниска от други сходни стоки, които са внесени в приблизително същото време.
Съгласно чл. 74, § 3
от Регламента, когато митническата стойност не може да се определи съгласно
параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член
VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
За да приложи този
метод административният орган е възложил изготвянето на пазарна оценка на
процесната стока, като експертът е определил такава в размер на 4 264, 54 лева,
като тази пазарна оценка е оспорена в хода на съдебното производство от страна
на жалбоподателя.
Съдът не кредитира
оценката, изготвена в хода на административното производство. От същата се установява,
че експертът не е извършил личен оглед на мотоциклета, за да се прецени дали е
катастрофирал, отремонтиран и доколко е съпоставим с мотоциклет, който никога
не е имал подобна щета. По изложените причини съдът, счита че оценка, извършена
само въз основа на снимки и на онлайн автокъщи и магазини, не дава достоверна
информация за стойността на стоката. Също така, следва да се има предвид, че
така определената пазарна оценка – 4 264, 54 лева съществено се различава от
продажната цена, посочена в цитираната от ответника Electronic Export
Information, а именно 6 000, 00 USD или 10 557, 78 лева.
Съдът не намира
основание да заключи, предвид доказателствата, представени с МД, че събраната
информация от органа е била годна да породи основателни съмнения в достоверността
на декларираните от жалбоподателя данни, единствено при наличието на каквито
административният орган е бил длъжен да пристъпи към прилагане на методите по
чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
определяне на митническата стойност, ценейки представените именно от ответника
доказателства. Като не е спазил разписаното в регламента императивно правило за
определяне на митническата стойност на внесения мотоциклет, органът е допуснал
нарушение на материалния закон и неговата цел.
С оглед изложеното,
съдът намира, че в случая е бил постановен отказ за приемане на митническата
стойност по декларацията на жалбоподателя и е определена нова такава, без това
да е обосновано по категоричен начин.
Предвид
незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, при
неправилно прилагане на материалния закон са определени с оспореното решение и
сочените като възникнали задължения за мито и ДДС.
При този изход на
спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общ
размер на 550 лева, от които 50
лева
платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Бургас, XXV състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
32-3951/05.01.2023 г., допълнено с Решение № 32-11864/11.01.2023 г. на
директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“, с което
за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN
20BG004300001422R9/06.01.2020г., е определена нова митническа стойност,
установени са публични задължения за мито и ДДС в общ размер за досъбиране,
както следва: за мито в размер от 171,41 лева и ДДС в размер на 605,65 лева,
ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.
114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. 59, ал. 2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Агенция Митници да
заплати на „Фрателли 88“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.139, вх.1, ет.1, ап. 5, представлявано от
управителя Андрей Христов Русев, разноски по делото в размер на 550 лева
(петстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.