Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П., 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 06.06.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секратря Галя Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1512 по описа на съда за 2019 г. въз основа на закона и данните
по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 222 ал.3 от КТ във вр. с чл.219 ал. 6 от ЗПУО.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от Т.С.А., против ***, с която се твърди, че страните са се
намирали в трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор №
179/27.11.2006г., по силата на който ищцата е заемала длъжността “учител по
български език”. Твърди, че съгласно Заповед № РД-13-761/10.04.2018г.,
трудовите правоотношения са прекратени на осн. чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ –
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че
през последните 10 години е работила като учител при ответника и ѝ се
полага обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ във вр. с чл.219 ал. 6, от ЗПУО в
размер на 10 брутни работни заплати. Сочи, че вместо това определеното
обезщетение в заповед № РД-13-761/10.04.2018г. е в размер само на две месечни
брутни възнаграждения, изплатено ѝ на 09.05.2018г., заедно с обезщетението
по чл. 220 от КТ. Твърди, че безуспешно се е опитвала да уведоми ответника, че
ѝ се дължат 10, а не две БТВ и че вместо изплатената сума от 2181.55лв.,
ѝ се дължи сумата от общо 11 271.20лв. Моли съда да осъди ответника да
ѝ заплати сумата от 9 016.96лв., представляваща 8 БТВ на посоченото
основание. Излага допълнителни твърдения, че за последните 10 години, вкл. и за
периода 06.07.2016г. – 13.07.2016г. не е налице прекъсване на трудовия ѝ
стаж. В с.з. на 06.06.2019г. е допуснато изменение на предявения иск, като
същият се счита предявен за обезщетение в размер на 9 345.04лв. – 10 кратен
размер на БТВ, включващ в себе си 8 кратен пълен размер на БТВ и допълнително
по 50лв. по отношение на две БТВ, по изплатеното вече обезщетение.
Ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че на 16.01.2008г.
трудовото правоотношение на ищцата с него е било прекратено и за периода
16.01.2008г. до 11.04.2018г., ищцата не е заемала в действителност длъжността
учител по български език, не е и изпълнявала ефективно трудовите си задължения
в училището. Сочи се, че посочения период ищцата е обжалвала по съдебен ред
заповедите на директора на училището и по силата на съдебни решения, тя е била
възстановявана на длъжността, от която е уволнявана. Сочи се, че трудовият
ѝ стаж е бил признат за последните десет години на осн. чл. 354 ал. 1 т.
1 от КТ, докато ищцата е придобила право на пенсия, но не е действително
отработен и тя не е заемала длъжност учител в последните 10 години. Сочи се и
че при проверка на разходите за ДОО, в училището е установено, че ищцата има
прекъсване на трудовия стаж за периода 06.07.2016г. – 13.07.2016г. Счита, че
плащането по чл.219 ал. 6, от ЗПУО представлява израз на отблагодаряване за
дългогодишна работа на служителя, но при положение, че ищцата не е работила
въобще при него през последните 10 години, такова обезщетение ще постави в
неравноправно положение останалите служители, които съвестно и ежедневно
изпълняват трудовите си задължения. Счита също, и че претенцията е завишена
като размер, и че следва да бъде върху последното ѝ БТВ за пълен
отработен месец преди уволнението и е по посочена от него заповед от
05.04.2012г., без обаче да сочи месец или размер. Заявява, че при изплащане на
обезщетението в размер на две БТВ е
станала счетоводна грешка, като не е съобразено, че те трябва да се изплаща на
база последен отработен месец, и всъщност ищцата е имала такъв през 2016г. Оспорва
отправянето на заявление на ищцата до него за покана за изплащане на
обезщетение в търсения от нея размер. Моли съда да остави и.м. без уважение.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като разгледа
доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно между
страните, че между тях е съществувал трудов договор № 179/27.11.2006г.,
съгласно който ищцата е работила при ответника на длъжност „учител по български
език“ от 27.11.2006г. Не се спори, а и видно от Удостоверение от 12.09.2018г.
на ответника, за периода 16.01.2008г. – 13.03.20018г., тя е била седем пъти
неправомерно уволнявана и възстановявана на работа с решения на съда. Последното
възстановяване на ищцата е било със Заповед № РД-13-758 от 10.04.2018г., след
влизане в сила на съдебно решение и подаване на заявление от ищцата, при което
е определено основно месечно трудово възнаграждение – 792лв., допълнително
тр.възнаграждение – по 1% за придобит
трудов стаж от 36г., 6м. и 17 дни, и
допълнително трудово възнаграждение от 50.00лв. за ІІ квалификационна степен. Не
се спори също така, и че със Заповед № РД-13-761 от същата дата - 10.04.2018г.
ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на длъжност „старши учител
по български език и литература“, считано от 10.04.2018г., поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С тази заповед е разпоредено
изплащането на обезщетение на осн. чл. 222 ал. 1 от КТ/за неспазено
предизвестие/ в размер на 1 месечно БТВ,
и обезщетение на осн. чл. 222 ал. 3 от КТ – 2 месечни БТВ. Не е спорно, че към
датата на подаване на и.м. определените два вида обезщетения са заплатени на
ищцата в общ размер на 3272.33лв. Представено е и разпореждане на ТП на НОИ гр.
П., съгласно което на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 13.04.2018г.
От приетото по делото
заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след
прекратяването на ТПО с ищцата, ответникът е начислил в платежната си ведомост обезщетение
по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 2211.26лв. – 2 БТВ, като е взел за база за
брутно трудово възнаграждение сумата от 1105.63лв., състояща се от основна
заплата 792лв. и клас прослужено време – 313.63лв., без да включи 50.00лв.
професионална квалификационна степен. При включване на това допълнително
възнаграждение, би се получила сумата от 1155.63лв., която е последната
договорена заплата на ищцата, но такава не е била получавана, т.к. ищцата не е
имала отработени дни. Вещото лице е посочило, че последното БТВ, получено реално
от ищцата е било това от м. 10.2016г., в размер на 702.05лв.
Представени по делото
са и доказателства за изпратена покана за заплащане на обезщетение в по-висок
от определения размер, които са ирелевантни за спора, с оглед липсата на
предявен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Въпреки че между
страните по делото е бил спорен въпросът дали е имало прекъсване на трудовия
стаж на ищцата при него, като ответникът, мотивирайки се с извършена при него
проверка от ТП на НОИ П., е посочил, че за периода 06.07.2016г. – 13.07.2016г.
има прекъсване на трудовия стаж на ищцата, съдът намира, че такова прекъсване,
и то на трудовия стаж на ищцата не е налице. Действително, съобразно
представените Заповед, констативен протокол и задължителни предписания на ТП на
НОИ П. /л. 18-19 от делото/, е извършвана проверка при работодателя относно
осигурителния стаж на ищцата, но изводите на проверката не сочат, че на ищцата
не следва да се зачита стаж за този период – напротив, касаят изводи за
частични грешки на работодателя при подаване на данните по КСО, и основно – не
касаят трудов, а осигурителен стаж. Безспорно е, че ответникът е издал
представената на л. 80 от делото Заповед № РД-13-1336/14.07.20016г., на
основание влязло в сила съдебно решение и при спазване на законоустановения 14
дневен срок, с която е възстановил на работа ищцата след уволнение на
11.02.2013г., и тази заповед е получена от ищцата на 14.07.2016г. КТ е
категоричен в чл. 354 ал. 1 т. 1, че време,
което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение,
е времето, за което работникът или служителят е бил без работа поради
уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до
възстановяването му на работа. Именно тази разпоредба и датата на
заповедта за възстановяване на ищцата на работа сочат, че всички дни за периода
11.02.2013г. - 14.07.2016г., се признават като време на непрекъснат трудов
стаж, който именно стаж е от значение за спорното право. Дните, за които ищцата
е била осигурявана от работодателя си касаят не трудов, а осигурителен стаж,
какъвто не е предмет на спора, а и същевременно следва да се посочи, че при
грешка на ответника в данните които е подавал по разходите на ДОО, той не може
да се позовава на собственото си неправомерно поведение.
Спорни по делото са и
въпросите – налице ли са предпоставките на чл. 222 ал. 3 от КТ, на чл.219 ал. 6
от ЗПУО, дължи ли се на ищцата обезщетение в размер на 10 БТВ, и кой е размерът
на БТВ на ищцата, който следва да служи за база на изчисляване на обезщетението.
При установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ и
трайната съдебна практика, както и задължителната такава - Решение № 720 от
25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г., IV г. о. на ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, предпоставките за придобиване правото на обезщетението
по този текст са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на
какво основание, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за
придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на
последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. В случая се установи
безспорно от обсъдените доказателства, че съществувалото между страните трудово
правоотношение е било прекратено на 10.04.2018г. и към същия момент ищцата е
имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на това
съдът приема, че са налице първите две от сочените по-горе предпоставки за
възникване право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Налице е и третата
предпоставка – трудовият стаж, вкл. и този по чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ, е бил
при същия работодател - ***, и никоя от страните не твърди, че ищцата е
работила при друг работодател. Действително, в последните 10 години, за периода
10.04.2008г. - 10.04.2018г., тя е била
многократно уволнявана и фактически за голям период от време не е работила в
ответното училище, но независимо от това е
придобила правото да получи гратификационно обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в увеличен размер. Именно за такъв случай задължителната практика отчита, че
в разпоредбите на чл. 352 и чл. 354 КТ е предвидено, че за трудов стаж се
зачитат и периоди от време, в които работникът или служителят не е работил, в
т.ч. и когато е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно
от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на
работа - чл. 354 ал. 1 т. 1 от КТ. Прието е, че законът визира като
предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222 ал. 3 КТ, трудовия стаж,
а дали работникът е работил или не, е ирелевантно за случая. В хипотезата на
чл. 354 ал. 1 т. 1 от КТ за дата на възстановяване на работа следва да се приеме
фактическото допускане на работника или служителя до работата, на която е възстановен
със съдебното решение, като това е датата 10.04.2018г.
Същевременно, с оглед
длъжността, която ищцата е заемала, приложим е и специалният закон, а именно - чл.219
ал. 6 от ЗПУО, който разпорежда, че при прекратяване на ТПО с педагогически
специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали
длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на
бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се
изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
– в размер на 10 брутни работни заплати. Не е спорно по делото, че ответникът е
общинска институция на бюджетна издръжка от
системата на училищното образование, а съгл. чл. 211 от ЗПУО, учителите са
педагогически специалисти. Не е спорно и че длъжността, която е заемала ищцата
е била именно учител, че от такава длъжност, а впоследствие – и на такава
длъжност, тя е уволнявана и впоследствие възстановявана на работа.
Поради горното, се
налага правния извод, че за ищцата е налице право на обезщетение по чл. 222,
ал.3, изр.2 КТ и такова по чл.219 ал. 6 от ЗПУО, след като като за нея са
налице обсъдените по-горе предпоставки и последните 10 години трудов стаж са
придобити при работодател – училище, като обезщетението ще се равнява на 10
брутни работни заплати.
Съдът намира следното
относно размера на БТВ - база за изчисляване на обезщетението, доколкото спорен
между страните е въпросът – дали това следва да бъде обезщетение, изчислено по
реда на чл. 228 ал. 1 от КТ/за м. 10.2016г./ или това по Заповед № РД-13-758 от
10.04.2018г: за възстановяване на работа на ищцата: При наличието на установените
факти при настоящия правен спор също е налице задължителна съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение
№ 359 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1448/2009 г., IV г. о., ГК, и съдът
следва да съобрази изводите си с нея - когато трудовото правоотношение е
прекратено в деня, в който работникът е възстановен на работа и фактически не е
могъл да отработи нито един ден от месеца, с оглед принципа, възприет в чл. 19
НСОРЗ, за база следва да се вземе месечното трудово възнаграждение на
работника, което той би получил за пълен работен месец, ако му е била дадена
възможност да работи, след като е възстановен на работа. Именно на този принцип
самият работодател е изчислил базата както за обезщетението по чл. 220 ал. 1,
така и по чл. 222 ал. 3 от КТ - в размер на 1105.63лв., независимо, че твърди в
настоящето производство, че определянето на този размер е счетоводна грешка.
Налице е обаче неправилно невключване в БТВ на ищцата сумата от 50.00лв. –
професионална квалификационна степен. В брутното трудово възнаграждение като
основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следва да се включват основното
трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер - предвидими и сигурни, а с оглед естеството на осъществяваната от
учителите преподавателска дейност възнаграждението за професионална
квалификационна степен има постоянен, а не непостоянен характер. Поради това и
то е включено в заповедта за възстановяване на работа, но неправилно не е
отчетено при изчисляване на базата за обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ.
Следователно база за обезщетението на ищцата следва да бъде сумата от 1155.63лв.
– последното договорено между страните възнаграждение, което работодателят не е
дал възможност да бъде получено, т.к. е прекратил ТПО без да даде възможност на
ищцата да отработи периода на предизвестието и да получи такова възнаграждение.
Размерът на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ, изчислен на посочената база
възлиза на 11 556.30лв., от които безспорно е изплатена само сумата от
2211.26лв.
При тези изводи на
съда, цялата искова претенция за заплащане на неизплатената част от обезщетението
по чл. 222 ал. 3 от КТ във вр. с чл.219 ал. 6 от ЗПУО - до 9 345.04лв.,
представляваща сбор от 8 БТВ и остатък от по 50лв. за 2 БТВ, следва да бъде
уважена като основателна и доказана.
При този изход на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
на ищцата направените в хода на делото разноски в размер на 790.00лв., а на
осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК – в полза на ПлРС – държавна такса в размер на 373.80лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***гр. П., ***, представлявано от директора Д.Я.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.А., ЕГН **********, съд.адрес ***, адв. И.Н., обезщетение на
осн. чл. 222 ал. 3 от КТ във вр. с чл.219 ал. 6 от ЗПУО при прекратяване на
ТПО при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на 9
345.04лв., представляваща сбор от осем брутни трудови възнаграждения и
по 50лв. за две брутни трудови възнаграждения.
ОСЪЖДА ***гр.
П., ***, представлявано от директора Д.Я.М., ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.А., ЕГН **********,
съд.адрес ***, адв. И.Н., направените по делото разноски в размер на 790.00лв.
ОСЪЖДА ***гр.
П., ***, представлявано от директора Д.Я.М., да заплати на Районен съд гр. П.,
ДТ върху уважения иск по чл. 222 ал. 3 от КТ във вр. с чл.219 ал. 6 от ЗПУО в
размер на 373.80лв., както и 5.00 лв. - такса в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: