Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Р=, 24.11.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI – ти граждански състав, в
открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Балджиева
при
участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 729 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.Л.Х. твърди, че е работила при ответника „Стилпласт България” ЕООД в периода от 21.08.2019 г. до 01.12.2019
г., по силата на сключен трудов договор № 712/21.08.2019г. на длъжност
„продавач консултант” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
600лв., при пълно работно време от 8 часа. Заявява, че въпреки ежемесечно
полагания от нея труд, по време на трудовото правоотношение, работодателят не й
заплатил дължимите трудови възнаграждения за месеците през които е работила,
чистата сума за получаване на които е както следва: в размер на 155лв. за
м.август 2019г., в размер на 466 лв. за м.септември 2019г., в размер на 466лв.
за м.октомври 2019г. и в размер на 466лв . за м.ноември 2019г.
Твърди още, че през целия период на трудовото
правоотношение не е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск. Въпреки, че ответният
работодател изрично посочил в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, че следва да й бъде заплатено обезщетение по чл.224 КТ за
неизползваните 5 дни платен годишен отпуск, нито към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, нито до настоящия момент, той не й е заплатил
дължимото обезщетение в размер на 110лв.
Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 1566.07 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение
по трудов договор от 21.08.2019г. както следва: в размер на 155лв. за м.август
2019г., в размер на 466 лв. за м.септември 2019г., в размер на 466лв. за
м.октомври 2019г. и в размер на 466лв . за м.ноември 2019г. и сумата 142,86 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5
дни за 2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване
на исковата молба – 07.02.2020г. до
окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38, ал.2
ЗА.
Ответникът ”Стилпласт
България” ЕООД- София оспорват предявените искове. Признават, че за заявения по
исковата молба период са били в трудово правоотношение с ищцата, но твърдят, че
с Х. е бил договорен брутен, а не основен размер на трудовото възнаграждение от
600 лв. Сочат, че дължимите работни заплати са били престирани
своевременно на ищцата, за което тя е положила подпис във ведомостите. След
приспадане на данъци и осигуровки, Х. е получила за м.VIII, - 155лв., м.ІХ-466,00
лв., за м.Х-466,00 лв. и за м.ХІ-466,00 лв. Намират, че ищцата се е обогатила
неоснователно с тези суми, тъй като през спорния период реално не е полагала
труд и не е изпълнявала задълженията си по длъжностна характеристика. Претендират
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
По делото не се спори и са ангажирани доказателства,
че страните са били в трудово правоотношение.Ищецът заемал длъжността ”продавач
консултант” с място на работа в гр.Р=, въз основа на Трудов договор № 712/ 21.08.2019
г., сключен по чл.68 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 ал.1от КТ, със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, с
договорено трудово възнаграждение на служителя в размер на 600 лв., платимо до
15-то число на месеца, следващ този, през който
е полаган труд.
Приложена е Длъжностна характеристика, връчена на
ищеца срещу подпис. В нея са посочени основните трудови функции на служителя-
посреща и обслужва клиенти, като ги консултира за качеството на предлаганата
продукция и изготвя оферти по желание на клиента. Да помага на клиента при
избора и вида на дограмата, като се съобразява с техните изисквания. Да приема
постъпили рекламации от клиенти и информира прекия си ръководител за тях. Преди
отваряне и след затваряне за клиенти да хигиенизира търговската площ на обекта.
Да поддържа търговския вид и аранжира стоките и витрините на работното си
място. При производствена необходимост изпълнява и други възложени задачи.
Няма спор, че на 26.11.2019 г. работодателят инициирал
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.12.2019 г., във връзка
с което била издадена Заповед № 1367/26.11.2019 г.
Приложени са фишове и ведомости за заплати за периода
м.VIII-м.ХІ 2019 г. Видно от последните документи, а това се установява и от
разпитаните в производството свидетели, в офиса на дружеството в гр.Р=, за
заявеното по исковата молба време, са работили двама служители- ищцата М.Х. и
св. М.Б.. Съгласно фишовете за работни заплати, на Х. били начислени нетни трудови
възнаграждения от 169,31 лв. за м.VIII, 465.59 лв. м.ІХ и от 465,59 лв. за м.Х
и от 594,16 лв. за м.ХІ. Назначената по делото икономическа експертиза в
заключението си е потвърдила първите три размера, а по отношение на м.ХІ. е
посочило нетен размер от 465.59 лева.
Св.М.Б., работил в “Стилпласт
България“ ЕООД от м.септември до м.декември 2019 г., като задължението му е
било да търси клиенти на дружеството като търговски представител, същия се
намира в съдебен спор с ответника към момента за неизплатени трудови
възнаграждения, установява, че офисът на дружеството бил в един от складовете в
Зеленчуковата борса на ул.“Михаил Арнаудов“ /трето тяло/ в град Русе. Работното
им време било от 8,30 ч. до 17,30 ч.
Двамата с ищцата работели към офиса на ответното дружество в Русе. Задължение
на ищцата било да поддържа офиса, изготвя офертите, да се среща с клиенти и ги
консултира като обяснява видовете и качествата на дограмата, предлагана от
дружеството. Той обикалял по градовете, за да представя оферти и да търси
клиенти на дружеството. Обикновено преките контакти с последните се
осъществявали от свидетеля. Той подписвал договорите от името “Стилпласт България“ ЕООД, а ищцата изготвяла офертите.
Свидетелят сочи, че в офиса в гр.Р= разполагали с
касов апарат. Няма спомен колко договора с клиенти има сключени при тях през процесния период и по колко от тях има плащания в брой.
Сочи, че както той, така и ищцата са получавали пари от клиенти на дружеството.
Не си спомня как това финансово е било отчитано на работодателя.
Свидетелят
сочи, че през процесния период М.Х. е изготила около 30 броя оферти , за различни фирми, една от
които е „Вип Ал“, със собственик И. Х..
Св.Бл.А. установява, че познава ищцата повече от 15
години. Знае, че е работила в ответното дружеството и че фирмата се занимава с
дограма. Има непосредствени впечатления, че офиса на дружеството в гр.Р=,
където е полагала труд Х. се намира в трето тяло на Търговия на едро и я е
виждал да се занимава на компютъра си с подготовка на оферти за дограма. Имало
е случаи, при които се е налагало да й помага при разтоварване на стока
/дограма/. От ищцата знае, че заедно с колегата си са имали поръчки и са
продавали изработената дограма.
Св.Ж.Сакалийски, на длъжност
търговски директор в ответното дружество, установява, че в момента дружеството
им няма офис на територията на гр.Р=. През процесния
период той осъществявал контактите с търговските представители на фирмата. В гр.Р=
идвал 3-4 пъти докато ищцата била на работа, оставял на нея парите за заплатите
и ведомостите. Отивал по други задачи, а по-късно се връщал да вземе
подписаните ведомости.
Свидетелят сочи, че обикновено клиентите им пускат
запитване на имейл за дограма, те изчисляват цената и изготвят оферта. Купувачът
плаща по банков път и тогава поръчката се пуска за изработка. Задължението на Х.
било да контактува с евентуални бъдещи клиенти, изготвяне на оферти и сключване
на договори. Х. трябвало да стои в офиса и следвало тя да подписва договорите,
но не си спомня там да са подписвани договори. Това станало причина да бъде
затворен офисът в гр.Р=. Според него М.Х. не се справяла с работата и това било
основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение. Не му е известно Х.
да е имала контакти с фирма Вип Ал, той самия се е
срещал в Русе основно с Ивелин от фирма „Вип Ал“. Ж.Сакалийски потвърждава, че в офиса в гр.Р= имало касов
апарат, с който работила ищцата М.Х.. Не му известно тя да е издавала касов бон
на клиент. Сочи, че не е имало пречка клиент да плати поръчката на място или да
предаде парите на търговския представител, а той да ги внесе по банковата
сметка на фирмата.
Св.Д.Димитрова, секретарка на управителя на “Стилпласт 2002“, със задължение да обслужва и “Стилпласт България“ ЕООД. Пояснява, че фирмата се занимава
с производство и дистрибуция на дограма. Приемат поръчки за дограма от цялата
страна където имат търговски представители и дистрибутори, като поръчка може да
се направи и директно до офиса в София. Познава М., знае че е била техния
представител в Русе, но не е наясно какви са били задълженията й. Не й е
известно през процесния период ответникът да има
приета поръчка от гр.Р=, Силистра и Разград.
Според назначената в производството икономическа
експертиза, дължимите трудови възнаграждения на ищцата Х. в нетен размер за
периода 21.08.-01.12.2019 г. са в размер
на 1566.07лв. , а неизползвания от ищцата платен годишен отпуск за процесния период, равняващ се на 5 дни е в брутен размер от
142.86 лева /128.57лв. брутен размер/.
Във връзка с открито производство по чл.193 ГПК по
повод направено оспорване от ищцата на подписа, положен в ред и графа за
„получил сумата” на ведомости за заплати за м.август, м.септември, м.октомври и
м.ноември на 2019г. (л.16, 18, 20 и 22, с уточнение че посочените страници /от 71 до 74 вкл./ от вещото лице са били
оригиналите на ведомостите за заплати, представени от ответника и върнати на проц.му представител в проведеното на 27.10.2020г. с.з.), е
назначена съдебно-графологична експертиза, от
заключението на която е видно, че подписите в ред „получил сумата“ не са
изпълнен от ищцата Х.. Съдът
кредитира показанията на вещото лице, тъй като същото разполага със специални
знания и умения и е в неговата сфера на компетентност.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява,
че през процесния период страните са били обвързани
от трудово правоотношение, като в срока по чл.70 ал.1 от КТ трудовия договор е
прекратен по взаимно съгласие на страните.
Ответникът е изложил твърдения, че е заплатил на ищцата
работните заплати за времето м.август- м.ноември 2019 г. преди завеждане на
настоящото дело. Съдът намира, че събраните в производството доказателства не
могат да обосноват такъв извод. Представените от дружеството ведомости за
заплати не носят подписа на служителя, което обстоятелство безпротиворечиво
бе установено от заключението на съдебно-графологичната
експертиза, като съгласно чл.128 ал.1 т.2 от КТ, работодателят е длъжен да
начислява във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на работниците и
служителите за положения от тях труд и да изплаща последното по начин,
определен в императивната разпоредба на чл.270 ал.3 от КТ- лично по ведомост
или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя- на влог в
посочена от него банка. Съдът намира, че ответникът не е ангажирал надлежни
доказателства да е спазил част от тези изисквания. Безспорно дължимите на ищеца
суми са били начислени във ведомостите за заплати, но подписите в тези
документи не са изпълнени от лицето, а е недопустимо фактът на плащане да се
установява със свидетелски показания, поради което изнесеното от св.Ж.Сакалийски в тази връзка се явява ирелевантно
за спора. Самият той сочи, че наличните подписи във ведомостите не са полагани
пред него и той е оставял парите за заплати в затворен плик, но не ги предавал под
брой на служителя. При това положение следва да се приеме, че ответникът не е
доказал при условията на главно и пълно доказване фактът на изплащане на процесните суми.
Ответникът е направил възражение, че ищецът не е
изпълнявал служебните си задължения през процесния
период, поради което не му се дължат трудови възнаграждения. Според чл.245,
ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, на работника
или служителя се дължи заплащане на
договорената работна заплата. Съдът намира, че събраните в производството
доказателства могат да обосноват извод, че ищцата е изпълнявала вменените й задължения
по длъжностна характеристика. По делото се установява, че тя се е явявала на
работното си място всеки делничен ден, поддържала е офиса, изготвяла е оферти
на намерените от колегата й клиенти на търговеца. В този смисъл са показанията
на Б.А. и М.Б.. Съдът възприема изцяло изнесеното от първия свидетел, като
оценява, че той не е лице, заинтересовано от изхода на спора. Макар св.М.Б. да
е бивш служител на ответника и между тях в момента да се води съдебен спор със
същия предмет, то казаното от този свидетел кореспондира с данните, изнесени от
другите свидетели. Индиция, че работодателят е приел,
че през процесния период служителят е изпълнявал
добросъвестно служебните си задължения е и начисляването на работните заплати
във ведомостите за съответния месец. Исковете следва да се уважат така, както
са предявени. Сумите се дължат със законната лихва от завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ,
работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при
прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. В
тежест на ответника е да установи плащане, но по делото такива доказателства не
се ангажираха. От приетата по делото експертиза се установи размера на
задължението на работодателя- 142.86лв. – брутен размер /128.57 лв. нетен
размер/, което прави исковата претенция изцяло доказана и подлежаща на
уважаване. Върху сумата се дължи законна лихва от датата на предявяване на
иска.
Ищцата е претендирала
присъждане на разноски за настоящата
инстанция и с оглед изхода
на спора съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и на основание
чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.Х. от РАК,
сумата 600.00лв. /2х300.00 лева/ адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”СТИЛПЛАСТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Жак Дюкло”
№ 55, представлявано от управителя М. Х. М., със съдебен
адрес:***, АК “С., К. и партньори“, чрез адв.Д.К. ***, да заплатят на М.Л.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.К.Х. ***, следните суми: на основание чл.245 ал.1 от КТ - 1566,07 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за
периода от м.август 2019г. до м.ноември 2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.02.2020 г. и
142.86 лева - обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни, ведно със
законната лихва, считано от 07.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА
”СТИЛПЛАСТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Жак Дюкло” № 55, представлявано от управителя М.Х.М., със съдебен адрес:***, АК “Стайков, К. и партньори“,
чрез адв.Д.К. ***, да заплатят на адв.К.Х.
***, по посочена от нея банкова сметка, ***.00 лв., представляваща възнаграждение
за оказана безплатна помощ по чл.38 от ЗА по гр.дело № 729/2020 г. по описа на
РРС в полза на лицето М.Л.Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
”СТИЛПЛАСТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Жак Дюкло” № 55, представлявано от управителя М. Х.М., със съдебен адрес:***, АК “Стайков, К. и партньори“,
чрез адв.Д.К. ***, да заплатят по с/ка на РРС сумата
от 100.00 лв.–държавна такса за производството и 339,60 лв.-разноски за вещи лица, изплатени от БС.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: