№ 19129
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110110225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) и следващите.
Първостепенният съд е сезиран с искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес
. (ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ф.И..
Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот ап. 51-ви, находящ се в ., аб. номер ., през периода 01. 05.
2019 г. – 30. 04. 2021 г. Поддържа, че ответниците са потребявали доставяната
топлинна енергия през съответния период, но не са я заплатили. Намира, че е
налице облигационно отношение с тях като собственици или вещни
ползуватели на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуването на съответните фактури на интернет-страницата на ищеца.
Като не сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат
и обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба
размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването.
1
Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да установи
съществуването на парични задължения на ответниците за стойността на
доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение
и обезщетения за забава за първите две стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба
от ответниците М. В. С. с ЕГН **********, Л. В. С. с ЕГН ********** и Х. М.
С. с ЕГН **********, и тримата с адрес ., и тримата със съдебен адрес ..
Считат, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.
Отричат да е налице твърдяното от ищеца облигационно отношение по
доставяне на топлинна енергия. Твърдят, че представеният с исковата молба
нотариален акт не е относим към процесния период. Като неоснователна
оспорват и претенцията за заплащането на услугата дялово разпределение,
защото ищецът не представя договор за възлагане на извършването й, който да
е сключил с „.“ ЕООД и който да посочва конкретната сграда. Освен това, ако
дори и подобно правоотношение да е било възникнало, според ответниците то
би довело до заплащане на услугата в полза на „.“ ЕООД, а не в полза на
ищеца. Оспорват и исковете за обезщетения за забава, като отричат да са им
били изпращани покани. Отричат общите условия да са били публикувани в
един централен и един местен ежедневник. Излагат доводи, че клаузата на чл.
33, ал. 4 от общите условия е неприложима, неясна и вътрешно противоречИ..
Правят евентуални възражения за изтекла погасителна давност. Искат от съда
да отхвърли исковете. Претендират разноски.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на
ищеца „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление .. С писмено
изявление от 15. 01. 2024 г. заявява, че не оспорва така предявения иск и че го
счита за основателен и доказан.
След като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и
правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
придружена е с документ за довнесена държавна такса в необходимия размер,
съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение и отговаря
на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е
редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК дванадесет субективно
и обективно кумулативно съединени установителни иска с правни основания
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съответно по чл.
86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на първата група искове в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване валидното възникване на
облигационно отношение с ответниците, по силата на което през периода през
периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. реално им е доставил топлинна енергия
спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. 51-ви, находящ се в ., аб. номер .,
2
на стойност общо 1 747 лева и 21 стотинки, както и настъпването на
изискуемостта на задълженията. По отношение на втората група искове в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на валидно облигационно отношение, свързано с
осъществяването на услугата дялово разпределение, реалното осъществяване
на тази услуга, стойността на тази услуга, както и настъпването на
изискуемостта на задълженията за заплащането й. Що се отнася до третите и
четвъртите групи искове за установяването на съществуването на парични
задължения за обезщетения за забава, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване във връзка с тях, че е поставил
ответниците в забава, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
забава. Предвид въведените от ответниците възражения за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е освен това да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на основания за спиране
или/и прекъсване на течението на погасителната давност спрямо всеки един
ответник.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия
възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на
правото на собственост или на вещно право на ползуване върху недвижим
имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на
облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното
предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на
топлинна енергия.
В разглеждания случай от съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателства се установява, че през 1974 г. ответницата Х. М. С. и
съпругът й Васил Димитров С. придобили правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот въз основа на членство в жилищно-строителна
кооперация, за което им бил издаден съответният нотариален акт (л. 17-18).
Поради липсата на данни за противното съдът е длъжен да приеме, че в
отношенията на съпрузите се е прилагал основният режим на съпружеска
имуществена общност съгласно чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс (обн. ДВ, бр.
23 от 1968 г., отм. ДВ, бр. 41 от 1985 г.). Със смъртта на Васил Димитров С.
през 1986 г. бездяловата съпружеска имуществена общност върху процесния
топлоснабден имот се прекратила и се трансформирала в обикновена
съсобственост при равни дялове от 1/2 за вдовицата Х. М. С. и наследствената
маса. Съответно онази 1/2 идеална част от правото на собственост, попаднала
в наследствената маса, била наследена при равни дялове от вдовицата Х. М. С.
и децата – ответниците Л. В. С. и М. В. С.. Няма други данни за настъпили
промени във връзка с правото на собственост оттогава насетне. При това
положение съдът е длъжен да приеме, че тримата ответници са съсобственици
на процесния топлоснабден имот при следните квоти:
3
1. Х. М. С. – 4/6;
2. Л. В. С. – 1/6;
3. и М. В. С. – 1/6.
Няма данни който и да е от тези текущи съсобственици на
топлоснабдения имот да е подал заявление-декларация за открИ.нето на
индивидуална партида за доставянето на топлинна енергия. При това
положение първостепенният съд е длъжен да приеме, че се установява при
условията на пълно и главно доказване твърдяното от ищеца валидно
облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот през процесния период с тримата ответници,
възникнало по силата на закона.
Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално
доставената спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по
искане на ищеца съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа
експертиза. Съобразно експертното заключение по нея, което съдът кредитира
като пълно, ясно и професионално издържано, процесният недвижим имот се
намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена чрез две
абонатни станции (за долна и горна зона) до топлопреносната мрежа. През
време на процесния период в топлоснабдения имот са били монтирани четири
отоплителни тела с уреди за индивидуално измерване. Наред с тях са били
налице и две отоплителни тела тип „щранг-лира“ без техническа възможност
за оборудване със средства за индивидуално измерване, поради което по
отношение на тези отоплителни тела топлинната енергия е била служебно
начислена в съответствие с изискванията на подзаконовата нормативна уредба
в областта на топлоснабдяването. Начислявана е и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване съгласно показанията на едно средство за
индивидуално измерване („водомер“) с дистанционно отчитане. Начислявана
е освен това и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като
според вещото лице третото лице помагач вярно е изчислило тази топлинна
енергия съобразно съответната формула. При изчисляването на стойността на
така измерената топлинна енергия вещото лице е съобразило и промяната
(понижаването) на цената на топлинната енергия през първия отчетен период,
който се обхваща от процесния период. Технологичните разходи са били
приспадани. Изчислената стойност от третото лице помагач на така
установената топлинна енергия е вярна. Така съгласно експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза общата стойност на
топлинната енергия, която е била доставена спрямо процесния топлоснабден
имот през време на процесния период, възлиза на 2 273 лева и 38 стотинки.
При това положение ищецът доказва реалното доставяне на топлинна
енергия през процесния период. Предвид квотите на ответниците от
съсобствеността техните задължения са както следва:
4
1. Х. М. С. – 1 515 лева и 58 стотинки;
2. Л. В. С. – 378 лева и 90 стотинки;
3. и М. В. С. – 378 лева и 90 стотинки.
Според данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което първостепенният съд също така кредитира като
професионално, пълно и ясно и обосновано, на 02. 07. 2020 г. е било
направено частично плащане на сумата в размер на общо 526 лева и 26
стотинки във връзка със задълженията за стойността на доставената топлинна
енергия. Според вещото лице това частично плащане е било отнесено към
погасяването на задълженията, свързани с доставянето на топлинна енергия от
началото на процесния период (01. 05. 2019 г. – 31. 12. 2019 г.). Липсват данни
кое лице е осъществило плащанията, съответно чии парични задължения са
били погасени чрез тях. При това положение съдът е длъжен да приеме, че
това частично плащане е послужило да погаси равни части от паричните
задължения на всеки един от ответниците, тоест били са погасени по 175 лева
и 42 стотинки за всеки от тях. Така в крайна сметка съдът приема за
непогасени чрез плащане паричните задължения за доставената през периода
01. 01. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. топлинна енергия както следва:
1. Х. М. С. – 1 340 лева и 16 стотинки;
2. Л. В. С. – 203 лева и 48 стотинки;
3. и М. В. С. – 203 лева и 48 стотинки.
Що се отнася до настъпването на изискуемостта на задълженията за
заплащането на стойността на топлинната енергия, предвид процесния период
приложение намират общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „.“ АД на потребители от град София от 2016 г. Според чл.
33, ал. 1 от тях месечните дължими суми, както и резултатът след дяловото
изравняване, стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичането на периода, за
който се отнасят. При това положение срокът за изпълнение на всички
задължения за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия е
изтекъл и те са станали изискуеми.
Сбъдва се и вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на
евентуалните възражения на тримата ответници за изтекла погасителна
давност. Във връзка с тези възражения първостепенният съд държи сметка, че
приложимата към задълженията за заплащането на стойността на доставената
топлинна енергия погасителна давност е специалната тригодишна
погасителна давност за периодични задължения по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (в този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по
тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Ищецът доказва, че е прекъснал
течението на погасителната давност с предявяването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 30. 09. 2022 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК във
5
връзка с чл. 116, б. „б“ ЗЗД). С оглед на чл. 33, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца от 2016 г. погасителната давност е започнала да тече на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД от момента на изтичането на 45-дневния срок за
всяко едно задължение, свързано с доставянето на топлинна енергия. При това
положение непогасените чрез плащане парични задължения за промеждутъка
01. 01. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. не са погасени по давност.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на
доставената топлинна енергия съдът приема следното. Според експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза размерът на лихвата за
забава, изчислена за съответния период на забава върху неплатената главница
за цена на топлинна енергия, възлиза на общо 230 лева и 31 стотинки. При
това положение и предвид квотите в съсобствеността ответниците дължат
следните обезщетения за забава:
1. Х. М. С. – 153 лева и 54 стотинки;
2. Л. В. С. – 38 лева и 38 стотинки;
3. и М. В. С. – 38 лева и 38 стотинки.
По отношение на исковете за установяването на съществуването на
задължение за стойността на извършваната услуга дялово разпределение,
съдът намира следното. Облигационното отношение по извършването на
услугата дялово разпределение възниква, когато потребителите на топлинна
енергия за битови нужди от присъединената към топлопреносната мрежа
сграда-етажна собственост изберат лице, което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ)
и сключат договор с него. В дадения случай съответните обстоятелства се
доказват от представените с исковата молба заверени преписи от протокол от
общо събрание на етажната собственост и договор № 605/27. 08. 2001 г. между
третото лице помагач и етажната собственост, приложени към исковата молба
(л. 22 – 27). Реалното извършване на услугата дялово разпределение през
време на процесния период се установява от експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът обсъди по-горе, както и
постъпилите данни от третото лице помагач (л. 97 и сл.). Що се отнася до
стойността на услугата дялово разпределение, която е била извършвана през
процесния период, тя се установява в размер на 64 лева и 34 стотинки от
представените с исковата молба частни документи (л. 32) и експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което в тази част съдът
кредитира. При това положение и предвид квотите в съсобствеността
ответниците дължат следните обезщетения за забава:
1. Х. М. С. – 42 лева и 89 стотинки;
2. Л. В. С. – 10 лева и 72 стотинки;
3. и М. В. С. – 10 лева и 72 стотинки.
6
За пълнота следва да бъде отбелязано, че активната материалноправна
легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на услугата дялово
разпределение, а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал. 2 от
общите условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде споделена
изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл.
Така този иск е доказан и следва да бъде изцяло уважен.
Що се отнася до исковете за обезщетения за забава върху стойността на
извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не
са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите
условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за
стойността на топлинната енергия). При това положение важи общото
правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и изискуемостта настъпва след отправянето на
покана до ответниците. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял
покана до ответниците за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, поради което съответният иск за обезщетение за забава за по-
ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът трябва да установи само
съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от
предявяването на заявлението до окончателното изплащане – законова
последица от предявяването на исковете (чл. 422, ал. 1 ГПК).
В обобщение, съдът намира, че следва да уважи един от исковете
частично, други – изцяло с оглед диспозитивното начало до предявения
размер, а трети – да отхвърли изцяло.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди
пропорционално разноски.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 90 лева и 84
стотинки. Пропорционално на основателната част от заявлението длъжниците
М. В. С. и Л. В. С. трябва да бъдат осъдени да заплатят на заявителя по 11 лева
и 24 стотинки, а длъжницата Х. М. С. – 60 лева и 23 стотинки.
В заповедното производство всеки един от длъжниците е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лева.
Пропорционално на неоснователната част от заявлението в полза на
длъжниците М. В. С. и Л. В. С. следва да бъдат присъдени по 103 лева и 12
стотинки, а в полза на длъжницата Х. М. С. – сумата 1 лев и 85 стотинки.
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски
за довнесена държавна такса в размер на 159 лева и 16 стотинки, депозити за
възнаграждения на вещите лица в размер на общо 650 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на каквато и да било
фактическа и правна сложност на спора съдът определя на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. Така сторените разноски следва да бъдат
поравно разпределени спрямо всеки един от дванадесетте субективно и
7
обективно кумулативно съединени иска, т.е. по 71 лева и 60 стотинки на иск.
Предвид изхода на делото по всеки един от исковете, съдът трябва да осъди
ответниците М. В. С. и Л. В. С. да заплатят в полза на ищеца по 193 лева и 23
стотинки. Ответницата Х. М. С. трябва да бъде осъдена да заплати в полза на
ищеца сумата 213 лева и 67 стотинки.
Ответницата Х. М. С. е сторила разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 450 лева (или 112 лева и 50 стотинки на иск), а ответниците М. В.
С. и Л. В. С. – в размер на по 400 лева (или 100 лева на иск). Така уговорените
и заплатени адвокатски възнаграждения са в минимален размер предвид
цените и броя на предявените искове срещу всеки един ответник. Съобразно
изхода на делото съдът трябва да присъди пропорционално разноски в полза
на ответницата Х. М. С. в размер на 112 лева и 50 стотинки, а в полза на всеки
от ответниците М. В. С. и Л. В. С. по 130 лева и 12 стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, че ответникът М. В. С. с ЕГН **********, с адрес ., дължи на
ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .:
сумата 203 лева и 48 стотинки, представляваща цената на доставената
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот
топлоснабдения имот ап. 51-ви, находящ се в ., аб. номер ., през периода
01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г., ведно със законовата лихва от 30. 09. 2022
г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 203 лева и 48 стотинки до пълния претендиран размер
от 291 лева и 20 стотинки;
сумата 38 лева и 38 стотинки, представляваща мораторна лихва за
цената на топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2020 г. до 08. 09. 2022
г.;
и сумата 8 лева и 90 стотинки, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение, извършена през периода 01. 08. 2019 г. – 30. 04.
2021 г., ведно със законовата лихва от 30. 09. 2022 г. до окончателното
изплащане,
8
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 53177 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване, че ответникът М. В. С. с ЕГН
**********, с адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 1 лева
и 82 стотинки, представляваща обезщетение за забава за стойността на
дяловото разпределение, което обезщетение е начислено от 01. 10. 2019 г. до
08. 09. 2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, че ответникът Л. В. С. с ЕГН **********, с адрес ., дължи на
ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .:
сумата 203 лева и 48 стотинки, представляваща цената на доставената
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот
топлоснабдения имот ап. 51-ви, находящ се в ., аб. номер ., през периода
01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г., ведно със законовата лихва от 30. 09. 2022
г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 203 лева и 48 стотинки до пълния претендиран размер
от 291 лева и 20 стотинки;
сумата 38 лева и 38 стотинки, представляваща мораторна лихва за
цената на топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2020 г. до 08. 09. 2022
г.;
и сумата 8 лева и 90 стотинки, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение, извършена през периода 01. 08. 2019 г. – 30. 04.
2021 г., ведно със законовата лихва от 30. 09. 2022 г. до окончателното
изплащане,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 53177 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване, че ответникът Л. В. С. с ЕГН
9
**********, с адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 1 лева
и 82 стотинки, представляваща обезщетение за забава за стойността на
дяловото разпределение, което обезщетение е начислено от 01. 10. 2019 г. до
08. 09. 2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, че ответницата Х. М. С. с ЕГН **********, с адрес ., дължи на
ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .:
сумата 1 164 лева и 81 стотинки, представляваща цената на доставената
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот
топлоснабдения имот ап. 51-ви, находящ се в ., аб. номер ., през периода
01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г., ведно със законовата лихва от 30. 09. 2022
г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата 153 лева и 53 стотинки, представляваща мораторна лихва за
цената на топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2020 г. до 08. 09. 2022
г.;
и сумата 35 лева и 57 стотинки, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение, извършена през периода 01. 08. 2019 г. – 30. 04.
2021 г., ведно със законовата лихва от 30. 09. 2022 г. до окончателното
изплащане,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 53177 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване, че ответницата Х. М. С. с ЕГН
**********, с адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 7 лева
и 31 стотинки, представляваща обезщетение за забава за стойността на
дяловото разпределение, което обезщетение е начислено от 01. 10. 2019 г. до
08. 09. 2022 г.
ОСЪЖДА ответника М. В. С. с ЕГН **********, с адрес ., да заплати в
полза на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 11 лева и 24 стотинки,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 193
10
лева и 23 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
ОСЪЖДА ответника Л. В. С. с ЕГН **********, с адрес ., да заплати в
полза на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 11 лева и 24 стотинки,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 193
лева и 23 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
ОСЪЖДА ответницата Х. М. С. с ЕГН **********, с адрес ., да заплати
в полза на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 60 лева и 23 стотинки,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 213
лева и 67 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., да заплати в полза на
ответника М. В. С. с ЕГН **********, с адрес ., да заплати в полза на „.“ ЕАД
с ЕИК ., адрес ., сумата 103 лева и 12 стотинки, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 130 лева и 12 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., да заплати в полза на
ответника Л. В. С. с ЕГН **********, с адрес ., да заплати в полза на „.“ ЕАД
с ЕИК ., адрес ., сумата 1 лев и 85 стотинки, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 130 лева и 12 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., да заплати в полза на
ответницата Х. М. С. с ЕГН **********, с адрес ., да заплати в полза на „.“
ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 103 лева и 12 стотинки, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 112 лева и 50 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“
ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12