Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1470 30.06.2020
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На седемнайсети юни две хиляди
и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Зинаида Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 53 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от И.Й.Й.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Е.Д. ***, с адрес на
кантората: град Б, ул. № , ет., срещу Главна дирекция „Национална полиция”-МВР,
с адрес област С, община С град С , бул. № , представлявана от директора гл. комисар Х.
Т, за заплащане на сумата от 828.00 лева, от която 738.00 лева-главница,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
в размер на 123 часа, за периода от 01.10.2016 год. до 06.01.2020 год., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 и сумата
от 90.00 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, за
периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно
отчитане, до подаването на исковата молба-06.01.2020 г., заедно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба-06.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време, за съответното работно място. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 17.06.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, е прието увеличение на осъдителните искове по делото,
както следва: по главния иск от първоначално предявения размер от 738 лева за
положен извънреден труд от 123 часа до размера от 977.07 лева, за 140.29 часа извънреден
труд и по акцесорния иск за лихва, от първоначалния размер 90.00 лева, до
размера от 139.96 лева.
Обективно съединените искове
са процесуално допустими и с правно основание 178, ал. 1, т. 3, чл. 178, ал. 1,
т. 3, чл. 187, ал. 5, т. 2 и чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи/ЗМВР/, и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник,
като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът Главна дирекция „Национална полиция"-МВР, чрез
пълномощника по делото, своевременно с отговора на исковата молба, навежда
доводи за неоснователност на исковете. Твърди, че е налице е специална
нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на
държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането
на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда/КТ/,
за работници и служители на трудово правоотношение, на който ищцовата страна се
позовава. Ангажира доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителните искове са основателни, поради
следното:
Не се спори по делото,
че ищецът И.Й.Й. в процесния период от 01.10.2016 год. до 06.01.2020 год. е
държавен служител, в служебно правоотношение с Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, на длъжността „старши полицай, той и водач на автомобил“ в група
„Специални операции“ от сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“
на Зонално жандармерийско управление-Бургас към дирекция „Жандармерия“, която е
на структурно подчинение на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, който
за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени,
по месечни графици. На доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца Й. за нощния труд през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00
до 06.00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2
от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането на чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно, процесният
нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. За процесния период, за всеки
отработен час или за част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните
служители и служители на МВР, включително на ищеца Й. е било изплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева на час, на
основание Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на Наредба №
81213-592/25 май 2015 г.- от 29.07.2016 г., с решение на ВАС № 8585 от 11 юли 2016 г., по
административно дело № 5450 от 2016 г. по описа на съда, ДВ, бр. 59/2016 г.,
действала до 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г. Имало
е в предхождащ период на процесния действаща Наредба № 8121 з-407/11 август
2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, действала до 31.03.2015 г., по която се е извършвало
преизчисляване на часовете положен нощен труд с умножаване на общия брой часове
нощен труд за отчетния период по коефициент 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период/7 часа нощен труд
се приравняват на 8 часа дневен труд/. В последващите наредби действали през
процесния период, с нормите на чл. 31, ал. 3 е предвидено при отчитане на
часовете нощен труд, техния брой да се посочва само в цяло число. Видно от
събраните по делото писмени доказателства и заключението на неоспорената
счетоводна експертиза, нощният труд е отчитан от органа по назначаване с приетите
като доказателства по делото протоколи за отчитане на нощен труд и изплащан със
служебни бележки.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочената наредба на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определя по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която е
предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното време,
на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва да
бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на 12-часови
работни смени на ищеца Й., с включен нощен труд, императивно нормата на 187,
ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители се
изчислява сумирано за тримесечен период. От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът
установява, че за процесния период от 01.10.2016 год. до 06.01.2020 год. ищецът
Й. е положил нощен труд, както следва: за
2016 година-82 часа, за 2017 година-262 часа, за 2018 година-452 часа, за 2019
година-184 часа и за 2020 година-1 час, общо 981 часа нощен труд, реално
положен. Преизчислен с коефициент 1.143 нощният труд възлиза на 1121.29 часа, разлика
от 140.29 часа. Съгласно методиката, по която се изплаща извънредния труд при
ответника, за него се дължи по години възнаграждение от 977.07 лева, до който
размер е увеличен главният осъдителен иск по делото, поради което, като
основателен доказан, следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на
главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за лихва. Поканата
за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е необходима,
защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово възнаграждение. Срокът
кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата кредиторът неоснователно е бил
лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетението/лихва/
за забавеното плащане на допълнителното трудовото възнаграждение, за периода от
30.01.2017 год. до 06.01.2020 год., съдът кредитира неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че той възлиза
на стойност от 139.96 лева. Ето защо, приема, че акцесорният иск по делото, в увеличения
размер, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца Й., съобразно събраните доказателства, в размер на
350.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от
330.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза
от 230.00 лева и държавна такса за производството от 100.00 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, с адрес област С, община С, град С, бул. № , представлявана от директора гл. комисар
Христо Терзийски, да заплати на И.Й.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 977.07 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 140.29 часа, за периода от 01.10.2016
год. до 06.01.2020 год., на изпълняваната длъжност „старши полицай, той и водач
на автомобил“ в група „Специални операции“ от сектор „Патрулно-постова дейност
и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление-Бургас към дирекция
„Жандармерия“, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Национална
полиция“-МВР и сумата от 139.96 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата/мораторна лихва/, за периода от 30.01.2017 год. до 06.01.2020 год., заедно
със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-06.01.2020
год. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, с адрес област С, община С С , бул. № , да заплати на И.Й.Й., с ЕГН **********, с
адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 350.00(триста
и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, с адрес област С, община Ст. град С , бул. № , да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 330.00(триста и тридесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия:/п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.