№ 1026
гр. Пазарджик, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220101177 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата си молба против Ц. П. Х. ЕГН ********** с адрес : гр. София,
п.к. 1324, обл. С** ищецът „Топ**6, представлявано от Але**в – изпълнителен директор и
Ива**в – председател на УС чрез процесуален представител П** с адрес : гр. Соф***
ищецът излага обстоятелства, че ищцовото дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу двама ответници, от които
задълженията на Ц. П. Х. се равняват на сумата в общ размер от 1794,87 лв., от които
1555,15 лв. главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.11.2020 г., 222,60 лв. мораторна лихва за забава считано от 15.09.2019 г. до
18.01.2022 г., както и сумата за дялово разпределение от 14,22 лв. главница за периода
м.12.2018 г. до м.11.2020 г. и 2,89 лв. лихва за забава върху тази главница за периода
30.01.2019 г. до 18.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението и сторените по делото разноски. Твърди се, че с разпореждане, постановено по
гр. дело №4328/2022 г. по описа на РС-гр.София, е уважено искането им и е издадена
заповед за изпълнение срещу ответницата за сумите, за които отговоря. В срока по чл. 414 от
ГПК ответницата е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което
със съобщение, съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството ищец може
да предяви иск относно вземането си в месечен срок. В законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането си за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу ответницата като потребител на ТЕ за стопански
нужди за топлоснабден имот находящ се на адрес : гр. София, п.к. 1324, обл. София, общ.
Люлин, ж.к. „****. Във връзка с подробно изложените обстоятелства касаещи основанието и
размерите на процесните вземания, се моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответницата, че дължи на „т София” ЕАД, исковите суми за
които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 4328/2022 г. по описа на СРС. Направено
е искане да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Представени са писмени доказателства.
1
Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата е постъпил писмен отговор, в който се
поддържа, че същата изцяло е заплатила исковата сума в размер на 1794,87 лв., поради
което исковите претенции се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
като такива. Представени са писмени доказателства и са развити доводи за недължимост на
други евентуални претенции от страна на ищеца.
След размяна на книжата по делото ищецът чрез свой процесуален представител е
представил писмено становище вх. № 11646/16.05.2023 г., в което се заявява, че дружеството
не оспорва постъпилото от страна на ответницата плащане, но на основание чл. 76 ЗЗД с
това плащане са били погасени следните суми : законната лихва от датата на подаване на
заявлението до извършеното плащане в размер на 138,17 лв., съдебни разноски в общ
размер от 176,31 лв., от които 35,90 лв. държавна такса за образуване на заповедното
производство и 140,41 лв. държавна такса за образуване на исковото производство,
юрисконсулско възнаграждение в заповедното производство в размер на 25,00 лв.,
мораторна лихва върху главниците за топлоенергия и дялово разпределение в общ размер от
225,49 лв., като освен това била покрита и част от цялата главница в размер от 1229,90 лв.
При този ред на погасяване ищецът поддържа, че остава непогасена част от главницата в
размер от 339,48 лв., за която поддържат исковата молба.
В съдебно заседание ищецът е подал писмена молба, в която заявява, че поддържа
своите претенции и приложените доказателства, като не се предявяват нови доказателствени
искания.
Ответницата се явява в първото по делото заседание и лично и чрез своят
процесуален представител заявява, че признава изцяло исковите претенции, като освен това
представя платежен документ за внесена по сметка на ищцовото дружество сума в размер от
339,48 лв.В този смисъл признава изцяло иска.
Пазарджишки районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по подадено от „т–София“ ЕАД, **,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против две ответници, една
от които е ответницата Ц. П. Х., като не е спорно, че частта от нейната отговорност се
равнява на сумата в общ размер от 1794,87 лв., от които 1555,15 лв. главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.11.2020 г., 222,60 лв. мораторна лихва за забава считано от 15.09.2019 г. до 18.01.2022 г.,
както и сумата за дялово разпределение от 14,22 лв. главница за периода м.12.2018 г. до
м.11.2020 г. и 2,89 лв. лихва за забава върху тази главница за периода 30.01.2019 г. до
18.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението и
сторените по делото разноски в размер на 35,90 лв. внесена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в размер от 25,00 лв.
По образуваното ч .гр. д. № 4328/2022 г. на СРС, в полза на заявителя, съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените вземания. В срока по чл. 414, ал. 2
2
ГПК, длъжникът Ц. П. Х. е подала възражение за недължимост. В предоставения
едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК, кредиторът е предявил настоящите искови
претенции.
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, като предявени в
преклузивния срок и следва да се разгледат по същество.
Съдът като съобрази конкретните данни по настоящото дело и като взе предвид
направеното от ответницата признание на иска намира, че не следва да обсъжда изложените
от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237 ал.2 ГПК следва да
постанови съдебно решение, като го основе на признанието на иска, тъй като не е налице
някоя от хипотезите визирани в чл. 237 ал.3 ГПК.
Ищецът по производството с писмена молба признава извършеното от ответницата
плащане, като поддържа ,че това плащане е погасило разноски, лихви и част от главницата
до размера на сумата от 339,48 лв. По делото ответницата е депозирала писмена молба с
приложен към нея платежен документ, видно от който на 12.09.2023 г./ към датата на
съдебното заседание/ същата е внесла по сметка на ищцовото дружество „т СОФИЯ „ ЕАД
и сумата в размер на 339,48 лв.
С оглед на безспорно установения по делото факт относно извършеното плащане / с
платежен документ, след образуване на исковото производство пред СРС, както и с
документ в първото по делото заседание пред настоящия състав/ по сметка на ищцовото
дружество и при налично посочване в депозираното становище на основанията и размерите
на погасените с плащания вземания за разноски, лихви и главница / чл. 76 ЗЗД /, както и
при липсата на други твърдения и доказателства по делото съдът счита, че с така платените
суми ответницата е погасила изцяло присъдените в заповедното производство главница,
лихви и разноски, както и разноски в исковото производство.
Следователно няма и спор и се установява, че процесните суми са платени в хода на
процеса, като се установява, че ищецът – заявител е удовлетворен изцяло в посочените по-
горе размери, тъй като дължимите суми за главница, лихва за забава и разноски са
платени. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете за установяване съществуването на вземания от главница и лихва за
забава следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и
доказателствата, свързани с тях. С извършените плащания – според признанията и на
ищеца,ответницата е платила и разноските в заповедното и в исковото производство, поради
което такива не следва да се присъждат с настоящото съдебно решение.
В настоящия съдебен акт, съдът следва да съобрази и указанията дадени в т. 13 от ТР
4/2013 ОТ 18.06.2014 г. по тълк. Д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като при този изход от
делото издадената заповед за изпълнение не следва да бъде обезсилена, тъй като съща няма
да влезне в законна сила. Така мотивиран, ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 ГПК от„Топ**6, представлявано от Але**в
– изпълнителен директор и Ива**в – председател на УС чрез процесуален представител
П** с адрес : гр. Соф*** срещу Ц. П. Х. ЕГН ********** с адрес : гр. **за признаване за
установено в отношенията между страните, че Ц. П. Х. дължи по заповед за изпълнение №
4693/16.02.2022 г. по ч.гр.д. № 4328/2022 г. по описа на СРС сумата в общ размер от
1794,87 лв., от които 1555,15 лв. главница представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.11.2020 г., 222,60 лв. мораторна лихва за
забава считано от 15.09.2019 г. до 18.01.2022 г., както и сумата за дялово разпределение от
14,22 лв. главница за периода м.12.2018 г. до м.11.2020 г. и 2,89 лв. лихва за забава върху
тази главница за периода 30.01.2019 г. до 18.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане – като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4