Р Е Ш
Е Н И Е
№ 208
гр. Габрово, 21.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря Радина Церовска, като разгледа докладваното от съдия Е.
Кирова-Тодорова адм. дело № 208 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 9б, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба на „Кабелтрейд“ ЕООД – гр. Пловдив против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 13311 от 18.01.2022 година, издаден от главен специалист в Дирекция
„Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево, потвърден с Решение
13311 от 21.04.2022 година на Директора на Дирекция
„Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево.
С
Решение № 115 от 30.12.2022 г. по адм. д. № 105 от 2022 г. състав на
Административен съд Габрово е отменил така посочения АУЗ.
С
Решение № 9298 от 04.10.2023 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по
к.адм.д. № 2030 от 2023 г. по описа на същия съд, първоинстанционнионният
съдебен акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви за отмяната се изразяват в следното:
ВАС
счита, че съставът на АСГ, произнесъл се по същество, е допуснал съществени
процесуални нарушения:
1.
Дължимостта на ТБО за услугата обезвреждане на същите и поддържане на депа за
такива и други съоръжения, е обусловена от
наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на БО, което
общината ползва, поради което съдът е следвало да обсъди представения по делото
Договор № ОП-2 от 16.01.2017 г. и да прецени дали той доказва посоченото
обстоятелство.
2.
Съдът не е обсъдил и приложените по делото протоколи, удостоверяващи
извършването на машинно измиване на улиците, машинно косене на тревните площи,
събиране на окосена трева, грапене на тревните площи, разриване на земни маси,
оборка и т.н. от «Нео – Титан» ООД в изпълнение на поетите от него задължения с
Договор № 190 от 09.09.2003 г. сключен с Община Севлиево.
3.
На ответната страна по първоначалната жалба следва да се укаже, че в нейна
тежест е да установи предоставяне на услугата сметоизвозване и честотата й по
отношение имота на жалбоподателя. АСГ не е отделил спорните от безспорните
факти, не е разпределил доказателствената тежест между страните, не е дал
указания на ответната страна за установяване на конкретни обстоятелства, които
са от значение за спора, поради което изводът му за незаконност на ИАА е
формиран при допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
С
процесния АУЗД на дружеството – жалбоподател са определени задължения за ТБО за
2020 г. и 2021 г. по имоти и по години, както следва: 1. За имот в гр.
Севлиево, ж.к. Балабаница, земя, декларирано задължение, неплатено, оставащо
дължимо изцяло по декларация; 2. За имот в гр. Севлиево, ул. „Магистрална“ № 5,
земя и сграда, декларирано, но неплатено задължение; 3. За имот в гр. Севлиево
с непосочен адрес – земя, с декларирано, но неплатено задължение; 4. За имот в
гр. Севлиево, ж.к. Балабаница– земя, декларирано, но неплатено задължение; 5.
За имот в гр. Севлиево, ж.к. Балабаница – земя, декларирано, но неплатено
задължение. Общият размер на задължението е 6 708.92 лв., което обхваща
дължимата ТБО за двете процесни години за така посочените пет имот, в едно с
лихвите за забава. За всеки имот има посочена данъчна оценка.
Против
този АУЗД е подадено възражение в законния срок до „Община Севлиево“, в което
дружеството, като задължено лице /ЗЛ/ моли за отмяна на акта, въз основа на
следните основни групи мотиви: 1. ТБО не е определена за всяко от услугите, за
които се събира; 2. Не е посочен размер на данъчната основа, въз основа на
който е изчислена таксата; 3. През 2020 година са налице цели месеци, през
които не са извозвани отпадъците от контейнера в имот с партиден № 5703F20974, за
който факт общината е своевременно информирана. От години на границата на
имотите, представляващи част от селскостопански пътища – общинска собственост,
има обособено нерегламентирано сметище, като оградите са разрушени и битовите
отпадъци са разпръснати по съответните парцели.
Въз
основа на така подаденото възражение е постановено Решение № 13311 от
21.04.2022 г. на директор Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ /ПМДТ/
при Община Севлиево, с което АУЗ е потвърден изцяло. В мотивите на този акт се
изтъква, че задълженията по петте партиди на дружеството са възникнали на база
подадени от него декларации по чл. 14 от ЗМДТ от посочени дати в период 2010 г.
– 2016 г., които са и приложени по делото. При направена проверка е установено,
че за тях не са платени дължимите ТБО за 2020 г. и 2021 г., по който въпрос
страните не спорят и в съдебно заседание. На 04.03.2022 г. е постъпило плащане
за погасяване на задълженията по акта в размер на 6 708.92 лв., колкото са
посочените в процесния АУЗД, като остават дължими 76.96 лв. лихви за
неплатените в срок задължения, т.к. главницата е платена след неговото издаване
и от този момент до плащането е изминал допълнителен период от време. Платените
суми са дължими според решаващият орган в цялост.
В
жалбата си дружеството моли за отмяна на процесния ИАА, като счита, че същият е
незаконосъобразен. В него размерът на установените ТБО не е определен за всяка
услуга по отделно и за всеки имот, не е посочен и общ промил ТБО по отделни
имоти. Този порок е отстранен едва в Решението, но и в него не са вписани
промили върху съответната основа за отделните услуги. Не е отразена и базата,
върху която се начисляват задълженията, като отново едва в Решението е
отбелязано, че за всички имоти като база е взета предвид данъчната им оценка.
Липсата на ясни и точни мотиви в акта относно начина на определяне на
задълженията за ТБО и отделните им компоненти не дава възможност да се установи
по какъв начин са определени задълженията, с което се нарушава правото на защита
на жалбоподателя и се препятства възможността да се прецени правилно ли е
приложен материалният закон и материалната законосъобразност на акта. Не е
спазена нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, като за основа е приета данъчната
оценка на имотите, а не количеството битови отпадъци, което количество не може
да се определи. Някои от услугите не са предоставяни и/или не се предоставят в
процесните периоди регулярно и по график, като напр. услугата сметосъбиране и
сметоизвозване за имот с партиден номер № 570F20974 /находящият се в гр.
Севлиево, ул. „Магистрална“ № 5/, за който контейнерите не са извозвани с
месеци и е подадена жалба до общината в тази връзка. Налице е оплакване от
незаконно сметище, находящо се до и частично в този имот, за което общината е
била уведомена, но не са предприети действия по почистването му, уведомена е и
РИОСВ Велико Търново, т.к. сметището се било разраснало до степен на
невъзможност до имота да има достъп и да се обслужва. Това е доказателство, че
по отношение на имота общината не извършва нито една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
Оспорващото
дружество „Кабелтрейд“ ЕООД – гр. Пловдив се представлява в открито съдебно
заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат М., която поддържа
жалбата, като заявява и претенция за присъждане на сторените разноски, за които
се представя списък. В определения от съда срок страната представя писмени
бележки.
Ответната
страна Директор на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община
Севлиево се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Шопов, който оспорва жалбата, по същество се
прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което са развити в
проведеното по делото о.с.з. и в депозирани и по делото писмени бележки. Претендира
се присъждане на разноските в производството, за които е представен списък и
същевременно се прави възражение за прекомерност на претендираното от
оспорващата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът намира
жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на
страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№13311 от 18.01.2022 година, издаден от главен специалист в Дирекция „Приходи
от местни данъци и такси“ в Община Севлиево на основание
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения на
оспорващото дружество по подадени от него декларации за 2020 и 2021 година за
ТБО за посочени в акта пет недвижими имота, както и начислена лихва към датата
на издаване на същия акт, като в него е отразен размер на главница и лихва за
всяко от задълженията.
По жалба на „Кабелтрейд“ ЕООД – гр.
Пловдив срещу процесния АУЗ, разгледана по административен ред, е издадено
Решение 13311 от 21.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ в Община Севлиево, с което оспореният акт е потвърден. В
мотивите на решението в табличен вид е посочена данъчната основа за всеки от
имотите и годините, промил ТБО и кои услуги не са включени за отделни имоти,
както и дължимият размер на ТБО за всеки от тях, като е направен извод, че
размерът на ТБО и лихвите е правилно изчислен в оспорения АУЗД. Съдът следва да
отрази, че съдържащите се в контролния акт на ответника мотиви следва да се
считат за мотиви на обжалвания пред съда АУЗД, съгласно съдебната практика по
този въпрос, т.к. контролният акт, с който се потвърждава изцяло основния, на
практика няма самостоятелно битие, поради което законодателят е предвидил, че
не той подлежи на обжалване пред съда, а жалба се подава срещу основния ИАА.
По делото е
допусната съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице, неоспорено
от страните, изготвено компетентно и обективно, поради което съдът го кредитира
с доверие, се потвърждава размера на посочените в АУЗД суми за главница и лихва.
Изчисленията са правени въз основа на подадените от жалбоподателя декларации и
изчислени налични данъчни оценки, като вещото лице не е имало за задача да
преизчислява отново същите, а е ползвало справка на Община Севлиево, в която са
отразени тези оценки по имоти и години. По делото размерът на данъчните оценки
не е спорен. За имот, находящ се на ул. „Магистрална“ № 5, за който не е
подадена декларация по чл. 15, ал. 4 от местната относима към спора Наредба - НОАМТЦУТОС,
ТБО е за всички три компонента по чл. 61 от ЗМДТ: сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на
територии за обществено ползване, а за останалите 4 имота таксата е начислена
за услугите за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на
територии за обществено ползване, без сметосъбиране и сметоизвозване, като за
тях жалбоподателят е декларирал за двете процесни години, че същите няма да се
ползват. По тази причина дори и да се приеме, че общината не е предлагала
услугата сметосъбиране и сметоизвозване на своята територия, това не следва да
се отрази на дължимостта и размера на ТБО за тях. С оглед това неоспорено
заключение, в случай, че данъчните оценки на имотите за двете години са
правилно изчислени, съдът следва да приеме, че в АУЗД също правилно е изчислена
дължимата ТБО.
Съдът намира,
че данъчните оценки са установени правилно. Не размерът им е спорен по делото,
а самата дължимост на ТБО по отношение на имот, за който жалбоподателят твърди,
че не са извършвани услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на
битовите отпадъци и почистване на местата за обществено ползване.
Жалбоподателят намира, че тези услуги не се предоставят от общината. Освен това
счита, че е незаконосъобразно неотделянето в АУЗД на компонентите на ТБО, те
следва да са посочени като задължения по отделно за всяка от трите услуги, а
това не е направено както в оспорения ИАА, така и в решението на ответника.
В о.с.з. от
09.11.2023 г. по настоящото дело съдът е приобщил към него, по искане и без
противопоставяне от страните, материалите по адм. д. № 105 от 2022 г. по описа
на ГАС. Основа на спора е установеността посредством вече събрания
доказателствен материал на гореизложените факти, които имат отношение към
дължимостта и определяне на размера на ТБО, като съдът допълнително при
повторното разглеждане на делото е дал указания на страните по конкретни
въпроси и им е предоставил възможност да попълват делото и с други, нови
доказателства.
Според свидетелските
показания на Чавдар Хаджид***иев /протокол от о.с.з. на
03.10.2022 година на л. 335-337 от а.д. № 105/2022г./, петте имота били
съседни, оформени „като един, с една външна обща ограда, намиращи се в кв.
Балабанца, гр. Севлиево, на ул. „Магистрална“, до главен път София – Севлиево,
от където е входът за единия парцел. Единият имот е застроен, а останалите не
са, което се потвърждава и от приложените извадки от кадастралната карта за
същите. Става въпрос за промишлен район, но същият се намира в чертите на
населеното място. Свидетелят той ползва, чрез представляваната и управлявана от
него фирма, имот, съседен на процесните, който е предназначен за собствената му
производствена дейност, като управляваното от него търговско дружество
предоставя услуги на „Кабелтрейд“ ЕООД. Според показанията на този свидетел, в
имота на оспорващото дружество, който е застроен, имало поставен контейнер тип
„бобър“, който следвало да се почиства 3 пъти седмично, но това не се спазвало
– случвало се да не се почиства по цяла седмица, за разлика от съдовете за смет
на съседното предприятие, които се почиствали редовно. Налагало се свидетелят и
работник от цеха, находящ се в имота, да чака автомобила за сметоизвозване, за
да влезе и в имота на оспорващото дружество и почисти контейнера. За
неуредиците със сметопочистването били подавани жалби до Община Севлиево, но
ситуацията останала нерешена. През декември 2020 година, след поредна жалба,
контейнерът бил изнесен извън загражденията на имота, на главния път. ***
свидетелства и за наличието на нерегламентирано сметище до северната граница на
имота на оспорващото дружество, съществуващо от повече от 4-5 години, по повод
на което също били подавани многобройни сигнали. Сметището се почиствало с
различно старание, но никога напълно и винаги имало останали отпадъци, които се
трупали отново.
От така
дадените свидетелски показания съдът не може да направи извод, че услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване, както и останалите две услуги не се предоставят
от общината. Напротив – от същите се установява, че контейнерите се извозват,
но въпросният такъв, който е бил поставен в имота на жалбоподателя, не бил
чистен редовно, т.к. е бил в ограждението, в самия имот, а не на пътя до него,
където достъпът на специализираната кола
е свободен. Това наложило, както сочи самият свидетел, изнасянето на контейнера
извън заграждението на имота, „на главния път“. Имотът е частна собственост и е
логично лицето, което управлява
съответното специализирано МПС, да не влиза в него без знанието и разрешението
на собственика. То няма и как да е наясно, че в имота има контейнер, който
подлежи на почистване от фирмата, предоставяща услугата. Свидетелят сам
заявява: „ако не ги повикаме няма да влязат“, което е нормално и логически
обяснимо с тези факти. По отношение на нерегламентираното сметище замият
жалбоподател заявява, че част от него попада в негов имот, а това не е зона за
обществено ползване, а частна собственост, която общината нито е задължена,
нито може да почиства и да събира отпадъците, находящи се в него, като ги
товари и транспортира за своя сметка. Ангажимент на собственика е да поддържа
собствения си имот. Самият свидетел ***сочи, че сметището се намира „в едни
парцели“ – т.е. в частни имоти, като не се установява то да е разположено на
територии за обществено ползване – пътища, тротоари, паркове, градини и т.н.,
дори от неговите показания. Въпреки това свидетелят твърди, че макар и не
редовно това сметище се разчиства „различно – по-старателно или по-малко“.
Съдът следва
да вметне, че при изхвърляне на отпадъци на нергеламентираните за това места се
носи административнонаказателна отговорност, като за целта следва да се
уведомят правоимащите органи, които могат да установяват нарушения по Закона за
управление на отпадъците. Тези нарушения обаче не могат да доведат до
недължимост на ТБО, когато общината предоставя съответните услуги.
Свидетелят ***,
главен експерт по опазване на околната среда в Община Севлиево, разпитан в
същото о.с.з., заявява, че знае за подадени от оспорващото дружество сигнали по
повод незаконното сметище. Съгласно заповед на кмета на общината, честотата по
сметосъбиране и сметоизвозване е три пъти седмично – понеделник, сряда и петък.
На територията на града се извършват всички услуги по сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане чистота на територията, като за изпълнението се
правят ежемесечни проверки, обективирани в протоколи за качеството на
извършените услуги. На база тези протоколи се съставят фактури и се извършва
плащането. Свидетелят сам е участвал в извършването на тези проверки. Сочи, че
на границата на имота на оспорващото дружество имало общински имот, който
Общината чистела ежегодно, като през 2022 година дори 2 пъти, тъй като бил
подаден сигнал до РИОСВ – Велико Търново. Свидетелят обяснява, че проблемът не
е в липсата или обслужването на съдовете за смет, а в това, че голяма част от
жителите на кв. Балабанца предоставят нерегламентирани услуги по извозване на
отпадъци, получени от почистване на домове и имоти в града, вкл. с помощта на
впрегатни животни, които впоследствие изхвърлят в квартала и така се е
образувало сметището, макар да има регионално депо, което приема такъв вид
отпадъци. На това нерегламентирано сметище има контейнери по цялата дължина на
улицата до него, които се обслужват редовно от фирмата. Нерегламентираните
сметища не са включени в договора с фирмата изпълнител на сметопочистването и
сметоизвозването, а почистването им се възлага допълнително. За жалбоподателя е
налице предоставен съд за отпадъци на около 15 метра от него и още един – на
50-60 метра до близка бензиностанция, както и трети, който се пада
североизточно от входа на фирмата. Съдовете са разположени така, че да могат да
се ползват общо.
От показанията
на този свидетел също е видно, че и трите услуги се реализират на територията
на град Севлиево.
Съгласно чл.
14 от общинската Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Севлиево, ТБО се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет ежегодно, въз
основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за всяка дейност
по отделно. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по райони,
както и честотата на сметоизвозване, се
определят със заповед на кмета на общината. Според чл. 15 от същата Наредба
размерът на ТБО се определя на база вида и броя на съдовете за събиране и
съхранение на отпадъците, като в този случай се заплаща и такса за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места
пропорционално върху данъчната оценка за имота. Лицата, заплащащи таксата на
база брой ползвани съдове, подават декларация по утвърден образец и в
постановен в същия нормативен акт срок. Имоти, за които не е подадена
декларация, се облагат пропорционално в промил върху база – данъчна оценка. Имотите
на жалбоподателя са с определени ТБО на база данъчни оценки, което е отразено в
АУЗД и решението, с което е потвърден той, който факт се потвърждава и от вещото
лице, т.к. той не е подал такава декларация за двете години. Не е налице нито
такова твърдение от негова страна, нито такива доказателства. Решението на
общината съответства на нормата на чл. 67, ал. 4 и 5 от ЗМДТ, според които
правила количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера
на таксата за битови отпадъци, като на ДЗЛ в общината е предоставена възможност
да посочат това количество чрез подадена от тях декларация. Общинският съвет
може да приеме основа или основи, различни от така посочената, при условие че
съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й – едно от
тях е, например, неподаването на такава декларация, без която количеството у
отпадъци не може да се установи. Друг начин за определяне на основата за общината
не е регламентиран, поради което органът, издал АУЗД, се е съобразил с този,
който е приет в общинската наредба.
Според чл. 15,
ал. 4 от общинската Наредба не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване относно имоти, които няма да се ползват през годината и за това
е подадена своевременно декларация по образец. За тях обаче се събира такса за
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, както и за
поддържане чистотата на територията за обществено ползване. Такова е и предвиждането
на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. По този начин е изчислена ТБО за имотите на
дружеството, които са незастроени, като за тях не е начислена ТБО по компонент
сметосъбиране и сметоизвозване, видно от неоспореното заключение на вещото лице
и на база приложените по делото в тази насока декларации.
Със Заповед №
1109 от 31.10.2019 г. кметът на Община Севлиево е определил вида на
предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМСМА, границите и районите на честотата на
сметоизвозване за 2020 година на територията на същата община. В услугите се
включват сметосъбиране и сметоизвозване; сепариране, компостиране и
обезвреждане на отпадъци в депо и поддържане чистотата на територията за
обществено ползване. Средната честота на сметоизвозване за град Севлиево е
посочена в т. 3, като за територията му е 3 пъти седмично, което важи за
имотите на жалбоподателя, намиращи се в очертанията на населеното място.
Аналогично със
Заповед № 0879 от 29.10.2020г. на кмета на общината се предлагат и трите
услуги, като дейността на сметосъбиране и извозване е разделена според сезони
лято и зима и съдове за смет, в зависимост от вида на отпадъците, но честотата
на събиране е между 1 и 3 пъти седмично за имоти, намиращи се в града.
С Договор за
обществена поръчка № 190 от 09.09.2008 г. Община Севлиево възлага на „Нео –
Титан“ ООД осъществяването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както
и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, поддържането
на зелените площи и озеленяването на територията на общината. Договорът е със срок
на изпълнение 15 години, като процесните две влизат в него. В тази връзка за
процесните 2020 г. и 2021 г. по делото са приложени и фактури, издадени от
дружеството – изпълнител по този договор, с платец – общината, за така
предоставените услуги, както и месечни протоколи за установяване на извършените
работи по изпълнението на тази обществена поръчка, относими също към процесните
годишни периоди, в които е отразено извършването на съответните дейности. Фактури
и протоколи са съставени и приложени за всеки месец от процесния 2-годишния
период. Те се подкрепят и от свидетелските показания на ***, както и свидетеля ***,
който не отрича предоставянето им. Така представените писмени доказателства не
са оспорени от страните по делото, с оглед на което съдът приема, че с тях се
установява извършването на тези дейности на територията на общината, съобразно
така сключения договор. На база така проведените проверки и приета за изпълнена
дейност са съставени и протоколи в които страните по договора са изразили
становище, че заплащане за съответните месеци се дължи от общината. Жалбоподателят
не представя доказателства, очертаващи по-различна фактическа обстановка.
С оглед така
изложеното съдът намира за установено, че услугата сметосъбиране и
сметоизвозване, както и поддържане чистотата на териториите се предоставя
регулярно на територията на Община Севлиево. Не съществува законово задължение
такива протоколи да се съставят за всеки имот, намиращ се в обхвата на община,
а и това е нецелесъобразно и невъзможно. Няма обективен начин такива протоколи
да се правят за всеки имот и общината да заплаща по отделно за почистването до
всеки такъв и за извозването на всеки контейнер по отделно.
Съдът взе
предвид и това, че с Договор № ОП-2/16.01.2017 г. за възлагане на обществена
поръчка Община Севлиево, заедно с други посочени в договора общини, възлагат на
„Еко – Титан Груп“ АД, Смолян, да осъществява експлоатация и стопанисване на
Сепарираща инсталация – гр. Севлиево, обслужваща общините – възложителки, като
приема за сепариране смесени битови отпадъци от същите, отделя рециклируемите,
транспортира нерециклируемите, транспортира и предава на гориво отпадъци за
изгаряне с оползотворяване на енергията, транспортира инфилтрата от шахта за
инфилтрат, разположена на площадката до локална ПСОВ към регионално депо
Севлиево. Срокът на действие на този договор е пет години, като процесните две
влизат в рамките на този срок. Видно от приложено Решение на МОСВ дружеството –
изпълнител може да извършва дейности по третиране на отпадъци, като една от
площадките, за които е налице такова разрешение, е площадка № 1 с
местонахождение - землище гр. Севлиево.
Приложена е и Скица № 15-1112593 от 26.09.2022 г. за ПИ № 65927.511.1, издадена
от СГКК - Габрово, от която е видно, че този имот съставлява Депо за битови
отпадъци /сметище/, намира се в земеделска земя, собственост е на Община Севлиево
и е разположено на площ от 120 125 кв. м. Жалбоподателят не оспорва, че
Община Севлиево принципно предоставя такава услуга.
Съгласно
нормата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за услугата по чл. 62, т.
1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота,
каквито обстоятелства по делото не се твърдят и установяват. Според указанията,
дадени в Решението на ВАС, от този текст следва, че дължимостта на таксата за
услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива и други
съоръжения е обусловена от наличието на депо или друго съоръжение за битови
отпадъци, което общината ползва, а от така изложеното и цитираните по-горе
доказателства е видно, че тези предпоставки са налице, следователно заплащането
на услугата е дължимо.
С оглед така
изложеното настоящият съдебен състав намира за доказан фактът, че услугата третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации се осъществява на територията на
Община Севлиево.
По делото няма
спор, че управителят на жалбоподателя е сезирал Община Севлиево нееднократно
през 2020 г. и 2021 г. за наличието на нерегламентирано сметище, находящо се в
близост до имотите му, като поделото в тази насока са приложени жалби. По тях е приложен отговор
от 18.01.2021 г., като е посочено, че за имот № 65927.504.22 /в който са налице
две сгради/, собственост на дружеството, не е заявен съд за двете години,
поради което имотът е обложен на база данъчна основа, съгласно цитираната по-горе
норма от Наредбата на общината.
Жалба относно нерегламентираното сметище е
подавана и до РИОСВ – Велико Търново, като на същата е отговорено на 28.01.2022
г. и в отговора се потвърждава, че такова е налице и че в тази връзка на кмета
на общината е дадено предписание за почистването му.
Съдът намира,
че наличието на такова сметище не доказва по безспорен начин, че по отношение
на процесните имоти не се извършват съответните услуги по почистване на
съседните територии за обществено ползване, сметосъбиране и сметоизвозване, при
положение, че то е създадено и се поддържа от живеещите в близост, които
изхвърлят там отпадъците си, въпреки наличните обслужвани от общината чрез
наета от нея фирма съдове за смет. Извозването от живущите и работещи в близост
до това сметище на отпадъците им не може да обоснове извод за недължимост на
заплащане на услугата /Решение № 7282 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. №
528/2010 г., I о./ Общината е организирала официално сметище за своите нужди,
видно от изложеното по-горе. Имотите на дружеството са включени със заповед на
кмета в районите, в които се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, поради
което таксата за поддържане на депо за битови отпадъци също е дължима.
Относно твърдението
за неспазване от административния орган на изискването в акта за установяване
на публичното общинско вземане размера на всеки един от компонентите на ТБО
съгласно чл. 62 ЗМДТ да бъде определен, не е спазен, но в същото време
по делото касаторът не е оспорил размера на таксата, нито е установил друг
размер на същата за процесните периоди, поради което възражението се явява
неоснователно. Затова макар и допуснато нарушение от административния орган, то
не е съществено, поради което не може въз основа само на него да се обяви
незаконосъобразността на акта. В този смисъл, напр., Решение № 7282 от
2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 528/2010 г., I о. В случая дори и да се отмени
процесният АУЗД на това основание за издаване на нов, то резултатът за
задълженото лице ще е същият като размер и основание за плащане и подобна
отмяна се явява в нарушение на изискванията за икономия и бързина на процеса.
Жалбоподателят, в крайна сметка, е задължено лице за ТБО по отношение
процесните имоти и за процесните годишни периоди, като задължението му възлиза
на стойността, посочена в оспорения ИАА. Правото му на защита не е накърнено.
Той е могъл да установява в процеса друг размер на задължението си.
Задължението е установено по реда на чл. 105 и сл. от ДОПК, според която
разпоредба задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява
основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в
сроковете, определени в съответния закон. В случая, че като задължено лице той
е искал по-подробна разбивка и мотивировка за задълженията си, то за него е бил
приложим редът по чл. 107, ал. 2от същия Кодекс, съгласно която норма задълженото
лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения размер, но той не се е възползвал от тази своя възможност.
При така
установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предвид
представената по делото Заповед № 0640 от 30.05.2013 година на Кмета на Община
Севлиево съдът приема, че процесният АУЗ е издаден от компетентен орган. При
оспорването му е налице административно обжалване, което е предпоставка за
реализиране на процедурата по съдебно оспорване на акта. Решението, като
контролен акт, е издадено от оправомощен съгласно чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал.
5 от ЗМДТ, във вр. с чл.107, ал. 4 от ДОПК орган – директор на дирекция
„Приходи от местни данъци и такси“ при Община Севлиево.
Съдът
споделя становището на жалбоподателя, че таксата за битови отпадъци не е данък
и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на
установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен
субект - чл. 11 от ЗМДТ, а се изисква и фактическо престиране на услугата. С
оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и на
различните цели, които общината преследва чрез предоставянето им, законодателят
е въвел изисквания, които определят кога те са предоставяни и кога се счита, че
са ползвани.
ТБО се събира за предоставяне на
три самостоятелни компонента на услугата, както следва: 1. сметосъбиране и
сметоизвозване, 2. почистване на територии за обществено ползване и 3.
депониране на отпадъци и обезвреждане на депа. Въз основа на съставена
план-сметка за всяка отделна година Общинският съвет на съответната община
определя размера на ставката, която ще се прилага за следващата при определяне
на размера на таксата. Въпрос на математическо изчисление е налагане на
ставката върху основата за определяне на конкретния размер на вземането.
Липсата на посочване в акта на математическото изчисление не обосновава извод
за немотивираност, оттам и за незаконосъобразност на същия.
В процесния
случай от ответната страна са представени доказателства, които обосновават
извода, че посочените в чл. 62 от ЗМДТ услуги са реално предоставени. Напротив, жалбоподателят не доказва, че същите не са били
предоставяни за процесните периоди, нито оборва представените от ответната
страна доказателства.
По изложените по-горе съображения
настоящият съдебен състав намира, че процесният акт следва да се остави в сила,
съответно – жалбата, с която същият е оспорен, да се остави без уважение.
При този изход
на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно
направено искане от процесуалния представител на ответната страна, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество разноски в размер на 3718.50
/три хиляди седемстотин и осемнадесет лева/, от които: 798.50 лв. за изготвяне
становище и процесуално представителство по адм. д. № 105 от 2022 г. по описа
на същия съд; 450.00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице; 70.00 лв.
държавна такса за подаване на касационна жалба; 1200.00 лв. адвокатски хонорар
за изготвяне на касационна жалба и съдебно представителство пред ВАС ; 1200.00
лв. за представителство и съдебна защита по настоящото дело. По отношение
размера на посочените адвокатски хонорари съдът намира, че същите не са
прекомерни, те са направени реално от ответната страна, както и са съобразени с
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, на основание чл. 161, чл. 105-107, чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във вр.
с чл. 9б, във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА с вх. № СДА-01-995 от
03.06.2022 г., подадена от „Кабел Трейд“ ЕООД, Пловдив, ЕИК: *********, срещу
Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 13311 от
18.01.2022 г., издаден от А. К. – главен специалист в Дирекция „Приходи от
местни данъци и такси“ при Община Севлиево, потвърден с Решение № 13311 от
21.04.2022 г. на Р. С. – директор Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“
при същата община, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Кабелтрейд“
ЕООД – гр. Пловдив с ЕИК ********* сумата от 3718.50 /три хиляди седемстотин и
осемнадесет лева/ деловодни разноски, от които: 798.50 лв. за изготвяне
становище и процесуално представителство по адм. д. № 105 от 2022 г. по описа
на същия съд; 450.00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице; 70.00 лв.
държавна такса за подаване на касационна жалба; 1 200.00 лв. адвокатски хонорар
за изготвяне на касационна жалба и съдебно представителство пред ВАС ; 1 200.00
лв. за представителство и съдебна защита по настоящото дело.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
ТОДОРОВА/