№ 2220
гр. С, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П АА
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110155960 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от Б. Д. Д., ЕГН ********** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр.С, бул.“Г Т“ №, ...., чрез адв.Х. със съдебен адрес гр.В, ул.“Д“ № 9, ет.2, за
осъждане на ответника „У Е Б Кфт“, дружество регистрирано в Б У, с номер на
регистрацията ..., действащо на територията на Р. Б чрез „У Е У Кфт. – клон Б“ КЧТ, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.З Л, сграда ИВТ, представлявано от Й Я В и
Д П, да заплати на вески един от ищците сума от по 400.00 евро, представляваща
обезщетение по чл. 7, ал. 1, б.„б“ по Регламент 261/2004 г. за отменен полет № от С, Б, до Р,
Израел, на 20.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба - 19.03.2021 г. до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците е следвало да пътуват от С, Б до Израел, с
полет на У Е Б Кфт, номер № на 20.03.2020 г. Поддържа се, че полетът е отменен, поради
което на ищците като пътници, се дължи обезщетение чл.7, пар.1, б. „б“ по Регламент
261/2004 г. в размер на по 400 евро. Отбелязва се, че в случая не са налице предпоставките
за освобождаване на превозвача от отговорност.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва исковете поради погасяване на претендираните вземания по
давност, като се позовава на чл.135 от ЗГВ, който предвижда 1-годишен срок за упражняване
правото на иск. Ответникът обръща внимание на измененията в чл.135 от ЗГВ от 23.02.2021
г. с ДВ бр.16/2021 г., с които в ал.2 и ал.3 се посочват изискванията за предявяване на
претенция за получаване на обезщетения по Регламент 261/2004 г.
По същество ответникът не оспорва, че с ищците е обвързан от договор за въздушен
превоз, както и че полетът е бил отменен, но навежда доводи, че това е станало поради
установена забрана за влизане на български граждани на територията на Дания във връзка с
мерките срещу Ковид-19. В този смисъл ответникът поддържа становище, че е налице
1
основание за изключване на отговорността му по чл.3, т.5 от Регламент 261/2004 г., като се
позовава на Тълкувателни насоки на Комисията относно регламентите относно правата на
пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с Ковид – 19, електронно
съобщение от 10.03.2020 г. Поради което моли за отхвърляне на иска, като претендира и
разноски по производството.
В съдебно заседание ищците не се явяват лично, не изпращат представител.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-техническа
експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящото производство искове са с правно основание чл.7, т.1. б.
„б“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има за предмет присъждане на обезщетение от
отменен полет.
В тежест на ищците е да докажат съществуването на облигационно отношение с
ответника по договор за въздушен превоз на пътник, че полетът е отменен, както и
разстоянието между началната и крайната точка на полета.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира същото
за неоснователно, доколкото съгласно чл. 135, ал. 1 ЗГВ правото на иск срещу превозвача по
международните и вътрешните превозни договори се погасява в едногодишен срок, считано
от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в
който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване
на превоза. В настоящия случай полетът е следвало да се осъществи на 20.03.2020 г., а
исковата молба на ищците е подадена до РС – Търговище на 19.03.2021 г. Съгласно чл. 118,
ал. 2 делото се смята за висящо пред съда от деня на подаване на молбата пред ненадлежния
съд, поради което и към 19.03.2021 г. не се е преклудирало правото на иск на ищците.
По делото не е спорно, че ищците имат закупени билети за въздушен превоз от
ответната авиокомпания по направление С – Р на 20.03.2020 г. – полет W6 4435,
следователно между същите е съществувало валидно облигационно отношение, както и че
полетът е отменен. Това се подкрепя и от представените по делото самолетна резервация от
14.02.2020 г., с код за потвърждение на полет V69RMR и електронно съобщение от
10.03.2020 г., с което ищците са уведомени за отмяна на полета им от ответната страна. Не
се спори още, че разстоянието на полета е между 1 500 и 3 500 км.
Отношенията между страните по договора за въздушен превоз се регулират от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са уредени
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има
начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
превозът, договорен с ответника. Несъмнено е, че последният се явява "опериращ въздушен
превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б."б" от Регламента –
въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно
договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с
този пътник.
Регламент (ЕО) № 261/2004 урежда правото на парично обезщетение на пътниците на
отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително
определени в договора параметри. В случая с оглед разстоянието между началната и
2
крайната точка на маршрута, дължимото обезщетение е в размер на по 400 евро – арг. от
чл.7, § 1, б."б" от Регламент № 261/2004.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 са предвидени 3 хипотези, в които превозвачът се
освобождава от отговорност, а именно: в случай че е информирал пътниците за отмяната
минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или между две седмици и
седем дни преди началото на полета и им е предложил премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да
достигнат до техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за
пристигане по разписание; или по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
Предвидено е и изключение от тези правила в чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г., според която норма, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение
по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С
цитираната разпоредба се изключва отговорността на превозвача при възникване на
"извънредни обстоятелства". Установена е обаче граница на това изключение (забрана за
прилагане на ограничението на отговорността), като е въведено условието такива
"извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори ако са взети всички
необходими мерки". С понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004, което трябва да се тълкува стриктно, се обозначават
събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (в този смисъл Решение от 23 март 2021
г., Airhelp, C 28/20, EU:C:2021:226, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).
С известие на Европейската комисия, са дадени Тълкувателни насоки относно
регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с
Covid-19 (2020/C 89 I/01). Според Комисията, когато публичните органи предприемат мерки
за овладяване на пандемията от Covid - 19, тези мерки по своето естество и произход не са
присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния
контрол. С оглед на това се приема, че чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се прилага,
ако въпросната отмяна „е причинена" от извънредни обстоятелства, които не е било
възможно да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки. Това условие
следва да се счита за изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват
определени полети, или забраняват движението на хора по начин, който фактически
изключва възможността въпросният полет да бъде извършен. Посочва се, че това условие
може да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства,
при които съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица,
ползващи се с дерогации (например граждани на съответната държава или постоянно
пребиваващи в нея). Отбелязва се, че когато авиокомпания реши да отмени даден полет и
докаже, че това решение е мотивирано със съображения за защита на здравето на екипажа,
тази отмяна също следва да се счита за „причинена" от извънредни обстоятелства. Изрично
се посочва, че така дадените насоки не са и не могат да бъдат изчерпателни, тъй като други
специфични обстоятелства във връзка с Covid-19 също могат да попадат в обхвата на член 5,
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
От представените по делото NOTAMN съобщения до въздушния превозвач се
установява, че е наложена забрана за влизане в Израел на чужденци, като са посочени
изрично и изключенията от това правило, считано от 12.03.2020г. до 31.03.2020г. поради
3
пандемията от Covid-19. Посочено е още, че авиокомпанията носи отговорност за връщане
на пътника, чието влизане в Израел е отказано.
Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че
съобщението А0605/20 NOTAMN е издадено от националният център за полетни данни на
Израел с цел да предотврати допускане/пребиваване на ериторията на страната на пътници,
които не са граждани на Израел във връзка с разпространение на пандемията от Covid-19.
Установява се също, че известието има задължителен характер за спазване от въздушните
превозвачи, както и че с него са наложени ограничения за изпълнение на процесния полет.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че настоящият случай попада под
хипотезата на чл. 5, параграф 3 Регламент /ЕО/ № 261/2004, доколкото са налице
„извънредни обстоятелства“, изразяващи се в ограничаване на достъпа на лица до Израел,
освен от лица, ползващи се с дерогации (израелски граждани или постоянно пребиваващи в
нея). Съдът счита също, че е налице и причинна връзка между така посочените „извънредни
обстоятелства“ и отмяната на процесния полет, доколкото същите са извън контрола на
авиопревозвача.
Ето защо предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
в цялост.
С оглед изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски. Същият
претендира такива в размер на 526.00 лв. за депозит за вещо лице и 300.00 лв. за адвокатско
възнаграждение. Доколкото по делото се съдържа доказателство само за заплатен
първоначален депозит за вещо лице в размер на 300.00 лв., само тази сума следва да бъде
осъден ищецът да заплати в полза на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Д. Д., ЕГН ********** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********,
и двамата с адрес гр.С, бул.“Г Т“ №, ...., искове за осъждане на ответника „У Е Б Кфт“,
дружество регистрирано в Б У, с номер на регистрацията ..., действащо на територията на Р.
Б чрез „У Е У Кфт. – клон Б“ КЧТ, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.З Л,
сграда ИВТ, представлявано от Й Я В и Д П, да заплати на вески един от ищците сума от по
400.00 евро, представляваща обезщетение по чл.7, ал.1, б.„б“ по Регламент 261/2004 г. за
отменен полет № от С, Б, до Р, Израел, на 20.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба - 19.03.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН ********** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес
гр.С, бул.“Г Т“ №, ...., да заплатят на „У Е Б Кфт“, дружество регистрирано в Б У, с номер на
регистрацията ..., действащо на територията на Р. Б чрез „У Е У Кфт. – клон Б“ КЧТ, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.З Л, сграда ИВТ, представлявано от Й Я В и
Д П, сумата в размер на 300.00 лв., представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4