РЕШЕНИЕ
№.............../.........2016 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 824 по описа за 2016 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Белоградец“ ООД чрез управителя и представляващ
дружеството А.Я.К. срещу заповед № РД-16-10-165/08.03.2016 г. на директора на
ОД „Земеделие“– Варна, с която на основание чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено да се
изземе от „Белоградец“ ООД земеделска земя от държавен поземлен фонд /ДПФ/,
съставляваща части с обща площ 13 дка от ПИ 076001, целият с площ 2075,625
дка, ІХ категория, с начин на трайно ползване „пасище, мера“, находяща се в
землището на с. Белоградец, община Ветрино, област Варна, при граници и съседи,
посочени в заповедта, съгласно приложена скица № К02120/16.11.2015 г., като е
определено „Белоградец“ ООД да заплати по сметка на МЗХ сума по чл. 34 ал. 6
ЗСПЗЗ в размер на 1 950 лв. за неправомерно ползваната земеделска земя
през стопанската 2015/2016 г., представляваща трикратния размер на средното
рентно плащане за землището през предходната стопанска година. Излагат се съображения
за противоречие на заповедта с приложимите материално-правни разпоредби и с
целта на закона. Сочи се, че индивидуализираните като незаконно заети части от
ПИ 076001 в размер на 13 дка представляват тънка ивица земя по северната
граница на предоставения под аренда на „Белоградец“ ООД ПИ 076003 като
границите на арендования имот са трасирани от ангажирани от ОС „Земеделие“ –
Ветрино геодезисти, поради което отсъства основание за принудителното
отстраняване на арендатора от имота и за заплащането на обезщетение за неправомерно ползване. Отделно
от това се сочи, че сумата по чл. 34 ал. 6 ЗСПЗЗ е неправилно определена, тъй
като не се отнася до ІХ категория земя, каквато представлява целият ПИ 076001.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адвокат
Н. Ц. и се оспорва изцяло от директора на ОД „Земеделие“ – Варна, ответник по
делото, чрез пълномощника му юрисконсулт Светлана К..
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с предявена в
преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК жалба на процесуално легитимирано лице
срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, намира същата за процесуално допустима и
като такава – подлежаща на разглеждане по същество.
По основателността на оспорването
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
На 02.02.2006 г. в гр. Варна между
МЗГ като арендодател, представлявано от директора на ОД“ЗГ“ – Варна, и „Белоградец“
ООД – Варна като арендатор, представлявано от управителя А.Я. Карагеоригев, е
сключен договор № РД 51-430/02.02.2006 г. с предмет отдаването под аренда за
срок от 30 стопански години на земеделска земя от ДПФ с площ 530, 348 дка в
землището на с. Белоградец, община Ветрино, област Варна, съставляваща
поземлени имоти: - 076003 с площ
404, 283 дка; начин на трайно ползване – лозе, терасирано, V категория; - 076002 с площ 25,176 дка, начин на
трайно ползване – лозе, терасирано, ІХ категория; - 075001 с площ 13,512 дка, начин на трайно ползване – лозе,
терасирано, V категория; - 075002 с
площ 66,625 дка, начин на трайно ползване – лозе, терасирано, ІV категория; - 068002 с площ 20, 752 дка, начин на
трайно ползване – лозе, терасирано, ІV категория, при граници и съседи на всеки
от имотите съгласно приложена скица /л. 61 – 69/. В изпълнение на чл. 7 от
договора за предоставянето на земята на арендатора е подписан двустранен протокол–опис,
съставляващ на основание чл. 40.2 неразделна част от договора /л. 70/.
През 2015 г. на основание чл. 47
ал. 8 ППЗСПЗЗ /в редакцията на нормата, действаща до допълнението, обн. ДВ бр. 34/2016
г., в сила от 03.05.2016 г./ директорът на ОД „Земеделие“ – Варна е издал
заповед № РД 15-10-423/27.10.2015 г. /л. 71 – 72/, с която е назначил комисия от
ОС“З“ – Ветрино за осъществяване на проверки на имотите от ДПФ на територията
на общината, възлагайки й да извърши проверката по документи и оглед на имотите
чрез използване на всички налични данни и материали /КВС, ортофотокарта,
кадастрална карта, СИЗП, GPS за теренните проверки/. Според т. 2.3 на заповедта за резултата от
проверката е възложено съставянето на констативен протокол – образец 1 относно
състоянието и ползването на имотите от ДПФ по отделни землища.
В изпълнение на заповедта след
извършване на проверката е съставен констативен протокол № 1/09.11.2015 г., в
който имотите от ДПФ в землището на с. Белоградец са индивидуализирани по
номера, площ, начин на трайно ползване по КВС, установено състояние при
проверката, ползване на имота /ползвател и основание/ и статут в СИЗП /л. 31 –
36/. Под пореден номер 43 от протокола е посочен поземлен имот 076001 с площ 2
075, 625 дка, начин на трайно ползване по КВС – пасище, мера и установено
състояние на имота при проверката – 13 дка ползвани като лозе от „Белоградец“
ООД без наличието на правно основание при свободен от ползватели остатък от
имота.
С уведомително писмо изх. №
АУ-42-93/08.02.2016 г. /л. 20-21/, получено от адресата на 17.02.2016 г. /л.
22/, директорът на ОД „Земеделие“ – Варна е уведомил управителя на „Белоградец“
ООД за резултатите от проверката и съставения във връзка с нея КП № 1/09.11.2015
г., информирал го е за започналото във връзка с установеното неправомерно
ползване на имоти от ДПФ административно производство за издаване на заповеди
по чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ и изрично го е поканил да изрази становище и ангажира
доказателства.
Със становище вх. №
АУ-42-93/1/19.02.2016 г. /л. 18 – 19/ управителят на „Белоградец“ ООД е
посочил, че границите на държания от „Белоградец“ ООД поземлен имот 076003 са
трасирани от геодезисти, ангажирани от ОС“З“ – с. Ветрино, като скиците,
указващи на неправомерното ползване на части от съседния ПИ 076001, са
изготвени от същата служба и служители, поради което, предвид голямата площ на
имотите и неправилната им форма, е възможно проявилите се разлики в измерването
да се дължат на метода на измерване или на неравности и денивелации на
терена.
Във връзка с полученото становище
директорът на ОД „Земеделие“- Варна с писмо изх. № АУ-42-93/2/23.02.2016 г. /л.
17/ е изискал от началника на ОС“З“ – Ветрино повторна проверка на КП №
1/09.11.2015 г. конкретно в частта за състоянието и ползването на ПИ 076001 от
ДПФ.
В отговор на постъпилото искане
началникът на ОС“З“ – Ветрино с писмо изх. № РД-05-61/29.02.2016 г. /л. 13/ е
посочил, че проверки по документи и на терен са извършвани в предходен период,
в която връзка е приложил свой доклад изх. № РД-05-297/22.07.2015 г. относно инициирана
от „Белоградец“ ООД повторна проверка по предходно съставен КП № 1/21.05.2015
г. в частта за ПИ 076001, от замерванията при която също е установена неправомерно
ползвана от дружеството част от ПИ 076001 от порядъка на 13 дка /л. 15-16/.
Поради липсата на промени в обстоятелствата, в писмо изх. № РД-05-61/29.02.2016
г. началникът на ОС“З“ – Ветрино изрично е подчертал, че счита за ненужно
извършването на други проверки.
В резултат на проведеното
административно производство директорът на ОД „Земеделие“ – Варна на основание
чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ е издал обжалваната по делото заповед №
РД-16-10-165/08.03.2016 г. /л. 11 – 12/ за изземване от „Белоградец“ ООД на
процесната земеделска земя от ДПФ, съставляваща части с обща площ 13 дка
от ПИ 076001, целият с площ 2075,625 дка, ІХ категория, с начин на трайно
ползване „пасище, мера“, находяща се в землището на с. Белоградец, община
Ветрино, област Варна, при граници и съседи, посочени в заповедта, съгласно
приложена скица № К02120/16.11.2015 г., като е определил „Белоградец“ ООД да
заплати по сметка на МЗХ сума в размер на 1 950 лв. за неправомерно
ползваната земеделска земя през стопанската 2015/2016 г., представляваща
трикратния размер на средното рентно плащане за землището през предходната
стопанска година. Във връзка с така определения размер на паричната сума по
преписката е приложен изготвен и подписан от комисията по пар. 2е ал. 1 и 2 ДР
ЗСПЗЗ списък на землищата на територията на община Ветрино с определено
съгласно протокол от 14.08.2015 г. средно годишно рентно плащане за ползване на
земеделски земи през стопанската 2015/2016 г. на база на предходната стопанска
2014/2015 г. /л. 37/. Според т. 2 на списъка средната рентна вноска за трайни
насаждения в землището на с. Белоградец възлиза на 50 лв./дка, а същата вноска
за пасища и мери е от порядъка на 7 лв./дка. При съпоставката със заповед №
РД-16-10-165/08.03.2016 г. се установява, че административният орган е определил
размера на дължимото от жалбоподателя за стопанската 2015/2016 г. обезщетение
за неправомерното ползване на части от ПИ 076001 на база на определената от
комисията по пар. 2е ДР ЗСПЗЗ средна годишна рентна вноска за трайни насаждения
в землището, а не на база на средната годишна рентна вноска за пасища и мери,
какъвто според установения по КВС начин на трайно ползване е ПИ 076001.
Изслушаното в с. з. на 14.09.2016
г. и неоспорено от страните по делото заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза потвърждава възприетия с оспорената заповед по
чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ факт, че при обработването на предоставената под аренда
земеделска земя арендаторът „Белоградец“ ООД е навлязъл в ситуирания северно от
арендуваните имоти ПИ 076001 от ДПФ. Вследствие на извършените на място
геодезически заснемания с високоточна GPS вещото лице определя дори по-голяма площ на навлизане в
ПИ 076001 в сравнение с тази, посочена в КП № 1/09.11.2015 г. и в изготвената
въз основа на него заповед № РД-16-10-165/08.03.2016 г. Докато според
посочените два документа заетата от „Белоградец“ ООД площ от ПИ 076001 е от
порядъка на 13 дка, разпределена в две петна, указани с червена окраска на
скица № К02120/16.11.2015 г. /л. 27/, то според заключението на СТЕ става
въпрос за обща площ от 21, 825 дка, разпределени също в две петна от по 6, 824
дка и 15, 001 дка. На изготвената към заключението комбинирана скица тези петна
са означени в плътна червена окраска. В с. з. на 14.09.2016 г. вещото лице е разяснило,
че в посочената в заключението чиста обща площ на обработваната от „Белоградец“
ООД земеделска земя в размер на 523, 867 дка е включило и реално обработваната
площ от ПИ 076001, като от направения оглед на място е установило, че тази площ
е облагородена, терасирана и засадена с лозя. Останалата част от ПИ 076001,
която е много стръмна, силно охрастена и с множество камъни, според вещото лице
понастоящем е изцяло необработваема. От комбинираната скица към заключението на
СТЕ, на която с черен цвят са оконтурени имотите по КВС, респективно по
договора за аренда, а с червен – реално обработваните от жалбоподателя площи, е
видно, че е налице известно изместване в северна посока на обработваната площ в
сравнение с предоставената по арендния договор като по този начин в най-южната
си част арендованите ПИ 075002 и ПИ 076003, са останали необработвани. Същевременно
се констатира и навлизането на обработваната от арендатора площ в ПИ 076001,
който е извън предмета на аренден договор № РД 51-430/02.02.2006 г. При
формиране на фактическите си констатации съдът кредитира изцяло заключението на
съдебно-техническата експертиза поради неговата относимост към предмета на
спора, обективност, компетентност, вътрешна непротиворечивост и пълнота, както
и поради отсъствието на каквито и да било възражения от страните по
приобщаването му към доказателствения материал по делото.
До приключване на съдебното
дирене жалбоподателят не представя каквито и да било доказателства, от които
обосновано да се заключи, че ползва на правно основание заетите части от ПИ
076001 – имат се предвид договори за прехвърляне на собственост /продажба или
замяна/, за учредяване на ограничени вещни права, за наем или за аренда. Същевременно
поддържа твърдението, че границите на предоставените му под аренда имоти са трасирани
от ангажирани от ОС“З“ – с. Ветрино геодезисти, което според него изключва
неправомерното ползване на наредените за изземване части от ПИ 076001. Не
представя обаче протокол за трасиране нито каквито и да било други
доказателства, сочещи на извършено трасиране, при което реално заетата площ от
ПИ 076001 да е включена в определената му при трасирането площ за ползване под
аренда. В молба с. д. № 9543/15.06.2016 г. /л. 74/ дори заявява, че протокол за
трасиране изобщо не е съставян. Пак в същата връзка в с. з. на 04.05.2016 г.
пълномощникът на ответника заявява, че не знае в случая за наличието на
протокол за трасиране и че то поначало се извършва само по желание на
арендатора, ако той има съмнения какво точно му се предоставя под аренда. Сочи,
че задължително приложение към договора за аренда е само двустранно подписаният
приемо-предавателен протокол, с който се индивидуализират предоставяните по договора
имоти. Този протокол е приложен на л. 70 от делото като становището, че именно с
него са предадени имотите кореспондира напълно на чл. 7 от сключения между
страните договор за аренда от 02.02.2006 г.
Така установените по делото факти
обуславят следните правни изводи:
Обжалваната по делото заповед №
РД-16-10-165/08.03.2016 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Варна е издадена от
материално и териториално компетентен орган в рамките на предоставените му с
чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ административни правомощия по изземване на неправомерно
ползвани земи от ДПФ. Като индивидуален административен акт заповедта
кореспондира на изискванията за форма по чл. 59 ал. 1 и 2 АПК. При издаването й
са спазени административнопроизводствените правила като нареденото с нея изземване
по чл. 34 ЗСПЗЗ се предхожда на основание чл. 47 ал. 9 ППЗСПЗЗ от извършването
на проверка по чл. 47 ал. 8 ППЗСПЗЗ за състоянието и ползването на земите от
ДПФ, приключила със съставянето на констативен протокол № 1/09.11.2015 г., с
който е установено неправомерното ползване на иззетите части от ПИ 076001 от
ДПФ. На основание чл. 26 ал. 1 АПК жалбоподателят в качеството на
заинтересувано лице е уведомен за започването на производството по издаване на
ИАА като му е осигурена възможността за становище и доказателства.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: Съгласно чл. 24 ал. 7 ЗСПЗЗ изземването на
земи от ДПФ от лица, които ги държат или владеят без правно основание или ги
ползват не по предназначение, се извършва при условията и по реда на чл. 34
ЗСПЗЗ, независимо от начина, по който държавата ги е придобила. В хипотезата на
чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ административният ред за изземване се обуславя от наличието
на следния ФС: 1/ земеделската земя,
обект на изземването, да представлява част от ДПФ; 2/ земята да се ползва от трето лице, различно от титуляра на
собствеността; 3/ ползването да се извършва
неправомерно, което ще рече без наличието на правно основание, при отпаднало
такова или не по предназначението на земята, за което е предоставено това
право. Чл. 170 ал. 1 АПК възлага в тежест на административния орган да установи
съществуването на фактическите основания за издаване на акта. В случая това е
сторено с приложения по преписката констативен протокол № 1/09.11.2015 г.,
съставен в резултат на извършената проверка по чл. 47 ал. 8 ППЗСПЗЗ, в т. 43 на
който изрично е посочено, че 13 дка от площта на принадлежащия към държавен
поземлен фонд ПИ 076001, целият от 2 075,625 дка, се ползват неправомерно
от жалбоподателя „Белоградец“ ООД. Като съставен по установените форма и ред,
от персонално определените длъжностни лица със заповед № РД
15-10-423/27.10.2015 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Варна /л. 71-72/, във
функционалните задължения на които поначало се включва извършването на проверки
за състоянието и ползването на земите от ДПФ на територията на областта
съгласно т. 64 /преди т. 47/ на чл. 14 вр. чл. 9 ал. 1 и 2 от Устройствения
правилник на областните дирекции „Земеделие“, този протокол представлява
официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена
сила относно удостоверените обстоятелства. Между страните по делото поначало
няма спор по факта, че процесният имот представлява част от ДПФ. Независимо от
това, освен с протокола, той се установява и от приложената по преписката скица
№ К02120/16.11.2015 г. на ПИ 076001 /л. 24/, на която като вид собственост на
имота е отбелязано частна държавна собственост. Относно останалите обстоятелства
по констативен протокол № 1/09.11.2015 г., релевантни за прилагането на чл. 34
ал. 8 ЗСПЗЗ, следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство
материалната доказателствена сила на протокола не само че не е оборена от
жалбоподателя, но дори се установява посредством изслушаното заключение на СТЕ,
че размерът на ползваната от „Белоградец“ ООД част от ПИ 076001 е по-голям в
сравнение с установения при проверката по чл. 47 ал. 8 ППЗСПЗЗ. При съпоставка
между границите на земята по КВС, по които е сключен арендният договор, и
фактически обработваната от жалбоподателя земеделска земя на база на извършено
за целта геодезическо заснемане с високочестотна GPS вещото лице установява, че
навлизането от страна на „Белоградец“ ООД в ПИ 076001 е от порядъка на 21, 825
дка /6, 824 дка + 15,001 дка/. Жалбоподателят не представя по делото никакво
доказателство за съществуването на правно основание за ползване на завзетите
части от ПИ 076001, било то договор за прехвърляне на собственост /продажба или
замяна/, за учредяване на ограничени вещни права или облигационен договор за
наем или аренда. Установеното с комбинираната скица към СТЕ изместване в
северна посока на фактически ползваната от арендатора площ спрямо предоставената
му по арендния договор от 2006 г. само по себе си не може да доведе до
придобиването на права по отношение на ПИ 076001, който е извън предмета на
арендния договор. При това положение административният орган правилно е
пристъпил към издаването на заповед за изземване по чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ, поради
което в тази част оспореният ИАА не страда от наличието на порок по смисъла на
чл. 146 т. 4 АПК.
Относно определения със заповедта
размер на дължимата рентна вноска по чл. 34 ал. 6 вр. ал. 8 ЗСПЗЗ за
неправомерното ползване на земята от ДПФ за стопанската 2015/2016 г. съдът
намира следното: По смисъла на чл. 34 ал. 6 вр. ал. 8 ЗСПЗЗ целта на така определеното
със заповедта рентно плащане е да осигури възможност на ползвателя, ако го
внесе в указания в разпоредбата срок по сметка на МЗХ, упражняващо чрез
министъра на основание чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ правата на собственика за имотите от
ДПФ, ползвателят да продължи да ползва земята през цялата стопанска година, ако
собственикът в посочения в същата разпоредба срок изрази писмено съгласие да
приеме плащането. В този случай издадената заповед за изземване се отменя от
административния орган, докато при липсата на изрично писмено съгласие за
получаване на сумата тя подлежи на незабавно изпълнение. Следователно, определянето
със заповедта на рентната вноска по чл. 34 ал. 6 вр. ал. 8 ЗСПЗЗ е уредено от
законодателя в полза, а не в тежест на ползвателя, който разполага с правната
възможност, заплащайки сумата и след изричното съгласие на собственика за
получаването й да продължи да ползва необезпокоявано земята до края на
съответната стопанска година. Оттук може да се заключи, че ползвателят
разполага с правен интерес да обжалва определената рента вноска по чл. 34 ал. 6
ЗСПЗЗ само ако е недоволен от размера й, както е в този случай. Начинът на
определяне на рентната вноска е изрично регламентиран в закона като според чл.
34 ал. 6 ЗСПЗЗ за времето на неправомерното ползване тя представлява трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през
предходната стопанска година. Съгласно пар. 2е ДР ЗСПЗЗ размерът на средното
годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година
се определя в левове за декар от комисия, назначена със заповед на директора на
ОД „Земеделие“, въз основа на данни, предоставени от съответната общинска
служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база
повече от половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани
в общинската служба по земеделие. От приложения по преписката списък на
землищата на територията на община Ветрино с определено съгласно протокол от
14.08.2015 г. средно годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи през
стопанската 2015/2016 г., изготвен и подписан от комисията по пар. 2е ал. 1 и 2
ДР ЗСПЗЗ, се установява, че изчислената за стопанската 2015/2016 г. на база на
предходната 2014/2015 г. средна годишна рентна вноска в земището на с.
Белоградец за пасища и мери, какъвто по КВС е установеният начин на трайно
ползване на ПИ 076001, е определена на 7лв./дка /л. 37/. При съпоставка на
данните по списъка с определеното в заповедта по чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ рентно
плащане за стопанската 2015/2016 г. за неправомерно ползваната част от ПИ
076001 се установява, че административният орган е определил размера на плащането
на база на определената от комисията по пар. 2е ДР ЗСПЗЗ средна годишна рентна
вноска за трайни насаждения в землището, възлизаща според списъка на 50
лв./дка, а не на база на средната годишна рентна вноска за пасища и мери,
какъвто е установеният начин на трайно ползване на земята. Подобен начин на
определяне е неправилен, тъй като съгласно чл. 77б ППЗСПЗЗ размерът на средното
годишно рентно плащане по пар. 2е ДР ЗСПЗЗ се определя по начин на трайно
ползване на земеделските земи, от което следва че това е меродавният критерий и
при определянето на рентната вноска по чл. 34 ал. 6 вр. ал. 8 ЗСПЗЗ. Ирелевантно
е обстоятелството, че жалбоподателят реално е ползвал земята по начин, различен
от установеното трайно ползване, създавайки върху нея лозов масив, тъй като редът
и процедурата за промяна в начина на трайно ползване, както и лицата,
легитимирани да поискат това, са регламентирани в чл. 78а ППЗСПЗЗ като процесният
случай не е такъв. От изложеното обосновано може да се заключи, че с оспорената
заповед административният орган е определил неправилно размера на дължимата от
жалбоподателя сума по чл. 34 ал. 6 вр. ал. 8 ЗСПЗЗ, поради което в тази част
заповедта следва да се измени от съда на основание чл. 172 ал. 2 предл. трето АПК като посочената сума се намали от 1 950 лв. на 273 лв. /13 дка х 21
лв./дка, представляващи трикратния размер на средната годишна рентна вноска за предходната
стопанска година за 1 дка пасища и мери в землището на с. Белоградец/. Предвид
съдържащите се на л. 37 от делото изрични данни за определения от комисията по
пар. 2е ДР ЗСПЗЗ размер на средното годишно рентно плащане за землището на с.
Белоградец, съдът намира, че по същия този въпрос не следва да кредитира
заключението на съдебно-оценителната експертиза, която, както е посочено в
раздел ІІІ, е изградила изводите си въз основа на метода на пазарните аналози, при
който се извършва оценка чрез пряко сравнение на продажни и предлагани офертни
цени, коригирани с корекционни коефициенти, докато пар. 2е ДР ЗСПЗЗ изрично
изисква средното годишно рентно плащане да се определи въз основа на
предоставените от общинската служба по земеделие данни за средната стойност на
рентните вноски, изчислена единствено и само на база на вписаните в службата по
вписванията и регистрирани в общинската служба договори.
В целостта си изложеното обуславя
извод за частична основателност на жалбата само по отношение на определената със
заповедта по чл. 34 ал. 8 ЗСПЗЗ средна годишна рентна вноска по чл. 34 ал. 6
ЗСПЗЗ за неправомерно ползване на процесната земеделска земя от ДПФ за
стопанската 2015/2016 г., в която част заповедта следва да се измени, а в
останалата част жалбата следва да се отхвърли, на основание чл. 172 ал. 2
предл. последно АПК.
Предвид крайния изход на спора,
страните не си дължат разноски по чл. 143 АПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ заповед №
РД-16-10-165/08.03.2016 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Варна САМО В
ЧАСТТА, в която е определено „Белоградец“ ООД да заплати по сметка на
Министерство на земеделието и храните сума по чл. 34 ал. 6 ЗСПЗЗ в размер на
1 950 лв. за неправомерното ползване през стопанската 2015/2016 г. на земеделска
земя от ДПФ, съставляваща части с обща площ 13 дка от ПИ 076001, целият с
площ 2075,625 дка, ІХ категория, с начин на трайно ползване „пасище, мера“, находяща
се в землището на с. Белоградец, община Ветрино, област Варна, при граници и
съседи, посочени в заповедта, съгласно приложена скица № К02120/16.11.2015 г., като
НАМАЛЯВА размера на сумата по чл. 34 ал. 6 ЗСПЗЗ от 1 950 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лева на 273 /двеста седемдесет и три/ лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Белоградец“
ООД в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: