№ 1377
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501847 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20139470 от 15.06.2021 г. по гр.д.№ 52435/ 2020 г. на СРС, 169 с-в
е признато за установено по предявен от ЕМ. М. К., ЕГН ********** срещу “ЧЕЗ Е.Б.”
АД, ЕИК ****, с правоприемник Е.П. АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, че ЕМ. М. К., ЕГН ********** не дължи на “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ****
сумата от 2851.03 лв., начислена за доставка на ел. енергия за периода м.05.2010 г. до
м.10.2011 г. по партида №300238477266.
С постановеното решение е осъден “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК **** да заплати на ЕМ.
М. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 114.04 лв. - разноски
за производството; както и на основание чл. 38 ЗАдв. Да заплати на адв. съдружие „Бул
Леке“, БУЛСТАТ **** чрез адв. Красимира Игнатова Билева, сумата от 360.00 лв. -
адвокатски хонорар.
С определение № 20173050/17.08.2021 г. съдът е оставил без уважение молбата
по чл.248 ГПК на “ЧЕЗ Е.Б.” АД, с правоприемник Е.П. АД, за изменение на
постановеното решение в частта на разноските.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника “ЧЕЗ Е.Б.”
АД, ЕИК ****, с правоприемник Е.П. АД срещу постановеното решение. Изложени са
1
доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е изложил мотиви, че
сумата е била дължима като стойност на потребена услуга поради осъществена
доставка преди да бъде погасено вземането по задължението. Поддържа, че в
проведеното производство е признал иска, но само за посоченото основание – че
сумите са погасени по давност след направено възражение от ищеца, а преди това
същите са били дължими като незаплатена стойност на доставената ел.енергия и
мрежови услуги. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като краен
резултат с допълване в диспозитива, че сумите не са дължими поради погасяването им
по давност, като бъдат преразпределени разноските по делото. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна ЕМ. М. К. подава отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната недопустимост и
неоснователност. Заявява, че постановеното решение е правилно. Фактическата
обстановка е била правилно възприета от СРС и изводите на съда са обосновани, чрез
събраните доказателства. Претендира разноски.
Срещу постановеното от СРС определение № 20173050/17.08.2021 г., с което
съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на “ЧЕЗ Е.Б.” АД с
правоприемник Е.П. АД е подадена частна жалба от ответника с излагане на доводи, че
същото е неправилно. В проведеното производство ответникът е признал иска и е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същевременно е
направено и възражение, че ищецът не е материално затруднено лице, поради което и
не му се следва оказване на безплатна правна помощ по четири идентични искови
молби, по които са образувани различни дела.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 169-ти състав, решение за
валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била
правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата
инстанция. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Производството е образувано по предявени отрицателни установителни искове
по чл.124, ал.1 ГПК за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2851.03
лв., начислена за доставка на ел. енергия за периода м.05.2010 г. до м.10.2011 г. по
партида №300238477266. В подадената искова молба ищецът е изложил правни и
фактически доводи, че не дължи сумите тъй като същите не представляват стойност за
2
реално доставена, законно измерена и консумирана на адреса му ел. енергия
поддържайки, че не е налице облигационно правоотношение между страните. От друга
страна е изложил, че търсените суми са погасени по давност.
В срока за отговор ответникът е оспорил предявените искове, като е признал
същите само в частта относно погасяване на вземането по давност.
С доклада по делото първоинстанционният съд на основание чл.146, ал.1, т. 3 и
т.4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че посочените в процесните фактури количества електроенергия са фактурирани по
действащите за същия период според решението на КЕВР регулирани цени, както и
обстоятелството, че счетоводството на ответника е водено редовно при осчетоводяване
на същите.
В производството не е проведено от страна на ответника доказване съобразно
указанията на чл.154, ал.1 ГПК на обстоятелствата свързани с реално доставяне до
обекта на потребителя на соченото количество ел.енергия. За това обстоятелство съдът
правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса с изгответния доклад по
реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК, във връзка с което не са предприети конкретни
процесуални действия от ответника. Макар към подадения писмен отговор да е
приложен препис от съдебно решение от 20.07.2016 г. по гр.д.№ 2233/2016 г. по описа
на СРС, 33 с-в, което е постановено между същите страни за дължими суми за
потребена ел.енергия за различен период, чрез последното не се установява реална
доставка на количествата ел.енергия по настоящето производство. По последното,
както правилно е посочил СРС са представени фактури за начислени количества
ел.енергия за реално потребление, което не е установено в производството.
При така изложеното, съдът намира за правилен извода на първата инстанция, че
предявените отрицателни установителни искове са основателни. Постановеното от
първата инстанция решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Съответно, без уважение следва да бъде оставена подадената частна жалба
срещу постановеното на 17.08.2021 г. определение по реда на чл.248 ГПК. От страна на
ответника не е било направено признание на исковете, поради което правилно съдът е
възложил в тежест на ответника сторените в производството разноски. В случая не са
налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, а присъдения размер за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е под предвидения в чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатско възнаграждение, размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна -адв. М.Л. Л. следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 300.00
лв., който размер е съответен на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9
3
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20139470 от 15.06.2021 г. по гр.д.№ 52435/ 2020
г. на СРС, 169 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ****, с
правоприемник Е.П. АД, да заплати на адв. М.Л. Л., ЕГН **********, сумата 300.00
лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца ЕМ. М.
К., ЕГН ********** за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.№ 25133889/23.08.2021 г. на “ЧЕЗ Е.Б.”
АД с правоприемник Е.П. АД срещу определение № 20173050/17.08.2021 г., с което
съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на “ЧЕЗ Е.Б.” АД с
правоприемник Е.П. АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4