№ 1364
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100515423 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на В. Т. ИВ.
срещу постановление с изх. №13862/21.10.2021г. по изп.д. №20217810400673 на ЧСИ с рег. №781,
с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение на жалбоподателката срещу
размера на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение и размера на таксите по
изпълнението, определени с призовка за принудително изпълнение с изх. №10725/12.08.2021г.
С цитираната призовка за принудително изпълнение е определен размер на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на взискателя от 150,00 лв. и размер на дължимите такси от
141,58 лв.
Възраженията в жалбата са, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен
в нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК, а размерът на таксите е определен в нарушение на чл. 27а, т. 1
ТТРЗЧСИ.
Взискателят ЗК „Л.И.“ АД оспорва жалбата със съображения, че размерът на
претендираните от взискателя и приети от съдебния изпълнител разноски за юрисконскултско
възнаграждение е определен съгласно разпоредбите на чл. 13, т. 2 и чл. 27, ал. 2 НЗПП.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК мотиви на съдебния изпълнител по
обжалвания акт са изложени идентични съображения, както и съображения, че определеният с
поканата за принудително изпълнение общ размер на дължимите такси от 141,58 лв. включва такси
по т. 1, 3, 5, 9 и 31 ТТРЗЧСИ в общ размер 106,50 лв. и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер 35,08 лв.
Жалбата е основателна.
Процесното изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр.д. №9497/2016г. на СГС, ГО, I-20 с-в в полза на ЗК „Л.И.“ АД срещу В. Т. ИВ. за сумата
142,37 лв. – съдебни разноски
1
Взискателят ЗК „Л.И.“ АД е представляван по изпълнителното дело от юрисконсулт, което
съгласно чл. 79, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК предпоставя право и на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в размер, определен съобразно
наредбата по чл. 37 ЗПрП.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 НЗПП предвижда, че за представителство в изпълнително
производство възнаграждението е от 50 до 150 лв., като дори и само размерът на вземането по
процесния изпълнителен лист изключва възможността за определяне на размер на разноските на
взискателя за представителство от юрисконсулт по изпълнителното дело над минималния размер,
регламентиран в чл. 27, ал. 2 НЗПП.
Разпоредбата на чл. 13, т. 2 НЗПП, на която се позовава взискателят, регламентира размери
на възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело и приложението й поначало е
изключено при изчисляване на размер на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителство
от юрисконсулт по съдебно или изпълнително дело.
Изложеното предпоставя, че размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва
да бъде изчислен върху сумата 192,37 лв. (сборът на вземането на взискателя по изпълнителния
лист от 142,37 лв. и вземането му за разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв.), а
тъй като съгласно чл. 27а, т. 1 ТТРЗЧСИ размерът на пропорционалната такса не може да
надвишава една десета от приетите за събиране вземания, размерът на дължимата
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ възлиза на сумата 19,24 лв. без включен ДДС или 23,08
лв. с включен ДДС.
От останалите такси (чийто размер е посочен общо в призовката за принудително
изпълнение с изх. №10725/12.08.2021г.) дължима на етапа на изпълнителното дело е единственото
таксата по т. 1 ТТРЗЧСИ в размер 24,00 лв. с включен ДДС.
Другите такси, описани в мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, се
дължат за предприети действия за осъществяване на изпълнителни способи, поради което и
съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК могат да бъдат възложени върху длъжника в случай, че тези
способи бъдат приложени.
От книжата по изпълнителното дело не се установяват приложени изпълнителни способи,
поради което и липсва основание за възлагане на въпросните такси по т. 3, 5, 9 и 31 ТТРЗЧСИ в
тежест на длъжника към датата на издаване на призовката за принудително изпълнение, с която е
определен общ размер на задълженията за такси от от 141,58 лв., както и към датата на издаване на
обжалваното постановление относно разноските.
Изложеното е достатъчно обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските да
се приеме за незаконосъобразен и да бъде отменен като последица от подадената жалба, вместо
което бъдат постановени последици, съответни на дължимите от съдебния изпълнител по
подаденото възражение на длъжника срещу размера на таксите и разноските, определени и приети
за събиране по изпълнителното дело с призовката за принудително изпълнение с изх.
№10725/12.08.2021г.
Въпреки че подадената жалба се явява основателна, претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноските, които е направила за производството по чл. 435 ГПК, не може да бъде
уважена, тъй като причина за уважаването на жалбата не са противоправни действия на
взискателя, а незаконосъобразни актове на съдебния изпълнител. За съставянето на тези актове
2
взискателят не носи отговорност, включително за съдебни разноски по чл. 78 ГПК, защото субект
на отговорността за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия и
актове в изпълнителното производство (в това число разходи за обжалване на тези действия и
актове по реда на чл. 435 ГПК) е именно съдебният изпълнител. Съдебният изпълнител обаче не е
страна в производството по обжалване на актовете му, поради което и редът за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и 81 ГПК в случая е неприложим.
Вземане на жалбоподателката за възстановяване на имуществени вреди, причинени в пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител,
съгласно чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ може да получи съдебна защита по общия исков ред, не и с
акт в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 – 438
ГПК.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението относно разноските с изх. №13862/21.10.2021г. по изп.д.
№20217810400673 на ЧСИ с рег. №781, вместо което
НАМАЛЯВА определения с призовка за принудително изпълнение с изх.
№10725/12.08.2021г. по изп.д. №20217810400673 на ЧСИ с рег. №781 размер на разноските за
юрисконсултско възнаграждение на взискателя от сумата 150,00 лв. на сумата 50,00 лв.
НАМАЛЯВА определения с призовка за принудително изпълнение с изх.
№10725/12.08.2021г. по изп.д. №20217810400673 на ЧСИ с рег. №781 размер на таксите по
изпълнението от сумата 141,58 лв. на сумата 47,08 лв. (от която сумата 24,00 лв. – такса по т. 1
ТТРЗЧСИ, а сумата 23,08 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3