Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч
23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното
заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2446/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод посътипла искова молба от П.Г.П. против „Балкан“ АД за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука.
Твърди се, че ищецът работил при ответника
на срочен трудово договор /до завършване на определена работа/ на длъжност
стругар. На 09.11.2018 г., около 15,00 часа, в производствен цех на ответника,
находящ се в гр. Ловеч, ул. „Мизия“ № 1, при подреждане на цеха, премествал
ламарина, паднал, изпуснал ламаринения лист, в следствие на което получил
травма на дясната и лявата ръка, изразяваща се в травматична ампутация на трети
и четвърти пръст на ниво унгвална фаланга /първа сгъвка/ на дясната ръка и
контузно разкъсване на лявата ДИС. След инцидента ищецът бил откаран в МБАЛ
Ловеч, където бил подложен на оперативно лечение. Твърди, че е изписан на
16.11.2018 г. На 15.11.2018 г., с разпореждане на Директора на ТП на НОИ,
злополуката на ищеца е регистрирана като трудова.
Твърди се, че след злополуката ищецът е
изживял болки и страдания. В периода след това той бил изцяло зависим от
близките си, вкл. по отношение на личната си хигиена, възможностите му да
извършва действия с ръцете му са ограничен и към момента, което го кара да се
чувства зависим и непълноценен. Твърди, че към момента спомена от преживяваното
е силен и го кара да изпитва страх. Заявява, че към момента възстановяването му
продължава.
Отправя се искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 18 000,00 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането /09.11.2018 г./ до изплащането му и
сторените разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът
навежда възражения по размера на заявената претенция. Твърди е създал безопасни
условия на труд и провел инструктаж на ответника. Твърди също, че ответникът е
нарушил правилата за безопасност и е допринесъл за настъпването на злополуката.
Ответникът посочва, че има групова застраховка „Задължителна трудова злополука“
с „Дженерали застраховане“ АД, действала към датата на настъпване на
злополуката, а по нея на ищеца предстои изплащането на обезщетение, с което
следва да се намали размера на обезщетението. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника признава, че с ищецът се намират в трудова връзка, по
силата на която той му е възложено изпълнението на трудовите функции за
длъжност стругар; че по време на изпълнение на трудовите му функции ищецът е
претърпял злополука, която е декларирана от него като трудова.
В хода на делото ищецът участва лично, а
по същество излага становище за основателност на заявената претенция и
очаквания за присъждане на справедливо обезщетение.
Ответникът се представлява по делото от адв.
П.Ц., който по същество излага становище за основателност на претенцията, като
също заявява очакване за определяне справедлив размер на обезщетението.
Съдът,
като обсъди събраните доказателства в съвкупност и по отделно и взе предвид
становището на представителя на ищеца, приема за установено следното от
фактическа страна.
Не се спори между страните, че се намират
в трудова връзка, по силата на която на ищеца е възложено изпълнението на
трудовите функции за длъжност стругар. Това се установява и от ангажираните по
делото трудово договор.
На
07.03.2017 г. на П. е проведен първоначален инструктаж, която той е
удостоверила с подписа си в книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа /начален инструктаж/ - пункт 718, л. 30 от делото.
На
10.10.2018 г. на П. е проведен периодичен инструктаж, която той е удостоверил с
подписа си в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Инструктаж
на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж/ - пункт 5, л.
34 от делото.
Ответникът
е изготвил програма за провеждане на начален и последващ инструктаж, инструкция
на провеждане на периодичен инстуктаж и правила за здравословни и безопасни
условия на труд. В кориците на делото няма данни относно момента на приемане на
правилата, както и че с тях е бил запознат ищецът към датата на настъпване на
злополуката.
През месец ноември 2018 г., ден петък от
работната седмица, свидетелят Г. е изпратен от прекия си ръководител Колев в
цеха, в който работи ищеца, за да докара един електромотор с мотокара в
централен склад. За да достигне до електрокара Г. трябвало да се разчисти. Той
се обърнал към свидетеля Т.– пряк начални на ищеца, с молба да му осигури
човек, с който да преместят ламарина, след което да изтегли електромотара. Т.изпратила
ищеца на помощ на Г.. На възложената задача ищецът реагирал емоционално, тъй
като било петъчен ден и не можел да се занимава. Свидетелят Г. и ищеца
преместили ламарината. Под нея останали малки парчета, като Г. забелязал капки
кръв. Кръвта била от ищеца. Т.извикало П., за да го превърже, а свидетеля Г.
продължил да изпълнява възложената му задача. След промивка на ръката и
превързването ѝ с такси ищецът отпътувал за болницата с такси. Казаното
се установява от показанията на свидетелите на ответника Т.и Г.. Съдът има дава
вяра в обсъдената част, тъй като те са очевидци на събитието, а досежно
описаните факти, казаното от тях е последователно и непротиворечиво.
Показанията на тези свидетели не са ползват в цялост. Съдът не основана
изводите си по фактите на казаното от свидетеля Т.относно обстоятелствата по
настъпване на злополуката, в частност заявеното от нея, че в преместването на
ламарината се е включил освен свидетеля Г. и ищеца и трети работник. В тази
част те не се подкрепят от показанията на свидетеля Г., който казва, че
ламарината е преместена само от него и ищеца. В показанията си Г. не споменава
участието на трети човек, включително за прекъсване изпълнението, за да бъде
изчакано включването му и заявява, че масата на ламарината е позволявала
преместването ѝ да се извърши от двама души. Свидетелят Т.е пряк началник
на ищеца. Тя има интерес да се установи в хода на процеса, че ищецът на своята
глава е поел инициативата за изпълнение на работа, която не е била по силите
му. По тези съображения, а и доколкото казано от нея не се подкрепя от друг
доказателствен материал, съдът не му дава вяра. По сходни съображения съдът
кредитира показанията на свидетел Г. в частта, в която той казва, че в деня на
злополуката П. му замирисал на алкохол.
Не е спорно между страните, че по време на
изпълнение на възложена му работа ищецът е претърпял злополука, която е
декларирана от ответника като трудова. Последното се установява и от декларация
за трудова злополука от 12.11.2018 г., подадена до ТП на НОИ от „Балкан” АД. В
нея е посочено, че на 09.11.2018 г., около 15,00 ч., в производствен цех,
находящ се на адрес: гр. Ловеч, бул. „Мизия” № 1, П.Г.П., заемащ длъжност
„Стругар” в „Балкан” АД, при преместване и подреждане материали в цех 22, е
изпуснал ламарина, пръстите му са притиснати от нея, при което той е получил
срязване на трети и четвърти пръст на дясната ръка. С разпореждане от
15.11.2018 г. на ТП на НОИ Ловеч злополуката с Петков е призната за трудова.
В периода 09.11.2018 г. до 16.11.2018 г. П.
***. Повод за престоя му е травматична ампутация на трети и четвърти пръст на
дясната ръка на ниво унгвенални фаланги и контузно разкъсване на лява ДИС, без
неврологична симптоматика и данни за съдови увреди на ляв горен крайник.
Проведено му е оперативно лечение, като е изписан за продължаване на лечението.
Казаното се установява от ангажирана по делото епикриза, издадена от
ортопедичното отделение на МБАЛ Ловеч. За периода от 09.11.2018 г. до
16.12.2018 г. на П. е издаден болничен лист с режим на лечение в него –
болничен и домашен – амбулаторен с вписана диагноза: множество травми на
китката и дланта. До 16.03.2019 г. ищецът е продължил да ползва болничен за
временна неработоспособност, във връзка със злополуката, което се установява от
ангажирания по делото болничен лист от. 14.02.2019 г.
В хода на производството е изслушано
заключение на вещо лице по допусната съдебно-медицинска експертиза. От него се
установява, че в пряка причинна връзка с настъпила злополука с ищеца на
09.11.2018 г. той е получил травматична ампутация на последните /ноктните/
фаланги на трети и четвърти пръст на дясната ръка – увреда, обуславяща
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Следоперативният период
на възстановяване е протекъл в рамките на 12-15 дни, като няма данни за
осакатяване. Според експерта основаната функция на дясната ръка – хватателната,
е запазена в пълен обем. Увредата на ръката ще остане за цял живот, като тя се
дължи на остър, резлив предмет, какъвто е режещата част на ламарина. В съдебно
заседание д-р Г. уточнява, че изтръпването на пръстите, за които споделя ищеца,
ще изчезне с времето и ръката ще възстанови чувствителността си.
Ищецът живее в едно домакинство със своята
майка, която е с увредено здраве. Никой не го подпомага в хигиената за
жилището. След злополуката в болницата той е посетен от свидетеля Цанков. В
рамките на възстановителния период Цанков и други двама приятели на П. го
подпомагали. Те му закарали дърва, нацепили ги и ги прибрала в мазата. Цанков
докара на ищеца с буса си багаж от селото му, возил го с колата си и буса му,
тъй като той не можел да шофира. След злополуката П. изпитвал болка, не можал
да си движи ръката, споделял, че тя му изтръпва и не можа да хваща нищо с нея.
Засегната от злополуката е дясната му ръка, с която той си служи основно.
Изложеното се установява от показанията на свидетеля Цанков. Съдът дава вяра на
казаното от него, тъй като то е изградено на база лични впечатления, разказът
му е последователен и непротиворечив. Свидетелят не е заинтересован от изхода
на спора, което би породило съмнения в обективността му.
Между
„Дженерали застраховане” АД и „Балкан” АД е постигнато съгласие за сключване на
договор, по силата на който първият се задължава да застрахова по „Задължителна
застраховка трудова злополука” работници и служители на „Балкан“ АД срещу
събития, свързани с живота, здравето и телесната им цялост, срещу заплащане на
застрахователна премия. Покритите рискове са: смърт от трудова злополука,
трайна загуба на работоспособността от трудова злополука и временна
неработоспособност от трудова злополука, настъпили в периода 09.07.2018 г. до
08.07.2019 г. Казаното се установява от застрахователна полиза от 04.0.2018 г.
В списък на застраховани лица, приложение към полицата, под № 24 са вписани
имената ни ищеца, заемащ длъжност стругар.
На
17.01.2019 г. при „Дженерали застраховане” АД е заведено искане от „Балкан” АД
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 09.11.2018 г. в цех 22 на
„Балкан” АД, причинило временна загуба на работоспособност, с приложени към
него два броя болнични листове.
В
писмо от 20.02.2019 г., адресирано до ответника, „Дженерали застраховане” АД е
уведомил адресата, че П.Г.П. е посочен в списъка на застрахованите лица по
групова застраховка „Трудова злополука”. В писмото се посочва също, че на
17.01.2019 г. „Балкан” АД, в качеството му на работодател на П., е подал
уведомление за настъпилата му трудова злополука. Към момента на изготвянето на
писмото Петков не се е обърнал към застрахователя за заплащане на обезщетение
във връзка с настъпилата трудова злополука.
При
установените факти съдът прави следните правни изводи.
Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт на работник
или служител с правна квалификация чл. 200 КТр и възражения за намаляване
отговорността на работодателя с правна квалификация чл. 201, ал. 2 КТр.
Работодателят
отговаря за увреждания на живота и здравето на работника или служителя,
причинени от трудова злополука. По делото по несъмнен начин е установено, че по
време на изпълнение на възложена от ответника работа /дейност по преместване на
ламарина, възложена от прекия ръководител на ищеца/ П. е получила внезапно
увреждане на здравето – ампутация на ноктните фаланги на третия и четвъртия
пръст на дясната ръка. С оглед на казаното злополуката е трудова. Трудовият
ѝ характер е признат от осигурителния орган /НОИ/, въз основа на подадена
декларация, а след разследването ѝ е издадено разпореждане от него, което
не е оспорено.
При увреждане здравето на
работник работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Искът е
предявен от работника, т. е. от лице, което е материалноправно легитимирано да
търси заплащане на обезщетение от ответника.
Основанието за ангажиране
отговорността на работодателя е неизпълнението на неговото относно задължение
по трудовото правоотношение - да създава нормални условия за изпълнение на възложената
работа на работника и служителя /чл. 127, т. 3 КТр/, като му осигури безопасни
и здравословни условия за труд, така че всяка опасност за живота и здравето му
да бъде предотвратена. При увреда на здравето или смърт на работника през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, работодателят дължи
обезщетение за причинените вреди – имуществени или неимуществени. От
отговорност той може да се освободи само при умишлено увреждане или смърт от
работника. Отговорността на работодателя може да се намали само при проявена от
пострадалия груба небрежност. Според съдебната практика груба небрежност е
тази, при която увредения не е положил за себе си грижата, която би положил и
най-небрежния, зает със съответната дейност, при подобни условия. При настъпила
трудова злополука, пострадалият има принос към настъпването на резултата
/увреждането на здравето или смъртта/, когато е извършил работата при липса на
елементарно внимание или старание, в нарушение на основите технологични правила
и изисквания за безопасност.
В случая по делото е
установено, че ищецът е извършвала работа, възложена му от ответника.
Възлагането е извършено в деня на настъпване на злополуката от прекия
ръководител на ищеца. В хода на изпълнението на работа – преместването на
ламарина, заедно със свидетеля Г., с цел последния по получи достъп до
електромотор, който да транспортира до централен склад с мотокар, не се
установи ищеца да е нарушила правилата за безопасност. Съгласно разпоредбата на
чл. 7 от Наредба № 16 от
31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести /прието
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗБУТ/, при възлагането от работодателя на ръчна
работа с тежести на лица това става след като те бъдат запознати със специфичните характеристики на дейността и условията за
работа и като отчита индивидуалните рискови фактори, посочени в приложението.
Работата е възложена от свидетеля Трифонова. Същата е следвало да запознае ищеца
със спецификите ѝ, като отчете спецификите при извършването ѝ. В
производството по делото не се установи прекият ръководител на П. да е
изпълнител тези си задължения. Ако това бе сторено ищецът следваше да изпълни
стриктно дадените му инструкции, вкл. да спре изпълнението на работата /арг. от
чл. 10 на Наредба № 16 от 31.05.1999 г./,
а при несъобразяване с тях и настъпване на злополука би имал принос към
настъпването на вредата.
Във връзка с организацията на
робата и за осигуряване безопасни условия на труд, ответникът твърди, че е
приел правила и инструкции, които не са съблюдавани от ищеца в хода на
изпълнението на работа. Препис от правилата е ангажиран по делото, но няма
доказателства относно момента на приемането им, в частност, че това е сторен
преди датата на настъпване на злополуката, нито че с тях работникът е бил
запознат. Представени са извадки от книгите за първоначален и последващ
инструктаж. Те установяват, че такъв е проведен, но е и, че в рамките на него
ищецът е запознат с ангажираните инструкции и правила, за което му се вменява,
че е нарушил. Само при установено от страна на работника нарушение на правилата
за безопасност, допринесло за настъпване на резултата /временна
неработоспособност/ за съдът би възникнало задължение да изследва нарушени ли
са конкретни правила за безопасност, което се оспорва от ответника в отговора.
При данни за такива нарушения следва да се установи какъв е приносът на
пострадалия към резултата и с оглед на него да се определи процента, с който да
се намали определеното по справедливост обезщетението.
В хода на производството са
направени възражения за намаляване размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 4 КТр обезщетението се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите. Такова намаляване се извършва само в случаите на сключени договори
за задължителна застраховка на работници и служители за риск „трудова
злополука“, за сметка на работодателя, при условията на чл. 57 ЗЗБУТ. При
настъпил риск трудова злополука обезщетението се изплаща от натрупаните вноски
от работодателите, който те превеждат в интерес на работниците и служителите за
настъпилото застрахователно събитие. Изпащането на обезщетение за същата вреда
от рабодателя, без приспадане на платеното на застрахователя по риск трудова
злополука, би довело до двойно обезщетяване на една и съща вреда. За да не са
допусне това законът предвижда приспадане. В случая ищецът е застрахован от
ответника по риск „трудова злополука“. Той е претърпял злополука в рамките на
срока на валидност на застрохователната полица. За настъпилия в срока на
действие на договора риск работодателят е уведомил застрахователя. Към дата на
приключване на устните състезания по делото не са ангажирани доказателства за
изплатено обезщетение в полза на ищеца, с размера на което да се намали определението
му от съда обезщетение, поради което и възражението на ответника следва да се
отхвърли.
Обезщетението за
вреди от трудова злополука се определя по справедливост. Съгласно постановката
на т. 2-ра от ППВС № 4 от 23.12.1986 г. справедливостта се свързва с преценка
на редица конкретни обстоятелства, установени по всяко конкретно дело, които
следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. В случая следва
да се отчете характера на увреждането, обстоятелствата при които е получено,
състоянието на здравето на увреденото лице, включително изживените от него
болки и страдания и техния интензитет и възрастта обществено-икономическите
условия в страната, като се отчете, че осъждането само по себе си също
възстановява част от вредите.
Касае се за мъж в
активна трудова възраст /към датата на настъпване на увреждането той е бил на
41 години/. Злополуката е получена при изпълнение на конкретно възложена му
работа, като е засегнала дясната му рака, която е водеща за него. Към момента на
настъпване на злополуката ищецът е работил като стругар, а трудовите му функции
са изисквали активно използване на горните крайници, вкл. засегната от
злополуката ръка. Увредени са две от ноктните фаланги на трети и четвърти пръст
на дясната ръка, което е причинило постоянно разстройство на здравето му неопасно
за живота му. Основните функции на засегната ръка – хватателните, са запазени,
т. е. същата ищецът ще може да използва по предназначение за в бъдеще. Към
момента ръката не е с напълно възстановена чувствителност, поради което ищецът
я усеща изтръпнала, но с времето тази симптоматика ще отмине. Възстановителният
период след злополуката е протекъл гладко, в рамките на до 15 дни. Ищецът е
търпял болки, не е можел да се обслужва сам, доколкото засегната е и основаната
му рака, поради което е подпомаган от свои приятели в ежедневието. Несъмнено,
доколкото последиците от злополуката си видими /липсват части от две от
фалангите на дясната му ръка/ той винаги ще си спомня за случилото се. С
времето негативни изживявания от инцидента ще с по-малка честота и интензите.
Съобразявайки казаното до тук, съдът определя обезщетение в размер
на 7 000,00 лв., ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. до изплащането
му, като за горницата до сумата от 18 000,00 лв. искът следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото не са ангажирани
доказателства за сторени такива, поради което искането му следва да се
отхвърли.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да
отговори с решението.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на държавна такса от 280,00 лв. /7 000,00 х 4%/ и 58,50 лв.
–част от сторените разноски, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТр „Балкан“ АД, с ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Мизия“ № 1 да заплати на П.Г.П., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 7 000,00 лв. /седем хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 09.11.2018 г., ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от
18 000,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ
искането на П.Г.П., с горните данни, за присъждане на
сторени разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Балкан“ АД, с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Мизия“ № 1, да заплати на РС
Ловеч държавна такса в размер на 280,00 лв. /двеста и осемдесет лева/ и 58,50
лв. /петдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - разноски.
Решението може да се обжалва
в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: