Присъда по дело №782/2016 на Районен съд - Разград

      МОТИВИ към Присъда № 430/18.09.2017г.

по НОХД №782/2016г. на РС – Разград

 

Обвинението е повдигнато срещу Б.М.П. ЕГН **********, за това, че на 15.11.2014 г. в гр. Цар Калоян и гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Б.М. ***, с цел да набави за себе си и Б.М.М. имотна облага възбудил и поддържал  заблуждение у С.М. ***, че са необходими 10 600 /десет хиляди и шестстотин/ лева, които ще бъдат платени на съдии, прокурори и фелдшера при Областна служба “Изпълнение на наказанията” –сектор “Арести” гр. Разград, върху които ще повлияе, за да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на сина му С.С.П. – задържан за изпълнение на влязла в сила присъда в ОС “ИН”, сектор “Арести” гр. Разград,  като бъде настанен, поради заболяване за лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св. И. *** АД и освободен за домашно лечение, докато бъде възобновено наказателното производство по НОХД № 578/2012 г. по описа на Районен съд гр. Разград и ВНОХД № 48/2013 г. по описа на Окръжен съд гр. Разград и след връщане на делото за ново разглеждане, синът му С.С.П. да бъде оправдан и чрез личното му участие като съдебен заседател, с което му причинил имотна вреда в размер на 10 600 /десет хиляди и шестстотин/ лева, като измамата извършил, представяйки се за длъжностно лице – съдебен  заседател – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,

И срещу Б.М.М. ЕГН **********, за това, че  за времето от 15.11.2014 г. до 21.11.2014 г. в гр. Цар Калоян и гр. Разград, сам и в съучастие като съизвършител с Б.М.П. ***, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и Б.М.П.  имотна облага възбудил и поддържал  заблуждение у С.М. ***, както следва:

На 15.11.2014 г.  в гр. Цар Калоян и гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Б.М.П. с цел да набави за себе си и Б.М.П.  имотна облага възбудил и поддържал  заблуждение у С.М. П., че са необходими 10 600 /десет хиляди и шестстотин/ лева, които ще бъдат платени на съдии, прокурори и фелдшера при Областна служба “Изпълнение на наказанията” – сектор “Арести” гр. Разград, върху които ще повлияе, за да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на сина му С.С.П. – задържан за изпълнение на влязла в сила присъда в ОС “ИН”, сектор “Арести” гр. Разград,  като бъде настанен поради заболяване за лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св. И. *** АД и освободен за домашно лечение, докато бъде възобновено наказателното производство по НОХД № 578/2012 г. по описа на Районен съд гр. Разград и ВНОХД № 48/2013 г. по описа на Окръжен съд гр. Разград, и след връщане на делото за ново разглеждане, синът му С.С.П. да бъде оправдан, и чрез  участието на Б.М.П., като съдебен заседател;

и на 21.11.2014 г. в гр. Цар Калоян, сам възбудил у С.М. П.заблуждение, че след извършения преглед е уредил документирането на заболяване на сина му С.С.П. и може да го приеме на лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св. И. ***АД, след което да го освободи за домашно лечение, с което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 5000 /пет хиляди/лева, като деянието останало недовършено, поради независещи от волята му причини,

с което му причинил имотна вреда в размер на 10 600 /десет хиляди и шестстотин/ лева  – престъпление по чл.  209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,

И за това, че на 21.11.2014 г. в гр. Разград е подбуждал д-р Д.В.Т. – началник отделение по Съдебна медицина при МБАЛ “Св. И. ***АД, специалист по съдебна медицина, утвърден за вещо лице за съдебен район на Разградския окръжен съд, към престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК, а именно като вещо лице пред надлежен орган на властта Районния прокурор на Районна прокуратура гр. Разград, писмено, съзнателно да даде невярно заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза за установяване на здравословното състояние по присъдна преписка № ДР -103/2014г. по описа на РП – Разград, че осъденият С.С.П. *** страда от хепатит или друго заболяване – престъпление по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 291, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимите се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.1 от НПК, като дават съгласие да не се извършва разпит на вещото лице, извършило съдебно – почерковата експертиза в хода на ДП.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, по отношение на двамата подсъдими, счита, че са доказани по безспорен начин и пледира на подсъдимия Б. П. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на една до две години, което да изтърпи ефективно, а по отношение на подс. Б. М., за престъплението по чл. чл.  209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на една до две години, за престъплението по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 291, ал. 1 от НК, наказание „ лишаване от свобода „ нв размер на шест месеца, като на основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът да определи на подс. Бр. М. едно общо наказание в размер на по – тежкото от двете, като приложи чл. 66, ал.1 от НК и отложи изтърпяване на наказанието.

По делото след постъпила нарочна молба, съдът е конституирал пострадалото лице в качеството му на частен обвинител, за него повереник – адв. А. Т. ***, която счита обвинението по отношение на двамата подсъдими за категорично и безспорно доказано и пледира съдът след като ги признае за виновни, при превес на отегчаващи отговорността им обстоятелства, да им наложи наказания „ лишаване от свобода „ в размер около средния предвиден в НК.

Защитата на подсъдимия Б. П. – адв. М. Р. *** и адв. Д. Д. ***, намират обвинението за недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Навеждат възражения, че обвинението се крепи единствено и само на показанията на пострадалото, които са вътрешно противоречиви, нелогични и некореспондиращи с останалия доказателствен материал. От друга страна пострадалото лице е заинтересовано от изхода на делото, поради което показанията му не следва да се кредитират. Молят съда да признае подс. Б. П. за невиновен да е извършил процесното престъпление и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Защитата на подс. Бр. М. – адв. Р. Г. *** и адв. Б. Ж. ***, считат обвинението за недоказано. Навеждат доводи за несъставомерност на деянието по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 291, ал. 1 от НК, поради липса на част от признаците от фактическия състав на престъплението. Относно деянието по чл.  209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, възразяват подс. Бр. М., да го е осъществил от субективна страна, като считат, че същото е изградено на база вътрешнопротиворечивите и недостоверни показания на пострадалото лице, които не следва да се кредитират от съда. Молят подс. Бр. М. да бъде опаравдан по повдигнатите обвинения.

Подсъдимият Б. П., не се признава за виновен, твърди че не е вземал пари от пострадалото лице и не се е представял за съдебен заседател. Моли да бъде оправдан.

Подс. Бр. М. не се признава за виновен, заявява, че няма никакво участие в ситуацията, моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, след като анализира поотделно и в съвкупност доказателствата по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б.М.П. е роден на *** ***, бълг. гражданин, със средно образование, разведен, работи – управител на охранителна фирма ЕТ “Б.П.”***, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Б.М.М. е роден на *** ***, бълг. гражданин, с висше образование, неженен, работи в МБАЛ “Св. Анна” гр. Варна, като хирург, неосъждан,  ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка :

По делото не е спорно, че двамата подсъдими се познавали от 2008г., когато подс. Бр. М. в длъжностното си качество на хирург в МБАЛ – Разград, извършил операция на подс. Б. П..

Подс. Бр. М. от 1997г. бил назначен на длъжност „лекар ординатор хирург” в Отделение по хирургия.на МБАЛ „Св. И. ***.  

Подс. Б. П. имал фирма ЕТ „Б.П.”***  и бил вписан в списъка на съдебните заседатели на Окръжен съд-гр. Разград с мандат 2009/2013 година, след този период не бил вписан в списъка-мандат 2014/2018 г.

Св. С.П. ***. Собственик бил на ЕТ «П.» гр. Цар Калоян с предмет на дейност производство и монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма и стопанисвал заведение «Акцент» в града.

През лятото на 2014 г. св. С.П. се запознал с подс. Б. П. чрез своя приятел св. В. Б. ***. През този период двамата свидетели извършвали ремонтни дейности по едно от училищата в град Кубрат. При това запознанство подс. П., изтъкнал, че е собственик на охранителна фирма, познава всички кметове в област – Разград, които му били приятели, познавал много депутати, познавал и имал връзки с много прокурори и съдии, тъй като бил съдебен заседател. Св. В. Б. предупредил св. С.П. да няма много доверие на подс. Б. П., тъй като го познавал от около 35 години и бил мошеник. При това запознанство подс. Б. П. обещал на св. С. П.да му окаже съдействие за спечелване на обществени поръчки в областта на строителството в общините от Област Разград. През следващите няколко дни при срещите си с подс. Б. П. във връзка с провеждана обществена поръчка, св. С. П.споменал, че синът му св. С.П. има проблеми с правосъдието, при което подс. Б. П. му казал, че може да съдейства за разрешаването на тези проблеми, тъй като се познавал с Окръжния и Зам. Окръжния прокурор на ОП – Разград /показанията на св. В. Б./ .

През 2013 г. синът на св. С.П. - св. С.  П., бил осъден с Присъда № 17/17.01.2013 г. по НОХД № 578/2012 г. по описа на РС - гр. Разград, влязла в сила на 16.04.2013 г., за престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като съдът му наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С Протоколно определение по ЧНД № 155/2014 г. на Районен съд-гр. Русе на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на св. С.П. било определено едно общо наказание по Присъда № 17/17.01.2013 г. по НОХД № 578/2012 г. по описа на РС-гр. Разград и по Присъда № 75/09.04.2013 г. по НОХД № 659/2013 г. по описа на РС-гр. Русе, в размер на по-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на две години. Така определеното общо наказание на основание чл. 24 от НК било увеличено и наказанието било определено в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо заведение от закрит тип. Това определение било потвърдено с Решение № 99/16.06.2014 г. по ВЧНД № 283/2014 г. Окръжен съд-гр. Русе. / л.4 – л.8 от т.ІІ от ДП/

Във връзка с НОХД № 578/2012 г. по описа на РС - гр. Разград, на 25.09.2014 г. св. С.П. подал молба до главния прокурор, в която посочил нови факти по делото и поискал извършване на проверка / л.29, т.ІІ от ДП/. Молбата била изпратена по компетентост от ВКП на Окръжна прокуратура - Разград. След извършване на проверка на посочените обстоятелства, с постановление от 13.11.2014 г. Окръжния прокурор на ОП-Разград отказал да уважи молбата да направи предложение за възобновяване на НОХД № 578/2012 г. по описа на РС - Разград /л. 91 – л. 93, т.ІІ от ДП/. Постановлението било връчено на св. С.П. с обратна разписка на 04.12.2014 г. /л. 90, т.ІІ от ДП/. Постановлението на ОП - Разград било обжалвано от адв. Юл. К. от АК-Русе, пълномощник на осъдения С.П.. Прокуроският акт бил потвърден с постановление от 06.01.2015 г. на АП-Варна, съответно с постановление от 13.03.2015 г. на ВКП.

На 13.11.2014 г. синът на св. С.П. - св. С.П., бил задържан от органите на МВР - Разград и приведен в ОС «ИН» - сектор «Арести» - гр. Разград за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Същия ден св. С.П. се срещнал с подс. Б П.., за когото вече знаел, че е съдебен заседател и има позиции сред прокурори и съдии. Св. С.П. споделил на подс. Б. П., че синът му е задържан за изпълнение на влязла в сила присъда и го помолил за помощ, синът му да не влиза в затвора за изпълнение на присъдата, за да бъде възобновено делото му, за което вече имало пусната молба. Казал също, че синът му имал болки в обастта на черния дроб, при което подс. Б. П. му казал, че има познат доктор, който можел да помогне / показанията на св. С. П.,косвено показанията на св. В. Б./. На следващия ден 14.11.2014г. между св. С. П.и подс. Б. П. протекли интензивни разговори по телбефона, при които подс. Б. П. му казал, че трябва да пуснат молба в „ Арести „ – те, че св. С.П. е болен, за да има повод да бъде отложено изпълнението на наказанието и същият да постъпи на лечение в болницата в гр. Разград, където, вече щял да помогне познатия доктор на подс. Б. П. / от анализа на заключението на в.л. по СТЕ и СД т.ІІ от ДП/. Двамата се уговорили на следващия ден св. С. П.да вземе подс. Б. П. от гр. Русе, където към този момент живеел подсъдимият и да дойдат в болницата в гр. Разград, да разговарят с доктора.  Междувременно св. С. П.посетил кантората на адв. К. в гр. Разград и му обяснил, че сина му е задържан, но е болен. Адв. К. изготвил молба от името на св. С.П. до районния прокурор на РП-Разград, в която било посочено, че страда от тежко заболяване-хепатит, поради което моли да бъде отложено изпълнението на наказанието му на основание чл. 415, т. 1 от НПК. Адв. Ковалаков се срещнал със св. С.П. в ареста. Той подписал лично молбата и адв. Ковалаков я подал в деловодството на РП-Разград /л. 153, т.ІІ от ДП/.

На следващия ден - 15.11.2014 г., около 09,00ч. св. С.П. *** с автомобила си марка ”БМВ” и взел обв. Б. П. / СД, л.177,т.ІІ от ДП – местоположението на клетките за свързване/. Двамата пристигнали в гр. Разград. Около 11.00 ч. / СД, л.177,т.ІІ от ДП – местоположението на клетките за свързване/, като междувременно преди това около 10,00ч. подс. Б. П. позвънил на подс. Бр. М., за да му каже, че иска да се срещне с него. След неколкократни обаждания от подс. Б. П. към подс. Бр. М., двамата се срещнали в МБАЛ – „ Св. И. ***, работното място на подс. Бр. М., като св. С. П.останал в колата си пред болницата. При тази среща подс. Б. П. разказал на подс. Бр. М. за проблема на св. С. П. Двамата решили, че могат да се възползват от положението на св. С. П., като вземат от него сумата от 10600лв., за която да му кажат, че ще бъде разпределена между съдии, прокурори, които евентуално ще участват в разглеждане на възобновеното дело на сина му, а част от тях 600лв. за фелдшера на арестите в гр. Разград , който да съдейства, сина му да бъде настанен в болница. След това  подс. Бр. М. излязъл заедно с подс. Б. П. от болницата, седнали в колата на св. С. П.и под предлог, че подс. Бр. М. трябва да се види с прокурори, за да оправи работата със сина му, указвал на св. С. П., къде да кара из гр. Разград, на кои адреси да спира, за да се „срещне” с прокурори от Разград, които познава и могат да свършат работа / показанията на св. С. П./. По този начин посетили дома на прокурор Т. Т., тогава Зам. Окръжен прокурор на РОП, който бил пациент на подс. Бр. М. и на когото трябвало да смени превръзка /показанията на св. С. П.,св. Т. Т., Протокол за следствен експеримент/, дома на св. В. Я., по това време Зам. Районен прокурор РРП, който обаче не бил в дома си, а празнувал рожден ден на вилата /показанията на св. С. П., св. В. Я., Протокол за следствен експеримент/. Излизайки от входа на блока, в който живеел св. В. Я., за да засили ефекта от действията си подс. Бр. М., имитирал, че разговаря по телефона си точно с Прокурора. След като отново седнал в колата на св. С. П.,подс. Бр. М. казал на св. С. П.,че трябва да им даде сумата от 10600лв., които да дадат на прокурори, съдии и фелдшера на арестите иначе работата няма да стане / показанията на св. С. П./. След това тримата седнали в заведение в гр. Разград да обядват. След като се наобядвали, уточнявайки подробностите, Св. С. П.оставил подс. Бр. М. в болницата, тъй като той бил дежурен, а двамата с подс. Б. П. тръгнали за гр. Цар Калоян, за да му даде договорената сума. Около 15,30ч. вече били в гр. Цар Калоян /СД, л.177,т.ІІ от ДП – местоположението на клетките за свързване/, където св. С. П.отишъл в заведението си, в което посъщото време празнували рожден ден на внук му и се намирала св. А. П., негова снаха. Тъй като св. С. П.имал в себе си 2600,00лв. , поискал от снаха си да му даде още 8 000,00лв. Тава наложило тя да се качи в колата при тях и да отидат до дома й, откъдето свидетелката взела поисканата сума и я предала на св. С. П.,след което той я откарал отново до заведението. След това свидетелят и подс. Б. П. ***, като в колата на връщане св. С. П.предал сумата от 10600,00лв. на подс. Б. П., който отброил сумата от 3600,00лв., която да предаде на подс. Бр. М.. Около 16,00ч. двамата вече били в гр. Разград, като след обаждане от подс. Бр. М. и обратно повикване от св. С. П.,между тримата се осъществила среща, при която подс. Б. П., предал на подс. Бр. М., заделената сума. Св. С. П.закарал подс. Б. П. до гр. Русе и около 17,45ч. го оставил пред дома му. В този час подс. Б. П. осъществил връзка по мобилния си телефон с подс. Бр. М. и разговаряли около 6 минути, житейски логично да уговорят какви действия следва да се предприемат занапред по отношение на св. С. П..

Не е спорно по делото, че въз основа на молбата на св. С.П. за отлагане на изпълнение на наказанието поради заболяване, с постановление от 17.11.2014 г. Районният прокурор на РП - Разград Л.Г. разпоредил осъденият да не бъде привеждан в затвора гр. Белене за изпълнение на Протоколно определение по ЧНД № 155/2014 г. на РС - Русе, а да остане в сградата на ОС „ИН“ сектор „Арести“ - гр. Разград. С постановление от същата дата Районният прокурор на РП - Разград назначил съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.В. - съдебен лекар в МБАЛ - гр. Разград, която да извърши личен преглед на осъдения С.П. и направи необходимите медицински изследвания и да даде заключение относно здравословното му състояние, страда ли от хепатит или друго заболяване, какво лечение следва да му бъде приложено, ако се установи, че страда от някакво заболяване и възможно ли е това заболяване да бъде лекувано в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода или е необходимо осъденият да постъпи в затворническа болница или друго специализирано заведение, както и прогнозен срок за лечението. С писмо от 19.11.2014 г. св.  д-р Д. В. поискала Районният прокурор да разпореди в експертния състав да бъде включен и лекар - специалист гастроентеролог. Посочила, че осъденият П. следва да бъде приведен в МБАЛ-Разград - Спешно отделение на 21.11.2014 г. в 08,30 часа.

За времето от 15.11.2014 г. до 21.11.2014 г. между подс. Б. П., подс. Бр. М. и св. С. П.протичала интензивна комуникация по мобилните телефони, като показателно е от заключението на вещото лице по СТЕ и СД, л.177,т.ІІ от ДП, че са проведени общо 52 разговора за шест дни. Характерно, за поредността на разговорите, е че обикновенно след разговор между подс. Б. П. с подс. Б. М. или св. С. П.,той инициира повикване към неучаствалия в разговора, явно, за да му преразкаже съдържанието.

На 21.11.2014 г. по разпореждане на Районния прокурор на РП - Разград св. С.П. ***, „Следствен арест „ в Спешно отделение за извършване на медицински преглед. Преди извеждането му от ареста обаче подс. Бр. М. се обадил на фелдшера на следствените арести – св. Н. Н., за да го пита кога точно ще бъде приведен в МБАЛ – Разград, св. С.П., но св. Н. Н. не предоставил исканата от подс. Бр. М. информация. Преди пристигането на св. С.П. в “Спешно отделение” на МБАЛ- Разград, на личния мобилен телефон на св. Д. В., се обадил подс. Бр. М.. Той й казал, че осъдения е негов много близък приятел и ако може да се направи нещо. От разговора св. Д. В. разбрала, че подс. Бр. М. иска от нея да даде заключение, че св. С.П. му е болен. По време на прегледа на осъдения, дежурният лекар д-р Кулева се обърнала съм св. Д. В. и й подала стационарния телефон. Казала й, че я търси подс. М.. Той попитал св. Д. В. какво става. Тя му отговорила, че в момента осъществяват прегледа и предстои извършване на образни и лабораторни изследвания, които не са покрити по здравна пътека и следва да се заплатят. Подс. Бр. М. я уверил, че бащата на момчето ще ги заплати и чака във фоайето на “Спешно отделение”. Св. Д. В. споделила информацията от двата телефонни разговора със св. П. С.. След прегледа на св. С.П. били взети необходимите изследвания и предадени в болничната лаборатория. Св. Д. В. помолила фелдшера на следствения арест - св. Н. Н., да ги отнесе във външната лаборатория, с уговорка, че ще бъдат заплатени по-късно. Той със служебен автомобил занесъл тези изследвания в посочената лаборатория и уведомил св. Д. В., че резултатите ще бъдат готови по-късно. След извършване и на ехографско изследване на св. С.П. и получените резултати от болничната лаборатория, при които нямало отклонение от нормата, св. Д.  В. се срещнала с подс. Бр. М. във фоайето на „Хирургично отделение“. Обяснила му, че изследванията трябва да бъдат заплатени, споделила готовите до момента резултати и му обяснила, че на този етап не са установили никакви данни за заболяване. Очаквали само резултатите от външната лаборатория. Тогава подс. Бр. М. я попитал: “Не може ли там да се направи нещо? Л. заради мен извади арестанта!”, на което св. Д. В. тръгнала, без да отговори, като едновременно с това у нея се затвърдило убеждението, че подс. Бр. М. иска от нея да даде невярно заключение. Към обяд на посочената дата 21.11.2014 г. около 11,43ч., След получаването на резултатите от външната лаборатория, които били отрицателни св. Д. В. лично позвънила по мобилния телефон на подс. М., за да му напомни, че изследваниьята трябва да се заплатят и му казала, че резултатите са отрицателни за наличието на хепатит. Св. Д. В. изготвила проект на съдебномедицинската експертиза. Съвместно със св. П. С. обсъдили заключението, при което св. П. С. казала на св. Д. В.: “Ако ти беше дала заключение, че този човек е болен, аз нямаше да подпиша експертизата!”. Заключението от извършения преглед и изследвания на освидетелствания С.П. било, че не страда от хепатит и от каквото и да е друго заболяване. Здравословното състояние на осъдения не налагало стационарно или амбулаторно лечение и не било пречка за изтърпяване на наложеното наказание. Според св. д-р В. дори и при установяване, че св. С.П. страда от активна форма на заболяването „хепатит”, която налага стационарно лечение, то същото успешно би могло да бъде проведено в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода /СБАЛЛС/ в Затвора гр. Ловеч. / в тази част от показанията на св. Д. В., св. П. С., св. Н. Н., заключението на в.л. по СТЕ и СД т.ІІ от ДП/. През времето докато траел прегледа на св. С.П. ***, между подсъдимите и св. С. П.се провели общо шест телефонни разговора, като последният бил около 10,44ч., при който подс. Бр. М. се обадил на св. С. П.,като му казал, че всичко със сина му е наред. Около 17,29ч. на същата дата, подс. Бр. М. се обадил по телефона на св. С. П.и му казал, че ще го посети в заведението му в гр. Цар Калоян, за да уговорят подробностите около настаняване на сина му в МБАЛ – Разград за лечение. По късно същата вечер подс. Бр. М. се срещнал със св. С. П.в заведението му в гр. Цар Калоян, като му казал, че всичко е наред, но за да бъде настанен сина му в МБАЛ – Разград са необходими още 5000 лева, за да го вземе в болницата, след което да го освободи за домашно лечение. Св. С.П. отказал да даде поисканата сума. Заявил, че вече бил платил първоначално поискана сума от 10 600 лева. На подс. Б.П.. Подс. Бр. М. останал учуден, че подс. Б. П. бил взел 7 000 лева. Ядосал се, повече нищо не казал, станал и си тръгнал. Свидетел на сцената станал св. Ю. Ю..

На следващият ден св. С.П. се обадил на подс. Б. П. и му казал за посещението на подс. Бр. М. и за поисканите допълнително 5000 лева, за да осигури на сина му домашно лечение. Подс. П. казал, че ще разговаря с него.

На 24.11.2014 г. св. Ст. Й. се срещнал със св. С.П., по молба на подс. Бр. М.. Представил се като адвокат от град Варна. Обяснил, че го изпратил приятел на баща му. Казал, че имал дело в гр. Разград и затова решил да се отбие да го види. Поискал от св. С.П. да му подпише пълномощно, за да се запознае с делото. Изготвил пълномощно и св. С.П. го подписал. Св. Й. обещал, че следобед ще се върне, но повече не дошъл/ показанията на св. С.П. и официална справка за посещения и проведени разговори от св. С.П. в ОСИН „ Следствени арести „ – Разград, л. 120 – л. 121, т.2 от ДП/.

На 25.11.2014 г., св. Д. В. си уговорила среща със св. Л.  Г. – Районен Прокурор на РП – Разград и след като предала експертното заключение в деловодството на Прокуратурата, двамата провели кратък разговор, при който тя споделила за замесването на името му в конкретния случай, както и убеждението си, че подс. Бр. М. направил опит да й въздейства при изготвяне на заключението по експертизата. Св. Л. Г. я посъветвал да подаде сигнал за оказания й натиск по случая, но тя не го направила / от показанията на св. Д. В. и св. Л. Г./.

На 26.11.2014 г. св. С.П. посетил сина си в ареста. Тогава разбрал, че подс. Бр. М. го бил излъгал, че са го изкарали болен. От св. С.П. научил, че е напълно здрав и ще го привеждат в затвора в гр. Белене.

Още на следваащия 27.11.2014г. св. С. П.след консултация, изпратил адв. Ю. Калчев, да се срещне със сина му в ареста, за да продължи процедурата по на делото по влязлата в сила присъда, с цел да могат подсъдимите Бр.М. и Б. П. да изпълнят поетия ангажимент. /показанията на св. С.П., на св. С. П.,официална справка за посещения и проведени разговори от св. С.П. в ОСИН „ Следствени арести „ – Разград, л. 120 – л. 121, т.2 от ДП, жалба от 10.12.214г., л. 85-87, т.2 от ДП/. 

На 01.12.2014 г. св. С.П. ***. В продължение на около 45-50 дни св. С.П. търсил многократно по телефона и двамата обвиняеми. Подс. Бр. М. въобще не му вдигал, а подс. Б. П. няколко пъти му отговорил, че когато подс. Бр. М. му даде неговата част от парите, той щял да върне парите, без да уточни дали цялата дадена от него сума или част от нея. През този период св. С.П. ходил няколко пъти в болницата, за да търси подс. Б. М.. Един път случайно го срещнал и той му обяснил, че бил върнал получената част от парите на подс. Б. П.. Св. С.П. споделил станалото със св. В. Б., който го упрекнал за необмислената постъпка, особено след като го бил предупреждавал да не се доверява на подс. Б. П..***, за да търсят подс. Б. П., но не го открили.

Св. С.П. разбрал, че след като го били измамили подсъдимите Бр. М. и Б. П. се крият от него и решил да подаде жалба в полицията. На 22.01.2015 г. тръгнал заедно със св. В. Б. да подаде жалба за измамата, когато по телефона му се обадил подс. Б. П.. Започнал да го заплашва, че ще изпрати негови охранители да го пребият. След това се обадил обв. М. и му казал, че обв. П. му съобщил, че възнамерява да се оплаче в полицията. Обещал до месец март 2015 г. да му върнат цялата сума от 10 600 лева. Св. П. му отговорил, че е твърдо решен да подаде жалба в полицията, което и сторил от показанията на св. С. П.,св. В. Б., от заключението на в.л. по СТЕ и СД т.ІІ от ДП/.

Дори и след това мобилната комуникация между св. С. П.и с подс. Б. П. и подс. Бр. М., както и между тях двамата продължила във връзка с опитите на свидетеля да си върне от подсъдимите дадената сума. По тази причина е проведена и среща между тримата пред дома на св. Б. К., при която за свидетеля ставя ясно по същество, че двамата подсъдими имат да дават пари на св. С. Писанцалъ.

Подсъдимият Б. П. е неосъждан.

Подсъдимият Бр. М. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите С. П./л.81-86 от делото, както и л.49-52, 53-55, 56-57, 58-59, 60-62, 135-137 т.І от ДП/, А.П. / л.87 от делото/,  В.Б. /л.90-92 от делото/, С.П. /л. 136 – 137 от делото, както и л.66-67, 73 т. І от ДП/, Д.В. /л.144-147 от делото/, П.С. /л.139-140 от делото, както и л.71-72 т. І от ДП/,  Н.Н. /л. 141-142 от делото/, Ю.Ю. /л. 138 – 139 от делото, както и л.76-77 т.І от ДП/, Б.Д. /л. 142 от делото/, Б.К. /л.87-88 от делото, както и л.82-83 т. І от ДП/, Ст.А. /л. 89-90 от делото, както и л.84-85 т. І от ДП/, Ст.Й. /л. 143-144 от делото/, св. Т. Т. /л.184-185 от делото/, св. В. М. /л.185-186 от делото /, св. Л. Г. / л. 186-190 от делото/, Др. И. /л. 190-191 от делото и св. Б. Б. /л. 202 от делото /, съдебно-почеркова /графическа експертиза /л.88-89 от ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л.92 от ДП/, протокол за следствен експеримент /л.93- 100 , т. І от ДП/, материалите по присъдна преписка № ДР 103/2014г. на РРП, заключението на в.л. по СТЕ,  СД т.ІІ, от ДП  и др. писмени доказателства  -  Постановления на ОП – Разград; АпП – Варна ; ВКП и съобщения за доставянето им, Молба от св. П. за възобновяване, жалба от адв. Ю. Калчев, Молба от св. С. П.,*** относно подс. Б. П., Справка с приложения от ОСИН „ Следствени арести „ с приложения за свиждания и телефонни разговори на св. С.П.,   характеристични справки на подсъдимите, справки за съдимост на подсъдимите и декларации от подсъдимите.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Съдът намира свидителските показания на св. С.П. за правдиви, хронологически подредени, логични и по същество непротиворечиви, а точно обратното – взаимнодопълващи се. Същите са подкрепени и от показанията на св. Ай. П., дала сумата от 8000,00лв., времето, мястото на предаване на парите, присъствието в автомобила на св. П. на подс. Б. П.. Подкрепени са и от показанията на св. В. Б., относно факта, че подс. Б. П. се е представял за съдебен заседател и като такъв имал връзки със съдии и прокурори от областта, вземал участия в съдебни състави, факта, че св. П. споделил с него за проблемите на сина си, при което подс. Б. П. заявил, че може да съдейства за благоприятното им решаване. Относно процесната сума и начина на набавянето й, предаването на сумата в колата на св. П. ***, уговорката му с подс. Б. П. и подс. Бр. М., че за тази сума, първият ще съдейства, като даде пари на прокурор да излезе сина му от ареста, а втория да го настани за лечение в болницата, докато повторно се гледа делото му. Последващите опити на св. С.П. да влезе във връзка с всеки един от подсъдимите, за да си върне пърите, които им е дал. Факта на получаване на процесната сума от подс. Б. П. се потвърждава косвено и от показанията на св. Ст. А., въпреки твърденията му, че подс. Б. П. отрича това да е истина, но обстоятелствата, при които св. Ст. А. узнава, следва да се тълкуват в подкрепа на показанията на св. С.П., дошъл в гр. Кубрат със св. В. Б. да търси подс. Б. П., за да се саморазправя с него и да си иска парите. Подкрепени са косвено и от показанията насв. Б. К., когато при един от поредните си опити да си получи парите от подсъдимите, св. П. прави скандал с двамата подъсидми пред дома на свидетеля, от който скандал св. Б. К. също разбира, че двамата подсъдими са взели пари от св. П.. Подкрепени са косвено и отпоказанията на св. С.П., който узнал от баща си , че е дал пари на някакъв доктор, да му отложи присъдата, както и дава сведения, че през процесния период не са били в затруднено финансово положениие със съпругата си и потвърждава възможността без проблем да се набави процесната сума. Св. Ю. Ю. подкрепя показанията на св. С.П. в частта относно посещението на подс. Бр. М. в заведението му и косвено потвърждава, че срещата е приключила с повишаване на тон между двамата и оттеглянето на подс. Бр. М., което прави показанията правдиви и в тази част относно искането на още 5000,00лв. от страна на подс. Бр. М., който в този момент е бил наясно за здравословното състояние на св. С.П., както и с факта, че последният няма как да бъде настанен за лечение в МБАЛ – Разград, за да бъде отложено изтърпяването на наказанието му. Потвърждават се и от показанията на св. Б. Д., според който св. П. споделил с него, че дал на подс. Бр. М. 10000,00лв., за да отърве сина му от затвора. Показателно от обясненията на този свидетел, по начина, по който пресъздава думите на св. П., е че той е мотивиран да даде парите на подсъдимите, за да отърват сина му от затвора, това е неговото убеждение, както, и че е дал парите на двамата подсъдими, защото според неговите разбирания, те двамата му дължат поведение, каквото са му обещали. Естествено пред този свидетел подс. Бр. М. да отрича да е вземал кавито и да е пари от св. С.П.. Показанията на св. С.П., косвено се подкрепят дори от показанията на свидетелите Др. И. и Б. Б. и двамата са чули как свидетеля П., разговаряйки с някого по мобилния си телефон, се заканиил как ще си вземе парите от подс. Бр. П. и „…доктора …“. Естествено е в показанията си да се опитат да преиначат фразите изречени от св. П., доколкото и двамата са поканени от подс. Б. П. да свидетелстват по делото, а познанството им с него датира от преди 20-30 години, а освен това имат и отрицателно отношение към св. П., но потвърждават факта, че между св. П. и подсъдимите има спор за пари, а с оглед конкретните обстоятелства по делото, безспорно става ясно за кои и какви пари става въпрос – процесните.

Най – безстрастния и незаинтересован по делото свидетел това е заключението на вещото лице по назначената от съда СТЕ, със задача вещото лице да извлече от приложените по делото СД, мобилната комуникация между св. П. и подсъдимите. От него както и от анализа на записаните на СД справки от мобилните оператори, предоставящи телефонна услуга на тримата, съотнесени към показанията на св. С.П., съвкупно и с показанията на останалите свидетели, съдът намира, че същите не подлежат на съмнение.

С показанията си свидетелите Д. В., П. С., косвено и св. Н. Н. установяват опита на подс. Бр. М. да въздейства на св. Д. В. – вещо лице по назначената с Постановление от 17.11.2014 г. на Районен прокурор на РП – Разград / св. Л. Г. /, да изготви невярно заключение относно здравословното състояние на св. С.П.. Обаждането по подс. Бр. М. рано сутринта на 21.11.2014г. към св. Н. Н., на първо място показва, че подсъдимият е имал информация, че св. П. ще бъде приведен в МБАЛ – Разград точно на тази дата. Последващото му обаждане към св. Д. В., засиления му интерес към резултатите от изследването, ясно и категорично говорят за финансовото му стимулиране от страна на св. П., чрез подс. Б. П.. Нещо повече, подсказват и намерението му, на своя глава, без да споделя с подс. Б. П. да поиска от св. П. още пари, възползвайки се от обстоятелството, че единствен той има достъп до информацията относно резултатите от изследванията на св. П.. Думите му към св. Д. В. „ …не може ли да се направи нещо, Л. го изкара от ареста, заради мен…“, ясно и недвусмислено обосновават, появилото се първоначално подозрение у св. Д. В., че подс. Бр. М. иска да промени резултата от експертизата, по – късно прерастнало в убеждение, което свидетелката прехвърлила и в св. П. С., която също била убедена, преди произнасяне на заключението и подписването му от двете, че няма да отговаря на действителното положение и дори била готова да откаже да го подпише.

По обясненията на подсъдимите и възраженията на защитата.

Безспорно е, че обясненията на подсъдимите са както средство за защита, така и източник на доказателства. 

Обясненията на подсъдимите, съдът намира за уклончиви, напаснати съобразно свидетелските показания по делото и справките от мобилните оператори, но противоречащи на съвкупността от доказателствения материал и неподкрепени от други доказателства. Подс. Б. П. отрича да се е представял пред св. С.П. като съдебен заседател, което е оборено от други свидетелски показания /цитирани по – горе /, отрича, естествено с оглед защитната теза да е вземал пари от св. П., като също твърди, че пари не е вземал и другия подсъдим. Твърди, че със св. П. са разговаряли по телефоните само относно отдаването под наем на имоти на свидетеля, за наематели осигурени от подсъдимия, който охранявал богати хора, земеделци и можел да помогне, бил дал на св. П. заем от 2000,00лв., които той не му бил върнал и до момента. Не отрича, че на 15.11.2014г. св. П. дошъл до гр. Русе да го вземе, да отидат до болницата в гр. Разград, да се срещнат с подс. Бр. М., по повод задържането в ареста на св. П. и здравословното му състояние, не отрича, че такава среща, обаче между тримата в кабинета на подс. М. се състояла, при която подс. М. в крайна сметка, не се ангажирал със случая, но въпреки това с автомобила на св. Писацълъ тримата обиколили три адреса в гр. Разград, за да може подс. Бр. М. да посети свои пациенти, въпреки, че през деня бил дежурен в отделението. След това обядвали в заведение в гр. Разград и понеже подс. Б. П. нямал автомобил в момента се наложило да отидат до сервиз, в който го бил оставил за ремонт, но не намерили майстора, след това посетили дома на св. Б. К., който излязъл навън при тях и бил помолен от подс. Б. П. да обиколи през нощта обекти охранявани от фирмата на подсъдимия, за да види дали охранителите си изпълняват задълженията. В тази част обясненията на подсъдимия не се подкрепят от обясненията на св. Б. К., който говори само за един единствен случай, в който подс. Б. П. е посетил дома му и то с подс. Бр. М. /по-горе/. Обясненията на подс. Б. П. за събитията на 15.11.2014г. противоречат и на показанията на св. С.П., св. Ай. П., заключението на в.л. по СТЕ и  СД т.ІІ от ДП, защото не дават обяснение на безспорно установен факт, за движението на св. С.П. *** и обратно в следобеднитее часове, за които подс. Б. П. твърди, че са обикаляли из гр. Разград и след това минавайки през гр. Цар Калоян директно са заминали за гр. Русе, където го е оставил свидетелят. 

   Обясненията на подс. Б. П. не се подкрепят от длугите събрани доказателства в хода на съдебното следствие. Основно противоречие, доколкото не е спорно по делото, че със св. С. Писанълъ ги е запознал подс. Б. П. и то на датата 15.11.2014г., на какво се дължи толкова продължителната и честа мобилна комуникация със св. С.П., човек към когото не е поел никакъв ангажимент, противоречи и на интереса му към експертизирането на св.С.П. и опита му да повлияе на св. Д. Ив. за изготвяне на невярно заключение, посещението му в заведението – собственост на св. С.П.,***, вечерта на 21.11.2014г., свидетел на което става и св. Ю. Ю. и когато прави опит да  измами св. П. с още 5000,00лв. Всичките тези противоречия житейски логично и нееднозначно говорят само и единствено, че подс. Бр. М. е получил процесната сума от подс. Б. П., предадена му от св. П., за да „ отърват „ сина му от затвора.

По възраженията на защитата.

Съдът с оглед изложеното намира, че репликите и действията на подс. Бр. М. насочени към св. Д. В., обосновават извършване на престъплението по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 291, ал. 1 от НК. Вконкретният контекст, в който са изречени при установената процесна фактическа обосновка – назначена СМЕ с водещо в.л. св. Д. В., репликата „ ... не може ли да се направи нещо, Л. го изкара от ареста, заради мен ...” и то при съобщени медицински резултати, неминуемо води на извода, за осъществен опит от страна на подс. Бр. М. да промени извода на вещите лица за здравословното състояние на експертизирания. Един път на база личните си и колегиални контакти със св. Д. В., втори път на база заявените близки отношения със св. Л. Г. – Районен прокурор на РП – Разград, назначил извършването на СМЕ и вещото лице. Тази реплика отправена към професионалист в областта, разменена между колеги, интелигентни хора, безспорно е оставила, първоначално подозрение, а по- късно и убеждение у св. Д. В., че й е оказван неправомерен натиск заключението на вещите лица да бъде различно от фактически установеното. Нещо повече това свое убеждение св. Д. В. прехвърля и върху св. П. С., нееднозначно заявено от нея. Съдът намира възраженията на защитника – адв. Г. за неизвършено и недоказано и по второто престъпление, за неоснователни. От фактическата обстановка, възприета от съда на база анализа на доказателствения материал по делото, уклончивите обяснения на двамата подсъдими, противоречието им с останалата доказателствена съвкупност, дават увереност на съда да приеме, че обвинението срещу подс. Бр. М. е безспорно доказано. Както бе посочено – по – горе, от свидетелските показания на С.П., подкрепени от посочените свидетели, заключението на в.л. по СТЕ,  СД т.ІІ, от ДП, налице е една непрекъсната верига от събития и то по начина описан от свидетелите. Безспорно е установена срещата на подс. Бр. М. със св. П. на 21.11.2014г. вечерта в заведението на св. П., а подс. Бр. М. изобщо не споменава за тази си среща със св. П.. Правилно и законосъобразно в обвинителния акт и безспорно ясно по делото, че не става въпрос за сума от 15 600,00лв., доколкото второто деяние на подс. Бр. М. е останало недовършено по независещи он волята му причини. От обясненията на подс. Бр. М. се установява, че не е казвал на св. П., че трябва да бъдат заплатени изследванията на сина му, което дава отговор  на възражението на защитника адв. Р., защо един баща не би заплатил изследванията на сина си, защото не е знаел, че трябва да бъдат заплатени, тъй като никой не му е казал.

По възраженията на адв. Р., които макар и стройно изградени и звучащи правдоподобно, съдът също намира за неоснователни, защото ни са подкрепени с доказателстваь, а с превратно тълкуване на фактите.  Има документ – л.90 от т.І от ДП, че св. П. е узнал за отказа на ОП – Разград да инициира производство по възобновяване на делото на РС и ОС – Разград, по което е осъден св. П., но това е станало на 04.12.2014г., а не преди 15.11.2014г. още по малко преди 21.11.2014г. когато се развиват процесните събития. След което е последвала жалба срещу това Постановление до АпП – Варна. Няма как да бъдат споделени и твърденията на адв. Р., че св. П. бил едва ли не толкова добре запознат с процедурата по възобновяване на наказателно дело, по което има влязла в сила присъда, защото той бил многократно осъждан и изтърпявал наказания „ лишаване от свобода „. Ако това беше вярно, нямаше да има нужда от трима адвокати, които процесуално да придвижват нещата по тази процедура. Самият защитник при отправяне на възраженията по доказателствата и защо не следва да се ценят показанията на св. П. изпада в противоречие, като един път твърди, че сведетеля едва владее български, с нисък интелект, доказан престъпник, а от друга страна му вменява изобретяването на изключителна стратегия, как да вземе едни пари от подсъдимите. Второто според съда с оглед възприетата фактическа обстановка е неоснователно. Съдът също намира действията на св. Писанцъл по даването на процесната сума на двамата подсъдими, с цел по един незоконосъобразен начин да отклони, нежели да избегне синът му изтърпяване на наказанието си, за меко казано укоримо. Но и обстоятелството на роднинството по права линия между осъдения и св. П. е способствало, подсъдимите да бъдат улеснени при осъществяване на изпълнителното деяние по чл. 209 от НК. Естествено, че обещанието за съдействие при ново разглеждане на делото на св. П., от страна на подс. Б. П. в качеството му на съдебен заседател, имплицитно съдържа в себе си и обещание за разрешаването му по благоприятен за осъдения начин – неговото оправдаване. Съобразно интелектуалния си капацитет при първоначалния контакт на св. П. с подсъдимите на 15.11.2014г., той е бил мотивиран от двамата да се разпореди в свой ущърб със свое движимо имущество, само на база обещанията на подс. Б. П., в качеството му на съдебен заседател, в чиито възможности /пак според свидетеля/ е при ново разглеждане на делото синът му да бъде оправдан, както и обещанието на подс. Бр. М., че докато се разглежда новото дело, синът му с помощта на подс. Бр. М. ще бъде настанен в болница за лечение, а в последствие пуснат за домашно лечение.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Б.М.П. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

От обективна страна – на 15.11.2014 г. в гр. Цар Калоян и гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Б.М. ***, с цел да набави за себе си и Б.М.М. имотна облага възбудил и поддържал  заблуждение у С.М. ***, че са необходими 10 600 /десет хиляди и шестстотин/ лева, които ще бъдат платени на съдии, прокурори и фелдшера при Областна служба “Изпълнение на наказанията” –сектор “Арести” гр. Разград, върху които ще повлияе, за да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на сина му С.С.П. – задържан за изпълнение на влязла в сила присъда в ОС “ИН”, сектор “Арести” гр. Разград,  като бъде настанен, поради заболяване за лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св. И. *** АД и освободен за домашно лечение, докато бъде възобновено наказателното производство по НОХД № 578/2012 г. по описа на Районен съд гр. Разград и ВНОХД № 48/2013 г. по описа на Окръжен съд гр. Разград и след връщане на делото за ново разглеждане, синът му С.С.П. да бъде оправдан и чрез личното му участие като съдебен заседател, с което му причинил имотна вреда в размер на 10 600 /десет хиляди и шестстотин/ лева, като измамата извършил, представяйки се за длъжностно лице – съдебен  заседател.

От субективна страна е действал с пряк умисъл като ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждал настъпването на общественоопасните му последици. Предвиждал, че вследствие на задружното въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни  представи, в резултат на които св. П. ще извърши акт на имуществено разпореждане с процесиите суми, като по този начин неговото имущество ще бъде увредено. Наред с това подс. Б. П. целял имотна облага за себе си и за подс. Бр. М., едновременно с това и обедняването на пострадалия. В същото време съзнавал участието на другия подсъдим в осъществяването на изпълнителното деяние, извършено на 15.11.2014 г. Категорично се установи, че подс. Б. П. се е представял в качеството си на длъжностна лице – съдебен заседател, какъвто в процесния период не е бил.

Съдът счете, че подс. Б.М.М. ЕГН ********** е осъществил състава на престъплението по чл.  209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

От обективна страна -  за времето от 15.11.2014 г. до 21.11.2014 г. в гр. Цар Калоян и гр. Разград, сам и в съучастие като съизвършител с Б.М.П. ***, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и Б.М.П.  имотна облага възбудил и поддържал  заблуждение у С.М. ***, както следва:

На 15.11.2014 г.  в гр. Цар Калоян и гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Б.М.П. с цел да набави за себе си и Б.М.П.  имотна облага възбудил и поддържал  заблуждение у С.М. П., че са необходими 10 600 /десет хиляди и шестстотин/ лева, които ще бъдат платени на съдии, прокурори и фелдшера при Областна служба “Изпълнение на наказанията” – сектор “Арести” гр. Разград, върху които ще повлияе, за да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на сина му С.С.П. – задържан за изпълнение на влязла в сила присъда в ОС “ИН”, сектор “Арести” гр. Разград,  като бъде настанен поради заболяване за лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св. И. *** АД и освободен за домашно лечение, докато бъде възобновено наказателното производство по НОХД № 578/2012 г. по описа на Районен съд гр. Разград и ВНОХД № 48/2013 г. по описа на Окръжен съд гр. Разград, и след връщане на делото за ново разглеждане, синът му С.С.П. да бъде оправдан, и чрез  участието на Б.М.П., като съдебен заседател;

На 21.11.2014 г. в гр. Цар Калоян, сам възбудил у С.М. П.заблуждение, че след извършения преглед е уредил документирането на заболяване на сина му С.С.П. и може да го приеме на лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св. И. ***АД, след което да го освободи за домашно лечение, с което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 5000 /пет хиляди/лева, като деянието останало недовършено, поради независещи от волята му причини.

Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като следващото се явява продължение на предходното, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна – подс. Бр. М. е действал с пряк умисъл като ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждал настъпването на общественоопасните му последици. Предвиждал, че вследствие на задружното въздействие с подс. Б. П. върху измамения, у последния ще възникнат неправилни  представи, в резултат на които св. П. ще извърши акт на имуществено разпореждане с процесиите суми, като по този начин неговото имущество ще бъде увредено. Наред с това подс. Бр. М. целял имотна облага за себе си и за подс. Б. П., едновременно с това и обедняването на пострадалия. В същото време съзнавал участието на другия подсъдим в осъществяването на изпълнителното деяние, извършено на 15.11.2014 г. При пряк е действал и при осъществяване на деянието на 21.11.2015г. в гр. Цар Калоян, с ясното съзнание за здравословното състояние на св. П. и не е налице отказ от страна на подс. Бр. М. от довършването му, а отказ от страна на св. П. да предостави исканата сума.

Подс. Бр. М. е осъществил и състава на престъплението по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 291, ал. 1 от НК

От обективна страна - на 21.11.2014г., в гр. Разград мотивирал д-р Д.В.Т. - началник на отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Св.И. *** АД, специалист по съдебна медицина, утвърден за вещо лице за съдебен район на Разградския окръжен съд, към престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК, а именно като вещо лице пред надлежен орган на властта- Районния прокурор на Районна прокуратура-Разград, писмено съзнателно да даде невярно заключение по назначената съдебномедицинска експертиза за установяване на здравословното състояние по присъдна преписка № ДР-103/2014г. по описа на РП-Разград, в което да потвърди, че осъденият С.С.П. *** страда от хепатит или друго заболяване. Посочената подбудителска дейност не успяла да склони вещото лице-д-р Д. В. да извърши престъпление против правосъдието, като даде невярно заключение.

От субективна страна престъплението било извършено от обв. М. при пряк умисъл, като ясно съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговата противозаконност и наказуемост и предвиждал настъпването на общественоопасните му последици, представяне пред орган на съдебната власт на невярно експертно заключение.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ от една до осем години.

Съдът като взе предвид чистото съдебно минало на подс. Б. П., добрите му характеристични данни, възрастта му, но като съобрази и обстоятелството, че същият е изпълнявал длъжност „ съдебен заседател „ и е правораздавал наравно с кариерен съдия, като е решавал тежестта на наказателната отговорност на подсъдими по дела разглеждани с негово участие, безкритичното му отношение към процесното деяние, все пак относително високия размер на нанесената вреда, определи размер на наказанието около средния – „ лишаване от свобода „ в размер на четири години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение определено по ред определен от Главния директор на ГДИН.

Съдът намира, че така определеното по размер наказание се явява съответно както на тежестта на извършеното престъпление, на мотивите и подбудите, довели до осъществяването му, така и съобразно личността на извършителя и се явява необходимо за да бъде същият поправен и превъзпитан занапред да спазва законовите забрани.

За престъплението по чл.  209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ от една до шест години.

Съдът като съобрази чистото съдебно минало на подс. Бр. М., добрите характеристични данни, но като съобрази настойчивостта на извършване на двете отделни деяния, активната му роля при осъществяване на двете изпълнителни деяния, относително високия размер на причинената вреда, безкритичното му отношение към престъплението, наложи наказание „ лишаване от свобода „ в среден размер – три години и шест месеца. Така определеното наказание съдът намира за справедливо и съответно на извършеното престъпление, постановено при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и необходимо да поправи и превъзпита подсъдимия.

За престъплението по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 291, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

За това престъпление, съдът наложи на подс. Бр. М. наказание „ лишаване от свобода „ в размер на шест месеца. Този вид и размер на наказанието съдът намира за справедлив и съответен на извършеното, като съобрази неговата тежест, мотивите и подбудите – материални, при извършването му, безкритичното отношение на подс. Бр. М.. Счита същото за годно да изпълни целите по чл. 36 от НК и явно необходимо да поправи и превъзпита подсъдимия и да изиграе своята генерална превенция.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът  определи едно общо наказание на подс. Б.М.М.  ЕГН ********** в размер на по-тежкото от двете, а именно наказание  „лишаване от свобода” в размер на три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение определено по ред определен от Главния директор на ГДИН.

По разноските по делото:

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Б.М.М. ЕГН **********, и Б.М.П., ЕГН  **********,   да заплатят  по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата  42,50 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 86.87 лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: