Р Е Ш Е Н
И Е
№ 102
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Пловдив, 25.02.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Боряна Костанева,
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 7
8 9 по описа за 2 0 1 6 г., намери
за установено следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба, подадена на 30.11.2016 год. от „Корпоративна търговска банка”
ЕАД, в несъстоятелност, против „Ню Лайф Проджект“ ООД. Предявени са обективно
съединени искове за установяване на парични вземания по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК. Предявяването на исковете по този процесуален ред се обосновава с
твърдението, че ищецът е заявил правата си за защита по реда на заповедното
производство, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК. Въз основа на него било образувано ч.гр.д. № 543 / 2016 год. по
описа на Районен съд - Павликени и била издадена заповед за изпълнение, като
било постановено незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Но
след като постъпило възражение от „Ню Лайф Проджект“ ООД, на заявителя били
дадени указания от заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковите претенции се основават на
следните фактически обстоятелства:
На 14.03.2007 год. между „Корпоративна
търговска банка“ АД в несъстоятелност, от една страна, в качеството на кредитор
и „Джи Еф Груп“ ЕООД /с предходно наименование „Генимекс груп“ ЕООД/, от друга
страна, в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит, по силата на който на кредитополучателя бил
отпуснат банков кредит в размер на 4 200 000 евро.
Част от сумата, предмет на кредита, а
именно 3 800 000 евро, била предназначена за цялостно погасяване
/рефинансиране/ на кредитните задължения на третите лица „Генимекс Ойл“ АД и
„Априлци Холидейс“ ООД /със сегашно наименование „Ню Лайф Проджект“ ООД/,
възникнали въз основа на сключен на
02.02.2007 год. договор за прехвърляне на вземане между банката, като цесионер
и „ОББ“ АД, като цедент. Друга част от сумата част в размер на 200 000
евро била предназначена за цялостно погасяване /рефинансиране/ на кредитните
задължения на „Априлци холидейс“ ООД към „Банка Пиреос“ АД, породени от договор
за инвестиционен кредит от 22.04.2005 год. Последната част от кредита била
предназначена за реконструкция на хотелската база на „Интер хотел Велико
Търново“, с предишно наименование „Гранд хотел Велико Търново“.
Средствата по кредита се предоставяли по
разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в банката, от която
кредитът бил изцяло усвоен.
Първоначално договореният срок на
договора бил до 15.03.2014 год. Кредитът бил предоставен срещу задължение за
кредитополучателя да заплаща годишна договорна лихва в размер на 9 %, платима
ежемесечно, на 25-то число от месеца. При нарушаване на срока за погасяване на
главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, върху просорочената
главница се начислявала освен договорената лихва и наказателна надбавка от 10
пункта. А неустойка в размер на 10 % годишно била дължима върху неизплатените в
срок лихви.
При сключването на договора било
постигнато съгласие за 18 месечен гратисен период за главницата, в който период
дължими били само договорни лихви, а след изтичането на този период кредитът
подлежал на издължаване чрез ежемесечни вноски, първата от които 33 315
евро, платима на 15.10.2008 год., следващите 5 – по 33 333 евро, дължими на
15-то число на съответния месец, а останалите 60 вноски, всяка от които в
размер на 66 667 евро били дължими ежемесечно на 15-то число на съответния
месец в периода от 15.04.2009 год. до 15.04.2014 год.
За обезпечаване на всички вземания на
банката било постигнато съгласие да се учреди от кредитополучателя особен залог
върху вземанията му по банкови сметки в банката, както и ипотеки, учредени от
трети лица, в т.ч. от ответника „Ню Лайф Проджект“ ООД. С договор от 26.03.2007
год. между банката, кредитополучателя и „Ню Лайф Проджект“ ООД /с предишно
наименование „Априлци Холидейс“ ООД/ бил сключен договор за встъпване в дълг, по силата на
който ответникът встъпил като солидарен
длъжник във всички задължения на кредитополучателя към банката.
Клаузите на договора били изменяни с
подписаните впоследствие анекси, последният от които с номер 11 от 14.01.2013
год., с който бил изменен погасителния план, като било договорено непогасената
до този момент главница в размер на 4 198 875,54 евро, да бъде погасена
чрез 12 месечни погасителни вноски,
първата от които в размер на 348 875,54 евро, дължима на 15.07.2014 год.,
а останалите 11 – по 350 000 евро, дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от 15.08.2014 год. до 15.06.2015 год.
Кредитополучателят бил неизправна страна
по договора. Последното плащане, което извършил, било частично и датирало от
31.05.2014 год. Това породило правото за кредитора по чл. 35,1.б. „Ж“ от
договора да трансформира кредита в предсрочно изискуем. С нотариална покана,
изпратена до кредитополучателя на 13.11.2014 год., кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем. На 27.02.2015 год. и на 24.06.2015 год. банката изпратила до
встъпилия в дълга „Ню Лайф проджект“ ООД покани за доброволно изпълнение, но
плащане в отговор на поканите не било извършено.
Кредитополучателят „Джи Еф Груп“ ЕООД по
силата на решение от 18.04.2016 год. на СГС по т.д. № 1318 / 2015 год. бил в
открито производство по несъстоятелност, с начална дата на свръхзадължеността –
31.12.2009 год. Банката предявила вземанията си в производството по
несъстоятелност, същите били включени в списъка на приетите вземания по чл.
685, ал. 1 ТЗ, но към момента на исковата молба производството по чл. 692 ТЗ не
било приключило.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
бъде признато за установено в отношенията между страните, че „Ню Лайф Проджект“
ООД, в качеството му на встъпил в дълг
солидарен длъжник, дължи на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ следните
суми:
Сумата
4 198 875,54 евро изискуема главница по договора за банков кредит от 14.03.2007 год. за периода
от 15.07.2014 год. до 22.04.2015 год.;
Сумата
618 145,24 евро лихви и неустойки за периода от
26.05.2014 год. до 22.04.2015 год.;
Сумата
91,07 евро такси и разноски за периода от
04.03.2015 год. до 22.04.2015 год.;
Сумата
201 662,66 евро просрочени лихви върху просрочена главница за
периода от 25.04.2015 год. до 27.07.2015 год.;
Сумата
37 961,02 евро
неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 год. до 16.08.2016
год.;
Сумата
749,68 евро разноски по
кредита за периода от 22.04.2015 год. до 16.08.2016 год.
Законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
плащане.
Претендират се разноските, сторени по
делото и в заповедно производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Ню Лайф Проджект“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Акцентира
върху обстоятелството, че с решение на УС на БНБ от 06.11.2014 год. лицензът на
„КТБ“ АД за извършване на банкова дейност е отнет, а впоследствие, с решение №
664 / 22.04.2015 год. на СГС по т.д. № 7549 / 2014 год. ищцовата банка е в
открито производство по несъстоятелност. След прекратяването на дейността на
банката за кредитополучателите на „КТБ“ АД /н./ не съществувало задължение за
заплащане на суми, произтичащи от извършването на банкова по своя характер
дейност, като лихви, неустойки и разноски, които представлявали доход от
оползотворяването на чужди /на вложителите/ средства, а събирането на подобни
вземания би противоречало на разпоредби на НК.
Не
било налице надлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на
задължението до кредитополучателя. Липсвали доказателства за предоставянето на
кредита. По отношение на част от вземанията не била налице яснота как са
формирани. Издаденият срещу кредитополучателя изпълнителен лист по ч.гр.д. №
43400 / 2015 год. по описа на СРС не се ползвал със сила на пресъдено нещо, не
разполагал с подобна сила и одобрения от синдика списък на приетите вземания.
Поради
изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и оспорва всички твърдения и възражения на
ответника.
Вземанията
на ищеца са възникнали въз основа на договора за кредит, сключен през 2007
год., а последващото отнемане на лиценза на банката не води до отпадане на
основанието и изискуемостта на вземанията.
Ответникът
бил поканен да изпълни задълженията по договора с покана за доброволно
изпълнение, изпратена на 27.02.2015 год., адресирана до вписания в ТР адрес на
управление на дружеството, но пратката се върната непотърсена. С нотариална
покана от 24.06.2015 год. ответникът отново бил поканен да изпълни задълженията
си по договора, поканата била връчена на 09.07.2015 год. на служител на
търговеца. Предсрочната изискуемост обаче настъпила с получаването на
изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от
кредитополучателя „Джи Еф Груп“ ЕООД, а ищецът само бил поканен да заплати
изискуемите задължения по договора, след настъпването на предсрочната изискуемост.
Уточнява
се, че претендираната сума от 618 145,24 евро, съставляваща вземания за
лихви и неустойки за периода от 26.05.2014 год. до 25.03.2015 год., е формирано
както следва:
182 313,32
евро - просрочени лихви върху редовна
главница за периода от 25.07.2014 год. до 25.03.2015 год.;
346 390,53
евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2014 год.
до 25.03.2015 год.;
59 833,98
евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 год. до
22.04.2015 год.;
29
607,41 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 26.05.2014 год. до
22.04.2015 год.
За
тези вземания против кредитополучателя „Джи Еф Груп“ ЕООД била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 43400 / 2015 год. по описа на СРС и бил издаден изпълнителен
лист.
В
претенцията за дължимите по кредита разноски в размер на 749,68 евро били
включени следните суми:
сумата
250 лв. платена държавна такса по т.д. № 1318 / 2015 год. по описа на СГС;
43,17
лв. такса за връчване на нотариална покана;
55,20
лв. платена нотариална такса за връчване на нотариална покана;
1200
лв. платен депозит за счетоводна експертиза по т.д. № 1318 / 2015 год.;
50,40
лв. платена нотариална такса;
45,60
лв. платена нотариална такса;
От
общата сума в размер на 1 644,37 лв. била приспадната сумата 178,12 лв.,
осчетоводена като присъдени и признати вземания за такси и разноски за периода
от 04.03.2015 год. до 22.04.2015 год., като разликата от 1 466,25 лв. била
превалутирана в равностойната й сума 749,68 евро.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.
Допълнителната искова молба, ведно със съобщението по чл. 373 ГПК е връчено на
ответника при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК на вписания към момента на
залепването уведомлението /21.03.2017 год./ на адреса на управление в гр.
Пловдив. Последващото вписване на промяната в адреса на управление – в гр.
Плевен, не рефлектира върху редовността на връчването.
По предварителните въпроси:
В
хода на производството по настоящото дело по отношение на ответник „Ню Лайф
Проджект“ ООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 278 /
14.07.2017 год. по т.д. № 128 / 2016 год. на ОС – ВТ, поради което и на
основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производството по настоящото дело е било спряно.
Същото е възобновено след като срещу списъка с приетите вземания, изготвен от
синдика, в който са включени предявените вземания от „КТБ“ АД /н./, са били
подадени възражения от „Си Ес Пи фънд Мениджърс“ ООД със седалище Щата Невада,
САЩ и от „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД със седалище щата Делауеър,
САЩ, и двете дружества представлявани от Ж.-К.Г.Ж.Н.. На основание чл. 637, ал.
3, т. 2 ГПК при възобновяване на производството по делото като участници в
производството са конституирани възразилите кредитори и синдика.
Новоконституираните участници в производството не са взели отношение към
съществото на спора.
Предявените по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни искове са с материално правно
основание чл. 430 и сл. от Търговския закон, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От изисканото от РС - Павликени
заповедно производство се установява, че в полза на „КТБ” АД /н./ и срещу
„Априлци Холидейс“ ООД е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с
номер 242 / 09.09.2016 год., като е постановено незабавното й изпълнение.
Седмица по-късно, на 16.09.2016 год. в ТР по партидата на длъжника „Априлци
Холидейс“ ООД е вписана промяна в наименованието на дружеството – „Ню Лайф
Проджект“ ООД. Следователно, налице е идентичност между длъжника в заповедното
производство „Априлци Холидейс“ ООД и ответникът в настоящото – „Ню Лайф
Проджект“ ООД.
Възражение срещу заповедта за изпълнение
е постъпило от „Ню Лайф Проджект“ ООД на 20.10.2016 год., изпратено по пощата
на 18.10.2016 год., в рамките на двуседмичния срок от връчването на поканата за
доброволно изпълнение по изп. Дело № 20168790401420 по описа на ЧСИ В.П., което
връчване датира от 04.10.2016 год.
Съобщението до заявителя по чл. 415 ГПК,
че предвид постъпилото възражение, следва да установи правата си по исков ред,
е връчено на заявителя на 04.11.2016 год. Исковата молба е постъпила в съда на
30.11.2016 год., т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Към настоящия момент държавна такса не
се дължи с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от ЗБН, според която държавната
такса не се събира предварително.
Поради изложеното, съдът приема
образуваното производство по установителните искове за процесуално допустимо.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Приет
по делото е договор за банков кредит, сключен на 14.03.2007 год. в гр. София,
между „Корпоративна търговска банка” АД, понастоящем в несъстоятелност, от една
страна, в качеството на кредитор и „Генимекс груп“ ЕООД, със седалище гр. Ловеч,
от друга страна, в качеството на кредитополучател. След сключването на
договора, по партидата на кредитополучателя в търговския регистър е вписана
промяна в наименованието му - считано от 2013 год. кредитополучателят е с
наименование „Джи Еф Груп“ ЕООД.
По
силата на договора банката е приела да предоставя на кредитополучателя банков
кредит в размер на 4 200 000 евро. Целта на кредита е описана в три
пункта. Част
от сумата, предмет на кредита, а именно 3 800 00 евро, е
предназначена за цялостно погасяване /рефинансиране/ на кредитните задължения
на третите лица „Генимекс Ойл“ АД и „Априлци Холидейс“ ООД /със сегашно
наименование „Ню Лайф Проджект“ ООД/, към банката, възникнали въз
връзка със
сключен на 02.02.2007 год. договор за прехвърляне на вземане между банката,
като цесионер и „ОББ“ АД, като цедент, по силата на който
договор банката е придобила вземанията на „ОББ“ АД от „Генимекс Ойл“ ЕООД и от
„Априлци холидейс“ ООД, произтичащи от договор за банков кредит № 120 /
16.08.2206 год. Друга част от сумата в размер на 200 000 евро е
предназначена за цялостно погасяване /рефинансиране/ на кредитните задължения
на „Априлци холидейс“ ООД към „Банка Пиреос“ АД, породени от договор за
инвестиционен кредит № 163 от 22.04.2005 год. Последната част от кредита е
предназначена за реконструкция на хотелската база на „Интер хотел Велико
Търново“, с предишно наименование „Гранд хотел Велико Търново“.
Средствата
по кредита се предоставят по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката, по която се извършва и счетоводното отчитане на ползваните средства по
кредита.
В
глава трета е отразено съгласието на
страните досежно цената на предоставения кредитен ресурс. Предвидена е годишна договорна лихва в размер на 9%, която се
начислява ежедневно и е платима ежемесечно на 25-то число на месеца.
Според
чл. 12 при нарушаване на срока за погасяване на вноска по главница или при
предсрочна изискуемост, банката освен договорна лихва начислява върху
просрочената главница и наказателна
надбавка от 10 пункта годишно; съответно, чл. 13 предвижда че неплатените в
срок лихви се начислява неустойка в
размер на 10% годишно върху начислената и неплатена в срок лихва до
окончателното ѝ издължаване.
Първоначално
договореният краен срок за издължаване на кредита е 15.03.2014 год., освен ако
бъде обявен за предсрочно изискуем.
Постигнато
е съгласие да бъде ползван 18-месечен гратисен период при погасяването на
главницата по кредита, през който период ще бъдат погасявани единствено лихви.
Предвидено е, че главницата в размер на 4 200 000 евро подлежи на
издължаване посредством 66 поредни ежемесечни вноски в посочен в чл. 17.2.
размер, платими на 15-то число на съответния месец в периода от 15.04.2009 год.
до 25.03.2014 год.
В
чл. 35.1 са предвидени случаите, в които банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Едно от предвидените основания – това по б. „а“, е неизпълнението
на което и да е от задълженията, произтичащи от договора, а основание по б. „ж“
е изпадане в забава при погасяване на вноска по главница или на начислена лихва.
Условията
на първоначалния договор са неколкократно изменяни посредством подписаните в
периода от 15.10.2008 год. до 14.01.2013 год. 11 броя анекси. Според
съдържанието на последния анекс № 11 / 14.01.2013 год. страните са се обединили
около констатацията, че към датата на
подписването му непогасената и дължима от кредитополучателя главница е в размер
на 4 198 875,54 евро. Внесени са изменения в клаузата на чл. 17.2.,
съдържаща погасителния план, като е предвидено, че непогасената главница в
размер на 4 198 875,54 евро подлежи на погасяване посредством 12 броя
ежемесечни погасителни вноски, както следва: първа вноска в размер на
348 875,54 евро е дължима на 15.07.2014 год., а останалите 11 вноски,
всяка от които в размер на по 350 000 евро, са дължими ежемесечно на 15-то
число на текущия месец, считано от 15.08.2014 год. до 15.06.2015 год.
включително.
Дванадесет
дни след сключването на първоначалния договор за кредит, на 26.03.2017 год., е
сключен договор за встъпване в дълг,
подписан от първоначалните страни по договора за кредит и встъпилите в дълга на
кредитополучателя „Генимекс груп“ ЕООД две дружества, наименовани поематели.
Това са дружествата „Генимекс ойл“ АД и „Априлци Холидейс“ ООД. В чл. 1 е
посочено, че тези две дружества встъпват като солидарни съдлъжници във всички
задължения на кредитополучателя „Генимекс груп“ ЕООД, произтичащи от договор за
кредит, сключен на 14.03.2007 год., в
т.ч. за главницата в размер на 4 200 000 евро, заедно с всички лихви,
наказателни лихви, надбавки, неустойки, разноски и други. Договорът за
встъпване в дълг също е изменян посредством подписаните от всички страни –
кредитор, кредитополучател и поематели анекси, които са 9 на брой. Последният
анекс № 9 към договора за встъпване в
дълг е подписан едновременно с последния анекс с № 11 към договора за кредит,
на 14.01.2013 год. Този анекс съдържа същата констатация за размера на
непогасената главница, както и същите договорки за броя и размера на
погасителните вноски, последната от които в размер на 350 000 лв. и падеж
15.06.2015 год.
Установява
се, че на 13.03.2015 год. „КТБ“ АД е отправила до кредитополучателя, с ново
фирмено наименование „Джи Еф Груп“ ЕООД, нотариална покана, с която му е връчил
изявлението си за трансформация на кредита в предсрочно изискуем, както и
покана за доброволно изпълнение изх. № 8535/13.11.2014 год. Според изявлението
за предсрочна изискуемост, към 31.10.2014 год. просрочените неплатени
задължения на „Джи Еф Груп“ ЕООД към „КТБ“ АД по процесния договор за банков
кредит са в размер на: просрочената към този момент главница от 1 398 875,54
лв. и просрочени лихви в размер на 213 169,45 евро. Предвид допуснатата
забава и на основание чл. 35, б. „ж“ от договора кредиторът е направил
изявление, че счита кредита за предсрочно изискуем. Поканил е кредитополучателя
в седемдневен срок от получаването на поканата да погаси всички свои задължения
за главница и лихви. Нотариалната покана е връчена
на кредитополучателя на 30.03.2015 год. според нотариалното удостоверяване
на нотариус С.М.. Връчването е сторено на пълномощник К.П. с посочени данни,
приел поканата със задължение да я предаде. В процеса не се спори досежно
надлежността на връчването на нотариалната покана до кредитополучателя.
Установява
се, че след връчването на изявлението си за предсрочна изискуемост, банката е
заявила правата си спрямо кредитополучателя по реда на заповедното
производство, като е подала заявление по чл. 417 ГПК на 23.07.2015 год. пред
СРС. По ч.гр.д. № 43400/2015 год. е постановена заповед за незабавно изпълнение
от 20.08.2015 год. и на същата дата е издаден изпълнителен лист срещу
кредитополучателя „Джи Еф Груп“ ЕООД за следните суми: 4 198 875,54
евро просрочена главница, дължима ведно със законната лихва от 23.07.2015 год.
до окончателното плащане; сумата 182 313,32 евро просрочена лихва върху
редовна главница за периода от 25.07.2014 год. до 25.03.2015 год.; сумата
346 390,53 евро за периода от 25.07.2014 год. до 25.03.2015 год.; 59
833,98 евро за периода от 25.03.2014
год. до 22.04.2015 год.; неустойка в размер на 29 607,41 евро за периода от
26.05.2014 год. до 22.04.2015 год., разноски по кредита в размер на 178,12 лв.,
както и разноските по заповедното производство.
От
справка в ТР по партидата на кредитополучателя се установява, че с решение №
690 / 18.04.2016 год. по т.д. № 1318 / 2015 год. по отношение на „Джи Еф Груп“
ЕООД е открито производство по несъстоятелност. „КТБ“ АД е предявило в
производството по несъстоятелност вземанията си, произтичащи от процесния
договор за кредит. Всички предявени вземания от банката се включени в
съставения от синдика списък на приетите вземания. Срещу списъка е подадено
възражение по чл. 690 ТЗ от длъжника, което е оставено без уважение от съда по
несъстоятелността и списъкът е одобрен с определение на СГС от 15.12.2016 год.
Липсват твърдения и доказателства за това досежно вземането на
кредитополучателя да е заведено дело по чл. 694 ТЗ, по което да е предявен
отрицателен установителен иск, че вземането на банката не съществува. Поради
това следва да се приеме, че вземането на „КТБ“ АД /н./ спрямо „Джи Еф Груп“
ЕООД /н./ е безспорно установено и прието вземане по см. на чл. 693 ТЗ. Същото
не подлежи на оспорване по основание и размер, което го приравнява на вземане,
установено със сила на пресъдено нещо.
На
27.02.2015 год. е отправена писмена покана и до „Априлци холидейс“ ООД за
заплащане на задълженията на „Джи Еф груп“ ЕООД към „КТБ“ АД. Това изявление,
изпратено по пощата, не е получено от адресата, като пратката се е върнала
непотърсена. На 26.06.2015 год. до солидарния длъжник „Априлци холидейс“ ООД е
изпратена нотариална покана, с която банката е уведомила ответника, че вече е
упражнила правото си да трансформира кредита, отпуснат на „Джи Еф Груп“ ЕООД, в
предсрочно изискуем, връчвайки своето изявление от 13.11.2014 год. Считайки
задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, „КТБ“ АД /н./ е поканило
„Априлци холидейс“ ООД да заплати цялата изискуема главница, ведно с
акцесорните вземания в указания срок, с предупреждение, че при неизпълнение ще
предприеме действия по принудителното събиране на вземането. Ищецът не е
отправял до солидарния длъжник изявление за трансформация на кредита в
предсрочно изискуем, а единствено го е уведомил, че вече е връчил на
кредитополучателя изявлението си за предсрочна изискуемост, с което счита
кредита с настъпила предсрочна изискуемост.
Поканата
до ответника е връчена чрез лице, представило се пред връчителя като служител с
имена П.Г.Г., срещу подпис, на 09.07.2015 год. Това е удостоверено в приетата
по делото куриерска товарителница на л. 44 от делото и в нотариалното
удостоверяване на връчването, датиращо от 15.07.2015 год.
Ответникът
е оспорил връчването на поканата с доводи, че лицето Г. не е било него служител
към момента на връчването, като е ангажирал доказателства в тази насока. От
приетата по делото справка, издадена от ТД на НАП Велико Търново за трудовите
договори, сключени с „Ню Лайф Проджект“ ООД, се установява, че служител,
работещ по трудов договор за „Ню Лайф Проджект“ ООД, с име П.Г. не е фигурира.
Следва обаче да се посочи, че според представената справка всички трудови
договори, които някога „Ню Лайф проджект“ ООД е сключвало с работници и
служители /58 броя/ са били прекратени към 09.07.2015 год. – последните трудови
договори с дружеството са били прекратени през м. май 2012 год. Към м. 07.2015
год. ответникът не е имал работници.
Следва
да се посочи, че към момента, в който банката твърди да е връчила до ответника
поканата за доброволно плащане на сумите по кредита, който счита за предсрочно
изискуем - 09.07.2015 год., неговата окончателна изискуемост вече е настъпила,
тъй като съобразно Анекс № 11 към договора за кредит и Анекс № 9 към договора
за встъпване в дълг падежът на последната погасителна вноска настъпва на
15.06.2015 год. Окончателният падеж е настъпил и към момента на сезирането на
заповедния съд с подаденото заявление по чл. 417 ГПК, което е с вх. № от 07.09.2016
год.
От
заключението по допуснатата счетоводна
експертиза, което не се оспорва от страните, се установява, следното:
На
29.03.2007 год. е заверена клиентската разплащателна сметка в евро на
кредитополучателя „Генимекс груп“ ЕООД със сумата 4 200 000 евро. С
факта на заверяването на сметката на кредитополучателя, кредитът е усвоен
изцяло. От момента на усвояването на кредита, за кредитополучателя е възникнало
задължението да го върне по начина, уговорен договора, като заплаща и
уговорената договорна лихва.
Вещото
лице е констатирало, че по главницата са правени няколко погасявания, които са
в общ размер на 1 124,46 евро. Дължимата главница съставлява разликата между
усвоената сума и погасената и е равна на исковата претенция от
4 198 875,54 евро. Последното плащане по главница датира от
17.01.2011 год. Следователно, кредитополучателя и солидарно задължените с него
лица не са извършили нито едно плащане на задължение за главница, съобразно
последния анекс, падежът на първата вноска по която главница е настъпил на
15.07.2014 год. и съответно на всяко следващо 15-то число от месеца. Предвид
липсата на погасявания на главница след м. 01.2013 год., главницата е останала
в размер, идентичен с размера, отразен в анекс № 11 към договора за кредит,
респ. анекс № 9 към договора за встъпване в дълг.
Договорните
лихви за периода от усвояването на кредита до 27.10.2014 год. са в размер на
2 840 066,81 евро. По тях са извършвани погасявания в общ размер на
743 973,23 евро. Последното редовно погасяване на задължение за договорна лихва
датира от 25.10.2013 год. - година, преди банката да предприеме действия по
връчването на изявлението си за предсрочна изискуемост. Констатирани от
експерта са плащания на просрочена лихва в общ размер на 1 924 980,26 евро,
последното от които датира от 31.05.2014 год. Така, общият размер на плащанията
по лихва са сбор от плащанията по редовна и по просрочена лихва и се равняват
на сумата 2 668 953,49 евро. От договорната лихва, дължима за периода
до м. 10.2014 год., неизплатена е останала сумата 171 113,32 евро.
Кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 13.11.2014 год. и за периода
от 27.10. до 13.11.2014 год. е доначислена договорна лихва в размер на 11 200
евро. Така, общият размер на договорната лихва за периода до 12.11.2014 год. е
в размер на 182 313,32 евро.
Начислените
наказателни лихви до 12.11.2014 год. са в размер на 49845,43 евро, от които
платени са 7 789,30 евро. С тези плащания са погасени задължения за наказателни
лихви, натрупани до м. 01.2011 год. Неплатените наказателни лихви касаят
периода след 16.07.2014 год. и до 12.11.2014 год. Те са в размер на 42 056,13
евро. В заключението са проследени и наказателните лихви за периода до
22.04.2015 год., като за целия период общият размер на дължимите и неплатени
наказателни лихви е 406 224,51 евро.
В
обобщение вещото лице е отговорило, че към 22.04.2015 год. дългът по кредита е
както следва: главница – 4 198 875,54 евро; договорни лихви –
182 313,32 евро; наказателни лихви – 406 224,51 евро; неустойка върху
просрочена лихва за периода от 26.05.2014 год. до 22.04.2015 год. – 29 607,41
евро, а за периода от 22.04.2015 год. до 16.08.2016 год. – 37 961,02 евро.
Общият размер на договорни лихви, наказателни лихви и неустойка до 22.04.2015
год. е 618 145,24 евро, в какъвто обобщен размер е заявена и
установителната искова претенция. Начислената след 22.04.2015 год. до
23.07.2015 год. наказателна лихва е в размер на 201 662,66 евро, а
неустойката върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 год. до 16.08.2016
год. е в посочения размер от 37 961,02 евро . Разноските са констатирани
от експерта в размер на 840,75 евро, а писмените доказателствата за тях са
приети по делото, представени с молбата на ищеца от 11.07.2017 год. Всички тези
разноски са относими към събирането на вземането и за тях встъпилият в дълг е
поел солидарна отговорност. Общата сума на разносикте е формирана като сбор от
депозита за счетоводна експертиза, внесен по сметка на СГС по т.д. № 1318/2015
год. и заплатените от ищеца нотариални такси и държавни такси.
Въз
основа на доказателствата по делото, съдът намира следното по правните въпроси, имащи значение за
изхода на делото:
По
първото възражение, въведено с отговора на исковата молба:
Общоизвесетен
факт, достъпен и чрез сайта на Българската народна банка, е обстоятелството, че
с решение от 06.11.2014 год. е отнет лиценза за извършване на банкова дейност
на „Корпоративна търговска банка“ АД. С решение на СГС № 664 / 22.04.2015 год.
по т.д. № 7549 / 2014 год. по отношение на банката е открито производство по
несъстоятелност по отношение на ищцовата банка, като със същото решение
дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на
предприятието. И двете решения са факти от правния мир, настъпили преди
завеждането на делото. От изтъкнатите от ищеца факти следва извод, че след
отнемането на лиценза на банката същата не може да извършва занапред банкова
дейност, като осъществява влогонабиране и банково кредитиране; недопустимо е да
сключва нови договори, попадащи в лицензионната дейност на една банка, за която
дейност тя повече не разполага с лиценз. Отнемането на лиценза обаче не
заличава действието на подписаните до този момент договори за кредит. И след
отнемането на лиценза правоотношенията между банката и нейните съконтрахенти
продължават да се уреждат от сключените до този момент договори и пораждат
предвидените в тези договори правни последици. Следователно, и след отнемането
на лиценза на банката, респ. след прекратяването на дейността на предприятието,
лицата, с които банката е договаряла валидно, продължават да са обвързани с
клаузите на сключените договори и както дължат както възнаграждение за
предоставения им кредитен ресурс /договорна лихва/, така и носят отговорност за
неизпълнението на поетите задължения, в т.ч. за наказателни лихви и неустойки.
Отнемането на лиценза не освобождава кредитополучателите и солидарно
задължените с тях лица от задълженията да заплащат лихви, неустойки и разноски,
предвидени с договора. Липсата на лиценз не погасява задължения, възникнали на
валидно правно основание.
Кредитополучател
по договора е трето за спора лице, което не участва в настоящото производство.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че банката е
упражнила правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем, отправяйки изявлението
си до кредитополучателя, което изявление надлежно е връчила на „Джи Еф Груп“
ЕООД на 30.03.2015 год. От заключението по експертизата се установи, че ищецът
е разполагал с потестативното право да трансформира кредита в предсрочно
изискуем към момента на изявлението, тъй като кредитът не е обслужван към този
момент. Според последния анекс, по главницата са били дължими ежемесечни
вноски, считано от 15.07.2014 год., а по тях не е правена нито едно вноска. Не
са погасявани и задълженията за лихви – последното плащане за лихва и то
просрочена датира от м. май 2014 год. Поради това, към м. 11.2014 год., когато
банката е отправила изявлението си, е било налице в правния мир основанието по
чл. 35.1.ж от договора за трансформация на кредита в предсрочно изискуем. Договорът
предвижда основание за трансформация на кредита в предсрочно изискуем при всяка
забава в плащането на вноска, независимо от това дали тя е за главница или
лихва, в какъв размер е и колко дълго е продължила забавата. Изявлението на
банката, отправено при наличие на фактическо основание за това, е връчено на
кредитополучателя. С връчването на изявлението, същото е произвело действие и
кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем.
Встъпилите
в дълга лица са поели солидарна отговорност за погасяването на дълга на
кредитополучателя. Техният дълг е функция на дълга на кредитополучателя. Те
дължат толкова и когато дължи кредитополучателят. Поради това съдът напълно
споделя доводите на ищеца, че с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
на кредитополучателя, е настъпила и изискуемостта на вземанията ѝ спрямо
солидарно задължилите се с „Джи Еф груп“ ЕООД лица. Поради това ищцовата
дружество не е било длъжно да обявява предсрочната изискуемост и на встъпилите
в дълга солидарни длъжници. Нейното изявление, отправено до ответника, има
характер на покана за доброволно изпълнение, а не на изявление, връчването на
което поражда правопораждащи и преобразуващи последици.
Независимо
от доказателствата, че лицето П. Г., комуто е връчена поканата за доброволно
изпълнение на банката на 09.07.2015 год., не е бил работник или служител на „Ню
Лайф проджект“ ООД, работещ по трудов договор, и следващият от това извод, че
връчването не е съобразено с правилата на чл. 50, ал. 3 ГПК, не се променя извода,
че предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е настъпила в предходен
момент, с упражняването на потестативното право на ищеца да го трансформира в
предсрочно изискуем, връчвайки изявлението си на кредитополучателя. Връчването
на изявление на банката на солидарния длъжник не е било необходимо, поради
което и нередовното му връчване на този длъжник не рефлектира върху факта на
вече настъпилата предсрочна изискуемост.
В тази връзка съдът има предвид, че според
т. 18 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС,
постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. Липсва
поставено в мотивите на тълкувателното решение изискване за настъпването на
предсрочната изискуемост да е връчено и изявлението на банката и на поръчителя,
респ. на солидарно задължените с кредитополучателя лица. Напротив,
тълкувателното решение категорично дефинира изискването за връчване на
изявлението на банката за предсрочна изискуемост конкретно на
кредитополучателя, за да настъпи ефекта от упражняването на потестативното
право на кредитора да отнеме преимуществото на срока и да трансформира кредита
в предсрочно изискуем. Това становище се поддържа и в създадената след
постановяването на тълкувателното решение съдебна практика, в т.ч. решение № 23
/ 24.03.2015 год. по т.д. № 1717/ 2013 год. на ВКС, ТК; решение № 132 /
02.10.015 год. на ВКС по т.д. № 1907/2014 год.; решение № 140 / 19.12.2016 год.
на ВКС по т.д. № 2142 / 2015 год. на ТК.
Във всички посочени решения е прието, че моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника – кредитополучател и то ако
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В този момент целият или
неплатеният остатък от кредита е изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Ето защо, определение №
555 / 02.10.2009 год. по ч.т.д. № 505 / 2009 год. на ВКС, ТК, постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с което за първи път се дава отговор на въпроса
„обусловено ли е правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем от
уведомяването на поръчителите, че длъжникът не погасява кредита, от покана те
да го погасят и от отказа им“ е все още актуално. Според този съдебен акт
правото на банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем на основание
неплащане на вноски, е упражнено с изпращането на изявление за това до длъжника
и не е обусловено от уведомяването и
изпращането на покана за погасяване на кредита и до поръчителите, респ.
солидарно задължените лица.
Следва
да се посочи за пълнота, че дори да бе налице необходимост от връчването на изявлението
на банката за обявяване на предсрочна изискуемост и на солидарните съдлъжници,
за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост на кредита и спрямо тях, то
това би било факт от правно значение само в случаите, в които кредиторът
предприема действия по снабдяването с
изпълнителен лист по реда на заповедното производство преди да е
настъпил окончателния падеж на задълженията. В случая заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по отношение на „Ню Лайф проджект“ ООД /н./
е постъпило пред РС – Павликени на 06.09.2016 год. А към този момент е
настъпила и автоматичната изискуемост на кредита, с оглед настъпването на
окончателния падеж на задълженията – 15.06.2015 год. Тази окончателна изискуемост
с оглед настъпване на крайния падеж е била налице дори към момента на
връчването на изявлението на банката до представилия се като служител П. Г..
Поради
изложеното банката е била легитимирана при завеждането на заповедното
производство и на основание настъпила окончателна изискуемост да претендира
цялата главница от солидарния длъжник, ведно с акцесорните вземания.
Възраженията
в отговора за това, че претенцията на ищеца за сумата 618145,24 евро е твърде
общо формулирана и не съдържа яснота каква част от тази сума съставлява
договорна лихва и каква наказателна лихва и неустойка, е намерило своя отговор
в допълнителната искова молба, където това вземане е детайлизирано по пера,
които по размер се подкрепят изцяло от приетата без възражения счетоводна
експертиза. Разбиването по пера обаче не може да намери отражение върху
петитума на иска, тъй като настоящото производство, развиващо се по реда на чл.
422 ГПК, следва да бъде изцяло съобразено с обективните предели на заповедното
производство.
Въз
основа на изчисленията и заключението по експертизата всички претендирани
вземания са доказани не само по основание, но и по размер. Поради това исковете
се явяват доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По
въпроса за разноските:
В хода на заповедното производство заявителят
е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са
залегнали в заповедта за изпълнение, така както е изменена с определение № 521
/ 21.11.2016 год. на ОС – Велико Търново, постановено по в.ч.гр.д. № 760/2016
год. Те са в размер на 148 903,72 лв., определени по правилата на чл. 7,
ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. разноските, сторени в
заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Съдът, като взе предвид, че нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към Наредбата за правната помощ, е в сила едва от 2017
год., т.е. след приключването на заповедното производство, а към 2016 год.
приложимата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК е предвиждала определяне на
юрисконсултското възнаграждение в размерите по Наредба № 1 МРАВ, приема, че
дължимите на заявителя разноски за заповедното производство са именно тези,
определени от въззивния заповеден съд в размер на 148 903,72 лв. Ето защо,
предвид уважаването на исковете, разноските на заявителя в заповедното
производство за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят с решението
по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед
изхода от делото, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по настоящото
исково дело разноски. За разноските си ищцовата страна излага в съдебно
заседание списък по чл. 80. Претендират се разноски в размер на 450 лв. внесен депозит
за ССЕ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 25,
ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 450 лв., като се
имат предвид продължителността на спора, броя на проведените открити съдебни
заседания и цената на исковете.
При определянето на отговорността за
разноски, съдът отчете, че ищецът – дружество в несъстоятелност, е бил
освободен от авансовото внасяне на държавна такса както за заповедното, така и
за исковото производство, на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ и чл. 57, ал. 6 от ЗБН.
Недължимата авансово такса е платима при завършване на делото от страната,
срещу която е постановено решението. С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата за производството /исково и заповедно общо/ държавна
такса от 4% върху материалния интерес /т. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК/, която е
в размер на 395 663,25 лева, и не е внесена авансово, следва да се възложи върху ответната страна, която следва
да заплати същата в полза на бюджета на съдебната власт.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Пловдив
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, а на основание чл. 637, ал. 4 ТЗ и в отношенията
между длъжника „Ню Лайф Проджект“ ООД, синдика и всички кредитори на
несъстоятелността, че ответникът „НЮ ЛАЙФ ПРОДЖЕКТ“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК 110 060 502,
със седалище и адрес на управление град Плевен 5800, ул. „Цар Борис Трети“ №
17, ет. 14, офис 1, с предходно наименование /до 16.09.2016 год./ - „Априлци
Холидейс“ ООД, дължи на ищеца „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, в несъстоятелност, ЕИК 831 184 677, със седалище и
адрес на управление гр. София 1000, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,
следните суми, дължими по силата на Договор за банков кредит, сключен на
14.03.2007 год. с кредитополучателя „Генимекс груп“ ЕООД, с настоящо
наименование „Джи Еф Груп“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, и
подписаните към него единадесет броя анекси, последният от които от 14.01.2013
год., както и Договор за встъпване в дълг от 26.03.2007 год., по който „Ню Лайф
Проджект“ ООД /н./ е встъпил във всички задължения на кредитополучателя „Джи Еф
Груп“ ООД, като солидарен длъжник и
подписаните към този договор девет броя анекси, последният от които от
14.01.2013 год., както следва:
Сумата
4 198 875,54 евро изискуема главница по договора за банков кредит от 14.03.2007 год. за периода
от 15.07.2014 год. до 22.04.2015 год.;
Сумата
618 145,24 евро лихви и неустойки за периода от
26.05.2014 год. до 22.04.2015 год.;
Сумата
91,07 евро такси и разноски за периода от
04.03.2015 год. до 22.04.2015 год.;
Сумата
201 662,66 евро просрочени лихви върху просрочена главница за
периода от 25.04.2015 год. до 27.07.2015 год.;
Сумата
37 961,02 евро
неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 год. до 16.08.2016
год.;
Сумата
749,68 евро разноски по
кредита за периода от 22.04.2015 год. до 16.08.2016 год.
Законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.09.2016 год.
до окончателното плащане,
за които вземания в полза на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, в несъстоятелност, ЕИК 831 184 677, е издадена
заповед № 242 / 09.09.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 543 по описа на
Районен съд - Павликени за 2016 год.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК „НЮ ЛАЙФ ПРОДЖЕКТ“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК 110 060
502, със седалище и адрес на управление град Плевен 5800, ул. „Цар Борис Трети“
№ 17, ет. 14, офис 1, с предходно наименование /до 16.09.2016 год./ - „Априлци
Холидейс“ ООД, да заплати на ищеца „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 10 сумата 148 903,72 лева юрисконсултско възнаграждение, съставляващо разноски, сторени в заповедното производство, развило се по
ч.гр.д. № 543 по описа на Районен съд
- Павликени за 2016 год., както и сумата
900 лева разноски, сторени по настоящото исково дело по реда на чл. 422 ГПК за заплащане на депозит за
счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
О
С Ъ Ж Д А на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 620, ал. 5, вр. ал. 3 ТЗ „НЮ ЛАЙФ ПРОДЖЕКТ“ ООД, в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Плевен
5800, ул. „Цар Борис Трети“ № 17, ет. 14, офис 1, с предходно наименование /до
16.09.2016 год./ - „Априлци Холидейс“ ООД, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 395 663,25 лева държавна такса.
Решението е неокончателно и подлежи
на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: …………………………………………