РЕШЕНИЕ
№ 1079
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от М. Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110153118 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Ищецът И. Г. П. твърди, че с ответницата М. Ц. Т. са съсобственици на следния недвижим
имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1384.2167.1.29, с
предназначение - жилище, апартамент, с площ от 68,75 кв.м., намиращ се в сграда с
идентификатор № 68134.1384.2167.1, задно със зимнично помещение № 10, с площ 7,14
кв.м., и заедно с 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, върху
което е построена сградата. Поддържа, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба
№ ***, том ***, рег. № ***, дело 1651/2022 г. е придобил ½ ид.ч. от имота, поради което с
ответницата се явяват съсобственици на същия при равни квоти. Твърди, че имотът се
използва единствено от ответницата. Иска се от съда да допусне и извърши делба на имота
при квоти: ½ ид.ч. за И. Г. П. и ½ ид.ч. за М. Ц. Т., както и да осъди ответницата да заплати
на ищеца сумата от 400 лв. на месец, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на припадащата му се част от делбения имот (като месечно вземане).
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата М. Ц.
Т., с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва фактическите
твърдения относно начина на възникване на съсобствеността между страните. Оспорва
твърдението на ищеца, че е лишен от ползването на процесния имот. Заявява, че в случай че
ищецът е изгубил ключа, даден му от сестра й, ответницата е готова да му даде друг.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, за да се уважи искът за делба, като се
допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна идеална част
от правото на собственост върху включените в делбената маса недвижими и движими вещи;
2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. Установяването на горните
предпоставки е разпределено в доказателствената тежест на ищеца съгласно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 17.12.1992 г. Й. А. Т. и Ц. П. Т. са
придобили собствеността върху следния недвижим имот, представляващ апартамент № ***,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, с площ от 68,75 кв.м., състоящ се от
две стаи /една преходна/, кухня и обслужващи помещения, заедно със зимнично помещение
№ 10 с полезна площ 7,14 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, построено върху държавна земя, попадаща в III зона.
От представената по делото схема на самостоятелен обект в сграда № ***/*** г.,
издадена от СГКК – гр. *** се установява, че имотът има идентификатор
68134.1384.2167.1.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, находящ се в жилищна сграда с идентификатор
68134. 1384.2167.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134. 1384.2167, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1,
посочена в документа площ – 68,75 кв.м., с прилежащи части – зимнично помещение № 10, с
площ 7,14 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – 68134.1384.2167.1.30, 68134.1384.2167.1.22, под обекта –
68134.1384.2167.1.27, над обекта – 68134.1384.2167.1.31.
По делото е безспорно обстоятелството, към датата на придобИ.е на жилището Й. А.
Т. и Ц. П. Т. са били в граждански брак. С оглед изложеното и на основание чл. 19, ал. 1 и
ал. 3 СК (отм.) правото на собственост било придобито от тях в режим на съпружеска
имуществена общност.
С молба от 07.06.2024 г. ответницата М. Ц. Т., чрез процесуалния си представител е
заявила, че оспорва автентичността на договора за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 17.12.1992 г. с доводи, че подписът положен за
2
„продавач“ не е изпълнен от посоченото в договора лице – кметския наместник. Съдът
намира, че за ответницата липсва правен интерес да оспорва автентичността на договора,
доколкото въз основа на него, същата черпи права. Отделно, в проведеното о.с.з. на
01.10.2024 г. ответницата направи изявление, че не оспорва обстоятелството, че родителите й
са закупили процесния апартамент през 92-ра година.
От представено по делото удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено
от *** община, район „***“, се установява, че Ц. П. Т. е починал на 21.03.2021 г., като е
оставил за свои наследници по закон Й. А. Т. – съпруга, и дъщери П. Ц. Н. и М. Ц. Т..
Видно от удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от *** община,
район „***“, Й. А. Т. починала на 23.03.2021 г., и била наследена от П. Ц. Н. и М. Ц. Т. –
дъщери.
При това положение, съдът приема че на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 по пътя на
наследственото правоприемство П. Ц. Н. и М. Ц. Т. са станали собственици на процесния
апартамент – предмет на делбата при квоти по ½ ид.ч. от него.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, том ***, рег. № ***, дело 1651/2022 г., по описа на нотариус С. М., с рег. № *** на
НК, се установява, че на 23.12.2022 г. П. Ц. Н. е прехвърлила в полза на ищеца И. Г. П.
притежаваните от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***.
Предвид това, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
всяка от страните в настоящето производство се легитимира като носител на по ½ ид.ч. от
правото на собственост върху процесния апартамент. Щом като ищецът И. Г. П. е носител на
правото на собственост по отношение на 1/2 ид.ч. върху недвижимия имот, то той е носител
на потестативното право да иска същият да бъде поделен съобразно квотите, които
съделителите притежават в него.
Релевираното от ответницата М. Ц. Т. възражение за изтекла в нейна полза
придобивна давност по отношение на целия недвижим имот, се явява преклудирано, тъй
като същото не е направено с отговора на исковата молба, а едва с молба от 18.06.2024 г.
Отделно, възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответницата се явява и
недоказано. В случая по делото няма спор, а и от събраните гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите П. Ц. Н. и Р. К. Х., се установява, че ответницата от закупуването на
апартамента от родителите й (с известни прекъсвания за няколко години) е живяла и
продължава и към настоящия момент да живее в имота – предмет на делбата. Това
обстоятелство обаче не може да се определи като владение. Анализирайки показанията на
разпитаните свидетели, се налага извод, че ответницата е била допусната от своя баща да
полза имота безвъзмездно, което сочи на договор за заем за послужване. Ползването на
недвижимия имот на облигационно основание придава на ответницата качеството на
държател. Държателят не може да придобие собствеността по давност независимо от срока
на упражняване на фактическата власт, защото по легалното определение на чл. 79 ЗС за
настъпване на последиците на давността е необходимо да се упражнява владение. Според
задължителната практика на ВКС – ППВС 6/1974 г. и ТР 1/2012 на ВКС, ОСГК когато
основанието за установяване на фактическата власт сочи държане, то в тежест на
3
позоваващия се на придобивна давност е да докаже, че е променил с едностранни действия
намерението, които да са от такова естество, което явно и по недвусмислен начин да
показват, че държателят започва да свои имота. Подобни доказателства по делото не са
ангажирани, поради което възражението на ответницата за изтекла в нейна полза
придобивна давност по отношение на целия недвижим имот е неоснователно. Този извод не
се променя и от обстоятелството, че наследодателят Ц. П. Т. е споделил със свидетеля Х., че
със съпругата му ще дадат апартамента на М., тъй като тя се грижи за всички разходи по
апартамента. Обещанието за прехвърляне на собствеността на имота не поражда правно
действие, освен ако е обективирано в писмен договор, какъвто в случая не е сключван.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне
упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с предмет – процесния
имот и принадлежностите към него, съобразно установените по делото квоти - 1/2 ид.ч за
ищеца И. Г. П. и ½ ид.ч. за ответницата М. Ц. Т..
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между И. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, и М. Ц. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***", бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на следния техен съсобствен
недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, с площ от 68,75 кв.м., състоящ се от две стаи /една преходна/, кухня и
обслужващи помещения, заедно със зимнично помещение № 10 с полезна площ 7,14 кв.м., и
3,042 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, построено
върху държавна земя, попадаща в III зона, който недвижим имот, съгласно схема № ***/***
г., издадена от СГКК – гр. ***, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1384.2167.1.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на
адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, в жилищна сграда с
идентификатор 68134. 1384.2167.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.
1384.2167, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 68,75 кв.м., с прилежащи части – зимнично
помещение № 10, с площ 7,14 кв.м., и 3,042 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.1384.2167.1.30,
68134.1384.2167.1.22, под обекта – 68134.1384.2167.1.27, над обекта – 68134.1384.2167.1.31.,
при следните квоти:
1/2 ид.ч. за И. Г. П.;
1/2 ид.ч. за М. Ц. Т.;
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5