№ 824
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Л. Д., чрез адв.Н.Ш. от АК
Пловдив, против решение № 950/22.03.2022 г. по гр.д. № 16790/2021г. по
описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с., с което съдът е отхвърлил предявените от
жалбоподателя Г. Л. Д. искове по чл.344 ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ за признаване
на уволнението му за незаконно и отмяната като такава на Заповед №
31/06.10.2021г. на управителите на ответното дружество, както и да бъде
възстановен същия на заеманата преди уволнението длъжност - "*** "Метро
Кеш енд Кери - Пловдив "Марица", като неоснователни и недоказани.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е неправилно и
необосновано като първостепенният съд не е изложил никакви мотиви в
обжалваното решение. Твърди се, че дисциплинарното уволнение е в резултат
на фактическа обстановка, която е описана и която е неясна, с множество
вътрешни противоречия, като това затруднява защитата на работника и води
до невъзможност същия да даде обяснения по чл.193 от КТ, с което е
нарушена тази правна норма. На второ място се сочи, че първостепенният съд
не е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест. Сочи
се, че тежестта за доказване законността на уволнението е изцяло за
1
работодателя. На трето място се сочи, че от представените по делото
доказателства не се доказва наличието на нарушение от страна на работника.
Сочи се, че представените писмени доказателства по делото не са подписани
от работника, оспорени са по същество и нямат доказателствена сила. Сочи
се, че неправилно са интерпретирани показанията на разпитания свидетел
М.П.. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се
разноски пред двете инстанции.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество
“Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД – гр. София. Пред съда в открито
заседание се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, държавна такса за въззивно обжалване не се дължи от
работника и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са обективно съединени искове от жалбоподателят Г.Д. за
признаване на уволнението му за незаконно и отмяната като такава на
Заповед № 31/06.10.2021г. на управителите на ответното дружество, както и
да бъде възстановен същия на заеманата преди уволнението длъжност - "***
"Метро Кеш енд Кери - Пловдив "Марица". По делото е безспорно
установено, че ищецът Г.Д. е работил по трудово правоотношение при
ответника, последно като „управител“ в Магазин "Метро Кеш енд Кери -
Пловдив "Марица"", находящ се в гр. Пловдив – Община „Марица“, ул. „***.
С процесната Заповед, връчена на ищеца на 06.10.2021г., на основание чл.189,
чл.190, ал.1, т.4, предл.1, чл.190, ал.1, т.7 от КТ във връзка с т.2 и т.6 от
стандартна работна процедура за приемане на стоки от 01.01.2011 г. и т.ІІ,
предл. първо от Процедури и правила за *** на „Метро Кеш енд Кери
България“ ЕООД, чл.192, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 от КТ на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратен трудовия му
договор на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от датата на връчване на
2
Заповедта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Д., че
дисциплинарното уволнение е в резултат на фактическа обстановка, която е
описана и която е неясна, с множество вътрешни противоречия, като това
затруднява защитата на работника и води до невъзможност същия да даде
обяснения по чл.193 от КТ, с което е нарушена тази правна норма. В поканата
за даване на писмени обяснения /л.11/ работодателят детайлно фактически е
описал трудовите нарушения на работника. Посочени са дати и стоки, който
са заявени за прехвърляне в магазина в Пловдив, на който *** е ищеца Д. и
ясно е посочено, че тези стоки нито са физически прехвърлени в магазина в
гр.Пловдив, нито са платени било в изпращащия магазин, било в
получаващия магазин. В тези факти няма нищо неясно и нищо което да е
вътрешно противоречиво. Касае се до типичен случай на липса на стоки в
магазин, а именно този в гр.Стара Загора, като се посочва какви действия
работникът Д. е извършил фактически, за да стане тази липса възможна.
Предвид факта, че тези разпореждания са извършени в рамките на единна
електронна система за тази верига от магазини и предвид факта, че ищецът
като *** на магазин има достъп до тази система, то за него не е
представлявало трудност да извърши справка със системата и да обясни
своите действия по повод на посочените множество действия от фактическа
страна, с които се нарушават правилата за работа в търговското предприятие
на работодателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Д., че
първостепенният съд не е изпълнил задължението си да разпредели
доказателствената тежест. Сочи се, че тежестта за доказване законността на
уволнението е изцяло за работодателя. Въпреки общите фрази в доклада по
делото /л.263/ и в първото съдебно заседание /л.284 / относно
разпределението на доказателствената тежест съдът никъде не е сочил на
страните, че в доказателствена тежест на работникът е да доказва законността
на уволнението. Видно от обжалваното съдебно решение подобна
доказателствена тежест съдът не налага на работника, а законността на
уволнението за доказано приема на базата на доказателства посочени изцяло
от работодателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят Д., че от
3
представените по делото доказателства не се доказва наличието на нарушение
от страна на работника. Сочи се, че представените писмени доказателства по
делото не са подписани от работника, оспорени са по същество и нямат
доказателствена сила.
Видно от първото съдебно заседание /л.284/ по отношение на
представените от работодателя писмени доказателства ищецът не е искал
откриване на производство по чл.193 от ГПК, а ги е оспорил по същество.
Тоест не е оспорена истинността на тези документи. Поради което
оспорването остава само относно въпроса да ли тези документи доказват или
недоказват твърдените нарушения на трудовата дисциплина от страна на
работника. РС Пловдив е приел, че от съвкупността на писмените
доказателства и устните такива /показанията на свидетеля М.П./ е доказано
нарушението на трудовата дисциплина. Според въззивният съд този правен
извод на първата инстанция е правилен. Видно от част от справките от
електронната система на магазините /л.99/ стоките заявени за прехвърляне от
Стара Загора до Пловдив не са извършени фактически, като липсва посочване
на превозно средство извършило превоза и липсват подписи за приемане на
стоката. В електронната бланка за прехвърляне на стоки липсва един подпис
за служител ПС /л.105/. Тези нарушения на трудовата дисциплина са описани
и в представеното писмено доказателство Одитен доклад от 24.09.2021г.
/л.119-125/. Същото се подкрепя и от правилно интерпретираните
показанията на свидетеля М.П.. Същият като участник в одита и подписал
одитния доклад потвърждава фактите описани в доклада и с нищо не ги
подлага на съмнение или оборва.
Посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата
дисциплина изразени в неспазване на изискванията на т.6 от Стандартната
процедура за приемане на стоки и на т.ІІ от Процедури и правила за *** на
магазин на „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД са доказани от
работодателя. Приложени са горните процедурни изисквания на работодателя
/л.30-96/ и /л.150-151/. Видно от събраните доказателства работникът, в
качеството му на *** на отделен магазин е имал право да прави
разпореждания до друг магазин, за прехвърляне на стока от този магазин в
неговия магазин, като за това се е изисквало и съгласие на ***я на другия
магазин. При това обаче не са спазени изискванията за всяко едно
прехвърляне на стоки да има разрешение на ръководител отдел „Продажби“-
4
Централен офис, което да е индивидуализирано в нарочен е-мейл /л.69/. Това
обаче не е единственото което е мотивирало работодателя за налагане на най-
тежкото дисциплинарно нарушение. Това формално нарушение на правилата
е било последвано от липса на фактическа доставка на стоката от магазина в
гр.Стара Загора до магазина в гр.Пловдив и до фактическата липса на тази
стока в магазина в гр.Стара Загора. Така се е стигнало до липси и до загуба на
стока за работодателя. С оглед тези настъпили последствия за работодателя е
било налично правото да уволни виновните за това негови работници в това
число и ищеца Г.Д.. Ето защо при наличие на еднопосочни и
безпротиворечиви писмени и устни доказателства сочещи извършени
нарушения на трудовата дисциплина от работника, то правилно това е прието
за доказано от РС Пловдив. Ето защо решението е правилно и следва да се
потвърди. Разноски въззиваемата страна не претендира.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 950/22.03.2022 г. по гр.д. № 16790/2021 г.
по описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от 21.06.2022г. пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5