Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ гр. Лом,29.03.2021 г.

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на десети февруари , две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова

 

при секретаря Мартина Здравкова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. № 1928 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание – чл.559, ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.1 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./.

Предявен е иск с правно основание чл.559, ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./, от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес: гр.С., ул. Г. И. №2, представляван заедно от Изпълнителния директор  и Председател на УС на ГФ, Б.И.  М., съдебен адрес,***, офис 9, чрез адв. Е.Г.,***, против: Р.С.И. с ЕГН: ********** ***.

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288а ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането /отм/, сега чл. 559 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, е възстановил изплатил на Националното бюро на Германия  по щета № 120783/08.10.2014 година обезщетение за неимуществени вреди, общо в размер на 2012.51 лева /1028.98 евро/, на А. Ф.р, пострадала при ПТП, настъпило на 06.05.2014, настъпило в гр.К.е, Германия.

Виновен за катастрофата е ответника Р.И., управлявайки лек автомобил, марка «Фолксваген Пасат» с ДК № …, на кръстовище в гр.К., образувано от ул.Й. Р.е и Х. потеглил на заден ход и ударил намиращият се зад него мотопед «Lfngjia», рег.№ ****A, като така причинил процесното ПТП. С Регресна покана , ответникът е бил поканен да възстанови платеното от ГФ, но същият не е погасил задължението си.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2012.51 лева, представляваща възстановена от ГФ по щета № 120783/08.12.2014 година, обезщетения, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор ответника не  е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В с.з. процесуалният представител на ответника, адв. Р. Б., МАК счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Е.Т.,***, редовно упълномощена, която поддържа исковете по основание и размер. Претендира разноски.

Ответника, чрез пълномощника си по делото  адв.Р. Б., МАК, който оспорва иска , респ. по преценка на съда, ако осъди ответника то да постанови решение, с което плаща разсрочено.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 06.05.2014 год. е съставен в гр.К. - Германия, съдебен доклад за ПТП, настъпило на горната дата, на кръстовище в гр.К., образувано от ул.Й. Ра.е и Х. ответника потеглил на заден ход и ударил намиращият се зад него мотопед «Lfngjia», рег.№ ***, като така причинил процесното ПТП.Виновен за това е Р.И.,управлявал е без задължителна застраховка гражданка отгаворност.  

В съдебно-медицинския доклад за застраховка /л. 22 и следв./ е отразено, че пострадалата при ПТП пешеходка е претърпяла черепно-мозъчна травма без комоцио и навяхване на дясното к оляно със засяхане на

Установява се от приложените от ищеца доказателства, че при Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/  е заведена щета за изплатени неимуществени вреди в следствие с ПТП, възникнало по вина на незастрахованото процесно МПС с рег. № ***, по която е изплатена процесната сума

При ищеца е заведена щета №120783/14.

На ответника е изпратена Регресна покана  за изплащане на сумата от 2012,51 лв.,представляваща обезщетение за виновно причинени  вреди с управляваното от него МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ПТП от 06.05.2014 год. на територията на Германия. Поканата получена на 7.05.2019 год., лично.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2012.51 лева, представляваща възстановена от ГФ по щета № 120783/06.05.2014 година, обезщетения, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане.

Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./

Искът е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на осн. чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, с платежни нареждания  за неимуществените вреди по щета № № 120783/2012  год. – 2012,51 лв. ищецът е превел по сметка на НББАЗ исковата сума, която Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е заплатило на Националното бюро на Германия.

Ищецът е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право да предяви иск по чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. «б» от КЗ /отм./.

Съгласно посочената разпоредба на чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно нормата на чл.288а,ал.3 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал.1 се прилага чл.288,ал.12 и ал.14 от КЗ /отм./, според който след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8, според която разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал.1,т.1 и ал.2.

В случая се установява от приетите по делото писмени доказателства наличието на елементите от фактическия състав на чл.288,ал.12 във вр. ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.288а,ал.3 във вр. чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ по отношение претенцията на ищеца за възстановяване от ответника на изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, платено от компенсационен орган на държава членка на увреденото лице за претърпени от него , а именно: настъпило ПТП на 06.05.2014 год., в гр. Карлсруе, Германия , на кръстовище в гр.Карлсруе, образувано от ул.Й. Ра. и Х. ответника потеглил на заден ход и ударил намиращият се зад него мотопед «Lfngjia», рег.№ **** като така причинил процесното ПТП

.Виновен за това е Р.И.,управлявал е без задължителна застраховка гражданка отгаворност.  

Автомобилът,  м. Фолксваген Пасат, с рег. № ****,  е със страна на регистрация България. Към момента на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста. При произшествието са причинени вреди.

Виновен за възникналото ПТП е водачът на МПС, м. Фолксваген Пасат, с рег. ***,  а именно – ответник.

Установява се по делото също, че отв. Р.И. е управлявал посоченият по-горе автомобил по време на ПТП-то – именно той е посочен в полицейския доклад, описани са данните от свидетелството му за правоуправление.

Обезщетенията са изплатени – от НББАЗ –на Националното бюро на Италия и от ищеца – на НББАЗ.

След като ищецът е възстановил сумата, изплатена от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, ответникът дължи връщане на платената сума на Гаранционния фонд на основание чл.288,ал.12 от КЗ /отм./. Този иск е регресен и принадлежи на Гаранционния фонд, който е възстановил изплатеното от компенсационния орган на увреденото лице застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, тъй като причинителят не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното от него МПС, и встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ето защо искът е основателен и доказани и следва да бъде уважен.

За разноските:

При този изход от делото, ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените във връзка с делото разноски за държавна такса

Водим от горното,съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  Р.С.И. с ЕГН ********** ***, на основание чл.559, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес: гр. София, ул. Г. № 2, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС Б.И.М.,  сумата от 2021,51 лв. , представляваща възстановената от Гаранционен фонд по щета № 120783/06.05.2014 год. сума за обезщетения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 23.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 80,50 лв.,  разноски за водене на делото пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: