№ 523
гр. Видин, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20231320100151 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Ю. С. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Л.А.Г, против „Ф“ ЕООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис *, с
която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ищецът и
ответникът са били в облигационни отношения, породени от Договор за потребителски
кредит № V000018 от 11.05.2021 г., Договор за потребителски кредит № V000042 от
01.12.2021 г. и Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г., с твърдените
съдържания, като ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредити в съответните
размери, при условията договорени в процесните договори. В договорите са уговорени и
начислени неустойки – чл. 11. Същите се явяват част от задължението по договорите и са
включени като части от всяка погасителна вноска. Ищецът е изпълнил задълженията си по
договорите, като заемател, и е върнал заетите суми, като е заплатил включително и
начислените неустойки. Въведени са възражения и мотиви, заложени в посочената съдебна
практика от ищеца, относно нищожност на клаузите за договорена неустойка, предвид
противоречието й с добрите нрави, с оглед надхвърляне на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Предвид заплащането на сумите за неустойки от
ищеца, същите се явяват недължимо платени и следва да му се възстановят от ответника.
Иска се от съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожни
клаузите на т. 11, т. 11.1., т. 11.2. и т. 11.3. от Договор за потребителски кредит № V000018 от
11.05.2021 г., сключен между "Ф" ЕООД, като кредитор и Ю. С. Б., като кредитополучател.
Иска се от съда да осъди "Ф" ЕООД да заплати на Ю. С. Б., сумата от 352.92 лева,
представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит №
V000018 от 11.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
1
Иска се от съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожни
клаузите на т. 11, т. 11.1., т. 11.2. и т. 11.3. от Договор за потребителски кредит № V000042 от
01.12.2021 г., сключен между "Ф" ЕООД и Ю. С. Б., като кредитополучател.
Иска се от съда да осъди "Ф" ЕООД да заплати на Ю. С. Б., сумата от 435.16 лева,
представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит №
V000042 от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Иска се от съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожни
клаузите на т. 11, т. 11.1., т. 11.2. и т. 11.4. от Договор за потребителски кредит № V000059 от
15.04.2022 г., сключен между "Ф" ЕООД, като кредитор и Ю. С. Б., като кредитополучател.
Иска се от съда да осъди "Ф" ЕООД да заплати на Ю. С. Б., сумата от 526.50 лева,
представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит №
V000059 от 15.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
От ответника е постъпил писмен отговор. Направено е възражение за неспазена
подсъдност на делото по място. Не оспорва въведените облигационни отношения
произтичащи от Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., Договор за
потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г., Договор за потребителски кредит №
V000059 от 15.04.2022 г. Не оспорва плащанията, извършени от ищеца, съгласно
уговореното, на дължимите главница, договорна лихва и неустойка по Договор за
потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г. и Договор за потребителски кредит №
V000059 от 15.04.2022 г. Оспорва твърденията за заплащане от ищеца на сумата от 435.16
лева като неустойка по Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. На
11.04.2022 г. е прекратено действието на договора по искане на ищеца за предсрочно
погасяване на кредита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представените договори, че между
страните са сключени Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., Договор
за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. и Договор за потребителски кредит №
V000059 от 15.04.2022 г.
По силата на Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г.
ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 400.00 лева, а ищецът се е задължил да
върне заетата сума и да заплати възнаградителна лихва в срок до 11.05.2022 г. на
погасителни вноски съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора. Съгласно чл.
11 от договора в 7-дневен срок от подписването му кредитополучателят се задължава да
предостави на ФИ някоя от следните гаранции, посочени в чл. 11.1 и чл. 11.2 относно
изпълнение на задълженията му по настоящия договор, а именно: Банкова гаранция,
издадена от търговска банка, със седалище в Р България, валидна до 30 дни след крайния
срок на договора и гарантираща всички плащания по главницата, лихвата, неустойките и
разходите по договора за сума не по-малка от 487.08 лева. Гаранцията следва да съдържа
изявление на банката, с което същата безусловно и неотменимо се задължава, при условие,
че КП не заплати което и да е свое парично задължени, произтичащо от Договора за
потребителски кредит, банката в качеството си на гарант ще заплати на ФИ всички дължими
от КП суми в срок от два дни от получаване на първо писмено поискване от страна на ФИ
или Застрахователна полица за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с одобрен
застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на КП във
връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока на договора.
2
В чл. 11.3 от договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не изпълни
задължението си по чл. 11 от договора, същият дължи на ФИ неустойка в размер на 352.92
лева, която се заплаща на части заедно с всяка от погасителните вноски по приложение 1 с
инкорпориран в разпоредбата погасителен план за заплащане на неустойката.
В чл. 11.4 от договора е уговорено, че кредитополучателят има право по всяко време
от действие на настоящия договор да предложи изпълнение на задължението си по т. 11.1
или т. 11.2 въпреки, че неустойката по т. 11.3 е станала изискуема и дължима. В този случай
кредитополучателят дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по
погасителните вноски до датата на изпълнението на условието по т. 11.1 или т. 11.2.
По силата на Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г.
ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 400.00 лева, а ищецът се е задължил да
върне заетата сума и да заплати възнаградителна лихва в срок до 01.11.2022 г. на
погасителни вноски съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора. Съгласно чл.
11 от договора в 7-дневен срок от подписването му кредитополучателя се задължава да
предостави на ФИ някоя от следните гаранции, посочени в чл. 11.1 и чл. 11.2 относно
изпълнение на задълженията му по настоящия договор, а именно: Банкова гаранция,
издадена от търговска банка, със седалище в Р България, валидна до 30 дни след крайния
срок на договора и гарантираща всички плащания по главницата, лихвата, неустойките и
разходите по договора за сума не по-малка от 466.84 лева. Гаранцията следва да съдържа
изявление на банката, с което същата безусловно и неотменимо се задължава, при условие,
че КП не заплати което и да е свое парично задължени, произтичащо от Договора за
потребителски кредит, банката в качеството си на гарант ще заплати на ФИ всички дължими
от КП суми в срок от два дни от получаване на първо писмено поискване от страна на ФИ
или Застрахователна полица за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с одобрен
застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на КП във
връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока на договора.
В чл. 11.3 от договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не изпълни
задължението си по чл. 11 от договора, същият дължи на ФИ неустойка в размер на 435.16
лева, която се заплаща на части заедно с всяка от погасителните вноски по приложение 1 с
инкорпориран в разпоредбата погасителен план за заплащане на неустойката.
В чл. 11.4 от договора е уговорено, че кредитополучателят има право по всяко време
от действие на настоящия договор да предложи изпълнение на задължението си по т. 11.1
или т. 11.2 въпреки, че неустойката по т. 11.3 е станала изискуема и дължима. В този случай
кредитополучателят дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по
погасителните вноски до датата на изпълнението на условието по т. 11.1 или т. 11.2.
По силата на Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г.
ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 600.00 лева, а ищецът се е задължил да
върне заетата сума и да заплати възнаградителна лихва в срок до 15.01.2023 г. на
погасителни вноски съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора. Съгласно чл.
11 от договора в 7-дневен срок от подписването му кредитополучателя се задължава да
осигури на ФИ някое от следните обезпечения относно изпълнението на задълженията му
по настоящия договор, посочени в чл. 11.1 и чл. 11.2, а именно:
В чл. 11.1 от договора е посочено, че едното обезпечение е сключване на договор за
поръчителство/встъпване в дълг между ФИ и трето лице, с който третото лице се задължава
да отговаря солидарно, заедно с кредитополучателя за изпълнение на уговореното с
договора за потребителски кредити връщане/заплащане на всички дължими суми по
главница, лихви и евентуални обезщетения, неустойки и разходи. Съгласно чл. 11.1.1 от
договора страните приемат, че поръчителят/встъпилият в дълг – физическо лице, следва
едновременно да отговаря на следните изисквания: а) да бъде дееспособно физическо лице;
б) да е на възраст над 20 години; в) да е с минимален брутен осигурителен доход през
3
последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор в размер не по-малък
от 1200.00 лева на месец; г) да е работещ по трудово правоотношение от поне шест месеца
преди сключването на този договор; д) да има стабилна кредитна история и e) да не е страна
по друг договор за кредит или встъпване в дълг/поръчителство с ФИ, който не е приключил
и погасен изцяло към датата на сключване на настоящия договор или договора за встъпване
в дълг/поръчителство. Съгласно чл. 11.1.2. страните приемат, че поръчителят юридическо
лице следва да бъде одобрено от ФИ дружество, което извършва гаранционни сделки.
В чл. 11.2 от договора е посочено, че другото обезпечение е Застрахователна полица
за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск от
неизпълнение на финансовите задължения от страна на кредитополучателя във връзка с
договора, както и да поддържа валидна застраховката за срока на договора.
В чл. 11.3 от договора е уговорено, че кредитополучателят има право по всяко време
от действието на договора да предложи изпълнение на задължението си по чл. 11 при
условията на чл. 11.1 и чл. 11.2.
В чл. 11.4 от договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не изпълни
задължението си по чл. 11 от договора, същият дължи на ФИ неустойка в размер на 526.50
лева, която се заплаща на части заедно с всяка от погасителните вноски по приложение 1 с
инкорпориран в разпоредбата погасителен план за заплащане на неустойката.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледани по същество исковете по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за прогласяване
на нищожност на клаузи от Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г.,
Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. и Договор за потребителски
кредит № V000059 от 15.04.2022 г. са основателни.
Безспорно между страните е сключването на процесните договори за заем, както и
тяхното съдържание, включително по отношение на клаузите на чл. 11, чл. 11.1, чл. 11.2 и чл.
11.3 на Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., клаузите на чл. 11, чл.
11.1, чл. 11.2 и чл. 11.3 на Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. и
клаузите на чл. 11, чл. 11.1, чл. 11.2 и чл. 11.4 от Договор за потребителски кредит №
V000059 от 15.04.2022 г.
След извършен анализ на съдържанието на сочените клаузи, съдът намира, че същите
са нищожни поради следните съображения:
Клаузите на чл. 11 от договорите, с които на кредитополучателя се вменява
задължение да представи обезпечение, което да отговоря на описаните в същите изисквания,
реално прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени с нормата на чл. 16
от ЗПК, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Сочените клаузи целят да заобиколят цитираната норма, респективно по
силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК същите са нищожни. Поради това нищожни се явяват и
уговорените в чл. 11.3 на Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., чл.
11.3 на Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. и чл. 11.4 от Договор за
потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г. неустойки за неизпълнение на това
договорно задължение. Отделно от това, по процесните договори естеството на уговореното
задължение по чл. 11 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова,
целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да
се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
4
Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато
неизпълнението задължението по чл. 11 не може да се определи като такова, с оглед интереса
на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде
учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора.
На следващо място, следва да се отбележи, че неизпълнението на задължението за
непредставяне на обезпечение не влече някакви предполагаеми вреди, с оглед неговия
характер на спомагателно такова. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не
съответства на своята обезщетителна функция. След като целта на посочената неустойка е
само да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при
неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. С това
клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати
заемодателя, и се явява нищожна.
Процесната неустойка от договора за потребителски кредит е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез банкова гаранция,
поръчител и застрахователна полица, като е въведен кратък срок за представяне на тези
обезпечения - 7- дневен от подписване на договорите, както и са въведени редица условия,
на които да отговаря поръчителя по Договор за потребителски кредит № V000059 от
15.04.2022 г. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в
случай на неизпълнение на договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат кредит в размер на
400.00 лева по Договор за потребителски кредит № V000018/11.05.2021 г., а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в
размер на 352.92 лв., т. е. в размер почти колкото главницата по заема. На заемателя е
отпуснат кредит в размер на 400.00 лева по Договор за потребителски кредит №
V000042/01.12.2021 г., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 435.16 лева, т.е. същата е в
размер по-голям от размера на главницата по заема. На заемателя е отпуснат кредит в
размер на 600.00 лева по Договор за потребителски кредит № V000059/15.04.2022 г., а
уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 526.50 лева, т.е. в размер почти колкото главницата по заема.
Освен това от договорите е видно, че неустойките се начисляват за неизпълнение на
непарично задължение, т.е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се
приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните
вреди и това се дължи на периода на неизпълнение. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените
вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесните неустойки възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойките не се осъществява обезщетителната им функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора биха покрили тези неустойки. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения,
като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
5
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, банкова
гаранция и застрахователна полица не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и чието реално изпълнение е затруднено в предвидения 7- дневен срок от
усвояване на сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея,
т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която
кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство, банкова гаранция и застрахователна полица.
Претендираните неустойки противоречат и на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
По изложените съображения съдът приема, че посочените клаузи на чл. 11, чл. 11.1,
чл. 11.2 и чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., чл. 11, чл.
11.1, чл. 11.2 и чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. и чл.
11, чл. 11.1, чл. 11.2 и чл. 11.4 от Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022
г. се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
В отговора на исковата молба ответникът е признал, че по Договор за потребителски
кредит № V000018 от 11.05.2021 г. и Договор за потребителски кредит № V000059 от
15.04.2022 г. действително ищецът е изпълнил съгласно уговореното и е заплатил
дължимите главница, договорна лихва и неустойка.
С оглед гореизложеното платени без основание се явяват внесените от ищеца суми за
неустойки в размер на 352.92 лева по Договор за потребителски кредит № V000018 от
11.05.2021 г. и 526.50 лева по Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г.,
поради което исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД досежно тези суми следва да се уважат в пълен
размер.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищецът е заплатил сумата от
435.16 лева като неустойка по чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит № V000042 от
01.12.2021 г. Посочил е, че на 01.12.2021 г. страните се договорили кредитът да е в размер на
400.00 лева със срок на погасяване до 01.11.2022 г. на 11 месечни вноски от по 42.44 лева с
падежна дата на всяка вноска – 1-во число на съответния месец, включващи главница и
договорна лихва. Излага, че първите три вноски са просрочени. Твърди, че на 11.04.2022 г.
ищецът подал молба за предсрочно погасяване на кредита. Същият ден кредиторът и
кредитополучателят се споразумели, че се прекратява действието на Договор за
потребителски кредит № V00042 от 01.12.2021 г. и страните няма да имат повече никакви
имуществени задължения и претенции една към друга. Ответникът посочва, че съгласно
счетоводните му документи по Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г.
ищецът е направил две вноски: на 14.03.2022 г. и на 11.04.2022 г. в общ размер от 755.00
лева, с които са погасени главницата, договорната лихва за периода 01.12.2021 г. – 11.04.2022
г., наказателна лихва в размер на законната лихва върху забавената част от главницата за
6
периода на забавата и неустойка по чл. 11.3 от договора. Сочи, че съответно при заплатени
755.00 лева и главница от 400.00 лева са неоснователни твърденията на ищеца за заплатена
неустойка в размер на 435.16 лева.
Ищецът не е представил доказателства за реално заплатена сума от 435.16 лева за
неустойка по Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г., поради което за
установяване размера на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД съдът извърши следните
изчисления: от сумата, заплатена от ищеца в общ размер на 755.00 лева следва да се извади
сумата от 466.84 лева, посочена в чл. 7 от Договор за потребителски кредит № V000042 от
01.12.2021 г., представляваща главницата и договорната лихва по кредита, в резултат на
което се получава сумата от 288.16 лева, която сума се явява платената без основание от
ищеца сума за неустойка по Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. С
оглед гореизложеното искът следва да се уважи частично за сумата от 288.16 лева, като в
останалата част до пълния претендиран размер от 435.16 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно уважената част
от иска в размер на 266.45 лева за платена държавна такса.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за всеки един от обективно съединените искове, съобразно чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Съдът намира, че на адвокат Л.А.Г, на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца в
минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно уважената част от исковете в размер
на 416.76 лева.
Съгласно възприетата практика на ВКС, в хипотеза на обективно съединяване на
искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Това е така,
защото в случая се касае за обективно съединяване на главни и акцесорни искове, като
обусловеността им не изисква процесуални действия, свързани с различен предмет на
доказване. Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от
аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от
исковете поотделно. В случая три от исковете са неоценяеми, а общият материалният
интерес по оценяемите искове е 1167.58 лева, като за да бъдат уважени исковете с
материален интерес следва да се установи нищожност на процесните клаузи, т.е и без да са
предявени искове за нищожност, при наведени доводи за това, съдът за да се произнесе по
исковете по чл. 55, предл. 1 от ЗЗД е длъжен да изследва дали е налице нищожност на
клаузите или не.
Отделно от това, следва да се посочи че съгласно постановеното решение по дело С-
438/2022г. на СЕС, съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и може да присъди възнаграждение по справедливост и вътрешно
убеждение, като извърши преценка на правната и фактическа сложност по делото при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, по която да се преведат присъдените
суми и деловодни разноски, както и разноските за адвокатско възнаграждение, както следва:
7
************, BIC: UBBSBGSF, при „Обединена българска банка“ АД, титуляр Л.А.Г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 50.32 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, обективирани в чл. 11, чл. 11.1, чл. 11.2 и
чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., сключен между Ю.
С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и „Ф“ ЕООД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис *,
като противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис * ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата в
размер на 352.92 лева, представляваща платена при начална липса на основание неустойка
по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № V000018 от
11.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.02.2023 г. до окончателното плащане.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, обективирани в чл. 11, чл. 11.1, чл. 11.2 и
чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г., сключен между Ю.
С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и „Ф“ ЕООД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис *,
като противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис * ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата в
размер на 288.16 лева, представляваща платена при начална липса на основание неустойка
по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № V000042 от
01.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.02.2023 г. до окончателното плащане, като в останалата част до пълния претендиран
размер от 435.16 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, обективирани в чл. 11, чл. 11.1, чл. 11.2 и
чл. 11.4 от Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г., сключен между Ю.
С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и „Ф“ ЕООД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис *,
като противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис * ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата в
размер на 526.50 лева, представляваща платена при начална липса на основание неустойка
по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № V000059 от
15.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.02.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис * ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ
8
адрес: гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 266.45 лева - разноски в
производството за заплатена държавна такса съразмерно уважената част от исковете по
посочената от същия банкова сметка: IBAN: ************, BIC: UBBSBGSF, при
„Обединена българска банка“ АД, титуляр Л.А.Г.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис * да заплати на адвокат Л.А.Г с личен номер ********** с адрес:
гр. С, ул. „А“ № **, ет. *, ап. *, сумата в размер на 416.76 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от исковете, определено съобразно чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. по посочената от същия банкова сметка: IBAN: ************, BIC: UBBSBGSF,
при „Обединена българска банка“ АД, титуляр Л.А.Г.
ОСЪЖДА Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В, ж.к. „Б“ бл. *, вх. *, ет.
*, ап. * ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „Г Д“ № *, ет. *, офис * сумата от 50.32 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9