РЕШЕНИЕ
№ 2610
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110215801 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Й. Д., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № КПК-НП-50/23.04.2024 г. на Председателя на Комисия за
противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба /не е посочен размер/ на основание чл. 115,
ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал.
1, т. 2 от ЗПК.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Оспорва се фактът
на извършване на нарушението, като се твърди, че по отношение на
жалбоподателят не е било налице задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК. Твърди
се, че жалбоподателят не е административно- наказателно отговорно лице по
смисъла на ЗПК, тъй като не попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК,
доколкото е независим член на Съвета на директорите на „МБАЛ „Д-р Никола
Василев“ АД, гр. Кюстендил.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призова, се явява и
поддържа жалбата. В допълнение сочи, че в рамките на производството са
допуснати съществени процесуални нарушения от административните органи
– АУАН не е съставен в присъствието на жалбоподателя, не е ясно времето на
извършване на нарушението.
Наказващият орган се представлява от юрк. А., която в дадения ход по
същество пледира НП да бъде потвърдено. Поддържа, че жалбоподателят има
1
качеството на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 ЗПК, и като
такова е следвало да подаде встъпителна декларация. Сочи, че деянието е
извършено на 07.11.2024 г. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КПК и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна се установи:
На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията
/ЗПК/. Към този момент жалбоподателят заемал длъжността независим член
на Съвета на директорите на Съвета на директорите на „МБАЛ „Д-р Никола
Василев“ АД, гр. Кюстендил, видно от писмо вх. № КПК-ПР-136#2/01.11.2023
г., подадено от и. д. главен секретар на Министерството на здравеопазването
до КПК.
На 19.01.2024 г. свидетелката Д.Л. на длъжност инспектор в дирекция
"Публичен регистър" на КПК, извършила проверка на получените и вписани в
регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата,
задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси.
Констатирала, че жалбоподателят не бил подал встъпителна декларация по
образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в едномесечен
срок от влизане на ЗПК в сила - до 06.11.2023 г.
Предвид това на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН свид. Д. Й. в присъствието
на двама свидетели, съставила АУАН № ПР-593/06.02.2024 г., в който приела,
че в качеството на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, като не
е подал встъпителна декларация за имуществото и интересите си в КПК в срок
до 06.11.2023 г., жалбоподателят на 07.11.2023 г. в гр. София е нарушил
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна
квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2
ЗПК, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК наложил на жалбоподателя глоба, като
не посочил размера . АНО приел, че жалбоподателят е задължено лице по
чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, а не по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, както приел
актосъставителя.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля
Д.Л. и писмени материалите по административната преписка.
Показанията на свидетеля Д.Л. са информативни относно констатираните
при извършената проверка факти и относно обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Съдебният състав ги прецени като обективни и достоверни, предвид
корелацията им с писмените доказателства, и ги кредитира в цялост.
2
Компетентността й по съставяне на АУАН следва от заповед № РД-06-
38/18.01.2024 г.
От приложения по делото протокол № 1 от 01.02.2023 г. от заседание на
съвет на директорите на МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, гр. Кюстендил се
установява, че Д. Д. е избран за председател на съвета на директорите на
дружеството.
От писмо вх. № КПК-ПР-136#2/01.11.2023 г., подадено от и. д. главен
секретар на Министерството на здравеопазването до КПК се установява, че Д.
Д. е независим член на съвета на директорите.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. В тази връзка
следва да се отбележи, че АНО неправилно е приложил разпоредбата на чл.
58, ал. 2 ЗАНН и е приел, че НП е връчено, доколкото видно от приложените
по делото писма, в които е отразено, че пратката е непотърсена /НП/ изобщо
не може да се установи дали жалбоподателят е бил търсен на неговия адрес, за
да му бъде връчена пратката лично. Още повече, че същият е бил уведомен
лично по телефон /видно от констативен протокол – л. 23/ за съставения АУАН
и се явил лично за да му бъде предявен, като е нямало пречка по същия начин
да бъде уведомен за НП и съответно да му бъде връчено. При така изложеното
съдът намира, че НП изобщо не е било връчено на жалбоподателят, поради
което не е изтекъл срокът за депозиране на жалба
По натам съдът намира, че АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона
съдържание и форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същите са надлежно връчени на жалбоподателя и
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
ЗАНН като съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото
и времето на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата,
при които се твърди да е извършено, са точно и ясно конкретизирани, и
изрично е посочено мястото на извършването му - гр. София, където
подаването на декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между
фактическото описание и дадената цифрова квалификация на разпоредбата на
чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. В същото време при съставяне на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели го
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а и на съда да разбере
волята на АНО, доколкото не е посочен задължителен реквизит, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, а именно размер на наказанието.
На няколко места в НП е посочено, че жалбоподателят е осъществил състав на
115, ал. 1 от ЗПК, както и че може да заплати в 14 – дневен срок 80 на сто от
размер на глоба, но никъде не е посочен размерът . В същото време
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗПК, предвижда, че за нарушението се налага
глоба в размер от 1000 до 3000 лева. Изложеното е съществен пропуск, което
3
самостоятелно основания за отмяна на НП.
Отделно от изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
поради неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 49, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПК, лицата, заемащи публични
длъжности, подават декларация за имущество и интереси пред Комисия за
противодействие на корупцията. Сред лицата, заемащи публични длъжности
по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, са представителите на държавата или
на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с
държавно или общинско участие в капитала.
От доказателствата по делото се изясни, че към 06.10.2023 г. /датата на
влизане в сила на ЗПК/ жалбоподателят е заемал длъжността независим член
на съвета на директорите при МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, гр.
Кюстендил, видно от писмо вх. № КПК-ПР-136#2/01.11.2023 г., подадено от и.
д. главен секретар на Министерството на здравеопазването до КПК.
Според чл. 22, ал. 1 от ЗПП, в съветите на директорите и в надзорните
съвети на публичните предприятия независимите членове трябва да са не по-
малко от една трета, но не повече от една втора от състава. Разпоредбата на чл.
23, ал. 3от същия закон изрично предвижда, че не са независими членове
представителите на държавата в органите за управление и контрол.
Ето защо, след като представителите на държавата в органите за
управление и контрол не са независими членове, жалбоподателят, като
независим член и Председател на съвета на директорите на публичното
дружество МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, гр. Кюстендил не е представител
на държавата в орган на управление и контрол и няма качеството на лице,
заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, т. 51 ЗПК. Поради
тази причина за него не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК и
нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в случая не е
извършено от жалбоподателя от обективна страна, доколкото последния не е
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на ЗПК, тъй като не
попада в обхвата на задължените лица по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК.
/в този смисъл и р. № 1349 от 13.01.2025 г. по адм. д. № 10418/2024 г. на
АССГ/
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав прие, че
материалният закон е приложен неправилно от актосъставителя и наказващия
орган, както и че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални
наришения, което се явява основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но той
не претендира такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 115 състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-50/23.04.2024 г. на
Председателя на Комисия за противодействие на корупцията, с което на Д. Й.
Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба /не е
посочен размер/ на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение
на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в
14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5