Решение по дело №1083/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 120
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Пламен Тодоров Дочев
Дело: 20214510101083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Бяла, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесет и първи май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510101083 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, с
който са заявени осъдителни претенции от АС. ИЛ. АС., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител К.
КР. АНГ., ЕГН ********** - двамата от с.Ц., община Ц., област Р., ул.“К. и
М.“ ***, с адрес за призоваване: гр.Р., пл.“С.“ ***, етаж ***, офис *** - чрез
адв.Т.Т. срещу П. В. Б., ЕГН **********, от с.Ц., община Ц., област Р.,
ул.“Х.А.“ № ***, за сумата от 10 000 лв. /десет хиляди/, частично от 20 000
лв. /двадесет хиляди/, като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - обида, срам, страх, болка, страдание, изменение в
говора му и негативни последици в начина му на общуване с околните,
следствие на извършеното от него непозволено увреждане, ведно със
законна лихва от деня на увреждането 22.02.2020г., до окончателното
изплащане.
Изложени са твърдения, че е образувано НОХД № 88/2021г., III
нак. състав по описа на PC - Бяла, което е приключило със споразумение на
01.04.2021г. / присъда/ по чл. 381 от НПК, по силата на което ответникът се
1
е признал за виновен за извършеното от него деяние по чл.325, ал.1 и чл.144,
ал.3 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК на ответника е наложено
общо наказание – най-тежкото 1 г л/с при условията на чл.66 от НК за
изпитателен срок от 3 г., както и присъединено наказание на основание
чл.23, ал.2 от НК - обществено порицание.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска по
размер.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа страна, а от правна изведе следното:
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. При това положение съдът задължително приема, че
ответникът е псувал, обиждал, заканвал се е с убийство и нанесъл удари на
ищеца виновно и противоправно. Предвид текста на визираните разпоредби
относно тези граждански последици следва да се приемат за доказани
всичките предпоставки на института на непозволеното увреждане-
настъпилото увреждане на пострадалия, противоправността на действията на
ответника и неговата вина, установена с влязла в сила присъда и причинно-
следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.
Предявени са искове при условията на обективно кумулативно
съединение за сума, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди. Исковете черпят правното си основание в разпоредбата на чл.45, във
връзка с чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е установил несъмнено, пълно и пряко обективните елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние,
противоправност на деянието, механизъм на причиняването на увреждането,
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, като вследствие на
деянието е настъпил говорен дефект “заекване“ /вж СМЕ и КСЕ/, както и
налична причинна връзка между поведението на ответника и увреждането.
Субективният елемент - вината се предполага от закона - чл.45, ал.2 от ЗЗД и
не е опровергана от ответника.
2
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост, съдът определя въз основа на фактите
и обстоятелствата за вида и тежестта на причинените телесни и психически
увреждания, търпените физически болки и остатъчни явления, страдания и
душевни притеснения, неудобства в ежедневието, тяхната продължителност
и интензитет. Вида на увреждането засяга съществено говорната функция
като занапред при подходящо лечение се очаква да настъпи функционално
възстановяване. Съобразява се също така, че установените затруднения в
ежедневието и последиците на увреждането продължават и към датата на
приемането на СМЕ и КСЕ и не са напълно отзвучали. Наложената
принудително промяна в начина на живот на ищеца и търпените
лишения безспорно причинява негативни изживявания, поради което
ищецът следва да бъде овъзмезден напълно със заплащане на сумата от 10 000
лв. Такава е и съдебната практика във връзка с размерите на присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди в случаите на причинени сходни
телесни и психологични увреждания, както и период на възстановяване.
С оглед на горното, съдът счита, че следва да уважи иска за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
В резултат на деянието установено със СП /присъда/ от 01.04.2021г.,
постановено по НОХД № 88/2021г. по описа на БРС, и на основание чл.45 и
чл.52 от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него неимуществени вреди, и сторените разноски.
По искът за законната лихва, съдът намира, че същият е основателен и
доказан, поради което ответникът следва да заплати лихва върху присъдената
сума за неимуществени вреди, считано от датата на деликта до окончателното
й заплащане.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, поради това, че делото е
решено в полза на лице, освободено от държавна такса и от разноски по
производството (освобождаването по претенцията на ищеца по искове за
вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязло в сила
съдебно решение е по силата на закона – чл.83, ал.1, т.4 от ГПК), то осъденото
лице е длъжно да заплати дължащата се такса в полза на съда.
По делото предявените искове са общо два и съгласно разпоредбата на
3
чл.72, ал. 2 ГПК, за предявените с една молба искове в защита на различни
интереси минималната такса се събира от всички интереси. Заявените от
ищеца искове са два и касаят вземания за два различни правни интереса,
поради което се дължи държавна такса по всеки от тях. Дължимата държавна
такса по всеки от исковете се определя съгл. чл.69, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл.1
от ТДТССГПК – 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.52 от ЗЗД, П. В. Б., ЕГН **********, от
с.Ц., община Ц., област Р., ул.“Х.А.“ № ***, да заплати на АС. ИЛ. АС., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител К. КР. АНГ., ЕГН **********, двамата от с.Ц., община Ц.,
област Р., ул.“К. и М.“ ****, с адрес за призоваване: гр.Р., пл.“С.“ ***, етаж
***, офис *** - чрез адв.Т.Т., сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
частично от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - обида, срам, страх, болка, страдание,
изменение в говора му и негативни последици в начина му на общуване с
околните, вследствие на извършеното от ответника деяние, за което има
в.з.с. СП /присъда/ от 01.04.2021г., постановено по НОХД № 88/2021г. по
описа на БРС непозволено увреждане, ведно със законна лихва от деня на
увреждането - 22.02.2020г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. В. Б., ЕГН **********, от с.Ц., община Ц., област Р.,
ул.“Х.А.“ № *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на АС. ИЛ. АС.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител К. КР. АНГ., ЕГН **********, двамата от с.Ц.,
община Ц., област Р., ул.“К. и М.“ ***, с адрес за призоваване: гр.Р., пл.“С.“
***, етаж ***, офис **** - чрез адв.Т.Т., сумата от 1 150 лв. (хиляда сто и
петдесет лева), представляваща направените по делото разноски за
адвокатски хонорар – 900.00 лв. и 250.00 лв. за СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, П. В. Б., ЕГН
**********, от с.Ц., община Ц., област Р., ул.“Х.А.“ № ****, да заплати по
4
сметката на Районен съд Бяла дължимите по делото държавни такси в размер
на 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
5