Решение по дело №206/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Х. Ю. К., чрез пълномощника – адв. П., срещу Решение 1012-12-405#1/16.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица № 122-00-928-7/16.11.2023 г., с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода 09.08.2022 г. – 08.02.2023 г. в размер на 9251,46 лв. – главница и 1013,24 лв. – дължима лихва, от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Допълнителни съображения се излагат в депозирано писмено становище. Прави се искане за отмяна на оспореното Решение, претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи навежда в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателката адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.08.2022г. жалб. К. подала заявление вх. №ЗПОБ-602-01-0293 в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Велинград за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, в което декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 09.08.2022 г., упражнявала е трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, т.е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г.

С уведомително писмо изх. №У-122-00-928-1/16.08.2022 г., на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ на жалбоподателя е указано да представи следните документи:

заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария;

декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;

документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия и фишове за изплатени заплати;

документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на заетостта в Ирландия.

На 26.08.2022г. жалб. К. представила: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период „изтичане срока на договора”, копия от фишове за заплата - 3 броя, договор за работа от 29.04.2022 до 01.10.2022г. Жалбоподателят не представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

На основание чл. 8 от НОИПОБ със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB №443787 от 01.09.2022 г. и U003 №446542 от 07.09.2022 г. било изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди, като с разпореждане №122-00-928-1 от 01.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ било спряно до получаване на изисканите СЕД.

На 07.09.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик постъпили СЕД U017 №446132 и U004 №448133 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

период на осигурена заетост: от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г.;

причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“;

доход за периода: от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г. в размер на 8746 евро - брутен доход.

Предвид това, и на основание чл. 55 от АПК с разпореждане №122-00-928-2 от 15.09.2022 г. било възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на ПОБ. С разпореждане № 122-00-928-3/19.09.2022г., на основание чл.54, ал.1, вр.чл. 54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО на жалб. К. било отпуснато ПОБ за периода 09.08.-08.12.2022г. в размер на 18.00 лв. дневно.

Със заявление от 20.09.2022г. жалбоподателката поискала да се направи повторно запитване, относно причината за прекратяване на осигуряването, като приложила преносим документ U1, издаден на 22.08.2022г. от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

Период на осигурена заетост – 29.04.-08.08.2022г.;

Причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“;

Доход за периода – 8746 евро.

Видно от представения по делото договор за работа жалб. К. е била наета като работник в градинарството в „Keelings Softfruits UC“ от 29.04.2022г. до 01.10.2022г. – фиксиран срочен трудов договор.

На 23.09.2022г. в ТП на НОИ-Пазарджик бил получен СЕД Н002 № 457950 от компетентната институция на Ирландия, в който било посочено, че периода на осигурена заетост по договора е изтекъл. Въз основа на това, с разпореждане №122-00-928-4 от 19.10.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО на жалб. К. било отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО за периода от 09.08.2022 г. до 08.02.2023 г. в размер на 85.71 лв. дневно.

По повод последващ контрол на изплатените ПОБ, за уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия от работодателя „Keelings Softfruits UC“ било изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 31.08.2023 г. с вх. №1019-12-3559#6 в ТП на НОИ - Пазарджик бил получен документ, с който работодателя „Keelings Softfruits UC“ уведомявал: „Искам да потвърдя, че Х. К. от горния адрес е била наета в Keelings Softfruits като работник в градинарството на срочен договор. Х. беше наета между 29.04.2022 г. и 08.08.2022 г. Х. се оттегли от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си на 01.10.2022г.“. Въз основа отговора от работодателя, ответника приел, че след като жалб. К. е подала оставка няма как да се приеме, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради изтичане срока на договора.

Предвид тези данни чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №728314 и Н001 №838687 от 31.08.2023 г. било изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето.

На 15.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик били получени СЕД U002 №741320 и Н001 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

период на осигурена заетост: от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г.;

причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“; получена информация от работодателя с потвърдена причина напускане преди изтичане на договора.

В оспореното Решение е посочено, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускане на ПОБ. В НОИПОБ е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал, 1 е предвидено, че ПОБ по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за ПОБ по чл. 54а от КСО акт за прекратяване на правоотношението. Жалбоподателят не е приложил към заявлението си такъв акт, не го е представил и впоследствие.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 oт КСО административния орган извършил нова преценка въз основа на данните от последно получения СЕД.

Ответника посочил, че видно от събраните в хода на административното производство документи се установява че трудовия договор на Х. К. с работодателя „Keelings Softfruits UC“ е сключен като срочен за периода 29.04.2022г. до 01.10.2022г. и след като трудовото правоотношение е прекратено на 09.08.2022г. няма как да се приеме, че същият е прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен, въз основа на което ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-928-7/16.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 3, вр.чл. 114, ал.1 от КСО, задължил жалбоподателят да възстанови неоснователно изплатеното ПОБ за периода от 09.08.2022г. до 08.02.2023г. в размер на 9251,46 лева – главница и 1013,24 лева – дължима лихва, от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Ответника посочил, че на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване па неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 7, ал. 3 от НОИПОБ, длъжностното лице по чл. 54ж от КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

В оспореното Решение административния орган е посочил, че в действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето, досежно дължимостта на сумите и е във връзка е неговото незнание, че няма право на тях.

Съгласно посоченото в писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021г. директора на НОИ е указал на директорите на съответните ТП на НОИ, че при постъпило заявление за отпускане на ПОБ по българското законодателство с декларирана или удостоверена с ПД U1 или СЕД 002/СЕД U17 последна заетост по законодателството на Ирландия, следва на основание чл.1, ал.1 от НОИПОБ и чл.35 от АПК от лицата да бъде изискван и акт за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за прекратяване на правоотношението. В случай, че бъде констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения ПД U1, за това несъответствие следва със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения ПД U1 и да издаде нов. Към искането следва да се приложи копие от представения документ.

Ответника посочил, че съгласно писмо № 1052-40-132/10.06.2021г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, компетентната институция на Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документ, а в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

Въз основа на така установеното ответника приел, че жалбоподателят е бил наясно, че трудовият му договор с Keelings Softfruits UC не е изтекъл на 09.08.2022 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие представил пред ТП на НОИ-Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение – „изтичане на договора“, вследствие на което недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.

Съгласно чл. 61, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (чл. 62, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).

 

Въз основа на тези мотиви е издадено оспореното в настоящото производство Решение, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица № 122-00-928-7/16.11.2023 г., с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода 09.08.2022 г. – 08.02.2023 г. в размер на 9251,46 лв. – главница и 1013,24 лв. – дължима лихва, от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

С платежни нареждания от 08.01 и 10.01.2024г. жалб. К. превела по сметка на ТП на НОИ-гр.Пазарджик посочените в разпореждане №122-00-928-7 от 16.11.2023 г., суми, които била задължена да възстанови за неоснователно изплатеното парично обезщетение за безработица за периода от 09.08.2022 г. до 08.02.2023 г. в размер на 9251.46 лв. - главница и 1013.24 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 за отпускане на обезщетение може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В конкретната хипотеза административния орган мотивира издаване на оспореното в настоящото производство Решение с това, че на 15.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик били получени СЕД U002 №711320 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

период на осигурена заетост: от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г.;

причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“, в който смисъл е и уведомлението от „Keelings Softfruits“, че жалб. К. е работела като работник в градинарството на фиксиран договор, подала оставка от длъжността при обстоятелства, при които напуснала преди края на договора си.

Същевременно при първоначалното отпускане на ПОБ, ТП на НОИ се е доверил на служебно изисканите от компетентната институция на Ирландия СЕД Н002 № 457950, в които са удостоверени същият период на заетост, но като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане на договора“. Следва изрично да се подчертае, че тези СЕД произхождат от съответната държавна институция на Ирландия и представляват официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства. От мотивната част на оспореното Решение не става ясно поради каква причина административния орган игнорира посоченото в първоначално издадените СЕД Н002 № 457950. По делото няма данни компетентната ирландска институция да ги е обявила за невалидни или оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

По делото е представен СЕД U002, от който е видно, че осигурителна информация по отношение на жалб. К. е изискана от „Keelings Softfruits“, в който е посочено, че причината за прекратяване на трудовата заетост е напускане на служителя. По делото е приложен и СЕД U002, в който липсват данни за работодателя, в който също е вписано основание за прекратяване на заетостта – напускане на служителя. Административния орган се позовава на уведомление от Keelings Softfruits, че жалб. К. е била наета на безсрочен трудов договор, след като работодателя декларира в горецитираните СЕД, че заетостта е прекъсната преди изтичане срока на договора. При така подадената информация, след като се касае за периода, взет предвид при първоначалното определяне на ПОБ, на която се е позовал и административния орган в оспореното Решение не става ясна причината за преустановяване действието на сключения трудов договор. При първоначалното определяне размера на ПОБ административния орган е пренебрегнал указанията на директора на НОИ, обективирани в писмо изх. №1052-40-132/10.06.2021г., като не е изискал от жалб. К. да представи акт за прекратяване на правоотношението и въпреки това е определил размер на ПОБ, с което е игнорирал и посоченото в разпоредбата на чл. 8, ал.3 и 4 от НОИПОБ.

Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл.170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл.35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимият анализ на събраните доказателства, в т.ч. не е преодоляно несъответствието между отделните събрани в производството документи. В оспореното Решение липсват мотиви защо административния орган се позовава единствено на информацията, подадена от работодателя, и игнорира тази, налична в издадените СЕД 002 и 004, която произхожда от държавна институция на друга държава-членка на ЕС, и очевидно не е издирил всички относими доказателства. При анализ на съответствието им може да се наложи събиране на допълнителни данни от компетентната администрация на Ирландия. Едва при наличие на несъмнени данни и установеност на основанието за прекратяване на трудовия договор може да се даде и решение на спорното право. Видно от проведената между ответника и работодателя кореспонденция, последният не разполага с акт за прекратяване на трудовия договор, от който да е видно основанието за преустановяване трудовата заетост на жалб. К.. Както ПД, така и СЕД са издадени въз основа данните, подадени от оспорващия, съответно от работодателя. За съдът остава неизяснен въпроса причината за преустановяване на трудовото правоотношение – прекратяване поради изтичане на срока или самоволното напускане на работника, както се твърди от административния орган, мотивирало го да издаде и оспореното в настоящото производство Решение. В този смисъл оспореното Решение не отговоря на законовото изискване за мотивираност по чл.117 ал.3 КСО, следствие от допуснато нарушение на чл.35 АПК. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорният въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл.35 АПК. След като в настоящият казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт.

От гореизложеното не може да са направи и съответния обоснован извод, че е налице недобросъвестно получено осигурително плащане. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило ПОБ, след като не е установено посредством официални удостоверителни документи, че жалбоподателят е напуснал самоволно работното си място, преди изтичане срока на сключения договор, на което обстоятелство се позовава административния орган в оспореното Решение. Действително жалбоподателката не е представила акт за прекратяване на трудовата заетост, който обаче е изискан за първи път при започване на настоящото производство. Такъв акт не е бил изискван от органите на НОИ при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Удостовереното в СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия не могат да наведат на извода за недобросъвестност при получаване на ПОБ, след като в тях официално е удостоверена причина за прекратяване на заетостта – изтичане срока на договора. Ако ТП на НОИ органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на ПОБ в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на жалбоподателя, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за ПОБ.

На последно, но не по важност място следва да се отчете, че жалб. К. доброволно е превела по сметка на ТП на НОИ-гр. Пазарджик сумите, които е била задължена да възстанови, което обстоятелство пи никакъв начин не води до извод за недобросъвестност от страна на жалбоподателката.

Предвид изложеното, оспореното Решение като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а преписката върната на органа, с указания за ново произнасяне.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски в претендирания чрез списъка по чл. 80 от ГПК размер – 1300 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса. Адвокатския хонорар не се явява прекомерен, тъй като е под границата, предвиден в приложимата в конкретната хипотеза разпоредба на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразен с материалния интерес по делото.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х. Ю. К., чрез пълномощника – адв. П., Решение 1012-12-405#1/16.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пазарджик да заплати на Х. Ю. К. сумата от 1310 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

СЛЕД влизане в сила на решението адм.дело № 175/2024г. на се върне на съответния състав на Административен съд – гр. Пазарджик.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.