Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.
Враца, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, първи
граждански състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 1466/2021 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 37в, ал. 5 вр. ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба от „АГРОХОЛД БЪЛГАРИЯ”ЕООД
с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Лозенец,
бул.”Христо Смирненски”№44, вх.Б, ет.1,ап.1,”ГРЕЙНСТОР БГ”ЕООД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление: гр.София ,район Лозенец ,ул.”Асен Разцветников”№1А, ниво 1, офис 3 и „ФЕШЪН ЕВРИДЕЙ”ЕООД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Лозенец,кв.Витоша ,ул.”Братя Чакрин”№10, ет.2 ,ап.4,
чрез адв.М.М. *** срещу
Заповед №220/12.11.2019г. на Директора на Областна Дирекция”Земеделие” гр.Враца
за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за
стопанската 2019/2020г. между обработващите ги за землището на гр.Враца на
основание чл.37б от ЗСПЗЗ и чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ.С искане за отмяната й
като незаконосъобразна по съображения подробно изложени в жалбата.
С т. I от горепосочената заповед са одобрени
масиви за ползване на земеделски земи за землището на гр.Враца за стопанската
2019-2020 г. между собственици и ползватели, съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ и
чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, с т. ІІ от заповедта към определените масиви за
ползване са разпределени и имотите по смисъла на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ
по реда и начина, определени в представеното проекто
– разпределение на землището на гр. Враца, а с т. III от заповедта към
определените масиви за ползване са разпределени имотите по смисъла на чл. 37в,
ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ.
В жалбата се поддържат следните пороци на
административния акт: противоречие с материалния и процесуалния закон и
несъответствие с целта на закона-отменителни
основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В тази връзка се твърди, че проектът
за служебно разпределение освен, че не е съставен в законния срок за това (до
15.09.2019 г. съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ) не отговаря и на
регламентираните в същата разпоредба императивни правила за извършване на
разпределението на масивите. Отделно от това, проектът не отразява вярно
информацията от предварителния регистър и картата на масивите за ползване за
землището, както и данните от подадените декларации от собственици на земеделски
земи по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и заявления от ползватели по чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.Поддържа се също, че по отношение на извършеното разпределение на
масивите и на тримата жалбоподатели, административния орган е допуснал
нарушение на императивната разпоредба на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, която въвежда
ръководния принцип при служебното разпределение на масивите за ползване - този
на концентрацията. Жалбоподателите са
настанени в масиви, в които или изобщо не ползват имоти, или ползваните от тях
на правно основание имоти са незначителна част от съответните масиви. Самите
масиви не отговарят на дефиницията за масив за ползване съгласно разпоредбата
на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ, съгласно която "масив за ползване" по смисъла
на този закон е непрекъснатата земеделска площ, ограничена от съществуващи на
терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или
кадастралната карта, и/или цифрова орто фото карта, с
еднакъв начин на трайно ползване. Ответния административен орган е раздробил
съществуващите на място физически масиви, разпределяйки едни и същи ползватели
в различни части от едни и същи физически масив, с което определено не е
постигната целта на закона, за комасиране на
отделните земеделски имоти в масиви с непрекъсната площ, улесняващо ползването
на земята по предназначението й. На
следващо място се посочва, че в нарушение на принципа по чл. 37в, ал. 3, т. 2
от ЗСПЗЗ с оспорената заповед е извършено разпределение между ползватели на
земите без сключени договори (т. нар. "бели петна") не пропорционално
на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендованата/наета земеделска земя в землището на гр.
Враца. Това особено ясно проличава при разпределените площи на "Врачански
лифт" ЕООД, Д.И.Д., И.Н.К., Р.А.А. и Ц.С. Цоно,
на които са разпределени повече като площ имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от
ЗСПЗЗ, отколкото е площта на имотите, ползвани от тях на правно основание,
докато други ползватели изобщо не получават в разпределение имоти по чл. 37в,
ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Последното сочи на изключително грубо нарушение на
закона, тъй като по този начин едни ползватели се облагодетелстват за сметка на
други, получавайки "бели петна", за които средното годишно рентно плащане е определено на 22 лв./дка за настоящата
стопанска година при в пъти по-висок размер на договорената рента по действащи
договори за аренда/наем на земеделски земи, сключени със собственици.
Поради тези и други подробно изложени в жалбата
оплаквания се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
Претендират се разноски.
Ответника по жалбата-директора на Областна
дирекция”Земеделие” гр.Враца е ангажирала становище за неоснователност на
жалбата, като е изложил подробни съображения за това в подаден писмен отговор.
Заинтересованите страни общо 38-пунктове /като се изключат
жалбоподателите/ съгласно приложения към жалбата списък на заинтересованите
страни лист 296 от делото, редовно призовани не се явяват и не ангажират
становище.
Врачанският районен съд, след
преценка на всички доказателства и доводи на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена заповед № 220/12.11.2019г. на Директора на Областна
Дирекция”Земеделие” гр.Враца за служебно разпределение на масивите за ползване
на земеделски земи за стопанската 2019/2020г. между обработващите ги за
землището на гр.Враца.Жалбата е
подадена на 27.11.2019 г., поради което същата е в срок и следва да бъде
разгледана по същество.
Подадена е от лица, имащи правен
интерес, доколкото се установява, че двама от жалбоподателите са подали молба
за ползване на земеделски земи, а третия е включен в разпределението по
служебни данни на основание чл.72,ал.2,т.5 от ППЗСПЗЗ .
Като доказателство по делото е
приета цялата преписка във връзка с издадената заповед, съдържаща заявленията
за участие в масивите за ползване и проект за разпределение на масивите за
ползване на земеделските земи.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена.
След преценка на събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното.
Жалбата е подадена в срок, от лица,
имащи интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Атакуваната заповед представлява акт
по чл. 37в ал.4 от ЗСПЗЗ, който съобразно разпоредбата на ал.5 подлежи на обжалване по реда на АПК. Налице е
индивидуален административен акт, с който имайки предвид изложените в жалбата
твърдения и представените писмени доказателства, безспорно се засягат правата и
интересите на жалбоподателя.
Като административни актове, тези
заповеди следва да отговарят на изискванията за законност, визирани в чл. 146 от АПК, а именно – да са издадени от компетентен орган, в
съответната форма, при спазване на материалноправните
и процесуалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта,
която преследва законът. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая не е налице никакъв порок в обжалваната
заповед.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена на основание
чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ.С чл.37в от ЗСПЗЗ се регулират обществените отношения във
връзка с ползването на обработваемите земеделски земи,като се създават
облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване.Фактическият състав е
сложен и съдържа няколко етапа.Първият етап: до 31.07. всеки собственик,лично
или чрез пълномощник,подава в ОСЗ по местонахождение на имота декларация по
образец,в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно
ползване на земите - чл.37б ал.ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ.В
същия срок ползвателите могат да подадат в ОСЗ заявление за участие в
споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти за
участие в масиви за ползване,съгласно регистрираните в общинската служба по
земеделие договори и/или документи за собственост - чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ.Етапът
е подготвителен и цели да бъде набавена необходимите информация и документи
относно волята и правата на собствениците и ползвателите на земеделските земи, предмет
на окрупняването.Следващият етап е насочен към постигане на споразумение между
собствениците и/или ползвателите за определяне на масиви за ползване на
земеделски земи.Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко
землище на територията на общината,определена със заповед на директора на ОДЗ в
срок до 05.08. на съответната стопанска година.Законодателят императивно е
наложил забрана в споразумението да се включват имоти,декларирани за
обработване в реалните им граници,както и имоти с начин на трайно ползване пасища,мери
и ливади - чл.37в ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ.Ако между ползвателите не се постигне
споразумение при условията на чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ,както и за земите,които
споразумението не обхваща, комисията съставя проект за служебно разпределение
на ползването на земите по масиви до 15.09. на съответната година - чл.37в ал.3
от ЗСПЗЗ.Разпределението се извършва по следния ред: 1.правото за ползване на
отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/ или
арендувана/наета земеделска земя в масива; 2.площта на земеделските земи,за
които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по
чл.37б,се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно
начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска
земя в съответното землище.Последният етап от процедурата предписва комисията
да изготви доклад до директора на ОДЗ,който да съдържа сключеното
споразумение,а при липсата на такова - проект за разпределението на масивите за
ползване,данни за земите по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ,за техните собственици и
дължимото рентно плащане.Въз основа на този доклад
директорът на ОДЗ издава заповед за разпределение на масивите в землището в
срок до 01.10. на съответната година - чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ.
В чл.37в от ЗСПЗЗ е уреден въпросът
със създаването и разпределението на масивите за ползване на земеделски земи
между собствениците и/или ползвателите,като е направено разграничение в начина
на процедиране в зависимост от това, дали е постигнато или не е постигнато
споразумение.Съгласно чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ,когато в срока по ал.1 и 4
директорът на ОДЗ не издаде заповедта,всяко заинтересовано лице може да поиска
издаването й от министъра на земеделието и храните. Съгласно ал.13 - министърът
или оправомощено от него лице издава заповедите по
ал.1 или ал.4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал.12.Целта на
закона е да бъде постигнато пропорционално разпределение на обработваемата
земеделска земя между всички земеделски производители /собственици и
ползватели/,при съобразяване на доказаните им права. Без съмнение, макар и
административна, процедурата преди всичко е основана на взаимен консенсус и равнопоставеност и едва в случай,че не се постигне
споразумение, компетентният административен орган може да извърши служебно
разпределение на масивите за ползване.
В случая, в предвидения срока по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ не
е била издадена заповед за разпределение на масиви за ползване за землището на
гр. Враца за стопанската 2019/2020 г. С искане № ПО-09-1297/11.10.2019 г. от
заинтересовано лице/ползвател/ е поискано да бъде издадена заповед на основание
то е чл. 37в, ал.12 и сл. от ЗСПЗЗ - от министъра на земеделието, храните и
горите или оправомощено от него лице. В случая
заповедта е издадена от директора на ОД „Земеделие" - Враца по чл.37в,
ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ при хипотезата на чл. 37в, ал.12 от ЗСПЗЗ., въз основа на
изрично упълномощаване със заповед № РД 46-232/22.05.2019 г. на министъра на
земеделието, храните и горите. Следователно заповедта е издадена от компетентен
орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Издаването на оспорената заповед е
предшествано от назначаване на комисия, съгласно изискванията на чл.37в ал.1 от
ЗСПЗЗ.Персоналният състав на комисията се установява от заповедта за
конституирането й,както и от доклада,където са описани длъжностите на
лицата,при което съдът прави извода,че в състава на комисията са включени
именно лица,отговарящи на критериите по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ.Комисията е назначена
в срока по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ,като съгласно обявения график е провела
заседание и се е произнесла с доклад съгласно чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ.Въз основа
на доклада, директорът на ОДЗ гр.Враца е издал оспорената заповед в
предписаната от закона писмена форма.В съответствие с разпоредбата на чл.37в
ал.5 от ЗСПЗЗ,заповедта е надлежно обявена на заинтересованите лица,чрез
поставянето й на информационното табло в ОДЗ гр.Враца и в ОСЗ гр.Враца и чрез
публикуването й на интернет страницата на ОДЗ.
Съдът не констатира допуснати в
производството по издаване на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Самата заповед също
така не противоречи на материалноправни разпоредби на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ - основания за отмяна по чл.146 т. 3 и 4 от АПК.
Комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ
функционира при стриктно регламентирани в чл.37в и сл. от ЗСПЗЗ и чл.72б и сл.
от ППЗСПЗЗ правила,спазването на които е предпоставка за законосъобразността на
издаваните от нея актове и в крайна сметка на финализиращия
производството по чл.37в от ЗСПЗЗ административен акт - заповедта на директора
на ОДЗ.Едно от задълженията на комисията,регламентирано в чл.72в ал.2 от
ППЗСПЗЗ, е да посочи в доклада си включени ли са в споразумението всички заинтересувани
лица по данните от декларациите по чл.69 и от заявленията по чл.70 от ППЗСПЗЗ,в
случаите,когато е постигнато споразумение за общата площ на масивите в
съответното землище или за 2/3 от нея. Тълкуването на нормата води до извода,че
в доклада комисията следва да посочи всички заинтересувани лица,които са подали
декларации по чл.69 и заявления по чл.70,независимо дали участват в
споразумението.Това е необходимо,както за да бъде установено дали
споразумението обхваща не по-малко от 2/3 от общата площ на масивите за
ползване в съответното землище/чл. 37в ал.2 изр. последно от ЗСПЗЗ/,така и за
да бъдат установени земите, необхванати от сключеното споразумение,които
подлежат на служебно разпределение /чл.37в ал.3 предл.2
от ЗСПЗЗ,респ. чл.72в ал.3 т.2 от ППЗСПЗЗ/.
В случая,в доклада на комисията е
отразено колко лица са подали заявление в законоустановения срок по чл.70 ал.1
от ППЗСПЗЗ за участие в сключване на споразумение за ползване по чл.37в от
ЗСПЗЗ, както и декларации от собствениците на земеделски земи по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Следователно,в доклада не липсва решение на комисията, касаещо
тримата жалбоподатели, което да доведе до порок на оспорената заповед.Действително
се установи от представената по делото СТЕ, че жалбоподателя "ФЕШЪН ЕВРИДЕЙ" ЕООД, ЕИК: ********* не е
подал заявление чл.70 от ППЗСПЗЗ. Административният орган, обаче, се е позовал
на разпоредбата на чл. 72, ал. 2, т. 5 от ППЗСПЗЗ, съгласно която, при
изготвянето на предварителните регистри комисията има право да ползва служебни
данни, които са й станали известни по служебен път. Предвид факта, че търгът за
стопанската 2019/2020 г. е закъснял доста, комисията разполага с правомощието
служебно да включи имотите, спечелени на търга от „Фешън
Евридей" " ЕООД и преди да бъде сключен
договора за аренда за тези имоти. В противен случай тези имоти ще останат извън
комасация, въпреки че жалбоподателят реално ще ползва
и има правото да бъдат комасирани.Поради това съдът
приема, че в случая не е налице порок, обуславящ отмяна на процесната
заповед.
На следващо място,с оспорената заповед
е извършено предписаното от закона разпределение на ползването на масивите в
землището на гр.Враца.Тълкуването на разпоредбата на чл.37в ал.4 изр.1 от ЗСПЗЗ
налага извода, че законодателят е предвидил с една заповед да се разпределят
всички масиви в съответното землище. Става въпрос за всички масиви в
землището,а не само за тези, които ползват земеделските производители,подписали
споразумение.В случая,с издадената заповед по чл.37в ал.4 изр.1 от ЗСПЗЗ
административният орган е изпълнил своето задължение по закон да разпредели всички
масиви в землището на града.
Задължение на комисията,регламентирано
в чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ,е да състави проект за разпределение на ползването на
земите по масиви, когато между ползвателите не се постигне споразумение при
условията на ал.1,както и за земите,които споразумението не обхваща. Съгласно
чл.72в ал.3 от ППЗСПЗЗ,комисията изготвя и прилага към доклада проект за
служебно разпределение на масивите за ползване в следните случаи: 1. когато не
се постигне споразумение или постигнатото споразумение е за площ,по-малка от
2/3 от общата площ на масивите в землището, или 2. за остатъка от масивите за
ползване в землището,когато споразумението е сключено при условията на чл.37в
ал.2 изр.7 от ЗСПЗЗ, или 3. когато споразумението не обхваща имотите по чл.37в
ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ,включени в масивите за ползване.В този смисъл е и т.ІІ 2.2. от процесната заповед на
директора на ОДЗ гр.Враца,с която е поставена задача на комисията да изготви
проект за служебно разпределение за землището на гр.Враца.
В случая не е налице споразумение между
ползвателите, което отговаря на условията по ал.1 от чл.37в от ЗСПЗЗ,
включително и при наличие на законовата предпоставка,че обхваща повече от 2/3
от общата площ на масивите в землището. Следователно е налице първата хипотеза
на чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ - когато не се постигне споразумение или постигнатото
споразумение е за площ, по-малка от 2/3 от общата площ на масивите в землището.Видно
от съдържанието на доклада, назначената комисия е извършила такова служебно
разпределение. Следователно, оспорената заповед има предписаното от закона
съдържание, съдържа в достатъчна пълнота изискуемите правни и фактически
основания за издаването й.
Във
връзка с доводите за незаконосъобразност на заповедта, наведени от „Агрохолд
България" ЕООД и „Грейнстор БГ" ЕООД, че е
налице несъответствие между декларираните земи и тези, които са им разпределени
със заповедта, то съдът намира същите за неоснователни. Жалбоподателят „Агрохолд България" ЕООД е заявил за участие в масиви
за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ общо 348.431 дка. По заповедта са му разпределени
265.444 дка на правно основание и 31.688 дка. на основание чл. 37в, ал.З, т.2
от ЗСПЗЗ. От заявената земеделска земя, 82.972 дка представляват необработваема
земеделска земя и като такава не е включена в масивите за ползване.
Жалбоподателят „Грейнстор БГ" ЕООД е заявил за
участие в масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ общо 332.065 дка. По заповедта са му
разпределени 299.382 дка. на правно основание и 136.381 дка. на основание чл. 37в, ал.З, т.2 от ЗСПЗЗ.
От заявената земеделска земя, 32.682 дка представлява необработваема земеделска
земя и като такава не е включена в масивите за ползване. Макар, че същите не са
включени в масиви за ползване, те могат да се обработват и ползват от
арендатора, както намери за добре. Съгласно § 2ж от Допълнителните разпоредби
на ЗСПЗЗ масив за ползване е по смисъла на този закон е непрекъсната земеделска
площ, ограничена от съществуващи на терена трайни елементи, съгласно картата на
възстановената собственост или кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване. При
необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване от цифровата орто фото карта. Цифровата орто
фото карта съдържа информация относно обработваемата и необработваемата
земеделска земя. Тя се утвърждава ежегодно със Заповед на министъра на
земеделието, храните и горите. Заедно с КВС се ползва при създаването на масиви
за ползване. Следователно, разминаването в декларираната земя и разпределената
по заповедта се дължи на факта, че в масивите за ползване се включва само
годната за обработване земеделска земя, като не се включва необработваема
земеделска земя.
Относно сочените от жалбоподателя нарушения при
разпределянето в заповедта на имотите по чл. 37в, ал. 3, т.2 от ЗСПЗЗ, така
нар. „бели петна", то съдът намира същите за неоснователни.В тази връзка
следва да се има предвид, че имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ са
ограничени по площ във всяко землище и разпределянето им става на принципа
пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и
арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище, както и дали в близост
до масивите, които той обработва на правно основание има имоти „бели
петна".От заключението по назначената СТЕ се установява, че нито един от
жалбоподателите не е получил по голям процент т.нар. „бели петна", спрямо
общото количество на заявената земеделска земя от всеки един от
жалбоподателите.
При този изход на делото основателно
се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал.4 АПК при отхвърляне на оспорването, подателят на жалбата
заплаща на ответника всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат. Доколкото ответникът е представляван
от юрисконсулт, съдът намира, че оспорващият следва да заплати на ответника
разноски за процесуално представителство съобразно чл. 78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според ал.1 на този текст заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в
сила от 01.10.2021 г.) по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лв. В случая съдът счита, че следва да определи 200 лева.
Следователно жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Областна
дирекция Враца деловодни разноски за процесуалното му представителство от Ц. Д.
в размер на 200.00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „АГРОХОЛД БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК:*********,”ГРЕЙНСТОР
БГ”ЕООД, ЕИК:********* и „ФЕШЪН ЕВРИДЕЙ” ЕООД, ЕИК:********* срещу заповед № 220/12.11.2019г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.3 АПК „АГРОХОЛД БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК:*********,”ГРЕЙНСТОР
БГ”ЕООД, ЕИК:********* и „ФЕШЪН ЕВРИДЕЙ” ЕООД, ЕИК:********* да заплатят на Областна дирекция "Земеделие"
гр. Враца сумата от 200.00 лв., представляваща направени в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на обжалване
пред Административен съд – Враца в 14 - дневен срок от деня на получаване на
съобщението от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: